Кампанията по прибиране на розовия цвят през 2025 г. приключи само за месец – от около 18 май до средата на юни, докато през 2024 г. розоберът продължи близо два месеца – от 20 април до 20 юни. Това е най-краткият розобер от години насам. Причините са както климатични – главно априлските мразове, така и структурни – свързани с организацията на труда, цените и пазарната среда.
Засегнати са не само добивите, но и качеството на цвета, което пряко влияе върху добива на розово масло. Очакванията са за по-слаба реколта спрямо 2024 г., но точни данни ще бъдат налични едва в началото на есента. По информация от бранша, изкупните цени остават под натиск, въпреки че минималната по закон за 2025 г. е фиксирана на 4 лв./кг. Разходите за бране на цвят вече надвишават 1,50 лв./кг, което поставя под въпрос рентабилността при нисък добив и неоптимален рандеман.
Положителна промяна е елиминирането на прекупвачите и въвеждането на директни отношения между производители и преработватели – резултат от прилагането на Закона за розата. Това законово основание укрепи пазарната логика и създаде условия за по-прозрачно и предвидимо ценообразуване.
Глобален натиск и устойчивост като конкурентно предимство
Българското розово масло продължава да бъде високо ценено на световния пазар, но конкуренцията расте. Освен традиционните производители като Турция, Иран и Мароко, на пазара се появяват нови конкуренти като Китай и Азербайджан.
В този контекст, спазването на изисквания за устойчивост – екологична и социална – се превръща във все по-важен критерий. Българският сектор се стреми да отговори на очакванията на международните парфюмерийни и козметични компании чрез прилагане на добри практики в трудовите отношения, опазване на околната среда и прозрачност по веригата на доставки. През юни български производители участваха в най-голямото световно изложение за парфюмерия и козметика – SIMPPAR в Париж, където розовото масло от България беше високо оценено като устойчив и отговорен продукт.
Водещи компании вече работят с външни консултанти, включително две международни организации, които подпомагат сектора с анализи и препоръки по социалната условност. Сред приоритетите са осигуряване на проследимост по веригата на труда, справедливо заплащане, недопускане на детски труд и активно приобщаване на уязвими общности. Част от участниците в сектора работят съвместно с УНИЦЕФ по проекти за развитие на трудови навици още в ранна възраст.
Социални и икономически неравновесия
Въпреки напредъка в нормативната уредба, въпросът за справедливото заплащане остава чувствителен. Секторът страда от натиск върху всички участници във веригата – от берача до преработвателя. Според мнозина експерти, няма равнопоставеност между реалните разходи, извършения труд и крайната възвращаемост по веригата.
Работи се по анализ, който да оцени разпределението на добавената стойност и да предостави данни в подкрепа на справедливото ценообразуване. Очаква се този процес да подобри възможностите за позициониране на българското розово масло като устойчив продукт в глобален мащаб.
Перспектива: адаптация под натиск
Розопроизводството в България се намира в преход. От една страна – има пазар, традиция и глобално признание. От друга – производственият риск, конкуренцията и натискът за спазване на нови стандарти създават сериозни предизвикателства.
Секторът има шансове да запази мястото си, ако се адаптира към изискванията за устойчивост, трудова етика и проследимост. Браншовите организации настояват маслодайната роза да бъде изведена от общите правила на растениевъдството и да получи специална закрила от държавата – като култура с висока добавена стойност, национален символ и стратегически експортен ресурс. Това включва не само целева подкрепа, но и дългосрочна политика за устойчиво развитие на сектора. В новите пазарни условия, те вече не са предимство – а предварително условие.
zemedeleca.bg ще продължи да следи състоянието на сектора и ще публикува мнения и анализи от ключови представители на бранша.
