Управлението на пазара на азотни торове в Европейския съюз винаги е било белязано от напрежение между интересите на земеделците и производителите на торове. Докато фермерите настояват за достъп до евтини азотни торове, критични за тяхната продуктивност и конкурентоспособност, европейските производители търсят защита срещу нискотарифен внос и държавно субсидирани продукти от страни извън ЕС.
В последните години тази традиционна конфигурация се усложни допълнително от нови геополитически и екологични фактори.
Геополитическите трусове: войната в Украйна и последиците за пазара
Началото на войната в Украйна през 2022 г. доведе до шоково поскъпване на природния газ – основна суровина за производството на синтетични азотни торове. Това намали конкурентоспособността на производителите в ЕС и разкри уязвимостта на веригите за доставка, особено в зависимостта от руски и беларуски внос.
В отговор Европейската комисия предложи нови ограничения и мита върху вноса на руски и беларуски торове през 2025 г. Целта е да се намали стратегическата зависимост и да се ограничи финансирането на военни действия. Мерките обаче предизвикаха сериозно недоволство сред фермерите, които се опасяват от още по-високи разходи за производство.
Екологичните политики: въглеродният механизъм и нови разходи за земеделците
От 1 януари 2026 г. влиза в сила Механизмът за въглеродно регулиране на границата (CBAM). Той ще наложи на вносителите на амоняк и азотни торове задължение да закупуват сертификати, съответстващи на въглеродните емисии, вложени в продуктите.
Целта е да се гарантира равнопоставеност между европейските производители, обект на въглеродно облагане, и външните доставчици. Очаква се обаче CBAM да доведе до повишаване на цените на внасяните торове, с което фермерите ще понесат допълнителна тежест.
Екологичната цена на азотните торове
Производството на азотни торове е силно енергийно интензивно и допринася значително за емисиите на парникови газове. Освен това използването на синтетични азотни торове води до отделяне на диазотен оксид – газ със затоплящ ефект почти 300 пъти по-голям от този на въглеродния диоксид.
Замърсяването на подземни и повърхностни води с нитрати е друг сериозен екологичен проблем, свързан със синтетичните торове. Нарушаването на азотния цикъл е сред основните екологични предизвикателства в Европа.
Историческа еволюция на търговската политика на ЕС за торовете
През последните десетилетия ЕС прилага комбинация от мита и антидъмпингови мерки за защита на местните производители. Стандартната митническа ставка за внос на амоняк (HS код 2814) е 5,5%, а за азотни торове (HS код 3102) е 6,5%. Вносът от определени страни като Египет, Алжир и Тринидад и Тобаго е безмитен по силата на споразумения за свободна търговия.
Първите антидъмпингови мерки върху азотни торове са въведени още през 80-те години. През 2014 г. ЕС продължи антидъмпинговите мита върху амониевия нитрат от Русия след преглед, като размерът на митото остана €32,71 на тон. През 2018 г. започна ново разследване върху разтворите на урея амониев нитрат (UAN) от Русия, САЩ и Тринидад и Тобаго. В резултат на това през 2019 г. бяха наложени антидъмпингови мита до 42% за руски производители и подобни мерки за САЩ и Тринидад и Тобаго.
След началото на войната в Украйна, през декември 2022 г. ЕС прие Регламент (ЕС) 2022/2465, с който временно се суспендираха митата за урея и амоняк за повечето партньори, но не и за Русия и Беларус. Въпреки натиска от фермерски организации, антидъмпинговите мита върху амониевия нитрат и UAN останаха в сила.
През юли 2023 г. Общият съд на ЕС анулира удължаването на антидъмпинговите мита върху руския амониев нитрат от 2020 г. поради процедурни грешки, но това не засегна другите мерки върху UAN.
Въглеродното облагане и прехвърлянето на разходите върху фермерите
Прилагането на Механизма за въглеродно регулиране на границата (CBAM) ще наложи задължение за вносителите на торове да купуват сертификати, отразяващи емисиите, вложени в продуктите. През преходния период (2023–2025) се изисква само докладване на емисиите, но от 2026 г. ще се плаща реална такса.
