Министър Тахов алармира за кризисна ситуация в земеделието и настоява за европейски механизъм за подкрепа
Апел за помощ от Селскостопанския резерв на ЕС
България официално настоява за активиране на Селскостопанския резерв на ЕС заради екстремалната суша и тежките икономически последици в земеделския сектор. По време на заседанието на Съвета на министрите по земеделие и рибарство в Люксембург, министър Георги Тахов апелира за спешни мерки от страна на Европейската комисия. Страната вече е представила подробен анализ на щетите и очаква конкретна реакция.
„Екстремалното засушаване доведе до значителен спад в добивите на царевица и слънчоглед, което застрашава икономическата стабилност на хиляди земеделски производители и продоволствената сигурност на страната“, заяви министър Тахов. Наред с исканата помощ, той постави акцент и върху необходимостта от ефективен мониторинг на вноса от Украйна – с ясни междинни етапи и механизъм за проследимост до края на 2028 г.
Натиск върху пазара и нужда от справедливи механизми
Според министър Тахов, ЕС трябва да осигури балансирана търговия и да подкрепи уязвимите региони, особено държавите, граничещи с Украйна, които са подложени на сериозен пазарен натиск. Той отново подчерта нуждата от защита на вътрешния пазар – както чрез мониторинг на украинския внос, така и чрез защитни клаузи спрямо трети страни като Мианмар и Камбоджа, откъдето продължава вносът на ориз.
Растяща задлъжнялост: задълженията към доставчици са огромни
Паралелно с климатичните щети, секторът е изправен и пред финансова криза. За поредна година пазарните цени на зърното остават под прага на рентабилност, а междуфирмената задлъжнялост расте до рекордни нива. Търговец на семена и препарати, пожелал анонимност, съобщи пред земеделеца.бг, че необслужените задължения към неговата компания са нараснали по това време на годината от около 9 млн. лв. през 2022 г., до над 130 млн. лв. към момента. Ако този случай е представителен за сектора, ситуацията е критична.
Все повече земеделци настояват за разсрочване на задълженията и банковите кредити, но при натрупване на лихви това отлагане се превръща в допълнителен товар. При тези условия, евентуалната европейска помощ може да се окаже закъсняла или просто недостатъчна.
Секторът е в будна кома. Въпросът вече не е как да бъде подпомогнат, а дали изобщо може да бъде върнат към реална икономическа активност. Тези задължения нямат покритие, секторът се декапитализира безвъзвратно. Повечето фермери не работят със свеж ресурс, а със забавени доставки, отложени плащания и натрупани лихви. Ако помощ от Европа дойде, тя ще е закъсняла. И вероятно – символична. Помощта от Брюксел е нужна – но дори тя няма да е достатъчна, ако вътрешната система остане в будна кома.
