Със становища от 29 юли асоциацията подкрепи по принцип депутатските промени в Закона за подпомагане на земеделските производители и в Закона за земята, но предложи поправки по осите време и пари: срок, който да не погасява правото на кандидата да представи документ, издаван от друга администрация; въпроси по условията на приемите до три седмици преди крайния срок, а не само в първите седмици; възможност Управляващият орган да увеличава бюджета на приключил прием и след класирането, за да бъдат финансирани оценени проекти, вместо средствата да се губят. В закона за земята искането е едно, но засяга всеки договор: регистърът да признава арендно плащане, а не само „цена“.
На 29 юли 2026 г. Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) внесе в парламента две становища с изходящи номера 015-07 и 016-07, подписани от изпълнителния директор Таня Георгиева (Дъбнишка). Първото е по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) — закона, който урежда как европейските и националните пари стигат до стопанствата; второто — по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), поземления закон. Двата проекта, с входящи номера 52-654-01-91 и 52-654-01-90, бяха внесени на 15 юли от народния представител Георги Георгиев и група народни представители от управляващото мнозинство; поземленият мина първо четене във водещата Комисия по земеделието, храните и горите още на 21 юли. Становището по подпомагането е адресирано до земеделската комисия и до Комисията по европейските въпроси, а това по поземления закон — до земеделската, регионалната и правната комисия: самото разпределение показва през колко парламентарни маси ще минат текстовете.
Формулата и на двете становища е една и съща: „принципна подкрепа за основната насоченост на законопроекта“, следвана от конкретни предложения за редакции. А за пътеката — депутатска инициатива, която не минава през обществено обсъждане — асоциацията намира и в двата документа една и съща дипломатична дума: приемането на измененията „по инициатива на народни представители и извън обичайния процес на обществено обсъждане може да се разглежда като компромисен подход“.
Текстове с история
АЗПБ подрежда родословието на промените в подпомагането с дати. На 8 август 2025 г. Министерството на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на същия закон — с мотиви, частична предварителна оценка на въздействието и становище на дирекция към Министерския съвет. Правителството го внесе в 51-то Народно събрание на 27 януари 2026 г. (№ 51-602-01-5), но „поради политическата нестабилност в началото на 2026 г. законодателната процедура не беше завършена“. Значителна част от сегашните текстове, посочва асоциацията, „възпроизвеждат или доразвиват“ предложения, обсъдени още през 2025 г. в работна група към министерството с участието на браншовите организации. Затова и оценката: „приемаме за положително обстоятелство, че по-голямата част от тези предложения са намерили място и в настоящия законопроект, независимо че той е внесен по инициатива на народни представители“.
При поземления закон родословието минава през заседанието на Консултативния съвет по поземлени отношения от 24 ноември 2025 г. — но тук АЗПБ добавя уговорка: наред с обсъжданите тогава текстове проектът съдържа „и отделни нови предложения, които не са били предмет на проведеното тогава обсъждане и не са преминали през всеобхватна оценка на въздействието“, което „поставя въпроси относно тяхната необходимост, последователност и ефекта им върху действащата нормативна уредба“.
Какво подкрепя асоциацията в закона за подпомагането
Списъкът на подкрепените разпоредби е дълъг. Доизграждането на правната рамка на Взаимоспомагателния фонд — инструментът за управление на риска по Стратегическия план, който трябва да компенсира стопаните при тежки загуби, но досега нямаше завършена уредба, за да заработи. Създаването на база данни в министерството за площите с оранжерии, парници и трайни насаждения. Прецизирането на изискванията към „активния земеделски стопанин“ по чл. 54 — понятието от Регламент (ЕС) 2021/2115, което определя кой изобщо има достъп до директните плащания. Подобрената уредба на комуникацията между Държавен фонд „Земеделие“, Управляващия орган и кандидатите. И отмяната на едно правно основание за издаване на наредба по чл. 9а, т. 4, която асоциацията нарича „аргументирано предложение“.
Поправките започват оттам, където подкрепата свършва.
Петнайсет дни, преди мълчанието да стане връчване
Проектът предвижда документите на фонда и на Управляващия орган да се смятат за връчени, ако кандидатът не ги е изтеглил от Системата за електронни услуги (СЕУ) в срок от десет работни дни. Юристите наричат това фикция за връчване: правото приема нещо за станало, макар в действителност да не е — писмо, което никой не е отворил, се брои за прочетено, за да не може мълчанието на адресата да спре процедурата. АЗПБ не оспорва конструкцията, а иска срокът да стане 15 работни дни. Аргументът е от полето, не от канцеларията: кандидатите „често са ангажирани с дейности извън административния процес, включително сезонни земеделски дейности, и не винаги могат своевременно да следят електронната си кореспонденция“ — по жътва десет работни дни минават неусетно. Удължаването, пише асоциацията, „не би довело до съществено забавяне на административното производство“, но осигурява реална възможност документите да бъдат прочетени, „като същевременно се запазва принципът на фикцията за връчване и ефективността на административния процес“.
