Четири дни след затварянето на Керченския проток септемврийският контракт се търгува около 214 евро на тон — под петъчния връх, но далеч над нивото отпреди атаките. Хлебната пшеница на пристанището в Констанца поскъпна с 8 евро за една нощ, петролът се задържа над 86 долара за барел, а въпросът, който остава открит за българския производител, е дали и кога премията ще се появи в офертите на изкупвачите.
Данните в текста са към 16:30 ч. българско време на 14 юли 2026 г., преди затварянето на борсовата сесия в Париж в 19:30 ч.
Пазарът на пшеница получи в петък най-силния си еднодневен тласък от седмици, след като Русия спря преминаването през Керченския проток — единствения излаз на Азовско море към Черно, през който минава около една четвърт от руския зърнен износ. Ограниченията, които според търговски източници на Ройтерс във вторник все още са в сила, агенцията определя като най-голямото прекъсване в търговията със зърно през Черно море от началото на пълномащабната война.
Четири дни по-късно септемврийският контракт за мелничарска пшеница на Euronext в Париж се търгува около 214 евро на тон — около два евро под петъчния сетълмент от 216,25 евро, но девет евро над нивото от четвъртък. Премията за военен риск не се разпадна, както се е случвало при предишни епизоди на напрежение в региона; тя се задържа, без да расте. Междувременно повишението слезе и на физическия пазар: хлебната пшеница на пристанището в Констанца поскъпна с 8 евро на тон за една нощ.
За българското стопанство, което в момента жъне и продава, въпросите са два: ще стигнат ли тези евро до изкупните оферти у нас, и колко от тях ще изяде поскъпването на дизела, което тръгна успоредно — от другия проток, Ормузкия, където Brent записа в понеделник ръст от 9,6 на сто — най-силния дневен от май 2020 г. насам, а във вторник премина 86 долара за барел.
Какво се случи, ден по ден
| Ден | Събития | МАТИФ, септември, евро/т |
| Четвъртък, 9 юли | Последен спокоен ден преди месечния доклад WASDE | 205,00 |
| Петък, 10 юли | Украински дронове поразяват 13 руски съда в Азовско море; Русия спира Керченския проток от 18:10 ч.; WASDE сваля американската реколта до най-ниската от 1970 г. | 216,25 (+5,5%) |
| Събота–неделя, 11–12 юли | Масирани удари по Черноморск; терминалите на „Кернел“ са поразени; нови украински удари по танкери в Азовско море | без търговия |
| Понеделник, 13 юли | „Кернел“ обявява спиране на терминалите без срок за възстановяване; нови удари по Одеска област; Brent записва +9,6% — най-силния дневен ръст от май 2020 г. | 214,75 |
| Вторник, 14 юли | Иран поразява два танкера на ОАЕ в Ормузкия проток; хлебната пшеница ДАП Констанца отваря с 8 евро нагоре; Русия обявява пренасочване на зърнения износ | 214,25* |
* Котировка към 16:12 ч. българско време, при затваряне на сесията в 19:30 ч. Сетълментите — по данни на Euronext.
В петък, 10 юли, украински дронове поразиха 13 руски съда в Азовско море, между които десет танкера. Същата вечер, от 18:10 ч., руските гранични власти спряха да приемат заявления за преминаване през Керченския проток, а корабоплаването през канала Дон–Азов беше преустановено. През следващата нощ ударите продължиха — командващият украинските безпилотни сили Роберт Бровди обяви поразени още 21 танкера и седем други съда. Числата са твърдения на воюваща страна без независима проверка, но самите ограничения в корабоплаването се потвърждават от търговски източници и четири дни по-късно.
Русия отговори по украинските пристанища. В нощите на 10 срещу 11 и на 11 срещу 12 юли масирани удари с ракети и дронове поразиха Черноморск, на около 20 км южно от Одеса. „Кернел“ — най-големият производител и износител на зърно в Украйна и най-големият световен износител на слънчогледово олио — съобщи в понеделник, че спира работата на експортните си терминали: повредени са товаро-разтоварното оборудване и електропроводите, разрушени са силози и резервоари, а около 45 000 тона пшеница и 9 000 тона слънчогледово олио са блокирани, разлети или с влошено качество. Компанията не посочва срок за възстановяване и уточнява, че новите щети се наслагват върху пораженията от ударите през май и юни. В понеделник бяха поразени още два сухотоварни кораба в пристанище Пивденни и кораб под тоголийски флаг с минерални торове на борда, при което загинаха моряци — по данни на одеския губернатор Олег Кипер жертвите са петима, по данни на вицепремиера Олексий Кулеба — трима.
Защо премията се държи, но не расте
Геополитиката свърши тежката работа в петък, но под нея същия ден легна и фундамент. Юлският доклад WASDE свали американското производство на пшеница до 1,536 млрд. бушела — най-малката реколта от 1970 г. насам, а световните крайни запаси за сезон 2026/27 — до 272,84 млн. тона, под очакванията на анализаторите и под миналогодишните 279 млн. тона. Дни по-рано COCERAL отряза прогнозата си за меката пшеница в ЕС и Обединеното кралство с 2,9 млн. тона до 140,8 млн. тона — срещу 149,8 млн. тона от реколта 2025. Тоест премията този път стъпи върху пазар, който и без война се стягаше.
