И трите държави са пред един и същ въпрос — ваксина срещу шарка или запазен експортен статут. Гърция избра второто. Румъния до юни се опитваше да прави същото, но не успя. България избра второто на 30 октомври 2025 г. От 22 юни насам има четири нови огнища в Пловдивско, Хасково и Благоевград. Тази сутрин 5 000 румънски овцевъди протестираха пред националната си ветеринарна агенция в Букурещ.
Числата на българското овцевъдство към края на 2025 г.
По данни на Министерството на земеделието и храните, отдел „Агростатистика“, Бюлетин №472 от май 2026 г., базиран на анкетата „Селскостопанските животни в България към 1-ви ноември 2025 година“: млечни овце майки в България — 797 600 броя, минус 8,3 на сто спрямо предходната година. Месодайни овце майки — 103 579 броя. Овче мляко, добито за периода ноември 2024 — октомври 2025 г. — 45 674 хиляди литра, спад с 5,1 на сто спрямо предходната година. Дял в общото млекопроизводство в страната — 6,0 на сто.
Регионално разпределение на добива на овче мляко: Южен централен район — 11 195 хиляди литра (най-много), Югоизточен — 9 698, Северозападен — 8 145, Югозападен — 7 159, Североизточен — 5 141, Северен централен — 4 336. Тоест 45,7 на сто от българското овче мляко се произвежда в Пловдивско, Пазарджишко и Хасковско — точно областите, в които през юни и юли 2026 г. се появиха три от четирите нови огнища на шарка.
Износът на мляко и млечни продукти за периода януари — май 2025 г., по данни на НСИ, цитирани от МЗХ: 12 293 тона общо, спад с 28,4 на сто на годишна база. Износът на сирена и извара (най-големият дял в експорта) — трайно най-голям от българските млечни продукти. През 2023 г. общият експорт на сирене е донесъл на страната 121,5 милиона лева, или около 62 милиона евро. За сравнение — общият износ на всички млечни продукти за 2023 г. е бил 155,5 милиона евро, при обем от близо 44 000 тона.
В този експорт числата към трети страни са показателни. През 2022 г. България е изнесла 2 600 тона сирене и кашкавал за Саудитска Арабия — почти колкото за Германия. През 2023 г. същият експорт е паднал драстично. През 2024 г. — 163 тона. През първите пет месеца на 2025 г. — 24 тона.
Причината за този срив не е ценова, не е логистична, не е дори липса на продукция. Тя е санитарна. Тя се нарича шарка по дребните преживни животни и чума по дребните преживни животни. И тя е същият проблем, който днес доведе 5 000 румънски овцевъди пред националната ветеринарна агенция в Букурещ.
Румънското число: 210 милиона евро от Йордания и Саудитска Арабия, изчезнали за 24 месеца
Румънското овцевъдство до две години назад беше водещо в ЕС. Осигуряваше повече от 70 на сто от нуждите на Йордания, Саудитска Арабия и Либия за живи овце. Само от първите десет месеца на предходната година приходите му от износ достигнаха 210 милиона евро — числото, което на 30 юли 2026 г. вече е загубено.
Първото огнище на чума по дребните преживни животни (peste des petits ruminants, PPR) в Румъния се появи през есента на 2024 г. в окръг Тулча — в търговски център за събиране за износ, с близо 50 000 овце едновременно на една площадка. Тогавашната работна хипотеза беше нелегален внос от съседни страни извън ЕС.
По данни на самата ANSVSA (националната ветеринарна агенция на Румъния) за периода 2024–2025 г.: 68 регистрирани огнища; засегнати ферми, отглеждащи общо 226 832 овце и кози; 13 766 умрели от болестта; 213 066 евтаназирани при мерки за ликвидиране. Юни 2026 г. — ново агресивно огнище в окръг Муреш, зона считана за сигурна. Тогава Европейската комисия направи преценка: Румъния не успя да локализира вируса на регионално ниво, следователно националната система за проследяемост на движението на животните не е надеждна.
Следствието — регламент за прилагане на ЕК, който забранява износа на живи овце и кози от цялата Румъния до 31 декември 2026 г., плюс ограничения върху месото в трупове. Йорданските и саудитските купувачи преминаха към други доставчици. Испания, Франция, Австралия и Нова Зеландия.
На 30 юли 2026 г. пред ANSVSA протестираха около 5 000 овцевъди. Исканията им бяха три — отпушване на износа, справедливи обезщетения и оставка на ръководството на агенцията. Румънското правителство обяви план за масова ваксинация — 1,2 милиона дози в окръзите Констанца и Тулча, плюс обещание за още 900 000 дози от европейската банка на ЕК.
