Може ли България да си направи земеделска агенция за износа: какво показват 39-те процедури с Китай и чуждият опит

На 10 юли в Самоков министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обяви, че предстоящото преструктуриране на министерството предвижда звено с външнотърговска насоченост, което да подпомага износа на българска земеделска продукция. Зад обявлението стоят три проверими реалности. Първата: между България и Китай от години тече преговорен процес с измерим резултат — 39 стартирани процедури за достъп до китайския пазар, от които 11 са завършени с подписани протоколи. Втората: държавите, при които подобни структури работят, са ги изградили с отделни закони, задължителни секторни вноски и стотици хора — за десетилетия. Третата: българският проектобюджет за 2026 г. предвижда намаление на разходите за персонал с 10 на сто. Между обявеното и работещото стоят три бариери — и една малка версия, която е постижима.

Какво беше обявено — и какво вече съществува

Изявлението от откриването на Фестивала на малината в Самоков е повърхностно: предстоящото преструктуриране на Министерството на земеделието и храните предвижда звено с външнотърговска насоченост, което ще работи съвместно с икономическите аташета към Министерството на външните работи, с цел да предоставя по-добра информация за възможностите на външните пазари и да подпомага износа на българска земеделска продукция. Толкова. Нито числеността, нито бюджетът, нито ръководството на бъдещото звено са обявени.

Преди да се прецени дали това е началото на нещо, трябва да се каже какво вече съществува. Първо, самата функция. В Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните дирекция „Пазарни мерки и организации на производители” и днес има изричното задължение да подпомага министъра при провеждането на политиката за подкрепа на износа на селскостопански стоки, да поддържа публично достъпна информация за условията за износ към трети страни — мита, ветеринарни изисквания, правила за произход — и да координира договарянето на образци на сертификати с компетентните органи. Второ, структурата. Към министерството от 2015 г. работи Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа, който поддържа постоянен павилион с български стокови мостри в китайския град Нинбо. Тоест новото звено няма да създаде функция — тя е разписана от години; и няма да е първата структура с външнотърговска насоченост в системата на министерството — ще е втората.

Има и един отворен въпрос още в самата формулировка. Службите по търговско-икономическите въпроси към българските задгранични представителства — мрежата, която в практиката се нарича „икономически аташета” — традиционно са в системата на Министерството на икономиката и индустрията, не на Министерството на външните работи. Коя мрежа точно ще ползва звеното, по какво междуведомствено споразумение и с какъв аграрен профил на хората в нея — това е първото, което трябва да се изясни, защото междуведомствената конструкция е мястото, където подобни идеи обикновено спират: хора с друг ресорен министър, без земеделска компетентност и със собствени приоритети не стават работеща мрежа само защото са споменати в изречение от Абровски.

Двата износа — и на кой от тях изобщо може да помогне агенция

Преди всичко останало трябва да се направи едно разграничение, без което разговорът за „подпомагане на износа” няма смисъл. България има два аграрни износа и те нямат почти нищо общо помежду си.

Първият е износът на борсови суровини — пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, царевица. Той е тежестта на българския аграрен износ и не се нуждае нито от промоция, нито от информация за пазарите: суровините се търгуват на цена и логистика. Точно там обаче е структурният проблем, който пазарните анализи на зърнената логистика описват с конкретни числа: над 70 на сто от зърното достига до пристанищата с камиони, железопътната мрежа е без достатъчно специализирани вагони, река Дунав е практически неизползвана като вътрешна транспортна артерия — до степен, че производители край реката продават директно на румънски баржи за Констанца, — а общите логистични разходи от нивата до кораба са с 15 до 25 на сто по-високи, отколкото в Румъния и Русия. Дълбочината на канала във Варна е 11,5 метра, дълбоководните кейове в Бургас — 15,5 метра. За този износ никакво звено в София не прави нищо: той се нуждае от вагони, дълбочини и река, тоест от капиталови инвестиции, не от административна структура.

Вторият износ е този на продуктите с добавена стойност — малините и черешите, които по думите на самия министър са единствените плодове в страната с положително експортно салдо, медът, розовото масло, беленият слънчоглед, виното, преработените храни. Този износ е малък по стойност, но точно при него експортна структура има смисъл — защото при него работят инструментите, с които такава структура разполага: пазарен достъп, сертификация, промоция, присъствие на изложения. Всичко, което следва в този текст, се отнася само за него.