Насреща стоят силите, които я удържат от растеж. Руското министерство на земеделието обяви във вторник, че доставките ще бъдат пренасочени през дълбоководните черноморски терминали и през балтийските пристанища, и че износните обеми няма да пострадат; същото увериха и от Съюза на износителите на зърно. Моментът също работи за Москва: жътвата в южните региони едва започва, новата реколта още не е стигнала до морските пристанища, а руският износ традиционно е слаб точно в седмиците преди масовото прибиране. Отгоре стои и тежестта на самата реколта — ИКАР я оцени на 91 млн. тона с износен потенциал 47,5 млн. тона при нулево експортно мито, а руската пшеница с 12,5 на сто протеин се предлагаше преди затварянето на 233–237 долара за тон ФОБ — на практика наравно с украинската и френската.
Пазарът претегли двете страни и плати за риска отчасти: върна два евро и задържа девет. Търговците помнят четири години епизоди, в които черноморската премия се е връщала за дни, и не бързат да платят повече, докато не видят колко трае затварянето.
Турция прибира една от най-големите си реколти и не бърза да купува
Ефектът от затворения Азов се смекчава и от търсенето. Азовският маршрут е ключов за руските доставки към пристанищата на Мраморно море, но тази година големият купувач насреща не бърза. Турският зърнен борд (TMO) даде в края на юни предварителна оценка за реколтата от 22,75 млн. тона пшеница — при ожънати към 25 юни 14 на сто от площите със средни добиви над 4 т/ха — и допусна, че крайното число може да излезе и по-високо. Пазарни оценки, цитирани от ASAP Agri, стигат до 25 млн. тона, а вносът за сезон 2026/27 се очаква да се свие до около 3 млн. тона — срещу 22,5 млн. тона производство и 5,5 млн. тона внос в текущия баланс на USDA. За сравнение — миналогодишната реколта беше опустошена от суша и Турция внесе над 7 млн. тона.
Нюансът, който има значение за целия регион: турският внос е предимно руска пшеница по режима на активно усъвършенстване — безмитна суровина за брашнения износ на страната, най-големия в света. Свитият турски внос затова охлажда преди всичко търсенето на руско зърно и отнема част от остротата на азовския проблем. Но той охлажда и регионалния пазар изобщо — същия, на който продават България и Румъния.
Повишението стигна до Констанца за една нощ
Физическият пазар на съседното пристанище реагира по-бързо от очакваното. В нощта срещу вторник офертите ДАП Констанца се повишиха по целия зърнен ред:
| Култура, ДАП Констанца | Преди, евро/т | 14 юли, евро/т | Промяна |
| Хлебна пшеница | 195 | 203 | +8 |
| Фуражна пшеница | 184 | 192 | +8 |
| Царевица, стара реколта | 187 | 197 | +10 |
| Ечемик | 173 | 173 | 0 |
| Рапица | 502 | 507 | +5 |
Източник: порт котировки ДАП Констанца (AgriPortal), 14 юли 2026 г.
Премията пътува и по още един канал — навлото. По данни на Atria Brokers, цитирани от ASAP Agri, превозът на партида от 30 хил. тона царевица от украинските дълбоководни пристанища до източното крайбрежие на Италия поскъпна за седмица с 2 долара до 25–26 долара на тон, защото част от корабособствениците не желаят да влизат в украински пристанища и вдигат исканията си, а наемателите все по-често ги приемат; от дунавските пристанища навлото стои без промяна на 38–39 долара на тон. Български навла не се публикуват — те се котират от брокери по конкретни сделки — но механизмът работи и в наша полза: пристанище, в което корабите влизат без колебание, струва за купувача точно с тази разлика по-малко. Това е второто обяснение, наред с пренасоченото търсене, защо повишението стигна до Констанца за една нощ — и то важи едно към едно за Варна и Бургас.
Румънските пазарни анализи посочват изрично и механизма: ако блокажът в Азовско море се задържи, част от търсенето се пренасочва към другите доставчици от Черноморския басейн, включително България и Румъния. Новата цена ще мине първата си проверка на йорданските търгове — общо 240 000 тона хлебна пшеница и фуражен ечемик, с оферти до 21 и 22 юли и доставки през септември и октомври — след като в търга от 7 юли Йордания не купи пшеница изобщо.
Български котировки от вторник следобед към часа на писане няма публикувани. Дали осемте евро от Констанца ще се появят и в офертите на изкупвачите у нас, ще се види през следващите дни — и точно това е числото, което производителят, който още държи зърно, трябва да следи.
Военната премия влиза в разходите на стопанството със скоростта на петролния пазар, а в приходите — със скоростта на недоверието на търговците.