Румънците не са наказани, защото са ваксинирали. Те ваксинират, защото са загубили правото да изнасят по друга причина — не са удържали проследяемостта. Ваксинацията сега е следствие от загубата на статута, не причина за нея. Самата ваксинация, в момента в който я приложат в Констанца и Тулча, продължава загубата на пазара за минимум пет години напред за тези региони.
Защо ваксинирано животно затваря пазара — принципът DIVA
Ваксината срещу шарка по дребните преживни животни (болест, причинявана от вируси от род Capripoxvirus, семейство Poxviridae) е ваксина с жив атенюиран вирус. В кръвен серологичен тест — методът, чрез който международните санитарни власти проверяват дали дадено стадо е свободно от циркулация на вируса — ваксинирано животно дава положителен резултат. Точно както преболедувалото. Тестът не ги различава.
От това идва принципът „диагностично различими животни“ (differentiating infected from vaccinated animals, DIVA), който Световната организация за здравето на животните (WOAH) прилага в глобалния си кодекс. Профилактичната ваксинация е забранена в държави, които претендират за статут „свободна от болестта“, защото ваксинираното животно „покрива“ следата на болестта в теста. Без възможност да се различи ваксинирано от заразено, самият мониторинг на популацията губи стойност. Без този мониторинг статутът се губи. Без статута — износът се спира.
Практическото число: по правилата на WOAH минималният срок за възстановяване на статута „свободна от болестта“ след прекратяване на профилактична ваксинация е 12 месеца. На практика — заради процедурите по акредитация и двустранните сертификации с трети страни — реалният търговски достъп до пазари като Саудитска Арабия, Йордания, Ливан и Обединените арабски емирства се възстановява за три до пет години.
Има и глобален контекст, който малцина знаят. WOAH и Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) са в глобална програма за пълно ликвидиране на PPR до 2030 г. — по модела на изкореняването на чумата по едрия рогат добитък, обявено за успех на международно ниво през 2011 г. (втората болест в човешката история, ликвидирана глобално, след едрата шарка). Ако държавите в Европа започнат безразборно да ваксинират, глобалната програма се проваля — ваксинирането маскира вируса, вместо да го изтика от територията. Оттам произлиза позицията на ЕК от есента на 2025 г. — масова профилактична ваксинация не се препоръчва; евентуалната ваксинация да бъде локална, географски ограничена, с ясен времеви хоризонт.
Гръцкото число: 1 милиард евро износ на фета
Президентът на Междупрофесионалната организация на фетата Михалис Сарантис по време на Конференцията за млечни продукти 2026: общото годишно производство на фета в Гърция — около 140 000 тона; от тях около 105 000 тона обичайно се реализират като износ извън Гърция. По данни, цитирани от Междупрофесионалната организация, износът на фета от Гърция е нараснал от 142 милиона евро през 2014 г. до близо 1 милиард евро през 2023 г. — ръст с около 700 на сто за девет години.
Основните пазари на фета извън ЕС: САЩ, Канада, Австралия, Обединеното кралство, Обединените арабски емирства. Всички тези пазари са в общата санитарна логика — приемат внос от държави със статут „свободна от болестта“, отказват внос от държави с профилактична ваксинация.
Първото огнище на шарка в Гърция се появи през 2024 г. Оттогава страната е с активни зони почти без прекъсване. Атина обаче отказва ваксинация — включително ваксините, които ЕК предлага безплатно от банката си. Гърция плаща цената с масови евтаназии в засегнатите зони — Сарантис прогнозира спад в предлагането на овче мляко в Гърция с 60 000 до 70 000 тона през 2026 г. Индустрия за милиард евро годишно не се играе на карти заради 2 на сто засегнато поголовие.
Българското решение от 30 октомври 2025 г. — къде застава единият и другият край на бранша
Хронологията: 25 август 2025 г. — изпълнителният директор на БАБХ Светлозар Патарински и главният държавен ветеринарен инспектор доц. Илиян Костов пътуват в Брюксел за срещи с ЕК за възможностите за ваксинация. 15 септември 2025 г. — крайният срок, който НОКА поставя на държавата за решение. 30 октомври 2025 г. — след двумесечни консултации с ЕК, Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) и Центъра за оценка на риска, тогавашният министър на земеделието обявява окончателното решение: ваксинация срещу шарка по дребните преживни животни няма да се прилага.