Китайската писта: единственият измерен процес — и доказателството, че системата може

Реалната бариера пред износа на храни към трети пазари не е информацията, а протоколите — двустранните ветеринарни и фитосанитарни споразумения, договаряни продукт по продукт между Българската агенция по безопасност на храните и съответния орган на страната вносител. За Китай това е Генералната митническа администрация на Китайската народна република — ведомството, което освен митническите процедури отговаря и за граничните здравни проверки, инспекциите и карантината при внос на животни, растения и храни. Един протокол означава години работа: искане, въпросници, оценка на риска, одити на място, одобрени предприятия, образци на сертификати.

И точно тук българската държава има своя единствен публично измерен експортен процес. По данни, оповестени от самото министерство през май 2025 г., съвместната работа на МЗХ, БАБХ и китайската митническа администрация обхваща 39 стартирани процедури за достъп на български селскостопански и хранителни продукти до китайския пазар, от които 11 са финализирани с подписани протоколи и двустранно одобрени сертификати — а по изявление от последвала среща приключените са вече 12. Като приоритетни са посочени процедурите за българска пшеница, рапичен шрот, фуражи със съдържание на животински протеин и рибни продукти от див улов. Сред подписаните протоколи са този за фитосанитарните изисквания при износ на белен слънчоглед — още от 2018 г., — за диви водни продукти и за шафран, подписан през май 2025 г. Залогът също е измерен: през 2023 г. земеделието е формирало близо 47 на сто от целия български износ за Китай — първо място сред страните от Централна и Източна Европа по аграрен износ за китайския пазар.

Тези числа казват две неща едновременно. Първото е очевидното: пистата съществува, тя е жива и по нея има какво да се довършва — 27–28 процедури са отворени, начело с пшеницата. Второто е по-важното и рядко се изговаря: процесът е работил през няколко правителства и различни министри, без рестарт. Протоколът за слънчогледа е подписан при един министър, този за шафрана — при друг, седем години по-късно, а броячът 39/11 е продължавал да се движи през целия период. Тоест не е вярно, че българската администрация не може да поддържа дълъг, технически, надведомствен процес — може, когато процесът е деполитизиран и има външен партньор, който държи темпото. Това е най-силният аргумент, че работещо експортно звено е възможно. И едновременно с това — най-конкретният тест за обявеното: ако новото звено поеме съществуващите досиета там, където са, и първият му публичен отчет гласи „процедурата за пшеницата е на етап X, оставащи стъпки Y, целева дата Z”, структурата е сериозна. Ако процесът тръгне „наново” — с нова пътна карта, нова работна група и ново встъпително посещение, — звеното е табела.

Как изглежда работещото: четири системи, един знаменател

Държавите, при които експортната подкрепа за земеделието работи, не са я направили със звено при преструктуриране. Четири системи, всяка с нормативното си основание, показват какво реално стои зад думата „агенция”.

Знаменателят на четирите системи не е „държавата направи структура”. Той е друг и се вижда във всяка колона: секторни пари със законово основание — постоянен приход, независим от годишния бюджетен цикъл; отраслова съсобственост — секторът плаща, затова секторът контролира (калифорнийските бадемопроизводители гласуват на всеки пет години дали борда да продължи, и през 2024 г. над 90 на сто гласуваха „за”); и десетилетия непрекъснатост — полският закон е от 2009 г., турската система носи корени от 1937 г., ирландската агенция е от 1994 г. Нито една от тях не е създадена с преместване на щатни бройки в устройствен правилник.

Трите бариери пред българската версия

Отговорът на въпроса от заглавието минава през три бариери, които не са еднакво трудни. Правната форма не е сред тях — изпълнителна агенция или държавно предприятие в България се създава за месеци; структури системата произвежда без усилие.

Първата истинска бариера са парите — не размерът им, а видът им. Всички работещи системи стоят на пари извън годишния бюджетен цикъл, въведени със закон, който казва на сектора: ще си плащаш промоцията сам, а държавата добавя. Българският аналог на такъв закон опира в позната стена. Законопроектът за браншовите организации съществува в чернови от над десет години и умира всеки път на едно и също място — задължителното членство и задължителните вноски, срещу които секторът устойчиво възразява, очаквайки държавата да плаща. А финансиране от бюджетен ред в година, в която финансовият министър е обявил намаление на разходите за персонал с 10 на сто и замразяване на неприоритетни капиталови проекти, означава звено от преместени бройки, чийто ред се реже при първата бюджетна ревизия. Без решение на въпроса за вида на парите всичко останало е козметика.

