Влияние на предшественика върху добива
Особено място в производството на рапица заема изборът на предшественика. Рапицата е капризна култура, която се влияе силно от ротацията. Неподходящите предшественици често водят до сериозни загуби.
Добри предшественици са:
- едногодишни треви за зелен фураж;
- многогодишни треви след първия откос;
- рано прибрани зърнени култури;
- ранни картофи.
При забавена сеитба след предшественика се препоръчва внасяне на 3–4 кг/дка активно вещество азот.
Нежелателни предшественици са: слънчоглед, цвекло, зеле и други кръстоцветни култури. Те създават риск от некроза по кореновата шийка и споделят вредители като нематода. Също така, при семепроизводни посеви с рапица и детелина трябва да се избягва близост, заради съвпадащи периоди на цъфтеж и конкуренция за опрашители.
Сеитбооборот и дял в площите
Редуването на културите е критично за дългосрочна стабилност. Препоръчителният дял на рапицата в сеитбооборота е 20–25%, а завръщането ѝ на същото поле е допустимо най-рано след 4–6 години.
Примерен 5-полен сеитбооборот:
- Пролетен ечемик
- Зимен ечемик
- Рапица
- Зимна пшеница
- Окопни култури
Примерен 6-полен:
- Окопни култури
- Пролетен ечемик с детелина
- Детелина
- Зимен ечемик
- Зимна рапица
- Зимна пшеница
Торене: момент и дози
Органичните торове се внасят под предшественика, за да се избегне заплевеляване. Рапицата е силно отзивчива на бор – при доза 200 г/дка активно вещество се ускорява узряването.
- Фосфор и калий: изчисляват се според планирания добив и се внасят есента, преди последната обработка на почвата.
- Азот: при зимната рапица – напролет, при възобновяване на вегетацията; при пролетната – при сеитбата.
Технологични предизвикателства
Ограниченията за разширяване на площите с рапица у нас са свързани с:
- неточна сеитба;
- неравномерно торене;
- неспазване на сроковете за прибиране;
- недобре поддържана техническа база.
Загубите могат да достигнат 30–50% от потенциалния добив, а в някои стопанства добивът се формира основно от естественото плодородие на почвата.
Агрономични предимства
Рапицата има силен положителен ефект като предшественик за зърнени култури:
- повишава добивите с 17–34%;
- обогатява почвата с еквивалент на 1–1,5 т хумус на декар;
- подобрява структурата на сеитбооборота.
Масленост, хибриди, приложение
Качеството на продукцията се определя от:
- съдържание на глюкозинолати;
- отсъствие на ерукова киселина.
Използването на хибриди 00 и 000 е задължително. Приложенията включват:
- производство на висококачествено хранително масло;
- биодизелово гориво;
- фуражи за животновъдството.
Какво е важно да се запомни
Рентабилността на рапицата зависи от:
- технологична прецизност;
- адаптирани към почвено-климатичните условия решения;
- високо ниво на агротехническо изпълнение.
Това е основата за устойчив добив, масленост 45–50% и икономическа възвръщаемост.