Основанията, така както бяха артикулирани в пресконференцията: като част от ЕС България следва общата политика; пикът на епидемията е преминал; огнищата затихват; решението е „в интерес на българското животновъдство“.
Последната фраза заслужава да се погледне през две реалности в самия бранш.
Първата реалност е тази на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). НОКА представлява основно стопаните в засегнатите зони — Странджа, Велинград, отделни огнища в Стара Загорско, Ямболско и Пловдивско. Тези, които вече са платили висока цена. Стада, натрупвани със селекционна работа с години, свеждани до нула с една заповед за евтаназия. Компенсация от 2 253 840 лева, изплатени по Подсхема 2.4 на Държавен фонд „Земеделие“ през 2025 г. на 737 стопани. Средна компенсация — под 3 000 лева на стопанин, далеч под пазарната стойност на едно стадо. За тях исканата ваксинация е защита срещу поредна загуба.
Втората реалност е тази на реалните производители на овче мляко и сирене. Няколко на брой, но с обем, който за формална статистика изглежда несъразмерен с числеността им. Българският фермерски кооператив, обединяващ четири ферми, осигурява 22 на сто от есенно-зимното мляко в страната. Един от участниците — Александър Алексиев, управител на „Брягово милк“ ЕООД в община Първомай — в отвореното си писмо от септември 2025 г. поставя тезата с едно изречение:
Ако държавата приложи ваксина срещу шарката, нека национализира овцефермите. Защото пазарите ни в Ливан, Йордания и Саудитска Арабия ще се затворят. И тогава кой ще купи млякото и сиренето, които произвеждаме.
Същото казват и млекопреработвателите. 75 на сто от българската овча и козя продукция минава през преработвателна и износна верига. През 2022 г. — 2 600 тона сирене за Саудитска Арабия. През 2024 г. — 163 тона. Първите пет месеца на 2025 г. — 24 тона. Ако този вече свит експорт бъде затворен от санитарния статут заради обявена ваксинация, преработвателният сектор от Родопите до Странджа губи и малкото останало.
Тогавашният министър избра тази втора позиция. От гледна точка на реалните производители изборът беше правилен. От гледна точка на дребния стопанин в ограничителна зона — не. Разликата не е морална. Правилото за защита на статута защитава производствената и износната верига. Не защитава равномерно всяко отделно стопанство. Но без производствената верига няма пазар, за който да оцелее и дребният стопанин. Изборът е приоритетен, а не дискриминационен.
Юли 2026 г. — четири огнища за 40 дни
Между 22 юни и 29 юли 2026 г. в България са регистрирани четири нови първични огнища на шарка по дребните преживни животни, три от които за последните седем дни. Географията е показателна — не концентрирано в един район, а разсято по цялата южна страна: Пловдивско (двукратно), Хасково, Благоевград.
| Дата | Място | Област | Брой овце |
| 22 юни 2026 г. | гр. Първомай | Пловдив | 30 |
| 23 юли 2026 г. | с. Тянево, общ. Симеоновград | Хасково | 65 |
| 25 юли 2026 г. | с. Дълбок извор, общ. Първомай | Пловдив | 114 |
| 29 юли 2026 г. | с. Тешово, общ. Хаджидимово | Благоевград | 220 |
Общият брой засегнати животни от юни насам — 429 овце. По всяка мярка — малък спрямо цялостните 797 600 млечни и 103 579 месодайни овце майки в страната. Не мащабът обаче е показателят. Показателите са три.
Първи — географското разсейване. Четири огнища в четири различни зони означават, че вирусът се движи не поради локално неспазена биосигурност в едно село, а вероятно по търговски или транспортни линии, преминаващи границите на защитните зони. Разследването в Дълбок извор например, по първоначални данни на БАБХ, е тръгнало от сметище с животински отпадъци. Сигнал, че управлението на страничните животински продукти в засегнатите региони не покрива минимума.
Втори — реакцията на БАБХ. Огнищата са обявени в рамките на 24 часа от сигнал; определени са защитни (5 км) и надзорни (20 км) зони; наложена е забрана за придвижване с изключение за незабавно клане; започва преброяване в Интегрираната информационна система „ВетИС“. Дотук всичко е в рамките на европейския санитарен протокол. Всяко следващо огнище в същата или съседна зона обаче ще се разчете като провал на локализацията и ще ускори натиска за ваксинация.
Трети — реакцията на Брюксел. Ако Постоянният комитет по растения, животни, храни и фуражи (PAFF) прецени, че българската система за проследяемост показва същите признаци, които показа румънската през юни, България ще получи мисия на ЕС ветеринарния екип (EU-VET) за оценка. Мисия, каквато Румъния получи през юни 2026 г. и която стана основание за налагането на пълната забрана на износа.