Втората бариера са хората — профилът, не бройката. Търговец с опит на азиатските пазари, с езици и с мрежа от контакти не работи по заплатните таблици на държавната администрация. Bord Bia плаща пазарни възнаграждения именно защото е агенция извън щатните таблици, с борд от бранша и с публични отчети. Българският аналог — дружество или предприятие извън таблиците — е правно възможен, но политически мигновено произвежда етикета „хранилка”, и при българската практика на назначенията този риск не е реторичен. Ирландският отговор е прозрачността: отчетност до последното евро и отраслов борд, който няма интерес да плаща за чужди назначения. Тоест бариерата е преодолима — при степен на публичност, каквато нито една българска секторна структура досега не е поддържала доброволно.

Третата бариера е приемствеността — и тук българският опит дава и двата прецедента едновременно. Отрицателният: Центърът за сътрудничество с Китай и страните от ЦИЕ съществува десетилетие, преживя всички правителства и видимият му публичен продукт е павилион с мостри и участия в изложения — съществуване без измерим резултат също е сценарий, и то най-вероятният за структура без публични цели и отчетност. Положителният: протоколният процес с китайската митническа администрация, който през същото десетилетие произведе 39 стартирани и 11 завършени процедури, през няколко правителства, без нито един публичен рестарт. Разликата между двата прецедента не е в хората, а в устройството: единият има брояч, другият няма.

Разликата между Центъра с павилиона и процеса с 39-те процедури не е в хората, а в устройството: единият има брояч, другият няма.

Какво е постижимо — и какво не

Голямата версия — агенция от ирландски или полски тип — изисква три неща едновременно: закон за секторни вноски, възнаграждения извън административните таблици и политически консенсус с десетгодишен хоризонт. Българската система в момента не произвежда нито едно от трите, а камо ли трите заедно. Честният отговор за нея е: не, не в следващите години.

Малката версия обаче е постижима, и то без нито едно от трите условия. Звено от 15–20 души с тесен, изрично разписан мандат: да довърши отворените процедури с Китай и да отвори следващите пазари по същия модел; да организира българското участие в промоционалната политика на Европейския съюз по Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти — инструмент, който съфинансира със 70 до 80 на сто кампании на вътрешния пазар и в трети страни и изисква от националната страна главно добре подготвени програми; да поддържа националните щандове на големите изложения; и да публикува пазарни доклади по образеца на аташейските доклади на американската Foreign Agricultural Service — публични, безплатни, продукт по продукт. Малко хора, голямо предавателно отношение. Доказателството, че тази администрация може да върши точно такава работа, вече съществува — то се казва 39 на 11.

Опасната зона е по средата: голямо обещание, малко звено, без собствени пари и без мандат — тоест точно конфигурацията, която възниква, когато структура се обявява на фестивал, преди да е написана в нормативен акт. Проверката е проста и предстои. Преструктурирането на министерството минава през постановление на Министерския съвет за изменение на Устройствения правилник на МЗХ, което подлежи на обществено обсъждане — към 12 юли такова в профила на министерството на Портала за обществени консултации няма. Когато се появи, четири неща ще кажат всичко: колко щатни бройки и откъде идват; има ли бюджетен ред в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2026–2028 г.; поема ли звеното съществуващите преговорни досиета; и има ли целева дата за протокола за пшеницата — процедурата, която самото министерство е обявило за приоритетна.

Ася Василева

Източници

Съобщение на Министерството на земеделието и храните от откриването на 11-ото Национално специализирано изложение на малинопроизводителите и Фестивала на малината в Самоков, 10 юли 2026 г. — изявлението на министър Пламен Абровски за звено с външнотърговска насоченост.

Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните — функции на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ по подкрепата на износа на селскостопански стоки.

Съобщения на МЗХ от участието в 4-тото Изложение Китай–ЦИЕ, Нинбо, 22–25 май 2025 г. — 39 стартирани процедури с Генералната митническа администрация на КНР, 11 финализирани; подписан Протокол за фитосанитарните изисквания при износ на шафран; двустранна среща на министъра на земеделието с ръководството на китайската митническа администрация; последващи съобщения за 12 приключени процедури и Протокол за инспекция и санитарни изисквания за диви водни продукти.

Изявление на заместник-министър проф. Крум Неделков на Българо-китайски бизнес форум, 2026 г. — през 2023 г. земеделието формира близо 47% от общия износ на България за Китай, първо място сред страните от ЦИЕ.

