След политическата промяна в САЩ и отслабването на международната подкрепа за Украйна, конфигурацията на войната се измества. Най-вероятният сценарий към момента е де факто замразяване на конфликта, без официално споразумение и без яснота за политическия финал в близките години. Това променя и перспективата за бъдещето на Украйна в Европейския съюз, както и въпросите около реалния й достъп до Общата селскостопанска политика (ОСП).
На фона на увеличаващото се политическо напрежение, промяна в приоритетите на големите съюзници и икономическата умора на ЕС, интеграционният процес с Украйна влиза във фаза на стратегическо задържане. Публичната реторика остава оптимистична, но реалните механизми на интеграция изискват решения, които Брюксел не формулира. Един от най-сложните и избягвани въпроси е този за достъпа на Украйна до ОСП.
Война без край, конфликт без решение
Възможността за пълен мирен договор намалява. Сценарият, който става все по-вероятен (над 60%), е стабилизация на фронтовата линия, слаба военна активност и формално дипломатическо напрежение без реални пробиви. Конфликтът няма да приключи, но ще престане да бъде ежедневен приоритет в новините. Политически ще бъде удържан, но няма да бъде решен.
Това означава, че Украйна ще остане в сива зона — между война и мир, между Изтока и Запада, между кандидат и член. В такъв статут няма механизъм, по който тя може да бъде интегрирана изцяло в политиките на ЕС. Не защото липсва желание, а защото липсва правен и финансов модел да се приеме в ЕС държава със замразен военен конфликт.
Членство в ЕС: обещано, но отложено
На политическо ниво подкрепата е безрезервна. Украйна е част от общия геополитически разказ за Европа. Но колко от официалните документи на ЕС за бъдещето на Общата селскостопанска политика включват изрично Украйна? Колко бюджетни симулации я предвиждат? Колко позиции на земеделските комисари я споменават в конкретен план, не в абзац за солидарност?
Формално, ЕС има ясна позиция — Украйна трябва да бъде приета възможно най-скоро. Реално обаче, темата отсъства от стратегическите документи. Интеграцията е политическа рамка, не институционален ангажимент. Това е типична двойствена формула: официално очакване и мълчаливо отлагане.
Бюджетът: къде точно ще се побере Украйна?
ОСП представлява над 31% от общия бюджет на ЕС. За програмния период 2021–2027 г. средствата възлизат на 386,6 млрд. евро. Ако Украйна стане член с пълен достъп до ОСП, ще трябва да получи поне 15–20 млрд. евро годишно, само за да бъде наравно с настоящите нови държави членки. Това означава:
– допълнителен принос от настоящите държави членки, които вече са подложени на фискален натиск;
– съкращаване на средствата за съществуващите бенефициенти;
-създаване на нови изключения, които подкопават равнопоставеността в Съюза.
Исторически погледнато, Румъния и България преминаха през 10–15 години от кандидатура до пълна финансова интеграция в ОСП. Хърватия — с по-малка територия и аграрен капацитет — получи обвързани плащания след 5 години преходни механизми. За Украйна такъв график изобщо не е начертан.
Какво ще се случи с фермерите от ЕС
Достъпът на Украйна до ОСП засяга не само ресурсите, но и самия баланс в системата. Фермерите в България, Румъния, Полша, Унгария ще се окажат в позиция между две неравни сили: мащабни украински производители и добре субсидирани фермери от Западна Европа. Те ще бъдат притискани от пазарна конкуренция и регулаторни изисквания, без компенсаторни механизми.
Износът на украинско зърно вече създаде напрежение в Централна и Източна Европа. Мерките на ЕК за справяне с кризата — временни квоти, компенсации и дерогации — показаха, че ЕС реагира не чрез стратегия, а чрез туширане на симптоми. При пълноправен достъп до ОСП, натискът ще стане постоянен, а реакцията — хронично забавена. И вече виждаме – ЕС дава заден – отменя безмитния режим на внос от Украйна.
Междинен модел или нова категория?
ЕС ще се опита да изгради нова формула, която няма аналог в досегашната практика. Това може да включва: – достъп до агроекологични схеми и пилотни програми с ограничен обхват; участие в програми за развитие, но без директни плащания; правно необвързващи инструменти, които позволяват преглед на ефективността без автоматично финансиране.
Това не е временен преход. Това е нова категория: икономически партньор с ограничен достъп до вътрешните политики. Подобна рамка ще съществува само за Украйна. Формално ще изглежда като сближаване. По същество ще бъде институционализирано изключване.
Какво се опитва да избегне ЕС
ЕС не може да признае открито, че няма капацитет да приеме Украйна в ОСП. Това би означавало: да постави лимит на солидарността; да дефинира граници на политическото обещание; да признае, че институционалният модел не може да поеме геополитическата логика.
Затова се говори уклончиво. Вместо стратегия се използва реторика. Вместо механизъм — жест. Но липсата на формулировка не предотвратява последиците. Те се случват. Без да бъдат обявени, без да бъдат защитени.
Украйна няма да бъде част от ОСП в пълния смисъл. Ще бъде около нея. Ще има достъп до определени програми. Ще участва в някои схеми. Но няма да влезе в сърцевината на политиката. Не защото не е поканена, а защото никой не знае как ще изглежда тази сърцевина след 2027 г.
Фермерите ще продължат да усещат натиск, без да знаят от какво се защитават. Бюджетните решения ще бъдат представяни като технически. А всъщност ще бъдат политически. Политическите формулировки ще бъдат представяни като морални. А всъщност ще бъдат бюджетни.
Когато една тема не може да бъде формулирана ясно, тя не изчезва. Тя се превръща в риск. И започва да действа като такъв.