Клапан срещу срока, който погасява права
По-тежкият процесуален въпрос е в предложените ал. 5 и 6 на чл. 28, които според становището „въвеждат преклузивен режим“. Преклузивен срок значи срок-гилотина: изтече ли, правото се погасява окончателно и „всички последващо представени документи не подлежат на разглеждане“ — не със санкция, а с невъзможност изобщо да бъдат погледнати. АЗПБ напомня контекста: през този програмен период голяма част от документите отпаднаха при кандидатстването, но „тежестта за представянето им не е отпаднала, а е изместена на етапа на договориране, когато кандидатите следва в кратки срокове да представят значителен обем документация“. А там нерядко документът зависи от друга институция — съгласувателен орган, издател на разрешително, администрация със собствени срокове и собствени проверки.
„Кандидатът или бенефициентът няма възможност да влияе върху срока за издаване на документа, но би понесъл неблагоприятните последици от неговото забавяне.“
Затова асоциацията предлага нова ал. 7: по мотивирано писмено искане, подадено преди изтичането на срока, органът да може да го удължи, когато представянето на документите „зависи от действия на други компетентни органи или администрации или е възпрепятствано от други обективни причини, независещи от кандидата или бенефициента“. Механизмът не е измислен сега — „подобен механизъм съществуваше и при прилагането на ПРСР, където създаде необходимата гъвкавост, без да води до неоправдано забавяне на процедурите“.
Въпросите се задават, когато проектът се пише
Третото искане връща часовника преди май 2024 г. По реда, действал за инвестиционните мерки на старата Програма за развитие на селските райони чрез Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), кандидатът можеше да задава въпроси по условията на приема до три седмици преди крайния срок за кандидатстване, а отговорите — официалните разяснения, задължителни за всички кандидати — се публикуваха до две седмици преди него. Изменението на ЗПЗП от 2024 г. (в сила от 1 май 2024 г.) обърна котвата: въпроси се задават до три седмици след откриването на приема, а срокът за публикуване на отговорите се определя със заповедта за всеки отделен прием.
Практиката показала, че това не пасва на инвестиционните приеми, които траят 90 и повече дни и изискват проекти, техническа документация, съгласувания и разрешителни: „Въпросите по условията за допустимост, техническите изисквания, допустимите разходи и необходимата документация възникват основно в процеса на подготовка на проектните предложения, а не в първите седмици след откриването на приема“. С други думи — прозорецът за питане се затваря, преди кандидатът да е стигнал до същинските въпроси. Предложената редакция възстановява стария ред за всички приеми и добавя правило за кратките: при прием под един месец въпроси да се задават до 15 дни от началната дата за подаване на заявления, а разясненията да се публикуват до 20 дни от нея.
Пари след класирането — за да не се връщат в Брюксел
Най-голямата фискална тежест носи предложението по чл. 68, ал. 5: да отпадне текстът, според който финансовият ресурс по даден прием може да се увеличава „само до публикуване на класирането на заявленията за подпомагане“. Зад техническата формулировка стои механиката на европейските пари. Средствата по Стратегическия план са разписани по години, а правилото N+2 повелява всеки годишен транш да бъде реално разплатен най-късно до края на втората година след своята — неразплатеното се освобождава автоматично и се връща в общия бюджет на ЕС. При предшественика ПРСР действаше по-мекото N+3 и точно там, напомня АЗПБ, увеличаването на бюджети по вече приключили приеми беше спасителният инструмент: мерките от екшън плана за минимизиране на загубата на средства „чрез увеличаване на бюджетите по приключили приеми дадоха своя успех“.
Сега положението се повтаря: „по приключили инвестиционни приеми вече е налице необходимост от увеличаване на определения финансов ресурс поради значителния интерес и броя на допустимите проектни предложения“. Практически това значи: когато има допълнителен или преразпределен ресурс, с него да бъдат финансирани „вече оценени проектни предложения, без да се налага откриването на нови приеми и провеждането на нови процедури“ — проектите под чертата, минали цялата оценка, но останали без бюджет. Асоциацията отбелязва, че приемането на предложението ще наложи „своевременна актуализация“ и на Наредба № 4 от 25 октомври 2024 г. — подзаконовия акт, по който вървят инвестиционните интервенции по чл. 73, 74, 75, 77 и 78 от Регламент (ЕС) 2021/2115.
