Новият земеделски комисар на ЕК очертава посока: запазване на директните плащания, но с фокус върху икономическата ефективност и стратегическата роля на сектора.
В интервю за AGRA Europe новият комисар по земеделието Кристоф Хансен заявява, че не трябва да се прави „обрат на 180 градуса“ в Общата селскостопанска политика (ОСП), но също така посочва, че е необходимо да се преосмисли механизмът за насочване на помощта. Акцентът в изказването му е поставен върху по-точното приоритизиране на ресурсите – не като съкращение, а като фокусиране върху активните стопанства с реален принос към икономиката и продоволствената сигурност.
Сигурността като нова легитимация на ОСП
Хансен защитава нуждата от стабилен аграрен бюджет в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) с аргумента, че производството на храни е част от стратегическата устойчивост на ЕС. В контекста на растящия натиск върху европейския бюджет заради отбраната и други външни приоритети, комисарят подчертава, че земеделието трябва да се разглежда не само през социална или екологична призма, а и като елемент от политиката за сигурност.
Вече става абсолютно очевидно това, за което пишем от известно време в земеделеца.бг: за да остане част от бюджета, земеделието трябва да се пренапише като част от политиката по сигурност. Не като защита, а като аргумент.
Приоритизиране на активността и ефективността
Комисарят ясно заявява, че според него помощта трябва да бъде насочена там, където има „реална нужда“ – под което се разбира производствена дейност с икономическа и/или екологична стойност. В този контекст се използва понятието „ферми с ограничена активност“, които получават подпомагане, но нямат значим принос към пазара.
Това не е призив за премахване на малките стопанства, а сигнал, че подкрепата ще се основава на активност, а не само на право по статут. Очаква се това да засегне структури без реална продукция, независимо от техния размер.
Ако това се формализира, директната подкрепа ще се ориентира все по-силно към доказуем резултат. Това означава промяна на въпроса: не „имаш ли право“, а „какво връщаш обратно в системата“.
Директните плащания остават – но с по-ясна обвързаност
Хансен изразява разбиране към стопанствата, които са базирали инвестиционни решения върху предвидимостта на директните плащания. Подкрепата ще продължи, но с допълнителни критерии, свързани с икономическа дейност, устойчивост и ефективност.
Използваната формулировка „политики, основани на стимули“ показва, че подкрепата вероятно ще бъде все по-тясно обвързана с постигане на измерими резултати – икономически или екологични. В този смисъл, професионализацията на сектора остава основна цел, но с нови механизми.
Няма заявена революция. Но логиката е подменена: вече не е достатъчно да отговаряш на условия. Трябва да произвеждаш смисъл.
Трудът като критерий – но какъв?
Комисарят споменава и идеята за по-силно обвързване на подкрепата с фактора труд, без да уточнява как това ще бъде реализирано. Това отваря важен дебат: дали се визира ангажимент на реални работници, самозаетост, сезонна заетост, или трудова интензивност по култури.
Ако няма ясно дефиниране, съществува риск от разнопосочни национални интерпретации, което би довело до неравнопоставеност между държавите членки и до несигурност сред производителите.
Това е точката, която трябва да бъде предварително формулирана от самия сектор – преди да бъде наложена отвън.
Посоката е ясна: по-малко автоматизъм, повече обосновка
Хансен не предлага рязко прекрояване на политиката. Той говори за еволюция на логиката на подпомагане – от масов принцип към по-измерим фокус върху ефекта. Това ще изисква от сектора по-добро аргументиране на нуждите, по-висока отчетност и по-ясно дефинирани резултати.
Извод: Най-същественият обрат в изказването на Хансен не е в предложенията, а в промяната на въпроса. Общата селскостопанска политика вече не пита „кой има право на помощ“. Пита „кой има функция, която системата не може да си позволи да загуби“.
Подкрепата няма да бъде спряна формално, но постепенно ще се пренасочва към онези, които работят, произвеждат и доказват смисъла на своята роля. Това е процес на професионализация, който вече тече. И онези, които не го разпознаят навреме, ще останат извън него – не защото някой ги е изключил, а защото няма да могат да отговорят на новата логика.
ЕС се опитва да се разграничи от разбирането за земеделието като социална политика и да го превърне в чисто икономически модел. Поне така изглежда от заявеното досега. Въпреки политическото говорене.
