Жътвата на пролетните култури в Югоизточна Европа приключва с дълбоко разочарование, като България е сред най-силно засегнатите държави. Продължителната суша, последвана от внезапни проливни дъждове, нанесе сериозни щети на основните зърнени и маслодайни култури, съобщава октомврийският доклад на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия – JRC MARS Bulletin. Докладът обхваща критичния период от 1 септември до 18 октомври 2025 г., очертавайки тежките последствия от климатичните аномалии.
На ниво Европейски съюз, общите очаквания за добивите от пролетни култури са предимно близки или дори над средните за последните пет години. Този положителен тренд обаче не важи за царевицата за зърно и слънчогледа, тъй като силно засегнатите Югоизточни райони смъкват общата прогноза за ЕС. Прогнозата за зърнена царевица е намалена до 3% под средните за последните пет години, а за слънчогледа – до 10% под средните.
България: Тежки загуби и най-ниски добиви от началото на века
Данните за България са особено тревожни. Страната е била засегната от продължителна суша до края на септември, която е довела до слабо развити култури, последвана от внезапна прекомерна влажност, която е създала проблеми по време на жътвата.
Прогнозата за добива на зърнена царевица в България е драстично намалена до 2.81 тона на хектар. Този резултат представлява спад от 41% спрямо средния добив за последните пет години, който е бил 4.74 тона на хектар. Спрямо добива от 2024 година (3.18 тона на хектар), спадът е 12%. Експертите от JRC отбелязват, че добивите от царевица се очаква да бъдат най-ниските от 2007 година насам, което е пряка функция на топлинния и водния стрес, на който културата е била подложена от юни, както и на обилните валежи по време на жътвата, които са причинили допълнителни загуби и са понижили качеството на зърното.
При слънчогледа прогнозата за добив в България е 1.70 тона на хектар. Това е с 19% под средното за последните пет години (2.10 тона на хектар), въпреки че е само с 2% под добива от 2024 година (1.73 тона на хектар). Продължителната суша през летния сезон е довела и до ниска биомаса на пасищата, което е дало слаби добиви на фуражи.
Есенна кампания: Проливни дъждове възпрепятстват засяването на зимни култури
Ситуацията с началото на новия сезон в България е силно усложнена. В Северна България е регистриран излишък на валежи и интензивни, на места проливни, дъждове в началото на октомври. Валежите са достигнали до 190 милиметра за период от 5 до 10 дни в северните централни части на страната.
Тази внезапна и рязка промяна е забавила засяването на зимните зърнени култури, тъй като преовлажняването на почвата възпрепятства полските операции. Сеитбата на зимните култури е започнала само локално, като прекомерната влажност в почвата е основният възпиращ фактор.
Сеитбата на зимната рапица е протичала нормално, но е регистрирано неравномерно поникване поради сухите горни почвени слоеве през септември. По-късно обилните валежи са нарушили полските операции, забавяйки приключването на късната сеитба. Равномерното поникване на културите ще изисква скоро да дойдат още валежи в сухите райони, които, според доклада, вероятно ще се появят през следващите седмици.
Регионален и общоевропейски контекст на зърнените и маслодайни култури
Сходни проблеми с пролетните култури се наблюдават в съседните държави. В Румъния прогнозата за добив на зърнена царевица е 3.06 тона на хектар, което е с 24% под средното за пет години (4.02 тона на хектар), въпреки че е с 7% над добива от 2024 година. Прогнозата за слънчоглед е 1.48 тона на хектар, което е с 20% под средното за пет години (1.86 тона на хектар). Подобно на България, прекомерната влажност в южна и източна Румъния е забавила засяването на зимните култури.
В Унгария добивите от царевица се прогнозират на 5.23 тона на хектар, което е с 19% под средното (6.48 тона на хектар). При слънчогледа спадът е 8% (2.38 тона на хектар). Там засяването на зимни култури е забавено поради непрекъснато сухи почви в части от страната.
В Украйна, ключов производител в Черноморския регион, добивите от зърнена царевица се прогнозират на 7.30 тона на хектар, което е с 8% над средното за пет години (6.77 тона/хектар). Прогнозата за слънчоглед е 2.54 тона на хектар, което е с 5% над средното. Въпреки добрите прогнози, засяването на зимните култури в източната и южната част на Украйна е възпрепятствано от продължаващите сухи почви.
В Турция, добивът на зърнена царевица е прогнозиран на 9.51 тона на хектар, което е с 1% над средното за пет години, като регионът е бил силно засегнат от сухо и горещо лято. Засяването на зимните култури в Турция обикновено започва едва в края на ноември.
В Западна и Централна Европа добивите са по-стабилни. В Германия добивът на царевица е 9.69 тона на хектар (+1% над средното), а в Полша – 7.43 тона на хектар (+2% над средното). В Испания добивът на царевица е 11.90 тона на хектар (-2% спрямо средното), а на слънчоглед е 1.12 тона на хектар (0% спрямо средното). В Португалия и части от Източна Хърватия също се наблюдава забавяне в засяването на зимни култури поради сухите почви. Общо за ЕС, благоприятното време и полеви условия от Франция до Полша, и от Скандинавия до Италия, са подпомогнали навременното засяване на зимни култури с добри пониквания и ранно развитие на културите.