Кой влиза в кръга за Copa-Cogeca
Проектът за пръв път създава основание министерството да плаща от бюджета си изчислената за България вноска в Copa-Cogeca — брюкселския тандем от две обединения: Copa, създадена през 1958 г. от националните фермерски организации, и Cogeca, събрала през 1959 г. земеделските кооперативи, с общ секретариат от 1962 г. Становището я нарича „най-авторитетната и влиятелна европейска организация на фермерски организации и кооперативи“ и подкрепя идеята, но възразява срещу обхвата: внесеният текст допуска само юридически лица с нестопанска цел, определени за дейност в обществена полза, и така „неоправдано ограничава кръга на допустимите получатели на финансовата подкрепа“. Извън приложното поле остават организации, които „също осъществяват представителство на българския земеделски и хранителен сектор, но са учредени по различен законов режим, включително по Закона за кооперациите“. Предложената редакция отваря вратата и за двата регистрационни режима — сдруженията по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и кооперациите по Закона за кооперациите.
Законът за земята: търгове, млади стопани и обжалвани актове
По поземления законопроект бележките се съсредоточават в чл. 24а — правилата, по които земите от държавния поземлен фонд се отдават под наем и аренда чрез тръжни сесии, като първата сесия е запазена за животновъди и млади стопани. Три от бележките са прецизиращи. В буква „в“ асоциацията иска съюзът „и“ да стане „и/или“, защото сегашната редакция „създава предпоставки за нееднакво тълкуване и прилагане“ — не е еднозначно дали кандидатът трябва едновременно да има регистриран животновъден обект и заявени за подпомагане пасищни животни, или е достатъчно едното. В буква „д“ искането е условията за младите да бъдат уредени не само за физически лица и еднолични търговци, а и „за различните форми на управление при юридическите лица“ — с довода, че национален опит вече има „при инвестиционните мерки на ПРСР и СПРЗСР, където са дефинирани условията за младите ръководители на юридически лица“. Третата бележка е системна: новата т. 3 урежда първата тръжна сесия, „но липсва изрична уредба за следващите тръжни сесии“.
Четвъртата е за правната сигурност. Проектът обвързва площта по договорите с „размера на допустимата площ по ОПДУ… през предходната година“ — тоест с площта, призната по основното подпомагане на доходите за устойчивост, базовото директно плащане на площ. АЗПБ описва две хипотези, в които тази котва увисва: когато индивидуалният административен акт за намалено или отказано плащане „е обжалван и не е влязъл в сила“, и когато тръжната процедура се провежда, преди стопанинът изобщо да е получил акта и „не може да прецени дали да предприеме обжалване“. Изводът на становището: подходът „създава предпоставки за правна несигурност както за кандидатите, така и за администрацията“.
„Цена“ не е „арендно плащане“
Единственото „категорично“ в двата документа е запазено за една дума в чл. 37б — регистъра на договорите за наем и аренда, който общинските служби по земеделие водят. Допълнението изисква в регистъра да фигурира „цена“. Законът за арендата в земеделието обаче допуска арендното плащане да бъде уговорено „както в пари, така и в земеделска продукция или комбинация от двете“, а в практиката, напомня становището, са широко разпространени договори, при които то се определя „като количество продукция, процент от добива, парична равностойност на продукцията или по друг обективно определим механизъм“. Класическата уговорка — толкова килограма жито на декар — е арендно плащане, но не е цена.
„От правна гледна точка понятията „цена“ и „арендно плащане“ не са равнозначни.“
„Цената“, продължава документът, „по правило обозначава парично изражение на насрещната престация, докато „арендното плащане“ е по-широко понятие, което обхваща и непаричните форми на изпълнение“, признати от специалния закон. Използването само на „цена“ създава „риск от ограничително тълкуване, несъответствие със ЗАЗ и различно прилагане от отделните административни органи“. И — най-тежкото — промяната би застигнала не само бъдещите договори, а „изключително голям брой действащи договори за наем и аренда“, значителна част от които съдържат клаузи за плащане в натура; неясната редакция „може да създаде съмнения относно тяхното отчитане, деклариране и практическо изпълнение и да доведе до необходимост от масово изменение или анексиране на действащи договори, без това да е изрично предвидено и обосновано от законодателя“. Икономическият довод затваря кръга: различните форми на арендно плащане са „утвърден механизъм за разпределяне на риска между страните“ — при слаба реколта натуралната рента пада заедно с добива, при силна расте, и точно това е смисълът на уговорката.
