Кога сеитбата в суха почва е оправдана и при какви условия крие по-малко риск? Практически агрономически препоръки, базирани на опит и полеви наблюдения.
Сухо е. Да се сее ли?
В края на оптималните срокове за сеитба на пшеница и рапица често се случва почвата да е суха и валежите – несигурни. В такива ситуации възниква дилема: да се сее в суха почва или да се изчака дъжд.
Ако посевното ложе е добре подготвено на дълбочина 2–3 см, разполагате с висококачествено обеззаразено семе с добра кълняемост, сеитбата в суха почва може да бъде обмислен риск. При последващи валежи в добре обработена почва семената поникват бързо и растенията се вкореняват стабилно.
Какво се случва при малък дъжд преди сеитба?
Ако валежите са слаби (5–10 мм) и се сее непосредствено след тях, често се смесва суха и влажна почва. Това води до бързо изпарение и неравномерни пониквания на т.нар. „острови“. Подобни посеви обикновено дават ниски добиви.
В сухи условия висококачественото семе пониква по-добре. Обеззаразяване с фунгицид (а според някои изследвания – и третиране с полимерен филмообразуващ агент) подобрява кълняемостта при суша. Практиката показва, че добри резултати при рапица могат да се постигнат дори при сеитба в суха почва, при условие че се използва качествено семе.
Дъждът вече е минал – да се сее ли по-дълбоко?
При частично пресъхване на повърхностния слой е допустимо увеличаване на дълбочината на сеитба до 8 см. В този случай е задължително валиране с пръстеново-шпорови валяци или, още по-добре, използване на сеялка със система за обратно уплътняване.
Да се има предвид: дълбоката сеитба почти винаги води до понижаване на кълняемостта и добива. Изследвания показват, че добивът от пшеница може да спадне с 20 до 60% в резултат на прекалено дълбоко засяване.
Сортовете с по-дълга първична листна влагалищна обвивка (колеоптил) са по-слабо чувствителни към дълбока сеитба от сортове с къс колеоптил и висок коефициент на братене (западна селекция). Пшеница, засята на 100 мм в песъчлива почва, ще поникне по-добре, отколкото ако е засята на 80 мм в глинеста почва. Съществуват и сортове с повишена устойчивост на засушаване. Те също имат предимства при сеитба в суха почва.
Обратно валиране и ролята на валяците
Валирането след сеитба създава оптимални условия за контакт на семето с почвата при засяване в сухи условия. Идеалният вариант е сеялка с отъпкващи валяци, които уплътняват всяка редица индивидуално. При такава конфигурация допълнително валиране не е необходимо.
Важно: не използвайте тежки валяци – те могат драстично да намалят добива. Наблюдения показват, че при неправилно валиране с тежки валяци (преди и след сеитбата) може да не се получат изобщо пониквания, дори при наличие на достатъчно влага.
Гумените валяци или блоковете колела също създават добри условия за равномерно полагане на семето.
Уплътняване на почвата – невидим проблем
Основни причини за лошо пониквани: – наличие на плужна пета или уплътнени пластове; наличие на т.нар. „сламена възглавница“.
Уплътняването води до загуба на влага. Горният слой над уплътнението изсъхва, а кореновата система се деформира в „J“-образна форма и се развива слабо.
Затова преди сеитба трябва да се извърши проверка с почвен сондаж или изкопаване на профилна яма, за да се определи дали е необходимо дълбоко разрохкване или дисковане.
Сламената възглавница – пренебрегван риск
При дискуване или плитка обработка на почвата, ако сламата не е отстранена, горният слой се смесва с растителни остатъци и образува сламена възглавница. Този слой много бързо губи влага при сухо време. Ако семената попаднат в него – загиват.
За да се запази влагата и да се получат равномерни пониквания, особено при рапица, сламата трябва да бъде добре смесена с почвата.
Торене при сеитба в сух климат
При суша е препоръчително торовете да се внасят само в почвата. Повърхностното разпръскване и течните форми (вкл. КАС) не се възвръщат икономически. Уреята, внасяна в реда, отнема част от влагата.
Препоръчително е еднократно внасяне при сеитбата – например 150 кг/ха сулфоамофос. Дози под 100–150 кг/ха не се възвръщат като инвестиция. Освен азот, трябва да се добавят фосфор и липсващи микроелементи според анализа.
Ако са спазени основните изисквания: добре подготвена почва, подходяща дълбочина, качествено семе и съобразено торене – сеитбата в суха почва е допустима и може да бъде агрономически оправдана.
