България очаква достъп до над 2 млрд. евро от новия Социален фонд за климата – европейски финансов инструмент, който ще функционира от 2026 до 2032 г. и ще подпомага уязвими домакинства, микропредприятия и икономически сектори при прехода към нисковъглеродна икономика. Министерският съвет вече е приел постановление за изготвяне на национален Социален план за климата, който трябва да бъде подаден в Европейската комисия до 30 юни 2025 г. Управлението на средствата от фонда в частта, свързана със земеделие, ще бъде възложено на ДФ „Земеделие“ чрез промени в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Социалният фонд за климата е създаден с Регламент (ЕС) 2023/955 и ще осигурява финансова подкрепа във връзка с разширяването на схемата за търговия с емисии на ЕС. В нея ще бъдат включени и емисиите от сгради и транспорт, което ще повлияе на цените на енергията и горивата.
Фондът ще предоставя средства за справяне с последиците от този преход, включително за устойчиви инвестиции и енергийна ефективност в селските райони.
По текущи оценки, страната може да получи до 2,5 млрд. евро, но при евентуално отлагане на прилагането на новите правила до 2028 г., сумата ще бъде редуцирана до около 2,09 млрд. евро. За достъп до финансиране всяка държава трябва да изготви Социален план за климата, който подлежи на одобрение от Европейската комисия.
С Постановление № 24 от 8 април 2025 г. Министерският съвет определя органите и структурата на управление. В частта, касаеща земеделието, управлението на мерките ще бъде възложено на Управляващия орган на Стратегическия план, а ДФ „Земеделие“ ще изпълнява конкретни инвестиции и дейности.
В тази връзка се подготвят промени в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), които са публикувани за обществено обсъждане. Те включват:
- включване на функциите по управление на фонда в правомощията на ДФЗ;
- възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощия към заместници и областни директори;
- създаване на механизъм за по-бързо и ефективно администриране на заявления по интервенции от Стратегическия план.
Макар акцентът на фонда да е социален, част от ресурсите могат да бъдат насочени към инвестиции в устойчиво земеделие, включително:
- енергийна ефективност в стопанствата;
- внедряване на технологии с ниски въглеродни емисии;
- мерки за модернизация и дигитализация;
- подобряване на инфраструктурата в селските райони.
Очаква се конкретните механизми за кандидатстване и допустими дейности да бъдат изяснени след одобрението на националния план.
Според регламента, планът следваше да бъде подаден до 30 юни 2025 г. Ако това е направено в срок и след одобрение от Европейската комисия, реалното прилагане на мерките ще започне от 2026 г.
С предложените законодателни промени се подготвя административната рамка за управление, като ДФ „Земеделие“ ще бъде водеща структура за изпълнение в частта, свързана със сектора.
Земеделските производители трябва да следят процеса, тъй като новият инструмент може да създаде допълнителни възможности за финансиране в контекста на зелен преход.
