Официалният старт на жътвената кампания в България беше даден в Ямболска област, където, според производителите, първите резултати дават надежда за добиви, близки до миналогодишните. По информация на ОД „Земеделие“ в областта са засети близо 663 000 дка с пшеница и около 79 000 дка с ечемик, като основната част от площите са в община Тунджа.
По данни от земеделски стопани в региона, развитието на посевите през пролетта е преминало през сериозни климатични сътресения – включително сняг през април и интензивни дъждове, довели до късно заплевеляване. Въпреки това посевите са достигнали восъчна зрялост в добро състояние, а земеделците очакват добиви със стабилно качество. „Урожай ще има, но докато не го приберем и не го видим, е рано да се каже точно“, коментират производители от Ямболско.
Ценови натиск и международна конкуренция
Въпреки оптимизма за количествата, пазарните притеснения остават. Основният риск за зърнопроизводителите е продължаващият натиск от украинския внос, където продукцията е със значително по-ниска себестойност. „Препарати, които в ЕС са забранени, там са разрешени. Това изкривява пазара и подкопава конкурентоспособността на българското зърно“, казват от сектора.
Пролетниците: възстановяване след трудни сезони
По данни на Службата за чуждестранна селскостопанска информация (FAS) на USDA, площите с царевица през 2025–26 г. в България намаляват до 400–450 хил. хектара (спрямо 503 хил. ха през 2024–25), поради предпазливост след три трудни години с метеорологични загуби. Все пак очакванията за добиви са положителни – до 4,4–5 т/ха, при 1,8–2,1 млн. т производство, в сравнение с 1,6 млн. тона през предходната година.
Износът на царевица остава по-слаб – едва 185 хил. т към края на май 2025 г., спрямо 548 хил. т година по-рано, докато вносът нараства – до 329 хил. т., от само 10 хил. т предходната година. Основни потребители остават нишестената и етаноловата индустрия.
Есенните култури с добра прогноза
Според същия доклад на FAS, пролетта е била благоприятна за зимните култури, с умерени температури и достатъчни валежи. Прогнозата за пшеница е 7 млн. тона, а за ечемик – 1 млн. тона, което би повторило силните резултати от рекордната 2024 година.
В същото време разходите за торове и растителна защита продължават да влияят върху агрономическите решения, като много фермери ограничават вложенията – особено в царевица.
Износът на пшеница към края на май 2025 г. достига 5,63 млн. т, от които 4,5 млн. т са за трети страни – Алжир, Египет, Испания, Тайланд и Гърция. Износът на ечемик е над 740 хил. т, от които 360 хил. т – за страни извън ЕС.
Начало на сезон с реални възможности
Сезон 2025/26 започва с добри агрономически предпоставки, подкрепен от благоприятни метеорологични условия и натрупан опит. Зърнопроизводителите навлизат в кампания, в която добивите може да бъдат стабилни, но пазарната динамика ще изисква гъвкаво поведение и ясни приоритети – както на полето, така и в търговията.
