Гергьовден е един от най-тачените празници в българския календар – не само защото носи името на Свети Георги, покровител на България и на хората, които се трудят на земята, но и защото събира в себе си усещането за ново начало. Празник на храбростта, но и на труда. В миналото този ден е символизирал началото на земеделската година. От този момент нататък животът тръгва по нов ритъм – с паша, с работа, с надежда.
Празникът се отбелязва във всяко българско село и град – с агнешко месо, с венци от коприва и здравец, с водосвети, с песни и събиране около трапезата. Вярва се, че рано сутрин на Гергьовден росата има силата да лекува. Момичетата пускат венци по водата, за да видят къде ще се задържат. Животните се захранват с прясна трева, за да са здрави. В домовете се къса прясна зеленина и се окичват вратите – за плодородие и берекет.
Но Гергьовден не е само традиция. Той е усещане. Ден, в който има живот във въздуха. Ден, в който българинът усеща, че е излязал от зимата и може да диша с пълни гърди. Ден, в който на масата има агне, но в сърцето – благодарност, че семейството е заедно, че домът е пълен, че работата продължава.
За българския фермер Гергьовден е и началото на новия земеделски сезон, но също така и момент на равносметка – какво остана, какво ще издържи, и дали има на кого да се опреш.
Времето е трудно. Земеделието се променя. Но въпреки трудностите още има хора, които всяка сутрин стават и отиват там, където се ражда храната. Това са хората, благодарение на които всички имаме какво да сложим на масата.
Гергьовден е и техен празник. На онези, които отглеждат агнета, които стрижат овце, които гледат небето и знаят, че не всичко зависи от тях – но това, което зависи, ще бъде направено както трябва.
Нека си спомним, че понякога най-голямата храброст не е да победиш, а да не се откажеш.
Честит празник на всички, които посрещат Гергьовден с отворена врата, с чиста риза и с надежда, че доброто предстои.
Честит Гергьовден! Свети Георги да ви закриля!
