Точната интерпретация на почвените данни е критично важна за планиране на торене, рентабилност и опазване на земята
Анализът не е протокол – той е основа за решение
Стандартният почвен анализ съдържа много информация. Разчитането ѝ и прилагането ѝ в решения за управление на добивите и торовете е ключово, за да се постигне добра продуктивност при едновременно запазване на почвеното здраве. Ето какво означават най-важните показатели:
pH – индикатор за достъпност на хранителни елементи
Първият параметър, който трябва да се анализира, е реакцията на почвата (pH). Тя определя до каква степен елементите в почвата са достъпни за усвояване от растенията. При кисели почви (pH < 6.0) може да се наложи варуване, като количеството зависи от резултата в анализа. При алкални почви (pH > 7.5) корекцията е по-трудна и се препоръчва избор на култури, които понасят такива условия.
Органично вещество – показател за състоянието на почвата
Съдържанието на органично вещество (SOM) е показател за деградация, ерозия или просто лек механичен състав (напр. песъчлива почва). Ако във фермата се цели повишаване на водозадържащата способност, биологичната активност или структурата на почвата, този показател трябва да се следи във времето.
Органичното вещество съдържа ключови хранителни елементи. За да се увеличи, е необходимо добро управление на почвеното плодородие, включително връщане на растителни остатъци и прилагане на органични торове.
Нитрати – индикатор за ефективност на азотния режим
Според Рей Уорд, основател на лаборатория Ward Laboratories, добър ориентир за следжътвен анализ е стойност под 5 ppm NO₃-N. По-висока стойност показва, че не е имало пълно усвояване от растенията. При такива случаи се препоръчва използване на наличния азот от почвата през следващия сезон с намаляване на тора с количеството, установено в анализа.
Фосфор (P)
Когато съдържанието на фосфор надвишава 25 ppm, не се препоръчва ново внасяне, освен при специфични изисквания. В повечето случаи излишъкът няма агрономическа полза и представлява риск от излужване и замърсяване.
Калий (K)
Рей Уорд препоръчва целево ниво от 200 ppm K за високи добиви. Калият е особено важен за развитието на кореновата система, водния режим и устойчивостта на болести.
Сяра (S)
Сярата е вторичен, но критично важен елемент, особено за култури с високи изисквания (например рапица). Оптималното съотношение N:S в растителната тъкан е между 12:1 и 16:1. Наличието на дисбаланс често води до дефицит на азот, дори при номинално достатъчни стойности.
Микроелементи
Елементи като цинк, желязо, манган и мед са необходими в малки количества, но липсата им води до типични физиологични симптоми – например хлороза при недостиг на желязо. Добрият почвен анализ трябва да съдържа и тези стойности, особено при култури чувствителни към микроелементи.
Препоръки за торене – базирани на нужди, не на пазар
Често задаван въпрос към агрономите е дали препоръките за торене се адаптират спрямо цената на торовете. Отговорът е „не“. Те се изчисляват според нуждите на растенията и наличността в почвата. Целта е да се избегне свръхторене, което натоварва околната среда без реална полза за добива.
Според Ник Уорд, президент на Ward Laboratories, ако производителят е принуден да намали бюджета за торове, намалението трябва да бъде пропорционално за всички елементи. Премахване само на един елемент може да попречи на усвояването на останалите.
Почвените тестове като управленски инструмент
Почвеното пробовземане и анализ са инструмент за устойчиво управление на земята и рентабилно производство. То позволява не само оптимизиране на разходите за торене, но и по-прецизно разбиране на биологичните и химичните процеси в почвата.
Когато се управляват разумно, торовете се усвояват от растенията, а не се изнасят с дъждовете. Когато се прилага само нужното, печели не само добивът – печели почвата.
Превод от Nebraska Farmer. Оригиналната статия е част от поредицата “Soil Health” от Кърт Аренс.