Производителите твърдят, че няма да могат да абсорбират допълнителните разходи за въглеродни сертификати поради вече ниските си маржове, което означава, че цените за фермерите ще нараснат. Въпреки това, проучвания като CE Delft (2016) показват, че в миналото производителите са успявали да прехвърлят разходите от безплатните квоти върху крайните цени на продуктите. Това означава, че част от натоварването на фермерите от новите такси може вече да е заложено в настоящите цени.
Според анализите, степента на прехвърляне на разходите (pass-through) вероятно няма да бъде 100%, а ще зависи от вносната зависимост, пазарната конкуренция и печалбите на производителите. В страни като Нидерландия и Испания, където прилагането на азот е интензивно, ефектът върху цените може да бъде особено осезаем.
Новата тарифна реформа за 2025 г.
През януари 2025 г. Комисията предложи въвеждането на нови, значително по-високи мита върху вноса на руски и беларуски торове – започвайки от 13% през 2025 г., с постепенно нарастване до 100% за три години. Предвижда се ускорено прилагане на по-високи ставки, ако вносът надвиши определени обеми.
Това предложение се фокусира върху най-широко използваните азотни торове – урея и амониев нитрат. Мерките са насочени към:
- Намаляване на стратегическата зависимост от Русия;
- Ограничаване на приходите, подкрепящи военните действия;
- Подкрепа за декарбонизацията на европейското производство на торове.
Фермерските организации като COPA-COGECA обаче изразиха силни притеснения, че новите мита ще засилят ценовия натиск върху европейските фермери, докато индустриалните асоциации настояват за още по-висока защита.През последните десетилетия ЕС прилага комбинация от мита и антидъмпингови мерки за защита на местните производители. От 1980-те години насам се въвеждат антидъмпингови мита върху руски амониев нитрат, които се подновяват през 2014 г. и 2020 г.
След войната в Украйна ЕС прие регламент, с който временно (декември 2022 – юни 2023) се суспендираха митата за внос на урея и амоняк – с изключение на вноса от Русия и Беларус.
През 2023 г. Общият съд на ЕС анулира продължаването на антидъмпинговите мита върху руския амониев нитрат, но не засегна мерките върху други продукти.
Новата тарифна реформа за 2025 г.
През януари 2025 г. Комисията предложи въвеждането на нови, значително по-високи мита върху вноса на руски и беларуски торове – от 13% през 2025 г., нарастващи до 100% за три години. Мерките целят стратегическа автономия, ограничаване на финансирането на руската военна машина и подкрепа за европейските производители в прехода към нисковъглеродни технологии.
Фермерите обаче изразяват опасения от допълнителен натиск върху производствените разходи, докато индустриалните асоциации настояват за още по-силна защита.
Въглеродни корекции и преосмисляне на азотния баланс
CBAM и новите мита са само част от по-широката трансформация. ЕС осъзнава, че трябва не само да декарбонизира производството на торове, но и да намали общото азотно натоварване върху околната среда.
Плановете включват:
- Подкрепа за зелени технологии като производство на амоняк чрез водород от възобновяеми източници.
- Развитие на алтернативи като органични торове, биостимуланти и системи за по-ефективно управление на хранителните вещества.
- Стимули за подобряване на азотната ефективност в земеделието.
Възможности и предизвикателства за фермерите
По-високите цени на торовете могат да стимулират фермерите да преминат към по-ефективни и устойчиви практики. Но без адекватна подкрепа рискът е икономическото напрежение да доведе до спад на продукцията и политическо недоволство.
Ключови мерки за подкрепа включват:
- Инвестиране в цифрови инструменти за управление на хранителните вещества.
- Насърчаване на кръговата икономика и използването на възстановен азот от органични източници (RENURE).
- Целенасочени субсидии за фермерите в уязвими региони.
Заключение
Политиката на ЕС за торовете вече не е само въпрос на търговия. Тя е пресечна точка на аграрната конкурентоспособност, индустриалната политика, климатичните цели и сигурността на храните.
Успешният преход ще изисква балансирано съчетаване на тези цели: намаляване на стратегическите зависимости, подкрепа за декарбонизацията на индустрията и адаптация на фермерите към новата икономическа и екологична реалност.
