Докладът на JRC потвърждава мащабни загуби при царевица, слънчоглед и ориз – България сред най-засегнатите държави
Септемврийският бюлетин на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC MARS Bulletin – Crop Monitoring in Europe, Vol. 33 No. 8) потвърждава: дългата суша и горещините от юли и август са нанесли необратими щети на летните култури в големи части от Югоизточна Европа. Най-силно засегнати са Унгария, Румъния, България и южните райони на Турция. В тези региони прогнозите за добиви от царевица и слънчоглед са значително под средните за последните пет години.
В България се очаква сериозен спад на добивите от всички основни летни култури. Според JRC, добивът от царевица се очаква да бъде едва 4.32 т/ха при петгодишна средна стойност от 6.52 т/ха, което е спад с 34%. При слънчогледа прогнозата е 1.72 т/ха спрямо средна от 2.41 т/ха – спад с 29%. При картофите се очакват 16.7 т/ха, което е с 23% по-ниско от петгодишната база. Добивът от соя се оценява на 2.25 т/ха спрямо 2.50 т/ха средно за последните пет години. Оризовите добиви се очаква да бъдат с 5% по-ниски, като освен това се отчита и редукция на площите.
Според сателитните анализи на фракцията на абсорбираната фотосинтетично активна радиация (fAPAR), в България се наблюдава ранно узряване, ускорена сенесценция и недостиг на биомаса – типични признаци за дълготраен воден стрес. Общите оценки поставят ситуацията наравно с 2024 г., която също беше трудна кампания.
Южна и Централна Европа под натиск
В Румъния, Южна Добруджа и други южни региони отчетоха валежи едва между 30 и 40% от нормалните количества. Растенията в тези райони не само че не достигнаха пълния си вегетационен потенциал, но и бяха подложени на двойно натоварване – от високи температури и ограничен достъп до напоителна вода. В Северна Румъния и Централната част ситуацията е по-добра, което частично компенсира общите национални загуби.
В Унгария, в районите Яс-Надкун-Солнок и Бекеш, температурите над 35 °C и 50% по-малко валежи от нормата предизвикват директно свиване на вегетативната маса и силен натиск върху добивите. Част от площите с царевица вече са реколтирани за силаж, а при соята също се наблюдава ограничен потенциал. В западна Унгария, където валежите са били по-обилни, ситуацията е по-балансирана, но това не променя цялостната национална картина. Националната прогноза за царевица е с 31% под петгодишната средна, а при слънчогледа спадът е 22%.
Турция – продължителна и всеобхватна суша
В Турция, сухите условия са продължили през цялата аграрна година. В югоизточната част на страната зимните култури са били засегнати още през пролетта, а лятото е било белязано от нови горещи вълни. Добивите от зимен ечемик са с 5.6% под петгодишната средна, при твърда пшеница спадът е 10.7%. При летните култури като царевица и соя прогнозите са под нивата от 2024 г. и с между 6.8% и 8.2% под дългосрочната тенденция.
По всички основни селскостопански региони в страната се отчита ниска почвена влага, затруднен достъп до напояване и преждевременно стареене на посевите. Най-силно засегнати са регионите Адана, Хатай, Шанлъурфа и Коня. Сателитните данни потвърждават, че дори напояваните площи не са достигнали оптимален добивен потенциал.
Черноморският регион – разнопосочни сигнали, обща тревожност
В Украйна, въпреки сравнително благоприятните условия в западните и северните области, южните и източните региони отново са подложени на суша. Добивите от царевица и соя в национален мащаб се очаква да бъдат над средното, но качеството на зърното в засегнатите от сушата региони е под въпрос. В югоизточна Украйна и в Крим условията са сравними с тези в Южна Румъния и България – температура над 35 °C в множество дни и валежи под 30 мм за целия период от юли до началото на септември.
В източна Хърватия, особено в Панонската равнина, сушата е засегнала всички фази на вегетацията. Добивите от слънчоглед и царевица се очакват с около 5% под средната стойност. В Словения, благодарение на валежите в края на август, добивите се стабилизират около нормата, с леки отклонения.
Моделите на JRC показват, че в целия черноморски басейн – от Констанца до Одеса – средната надморска температура е била с 2.5 до 4 °C над нормата за сезона, с изключително малко дни с валежи над 5 мм.
Северна и Западна Европа – стабилност и добри резултати
Северна и част от Централна Европа се отличават с благоприятни метеорологични условия. В Дания и Швеция се очакват добиви от ечемик и царевица, които са близо до рекордите от 2022 г. В Германия резултатите са смесени – в южните части, където валежите са били навременни, се очакват стабилни добиви. На север и изток обаче сушата е причинила ранно узряване и намалени резултати при картофите и захарното цвекло.
В Полша валежите са били почти сезонни в западната част, където се очакват добри добиви от царевица и захарно цвекло. В източните региони обаче липсата на валежи и по-високите температури са понижили очакванията за зелена царевица и слънчоглед.
Испания и Португалия успяват да стабилизират добивите благодарение на напояването. През август са отчетени интензивни горещини, но последвалото нормализиране на температурите позволява почти сезонни добиви при царевица, слънчоглед и картофи.
Оризът – различия между север и юг
На фона на общия спад при летните култури, оризът се оказва изключение в северозападната част на Европа. В Италия, Испания, Португалия и Франция условията за ориза са били благоприятни – прогнозата за добив на ниво ЕС е с 6% над петгодишната средна. В Италия се наблюдава ръст на засетите площи с 4%, а биомасата в репродуктивните органи е над средното. В Испания – въпреки горещините – напояването и липсата на болести осигуряват добра продукция.
Обратно, в България, Румъния и Гърция условията за ориза остават незадоволителни. В България валежите в оризопроизводителните райони (Пловдив, Стара Загора) са около 50 мм за цялото лято. В Гърция сушата е съчетана с плевелни проблеми (Echinochloa), а в Румъния недостигът на вода за напояване води до сериозен спад на очаквания добив.
Промяната в климатичната карта на земеделието
Септемврийското издание на JRC MARS Bulletin очертава ясно структурирана промяна в аграрната карта на Европа. Докато Северът укрепва позициите си чрез стабилни добиви и относително предвидим климат, Югът навлиза в поредна година на дълбок агроклиматичен риск. За България, Унгария, Румъния и Турция климатичните отклонения вече не са изключения – те се превръщат в новото нормално.
