На първото редовно заседание на новия кабинет премиерът Румен Радев лично се ангажира с двата законопроекта на „Прогресивна България“ от 11 май и обяви, че това е едва първата стъпка. Утре в 14:00 ч. в Министерския съвет ще се проведе среща с регулаторни органи, синдикати и браншови организации — но само в сектор „Земеделие и храни“. В изказването премиерът използва понятието „нелегална конкуренция“ — категория, която българското законодателство не познава.
На 13 май, на първото редовно заседание на Министерския съвет, премиерът Румен Радев започна работата на новия кабинет с изявление по двата законопроекта, които парламентарната група на „Прогресивна България“ внесе на 11 май — за изменение на Закона за защита на конкуренцията и за изменение на Закона за защита на потребителите. С това премиерът лично пое политическата отговорност за пакета, който досега се прокарваше публично от депутатите Явор Гечев и Тодор Джиков. Изявлението беше направено в самото начало на заседанието, преди обявените кадрови решения за областните управители и ДАНС.
Какво каза премиерът
Първото изречение постави общата рамка: „Критичното състояние на редица сектори в държавата и продължаващото намаляване на покупателната способност на българските граждани изисква ясни приоритети.“ Веднага след това Радев потвърди законопроектите от 11 май и обяви, че те са „едва първата стъпка“. Цитат: „Прогресивна България“ вече внесе важни законопроекти. Това е само първа стъпка, защото тепърва започваме същинската работа за набелязване на конкретни мерки, които да водят не само върху контрол на крайните цени. Необходим е цялостен подход, който едновременно да увеличава прозрачността на ценообразуването и да ограничава нелегалната конкуренция.“
Веднага след това премиерът свърза пакета със земеделска и продоволствена рамка: „Необходим е всеобхватен подход, който да укрепва и да защитава българския производител и да укрепва националната търговска база. Да води към по-къси вериги на доставки, да защитава качеството на храните и техния произход и, разбира се, да повишава нашата устойчивост на външни шокове и, както казах, борбата с нелегални търговски практики.“
За формата на бъдещата работа Радев обяви: „Ще продължим работата и утре, като в 14:00 часа в разширен състав със съответните ресорни министри, регулаторните органи. Ще поканим на срещата и представители на синдикални и браншови организации в сектор „Земеделие“ и „Храни“.“
Земеделието като рамка, не като страничен ефект
Подреждането на изказването заслужава внимание. Радев започна с цените и покупателната способност, после премина към „укрепване на българския производител“ и „националната търговска база“, и завърши с конкретната оперативна задача — утрешната среща със земеделско-хранителния бранш. Това подреждане поставя земеделието не като страничен ефект на пакета, а като негова кауза. Тоест — пакетът, който в нормативния си текст регулира основно търговското дребно (хипермаркети, „прекомерно високи цени“, регистър за проследимост), политически се представя като защита на производителя.
Това е същата рамка, която депутатът Явор Гечев използва пред Българското национално радио на 10 май, и която министърът на земеделието Пламен Абровски обяви на Фестивала на ягодата в Кричим на 9 май — продоволствената сигурност като част от националната сигурност, по-къси вериги на доставки, защита на произхода. Премиерът днес я повтори лично, с което я превърна от тематична позиция на ресорен министър в политика на правителството.
Кой ще е и кой няма да е на масата утре
Утрешната среща в 14:00 часа е първата консултативна процедура, която кабинетът провежда около пакета — три дни след внасянето му в Народното събрание. Поканени са ресорните министри, регулаторните органи и „представители на синдикални и браншови организации в сектор „Земеделие“ и „Храни“. Тоест — производителски и преработвателни организации, не търговски.
Това е логично продължение на рамката, в която премиерът представи пакета. Едновременно е и факт, който заслужава да се отбележи. Основните адресати на санкциите в законопроектите — големите търговски вериги, които ще подават данни в задължителния регистър и срещу които ще се прилагат глобите до 500 000 евро — не са в списъка на поканените за консултация. Дали Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара или Конфедерацията на работодателите ще бъдат поканени отделно, не е обявено.
За думата „нелегална“
В изказването си Радев на два пъти използва думата „нелегална“ — веднъж за конкуренция, веднъж за търговски практики. Това заслужава да се отбележи, защото нито едното, нито другото понятие съществува в българското законодателство.
Действащото право познава две различни категории. Първата е нелоялна конкуренция по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията — действие или бездействие в противоречие с добросъвестната търговска практика, което уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Това е административноправна категория, която КЗК санкционира с глоби. Втората е нелоялни търговски практики по Глава VII „б“ от същия закон, въведена през 2021 г. като транспониране на Директива (ЕС) 2019/633 — конкретен списък от забранени практики между купувачи и доставчици във веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти. Това също е административноправна категория.
Думата „нелегален“ означава нещо друго — извън закона, незаконен, престъпен. В правен контекст тя води към наказателноправната рамка, не към регулаторната. Дали премиерът използва тази дума при свободна устна реч, или нарочно мести езика в по-тежка посока, не може да се установи от едно изказване.
Дали тази терминология ще остане в официалните комуникации на правителството, или ще се върне към утвърдените правни категории при следващите изявления — си струва да се проследи. Самата дума „спекула“, която доминира публичното говорене около пакета, също не съществува в действащото българско законодателство като самостоятелна правна категория.
Какво остава отворено
Радев изрично заяви, че пакетът от 11 май е „само първа стъпка“ и че „тепърва започва същинската работа“ за набелязване на конкретни мерки. Какви са тези следващи стъпки, на каква фаза, в кой нормативен акт ще се отразят — не е обявено. Утрешната среща може да даде първи сигнал.
За земеделието това означава, че консултативната процедура около законодателство, което вече е внесено в Народното събрание, тепърва започва. От нея ще зависи дали изказването на премиера ще остане политическа рамка, или ще се преведе в конкретни промени по самия законопроект до второ четене.