250 000 дози ваксина в четири областни хладилника
По данни на МЗХ, оповестени от парламентарна трибуна на 15 юни 2026 г. в отговор на депутатски въпрос: в страната са налични 250 000 дози ваксина POXDOLL — производство на турската компания Dollvet Bioteknoloji A.S. — със срок на годност до 24 юли 2028 г. Разпределени по 62 500 дози в четири областни дирекции по безопасност на храните: Пловдив, Пазарджик, Стара Загора и Хасково. Точно областите с най-много огнища от 2025 г. насам. Съхранявани при температура между 2 и 8 °C, с ежедневен температурен контрол от определен служител в съответната дирекция.
Наличието им не е укор към МЗХ. Наличието им е застраховка за конкретен сценарий — момента, в който биосигурността бъде обявена за пропаднала. Тогава разговорът се сменя. Вече не за защита на международния пазар, а за спасяване на живи стада при цената на затваряне на пазара за пет години напред. Този момент не е сега. Но може да стане утре, вдругиден или през септември — не защото ваксината закъснее, а защото системата за проследяемост пропадне.
Ваксината може да бъде подадена в рамките на 48 часа от решение. Проследяемостта не може да бъде възстановена веднага след като е загубила доверието на Брюксел. Ако МЗХ ваксинира преждевременно, губи пет години износ и ефективно приключва българското производство на овче сирене за пазарите извън ЕС. Ако не ваксинира навреме при пропаднала биосигурност, също губи износ, но след по-остър цикъл на евтаназии.
Гърция защитава износ за 1 милиард евро. Румъния вече не защитава нищо — 210 милиона евро си отидоха с една заповед на Брюксел. България защитава остатъка от собствената си овча експортна верига, това, което не е свито окончателно от Странджа насам. Решението от 30 октомври 2025 г. беше в полза на реалните производители на овче мляко, тези, които държат тази верига. Дали е било правилно ще се види не от риториката около него, а от това дали системата за проследяемост ще удържи през август и септември. Ако удържи, българският експорт на овче сирене има шанс да излезе от свиването си. Ако не удържи, изборът от октомври 2025 г. се разпада — не защото е бил грешен, а защото системата, която го обосновава, не издържа.
Какво ще покажат август и септември
Три индикатора ще определят дали изборът от октомври 2025 г. се потвърждава или влиза в преразглеждане.
Първи — дали БАБХ ще успее да локализира трите нови огнища от юли без вторични разпространения. Първите петнадесет дни от август ще покажат дали защитните зони около Тянево, Дълбок извор и Тешово удържат.
Втори — дали ще се появи нов сигнал в четвърта област. Ако да — географското разсейване от юли става тенденция, а не стечение на обстоятелствата. Натискът за ваксинация от НОКА и от част от парламента ще стане непреодолим.
Трети — дали Брюксел ще прати мисия на EU-VET. Ако да, както в Румъния през юни, оценката за българската система за проследяемост започва отвън. Ако не — България продължава с гръцкия модел: национален избор, признат от ЕК, при все че всяко ново огнище тежи.
Реалните производители в момента защитават не само собствения си износ. Защитават цялата производствена верига на българското овцевъдство — включително и на тези стопани, които настояват за ваксинация срещу тях. Разликата ще стане видима, когато Румъния след няколко месеца тръгне обратно да преговаря с Йордания и Саудитска Арабия за връщане на пазарния си дял. А той няма да я чака. През 2022 г. България изнасяше 2 600 тона сирене за Саудитска Арабия и за месец. През 2025 г. — 24 тона за пет месеца. Ще ги върнем ли, ако успеем да не се озовем на мястото, на което сега стои Румъния. Ако не успеем — няма да ги върнем.
Източници
— Министерство на земеделието и храните, отдел „Агростатистика“, Бюлетин №472 от май 2026 г., анкета „Селскостопанските животни в България към 1-ви ноември 2025 година“ — данни за брой овце майки, добив на овче мляко по региони.
— Министерство на земеделието и храните, Информационно табло „Мляко и млечни продукти“, актуализация от 9 март 2026 г.
— Национален статистически институт — данни за износ и внос на мляко и млечни продукти, предварителни данни за 2024 и 2025 г.
