Какво направиха Румъния и Алжир
През последните десет години Румъния целенасочено развива индустриално овцевъдство, насочено към износ. Чрез обединение на производители в кооперативи и асоциации, страната създаде мащабни партиди от еднородни месодайни породи. Освен това румънската държава инвестира в модерни ветеринарни лаборатории, които покриват изискванията на страните от Близкия изток и Северна Африка. Пристанище Констанца е адаптирано за бърза обработка на големи партиди живи животни, с логистика, отговаряща на стандартите за хуманно отношение.
През април 2025 г. Румъния договори мащабна сделка с Алжир за износ на 1 милион овце за Курбан байрама. Първите 27 000 животни вече пристигнаха в Алжир, а други партиди са в процес на подготовка. Сделката е резултат от целенасочена държавна политика, централизирана организация на фермерите и високо ниво на ветеринарен контрол. Всяка пратка се придружава от румънски и алжирски ветеринари, които следят здравето на животните и съответствието със санитарните стандарти.
Румъния не просто продава овце – тя продава доверие, организация и индустриална мащабност.
България: разпокъсана структура, слаба проследяемост
Според Министерството на земеделието в България има около 1,2 милиона овце. На пръв поглед достатъчно за големи договори. На практика обаче над 80% от овцевъдите отглеждат под 100 животни. Производството е разпокъсано, фермите са дребни, а стандартите за порода, тегло и здравен статус са силно вариращи.
Няма индустриални кооперативи, които да обединяват малките стопанства за общ износ. Няма координирани програми за стандартизиране на животните по порода и качество. България няма как да осигури бързо 50 000 овце с еднородно тегло и здравен сертификат – и точно това е изискването на пазари като Алжир.
Ветеринарният контрол: липсва доверие, липсва пазар
След случая с огнището на чума по дребните преживни животни във Велинград през 2024 г., доверието към българската ветеринарна система понесе тежък удар. Протестите срещу евтаназията на стадото на бай Георги, съмненията в пробите и публичният натиск поставиха под въпрос способността на България да гарантира безопасността на изнасяните животни.
Международните пазари не работят с емоции. Те работят с доверие. При най-малък риск от заболяване, вносителите избират сигурни доставчици – като Румъния.
Липса на държавна стратегия за агроекспорт
България няма национална програма за целенасочено развитие на живия износ. Има отделни инициативи, делегации и опити за договаряне, но липсва постоянна политика за позициониране на страната като надежден партньор за Близкия изток и Северна Африка.
Пристанищата във Варна и Бургас не са развити като износни хъбове за живи животни. Няма изградени логистични коридори за бърза обработка на големи партиди. Това прави всяка сделка сложна, бавна и рискована за купувача.
Стратегическите пропуски накратко
- Липса на индустриално организирани ферми с еднородно производство.
- Недостатъчно развита система за ветеринарна проследяемост и сертификация.
- Слабо държавно участие в организирането на международния износ.
- Липса на мащабна логистика за експедиция на живи животни.
- Разпокъсване на малки производители без обединяващи кооперативи.
Не броят на овцете, а доверието решава
България няма да има пазари като Румъния не защото няма овце. А защото няма индустриална структура, организирана държавна политика и международно доверие в стандартите си.
Докато секторът остане разпокъсан, неподготвен за мащабен износ и зависим от случайни пазарни инициативи, ще гледаме отстрани как други държави печелят пазарите, които и ние можехме да имаме.
Истинската битка не е за броя на животните. Истинската битка е за доверието – и за капацитета да го оправдаем.
