България е на прага на нов рекорд в производството на пшеница. Очакванията са реколтата през тази година да надхвърли 7,5 млн. тона и да подобри досегашния национален максимум от малко над 7,3 млн. тона, отчетен през 2025 г. Това заяви председателят на Управителния съвет на Асоциацията на търговците на зърно и фуражи Тодор Стойков.
По думите му през настоящия сезон пшеница ще бъде прибрана от между 11,5 и 12 млн. декара, което затвърждава позицията ѝ като най-важната зърнена култура в страната. На второ място по площи остава слънчогледът с около 10 млн. декара.
Същевременно се наблюдава увеличение на площите с ечемик, които вече достигат близо 2 млн. декара. Според Стойков това се дължи на добрите добиви и благоприятната пазарна конюнктура през последните години.
Алжир се утвърди като основен пазар за българската пшеница
След 2022 г. българската пшеница успя да разшири присъствието си на международните пазари. Намалените доставки от Украйна накараха големи вносители от Северна Африка, сред които Алжир и Тунис, да облекчат част от изискванията към качеството на внасяното зърно.
Това позволи повече българска продукция да отговаря на условията за износ, а Алжир постепенно се превърна в най-големия външен пазар за българската пшеница.
При ечемика основните експортни направления остават Испания, страните от Северна Африка и Близкия изток. Допълнително търсене осигурява и вътрешният пазар чрез свиневъдните комплекси и предприятията за производство на малц.
Новите терминали повишават конкурентоспособността
Като един от ключовите фактори за развитието на сектора Тодор Стойков посочва изграждането на нови пристанищни терминали във Варна и Бургас.
По думите му проектите са реализирани изцяло с частни инвестиции, без пряко държавно финансиране. Новата инфраструктура позволява обработката и товаренето на кораби от най-големия клас за насипни товари, което намалява транспортните разходи при доставки до по-отдалечени пазари и подобрява конкурентоспособността на българските износители.
Фитосанитарните такси остават сериозен проблем
Въпреки подобрената инфраструктура секторът продължава да се сблъсква със значителни административни разходи при износа за трети държави.
Според Стойков една от най-сериозните пречки остават фитосанитарните такси. В момента действащата тарифа е 1,72 евро на тон, което означава, че издаването на фитосанитарен сертификат за кораб с товар от около 30 хил. тона струва приблизително 50 хил. евро.
По думите му тези разходи се приспадат от изкупната цена на зърното и в крайна сметка се поемат от българските производители. Така те получават с 1,72 евро на тон по-малко в сравнение с румънските си конкуренти, където фитосанитарният сертификат за кораб със същия капацитет струва едва между 120 и 130 евро.