Разходната страна на същото уравнение вече се движи. Транзитите през Ормузкия проток са паднали с над 50 на сто за седмица — 57 преминавания от петък до неделя срещу около 130 на ден преди войната, по данни на MarineTraffic. Обявената от Вашингтон такса от 20 на сто върху стойността на товарите би струвала около 32 млн. долара на супертанкер и би добавила около 16 долара към барела по сметка на Financial Times. Дизелът поскъпва в най-тежкия за гориво месец на стопанската година, а торовете вървят след газа и петрола със закъснение от седмици — през май карбамидът слезе от 780 към 640 долара за тон при отварянето на протока, и сега движението е в обратната посока.
Ще направи ли това производството печелившо
Не. Сметката по приходната страна: себестойността на пшеницата за реколта 2026 е 230–250 евро на тон по оценката на Националната асоциация на зърнопроизводителите от пролетта. Дори в най-добрия сценарий — премията се задържа и стигне изцяло до изкупните цени — хлебната пшеница у нас отива към 195–200 евро на тон, по подобие на Констанца. Това стеснява загубата с осем-девет евро на тон; не я закрива. Разстоянието до себестойността остава 30–50 евро на тон.
Сметката по разходната страна работи срещу производителя и във времето. Премията в цената на зърното е военна — обратима за дни, ако Азов се отвори и в Ормуз се споразумеят. Енергийните разходи са лепкави — качват се бързо и слизат бавно. Реалистичният лош сценарий е производителят да продаде реколтата през юли и август, преди премията да е стигнала до него, и да купи гориво и торове за есенната сеитба, докато тя още стои в цените им. В този сценарий ножицата между себестойност и изкупна цена не се задържа — разширява се.
Онова, което може трайно да промени маржа, не е войната, а фундаментът под нея: свалените световни запаси и най-малката американска реколта от половин век са бавната подкрепа, руските 91 млн. тона при нулево мито — трайният натиск. Между тези две сили ще се реши цената след жътвата; военните заглавия я движат само в границите, които те очертават.
Петте числа, които решават цената оттук нататък
Първото е продължителността на затварянето — търговските оценки за Азов се движат от седмици до месец, а руските ведомства във вторник нито потвърдиха, нито отрекоха официално, че ограниченията остават. Второто е срокът на „Кернел“ и темпът на украинския износ — при реколта около 24 млн. тона по USDA (АПК-Информ дава 22,4 млн. тона) и износен потенциал около 14,5 млн. тона всяка спряна седмица в Черноморск се брои. Третото са офертите на изкупвачите у нас спрямо Констанца и Париж — дали и с колко ще се повишат. Четвъртото са резултатите от йорданските търгове на 21 и 22 юли — първата проверка дали купувачите плащат новата цена, или чакат. Петото е дизелът на едро у нас и котировките на карбамида — разходната страна на същата война, която стои и зад приходната.
Използвани източници
— Euronext, котировки и сетълменти на контракта за мелничарска пшеница, 9–14 юли 2026 г.
— Reuters, съобщения за ограниченията в Азовско море, движението на Euronext и позицията на руските ведомства, 10–14 юли 2026 г.
— „Кернел“, съобщение до инвеститорите за щетите в пристанище Черноморск, 13 юли 2026 г.
— USDA, доклад WASDE, 10 юли 2026 г.; баланс за Турция, сезон 2026/27.
— COCERAL, юлска прогноза за реколтата в ЕС и Обединеното кралство, юли 2026 г.
— ИКАР и СовЭкон, оценки за руската реколта, износния потенциал и ФОБ котировки, юли 2026 г.
— АПК-Информ, оценка за украинската реколта и износ, 13 юли 2026 г.
— Турски зърнен борд (TMO), изявление на форума İDMA в Истанбул, юни 2026 г.; ASAP Agri, 14 юли 2026 г.; Bloomberg, 8 май 2026 г.
— Министерство на отбраната на ОАЕ и ADNOC Logistics & Services, съобщения за ударите по танкерите, 14 юли 2026 г.
— MarineTraffic, данни за корабния трафик през Ормузкия проток, 14 юли 2026 г.
— Financial Times, оценка за ефекта от таксата за преминаване през Ормузкия проток, 14 юли 2026 г.
— Портални котировки ДАП Констанца (AgriPortal), 14 юли 2026 г.
— Atria Brokers по ASAP Agri, навла от украинските пристанища, 14 юли 2026 г.
— Национална асоциация на зърнопроизводителите, оценка за себестойността на пшеницата, реколта 2026.
Понятия
ДАП (DAP, Delivered at Place) — цена с доставка до посочено място, тук — до пристанището; транспортът е за сметка на продавача.
Сетълмент — официалната цена на затваряне на борсовата сесия, по която се разчитат позициите за деня.
Базис — разликата между борсовата (фючърсната) цена и цената на физическото зърно на конкретно място.
Навло — цената на морския превоз на товара, която купувачът или продавачът плаща на корабособственика; разликата между цените ФОБ и с доставка.
Премия за геополитически риск — надбавка в цената, с която пазарът плаща вероятността от прекъсване на доставките.
WASDE — месечният доклад на Министерството на земеделието на САЩ за световното предлагане и търсене на селскостопански стоки.
Режим на активно усъвършенстване — митнически режим, при който суровина се внася безмитно срещу задължение преработеният продукт да бъде изнесен.



