Българската агрохранителна камара (БАхК) изразява пълната си подкрепа за взетите от Комитета по наблюдение (КН) на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 (СПРЗСР 2023-2027) решения. Подкрепата обхваща и публикуваните от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) проекти на Насоки за кандидатстване по интервенциите за инвестиции в земеделски стопанства.
Позицията на Камарата е официално изпратена до най-високопоставените държавни органи, включително до министър-председателя на Република България, г-н Росен Желязков, до министъра на земеделието и храните, г-н Георги Тахов, и до председателя на Комисията по земеделие, храни и гори (КЗХГ) на 51-во Народно събрание, г-жа Цвета Караянчева. Тя цели да защити вече взетите решения и да осъди опитите за политизиране на браншовите позиции.
От Камарата подчертават, че именно официалното обществено обсъждане е законоустановеният и прозрачен ред за изразяване на становища и предложения, който гарантира баланс между интересите на всички страни. БАхК намира за недопустимо браншови организации да се опитват да водят политическа дейност, което е несвойствено за тяхната роля и цели, и осъжда манипулативните твърдения за бездействие от страна на МЗХ. От организацията посочват, че разглежданият въпрос вече е бил поставен и решен от висшия орган за наблюдение на СПРЗСР – Комитета по наблюдение, който се е произнесъл ясно и категорично.
Стимулирането на кооперирането е приоритет за КН
БАхК изразява недоумение относно повторното поставяне на въпроси, които вече са били подробно и задълбочено обсъдени по време на присъственото заседание на КН, проведено на 03-04.09.2025 г., и с огромно мнозинство не са били приети.
От Камарата изтъкват, че членовете на КН ясно подкрепят насърчаването на кооперирането, поради което за групи/организации на производители (ГП/ОП) са приети редица съществени предимства пред индивидуалните земеделски стопани. Тези подкрепени от КН предимства показват по недвусмислен начин, че ГП/ОП вече са сред най-стимулираните потенциални кандидати към настоящия момент.
Административни предимства за Групите/Организациите на производители
Комитетът по наблюдение е установил следните предимства за ГП/ОП по интервенции II.Г.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и II.Г.1.1 „Инвестиции в земеделски стопанства, насочени към опазване компонентите на околната среда“:
- Максимален размер на допустимите разходи: Максималният размер на допустимите разходи за един проект и за инвестиции в земеделска техника, както и общият максимален размер на допустимите разходи по интервенции II.Г.1 и II.Г.1.1 (включително за инвестиции в земеделска техника), са чувствително по-високи за ГП/ОП в сравнение с индивидуалните земеделски стопани. При това следва да се отчете, че минималният праг за признаване на Група производители (ГП) е четири регистрирани земеделски стопани.
- Критерии за подбор и точкова тежест: ГП/ОП получават 15 точки по критериите за подбор, което е сред най-високата тежест в одобрените от КН критерии.
- Интензитет на помощта: Интензитетът на помощта за ГП/ОП може да достигне до 75%, докато за индивидуалните кандидати земеделски стопани този интензитет е до 50%.
- Изисквания за регистрация и стартиращи дейности: Докато интервенциите за индивидуални земеделски стопани не подкрепят стартиращи земеделски стопани и изискват минимум 24 месеца регистрация, за ГП/ОП липсват аналогични изисквания, поради което се допускат и стартиращи ГП/ОП.
БАхК заявява, че ще продължи последователно да защитава позицията за открит, експертен и лишен от политически влияния диалог – в интерес на българските производители и устойчивото развитие на земеделието.