Затова искането е двоично: думата „цена“ да отпадне или текстът да уреди ясно всички допустими форми на определяне на наемното и арендното плащане. Ако обаче волята на законодателя е възнаграждението да бъде определяно единствено като парична сума, „това би представлявало съществена промяна в действащия режим, която категорично не подкрепяме“. Струва си да се добави защо дефиницията не е техническа подробност: от регистрираните договори се изчислява средното рентно плащане по землища — числото, по което се плащат „белите петна“ и се определят общинските начални тръжни цени, — така че какво може да се впише в регистъра, определя и какво ще измери статистиката.
Поправките отиват в работната група преди ваканцията
АЗПБ заявява готовност „за участие в допълнителни експертни обсъждания и работни срещи“ по поземления проект и очаква народните представители „сериозно и обективно да разгледат и оценят“ предложенията по подпомагането, за да ги отразят в окончателния текст на закона. Работната група между първо и второ четене работи, срокът за предложения тече, а през август парламентът излиза във ваканция. Продължаваме да следим двата законопроекта параграф по параграф.
Използвани източници
Становище на Асоциацията на земеделските производители в България, изх. № 015-07/29.07.2026 г., по ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители № 52-654-01-91/15.07.2026 г., внесено в Комисията по земеделието, храните и горите и в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на 52-то НС.
Становище на Асоциацията на земеделските производители в България, изх. № 016-07/29.07.2026 г., по ЗИД на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 52-654-01-90/15.07.2026 г., внесено в Комисията по земеделието, храните и горите, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по правни въпроси на 52-то НС.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, вх. № 52-654-01-91 от 15 юли 2026 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, вх. № 52-654-01-90 от 15 юли 2026 г., с мотиви и предварителни оценки на въздействието.
Закон за подпомагане на земеделските производители — чл. 9а, чл. 28, чл. 54 и чл. 68 (изм., ДВ, бр. 102 от 2023 г. и бр. 39 от 2024 г., в сила от 1 май 2024 г.).
Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление — чл. 26, ал. 6, 8 и 9.
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи — чл. 24а и чл. 37б; Закон за арендата в земеделието.
Регламент (ЕС) 2021/2115 — чл. 4, чл. 73–78; Наредба № 4 от 25 октомври 2024 г. за прилагане на инвестиционните интервенции по Стратегическия план.
Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта от 15 юли 2026 г. и хронологията на първото четене в Комисията по земеделието, храните и горите от 21 юли 2026 г.
Понятия
Фикция за връчване — правна конструкция, при която документът се смята за връчен след изтичане на определен срок, независимо дали адресатът реално се е запознал с него; целта е бездействието на адресата да не блокира административното производство.
Преклузивен срок — срок, с изтичането на който правото се погасява окончателно; документи, представени след него, не подлежат на разглеждане, за разлика от инструктивните срокове, чието пропускане не отнема права.
Взаимоспомагателен фонд — инструмент за управление на риска по чл. 76 от Регламент (ЕС) 2021/2115, предвиден в Стратегическия план; функциите му по ЗПЗП изпълнява ДФ „Земеделие“.
Активен земеделски стопанин — понятие по чл. 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115; условие за достъп до директните плащания, чиито национални критерии са уредени в чл. 54 от ЗПЗП.
ОПДУ — основно подпомагане на доходите за устойчивост; базовото директно плащане на площ по Стратегическия план.
Правило N+2 (N+3) — механизъм на автоматично освобождаване на бюджетни задължения: средствата, заделени за дадена година, трябва да бъдат реално разплатени до края на втората (при ПРСР 2014–2020 — третата) година след нея; неразплатеното се губи за държавата членка.
СЕУ — Системата за електронни услуги на ДФ „Земеделие“, през която се подават документи и се връчват актове по подпомагането.
Арендно плащане — насрещната престация по договор за аренда; по Закона за арендата в земеделието може да бъде уговорено в пари, в земеделска продукция или в комбинация от двете, включително като процент от добива или парична равностойност на продукцията.
ЗУСЕФСУ — Законът за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление; редът, по който се провеждаха инвестиционните мерки и подмерки на ПРСР 2014–2020.
Управляващ орган (УО) — структурата, отговорна за прилагането на Стратегическия план; ръководителят му утвърждава насоките за кандидатстване по инвестиционните интервенции.
Copa-Cogeca — общото представителство на европейските фермерски организации (Copa, 1958 г.) и на земеделските кооперативи (Cogeca, 1959 г.) пред институциите на ЕС, с общ секретариат в Брюксел от 1962 г.
