Финансовият консултант и фермер Гарет Ръскамп предупреждава за пет основни капана, които земеделските производители трябва да избягват
Страстта не е достатъчна
Любовта към земята и животните често се заражда отрано и е в основата на всяко успешно стопанство. Но страстта сама по себе си не гарантира устойчив бизнес. Като мнозина други фермери, Гарет Ръскамп израства с убеждението, че „ако просто работиш здраво, нещата ще се наредят“. С времето разбира, че това не е достатъчно.
Ръскамп е пето поколение фермер от Небраска. Той управлява зърнено и животновъдно стопанство съвместно с баща си и в същото време ръководи собствен консултантски проект – Pioneer Farmer. Целта му е да помага на други фермери да вземат по-информирани финансови решения, използвайки инструменти, които той лично е разработил и прилага в практиката.
„Фокусирам се върху финансовата страна на управлението и им предоставяме инструменти, с които могат да управляват ключовите компоненти на бизнеса си. Това са реални, приложими инструменти – използвал съм ги лично и те работят“, казва той по време на Nebraska Pork Expo в Йорк, Небраска.
1. Слаба финансова осведоменост
„Научихме го по трудния начин – чрез разговори с банкера и с нашия финансов съветник, докато се опитвахме да разберем как да продължим напред и да останем на печалба“, казва Ръскамп.
Много производители са добри в производствената част, но пренебрегват анализа на паричния поток и баланса, които реално показват финансовото състояние на фермата. Затова той подчертава нуждата от системен фокус върху числата.
„Като променихме приоритетите си, успяхме да се съсредоточим върху нещата, които реално ще ни задържат в бизнеса.“
2. Липса на стратегически план
Ръскамп посочва, че много стопанства просто следват модела на предишните поколения, без актуална стратегия. Това е особено рисково при разширяване на дейността.
„Надеждата не е бизнес план“, казва той. Семейството му е разширило говедовъдната дейност именно без конкретна стратегия – само с очакване, че „ще се получи“.
„Колко често казваме: ‘Надявам се синът ми или дъщеря ми да се върне във фермата’? Това не е план. Това е надежда. А надеждата не е устойчива.“
Според него, всеки стопанин трябва да планира и за добри, и за лоши времена, така че да има механизми за реакция във всяка ситуация.
3. Лошо управление на времето
„Всички имаме 24 часа – това е единственият ресурс, който не можем да увеличим“, казва Ръскамп. Затова времето трябва да се управлява стратегически.
Според него, много фермери са изцяло ангажирани с оперативната работа „в бизнеса“, но не отделят време да мислят „върху бизнеса“. Той ги призовава да преценяват възвращаемостта на всяка дейност спрямо вложеното време и да се запитат дали използват най-ценния си ресурс ефективно.
„Успешните хора се отличават с едно – умеят да управляват времето си. Това е дисциплина, не навик.“
4. Липса на открита комуникация
Трудните разговори се отлагат – за приемственост, финанси, отговорности. Според Ръскамп обаче именно липсата на разговори води до предположения, а те струват скъпо.
„Ако не говориш, предполагаш. А предположенията струват яснота, връзка и пари.“
Той подчертава, че комуникацията не е просто координация – тя е част от културата на управлението. Когато всички са наясно какво се очаква и кой за какво отговаря, бизнесът функционира по-гладко, а напрежението намалява.
5. Страх от промяна
Ръскамп е категоричен: „Най-опасното решение е липсата на решение.“ Изчакването не решава проблемите – отлагането на важни стъпки като преосмисляне на инвестиции или разговори за бъдещето на стопанството често води до загубени възможности.
„Ще реши ли чакането това, което не работи? Или ще се опитаме да сме проактивни?“ – задава въпроса той.
И тук отново стига до основната теза – необходимостта от стратегически план и дисциплина в изпълнението му, дори когато изглежда по-удобно просто да изчакаш.