— Българска агенция по безопасност на храните — съобщения за първично възникнало огнище на шарка по овцете и козите в с. Тянево, общ. Симеоновград (23 юли 2026 г.); с. Дълбок извор, общ. Първомай (25 юли 2026 г.); с. Тешово, общ. Хаджидимово (29 юли 2026 г.); гр. Първомай (22 юни 2026 г.).
— Народно събрание на Република България — парламентарен въпрос и отговор на министъра на земеделието и храните относно наличието и разпределението на 250 000 дози ваксина POXDOLL, производство на Dollvet Bioteknoloji A.S., 15 юни 2026 г.
— Министерство на земеделието и храните — пресконференция от 30 октомври 2025 г. за окончателното решение относно ваксинация срещу шарка по дребните преживни животни.
— Национална овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) — позиции от октомври и ноември 2025 г. относно ваксинацията срещу шарка.
— Български фермерски кооператив — отворено писмо на Александър Алексиев, управител на „Брягово милк“ ЕООД, септември 2025 г.
— Държавен фонд „Земеделие“ — Разплащателна агенция — данни за годишен пакет минимални помощи 2025 г., Подсхема 2.4 (компенсации за стопани в ограничителни зони около огнища на шарка): 2 253 840 лева, изплатени на 737 стопани.
— Междупрофесионална организация на фетата (SEV Feta), Гърция — изявление на президента Михалис Сарантис по време на Конференцията за млечни продукти 2026 г. Данни за годишно производство и износ на фета.
— Autoritatea Națională Sanitară Veterinară și pentru Siguranța Alimentelor (ANSVSA), Румъния — данни за огнищата на PPR в Румъния за периода 2024–2025 г. и плана за ваксинация в окръзите Констанца и Тулча.
— Adevărul (Румъния) — репортаж от протеста на овцевъдите пред ANSVSA и Правителството, 30 юли 2026 г.
— Европейска комисия — Регламент (ЕС) 2016/429 (Закон за здравето на животните) и последващи актове за прилагане в областта на болестите по дребните преживни животни.
— Световна организация за здравето на животните (WOAH) — Кодекс за здравето на сухоземните животни, глави за шарка по овцете и козите и за чума по дребните преживни животни.
— Организация по прехрана и земеделие (ФАО) — Глобална програма за ликвидиране на чумата по дребните преживни животни (Global Strategy for the Control and Eradication of PPR) с хоризонт 2030 г.
Понятия
Шарка по овцете и козите (sheep pox and goat pox, SPGP) — остро вирусно заболяване, причинявано от вируси от род Capripoxvirus, семейство Poxviridae. Висока заразност, умерена до висока смъртност при млади животни. Не е опасно за хората. Изисква задължително уведомяване по WOAH.
Чума по дребните преживни животни (peste des petits ruminants, PPR) — остро вирусно заболяване, причинявано от морбили вирус. Смъртност 20 до 90 на сто в зависимост от порода и възраст. Не е опасно за хората. Обект на глобална програма на ФАО и WOAH за ликвидиране до 2030 г.
Свободен от болестта статут (disease-free status) — официално обявление, че държава или регион не отчита активни огнища на конкретна болест. Отваря свободната международна търговия за съответните животни и продукти. Загубата му затваря пазарите — както в ЕС, така и към трети страни.
DIVA (differentiating infected from vaccinated animals) — принцип в международната санитарна политика, който изисква ваксинирано животно да бъде диагностично различимо от преболедувалото. При жива атенюирана ваксина срещу шарка това различие не съществува, поради което профилактичната ваксинация е забранена в държави със статут „свободна от болестта“.
Ограничителна зона (restricted zone) — буферна зона около огнище на болест, наложена от санитарния орган в радиус от 3, 10 или 50 километра в зависимост от естеството на патогена. Ограничава пашата, придвижването, търговията и износа на засегнатите видове.
Постоянен комитет по растения, животни, храни и фуражи (PAFF) — орган към Европейската комисия, който приема мерките за прилагане в областта на здравето на животните и на храните.
EU-VET — звено на Европейската комисия за ветеринарни оценки на място. Изпраща мисии в държави членки при съмнение за системен провал на санитарния контрол.
Регламент (ЕС) 2016/429 (Animal Health Law) — рамковият регламент на ЕС за здравето на животните. Определя категориите болести, режима на уведомяване, режима на ваксинация, режима на международна и вътрешна търговия.
Подсхема 2.4 на ДФЗ (шарка по ДПЖ) — компенсаторна позиция от годишния пакет минимални помощи на Държавен фонд „Земеделие“ за стопани, оказали се в ограничителни зони около обявени огнища. За 2025 г. — 2 253 840 лева, изплатени на 737 стопани.