Протокол за фитосанитарните изисквания към износа на белен слънчоглед от България за Китай, подписан през юли 2018 г.

Закон от 22 май 2009 г. за фондовете за промоция на земеделско-хранителни продукти на Република Полша (Dz. U. 2009, № 97, поз. 799, с изм., вкл. Dz. U. 2025, поз. 289) и официалните разяснения на Националния център за подкрепа на земеделието (Krajowy Ośrodek Wsparcia Rolnictwa) за размера и събирането на вноските.

Закон № 5910 от 3 юли 2009 г. на Република Турция за Асамблеята на турските износители и за учредяването и задачите на асоциациите на износителите (обн. Официален вестник, бр. 27277); данни на Асамблеята на турските износители (Türkiye İhracatçılar Meclisi) за 61 асоциации, 27 сектора и над 95 000 износители; изисквания на Министерството на търговията на Република Турция за задължителна регистрация на износителите.

Министерство на земеделието на САЩ, Foreign Agricultural Service — разпределения по Market Access Program (200 млн. долара годишно мандатно по Farm Bill) и Foreign Market Development Program; обявените през февруари 2026 г. 212 млн. долара за 68 организации; Regional Agricultural Promotion Program с общ ресурс 1,2 млрд. долара.

Almond Board of California — федерален маркетингов ред: задължителна вноска от 3 цента на паунд, референдум от края на 2024 г. с над 90% подкрепа, 7 600 стопани и 99 преработватели, щат под 50 души; финансиране по RAPP от общо 13 млн. долара за петгодишен период.

Bord Bia (Ирландски съвет по храните) — създаден 1994 г.; годишни отчети и организационна структура; около 15 задгранични офиса; бюджет за 2009 г. около 43,5 млн. евро, от които 28 млн. евро държавен грант.

Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави.

Пазарен анализ на зърнената логистика в Черноморския регион, юли 2026 г. — дял на автомобилния транспорт над 70%, логистични разходи с 15–25% по-високи от Румъния и Русия, дълбочини на Варна (11,5 м) и Бургас (15,5 м), неизползваният потенциал на река Дунав.

Изявление на министъра на финансите от 18 май 2026 г. — намаление на разходите за персонал с 10 на сто и замразяване на неприоритетни капиталови проекти.

Архив на zemedeleca.bg — предишни материали за преговорния процес с Китай и пазарния достъп, за румънския прецедент с млечните продукти и за мащаба на експортните структури в други държави.

Понятия

Фитосанитарен/ветеринарен протокол: двустранно споразумение между компетентните органи на две държави, което определя санитарните условия, при които конкретен продукт може да се изнася — включително изисквания към производството, регистри на одобрени предприятия, инспекции и образци на сертификати. Договаря се продукт по продукт и е реалният правен вход към пазарите извън ЕС.

Генерална митническа администрация на Китайската народна република: китайското ведомство, което освен митническите процедури отговаря и за граничните здравни проверки, инспекциите и карантината при внос и износ на животни, растения и храни — тоест е насрещната страна по всички протоколи за достъп на храни до китайския пазар.

Секторна вноска (levy): задължително плащане, въведено със закон или маркетингов ред, което се събира от производителите или изкупвачите като процент от стойността или фиксирана сума на единица продукция и финансира колективни дейности на сектора — промоция, изследвания, пазарно развитие. Осигурява постоянен приход, независим от годишния държавен бюджет.

Федерален маркетингов ред (marketing order): американски правен инструмент, който позволява на производителите на дадена култура да си наложат със задължителна сила колективна вноска и общи правила, след като мнозинство от тях го одобри с референдум; редът се потвърждава периодично с ново гласуване.

Промоционална политика на ЕС по Регламент (ЕС) № 1144/2014: европейски инструмент, който съфинансира със 70–80 на сто информационни и промоционални кампании за селскостопански продукти на вътрешния пазар и в трети страни; програмите се предлагат от браншови организации и се одобряват на конкурсен принцип.

Устройствен правилник: подзаконовият акт (постановление на Министерския съвет), който определя структурата, дирекциите, функциите и числеността на едно министерство; всяко преструктуриране, включително създаването на ново звено, минава през негово изменение с обществено обсъждане.

Служби по търговско-икономическите въпроси (СТИВ): българските икономически представителства към задграничните мисии, традиционно в системата на Министерството на икономиката и индустрията, натоварени с търговско-икономическото обслужване на българския бизнес в съответната държава.