След писмото на Урсула фон дер Лайен до кипърското председателство от 6 януари 2026 г. Европейската комисия предложи две трети от замразения гъвкавостен резерв в общия партньорски план да могат да се програмират от началото на периода — при условие, че се използват за ОСП или за мерки за селските райони; по разчет на професор Алан Матюс от Trinity College Dublin, България попада в групата държави с най-голямо потенциално увеличение, наред с Полша, Словакия и Унгария, но условието е активна национална позиция, програмиране в срок, и координация между Министерството на земеделието и храните, Министерството на финансите и Постоянното представителство в Брюксел
В архитектурата на предложената от Европейската комисия Многогодишна финансова рамка 2028–2034 г. и на общия Национален и регионален партньорски план (National and Regional Partnership Plan, NRPP) съществува инструмент, който позволява на държавите членки да увеличат значително ресурса си за Общата селскостопанска политика и за мерките за селските райони, без нов държавен дълг и без допълнително национално съфинансиране. Инструментът е технически, не медиен, и затова остава извън публичния дебат. Но за България той може да означава до 40 на сто увеличение над минималния гарантиран бюджет — около 350 милиона евро допълнително годишно, 1,32 милиарда евро за целия период — при условие, че бъде програмиран навреме в българската национална позиция и в българския партньорски план. Часовникът тиктака: критичният времеви прозорец е септември–октомври 2026 г., когато трябва да се консолидира националната позиция за тристранните преговори между Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия.
zemedeleca.bg се връща към този инструмент за пети път от пролетта на 2026 г. насам. Причината е, че изявленията на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски — както в Съвета на ЕС в Люксембург на 23 юни, така и пред парламентарната Комисия по земеделие и храни на 2 юли — намекват за нужда от допълнителен ресурс за напояване и хидромелиорации, но не назовават конкретния механизъм, чрез който този ресурс може да бъде осигурен. Признанието на самия министър пред парламентарната комисия, че „в Министерството на земеделието и храните няма подготвена концепция и анализи за национална рамка“ за бъдещата ОСП, е директно свързано с невъзможността да се програмира точно този инструмент, който изисква именно такава концепция и такива анализи.
Как работи механизмът
В архитектурата на общия партньорски план всяка държава членка получава общ финансов пакет, който обединява средствата от кохезионната политика, Стълб 2 на ОСП (развитието на селските райони, екосхемите, инвестициите, LEADER и ВОМР, мерките за млади фермери, напояването), рибарството, миграцията, сигурността и гражданската защита. Общият обем на този инструмент на европейско ниво е около 865 милиарда евро.
От националния пакет на всяка държава 25 на сто се замразяват като гъвкавостен резерв (flexibility amount) — сума, която не може да се програмира от началото на периода, а се държи за непредвидени разходи като природни бедствия, климатични кризи и болести по животните. Резервът се разделя на пет части. Една пета може да се ползва веднага при бедствие. Три пети се отпускат при средносрочния преглед през 2031 г. Последната пета остава като резерв до юни 2033 г. Тази структура означава, че всяка държава реално разполага с по-малко „маневрен“ бюджет от обявеното — 75 на сто, не 100 на сто, могат да се планират и програмират в началото.
На 6 януари 2026 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изпраща писмо до кипърското председателство на Съвета на ЕС, с което Комисията предлага две трети от замразения гъвкавостен резерв да могат да се програмират от началото на периода — при условие, че се използват за ОСП или за мерки за селските райони. На специализирания жаргон на европейските бюджетни преговори това се нарича гъвкавост за програмиране от началото на периода (flexibility frontloading). Условието за целево използване е ключово — новият ресурс не може да отиде за миграция, сигурност или инфраструктура извън селските райони; той може да бъде насочен само към земеделски интервенции и към развитието на селските райони.
Политическият контекст на това предложение също заслужава да бъде отбелязан. То се появява като жест към държавите членки, които заплашваха да блокират търговското споразумение с латиноамериканския блок Меркосур, ако не получат допълнителен ресурс за фермерите си. Италия беше водеща в тази позиция. Комисията изтъргува европейската аграрна вреда от Меркосур срещу отваряне на нов финансов прозорец. Не е важно дали този политически произход прави инструмента по-малко легитимен — важното е, че инструментът е там и може да бъде използван.
Числата на европейско и на национално ниво
Ако всички държави членки използват тази възможност максимално, общият бюджет за ОСП на ниво ЕС може да се увеличи с около 45 милиарда евро над минималните 295,7 милиарда — тоест ОСП става около 340 милиарда евро. Числото за целия ЕС е публикувано в информационния документ (fact sheet) на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия от юни 2026 г. „Europe’s Budget: Building stronger, connected, resilient and prosperous rural communities“ — осемстраничен документ, който за първи път конкретизира как ще се финансират селските райони в общия партньорски план след 2028 г.
В приложението към този документ Комисията публикува разпределение по държави членки. За България числото е 1,32 милиарда евро — сума, която България може да заяви за програмиране от началото на периода 2028 г. насам, при условие че бъде обосновано насочена към ОСП или към мерки за селските райони. В таблицата по-долу са числата за всички държави, извлечени от приложението към информационния документ на Комисията. Числата са в милиарди евро по цени 2025 г.
Австрия — 0,28; Белгия — 0,34; България — 1,32; Германия — 2,70; Гърция — 2,81; Дания — 0,17; Естония — 0,39; Ирландия — 0,32; Испания — 4,23; Италия — 4,71; Кипър — 0,10; Латвия — 0,56; Литва — 0,81; Люксембург — 0,01; Малта — 0,08; Нидерландия — 0,20; Полша — 8,77; Португалия — 2,41; Румъния — 3,79; Словакия — 1,46; Словения — 0,34; Унгария — 2,57; Финландия — 0,30; Франция — 3,06; Хърватия — 1,08; Чехия — 2,14; Швеция — 0,33. Общо за ЕС — 45,30 милиарда евро.
В същия документ Комисията публикува и второ число, което не бива да се обърква с гъвкавостта за програмиране. Това е целевият разход за селските райони (rural target) — минимум десет на сто от националния партньорски план, изчислен извън гарантираните защитени средства (ringfenced) за подкрепа на доходите. За България — 1,41 милиарда евро. Бележка към таблицата на Комисията предупреждава изрично, че двете суми — гъвкавостта за програмиране (1,32 милиарда) и целевият разход за селските райони (1,41 милиарда) — черпят от един и същ неразпределен ресурс в партньорския план и могат да се припокриват. Тоест те не се сумират; описват в две различни мерки един и същ финансов прозорец.
По разчет на професор Алан Матюс от Trinity College Dublin — един от най-внимателно следящите текущите преговори анализатори — потенциалното увеличение по този инструмент може да достигне 40 на сто над минималния гарантиран бюджет за отделни държави членки. Матюс изчислява разпределението по държави, показвайки закономерност, която не е предвидена в първоначалния европейски дизайн, но която възниква от политическата динамика на преговорите. По неговите числа Словакия получава потенциално увеличение от 40 на сто над минималния гарантиран бюджет, Полша — 36 на сто, Унгария — 28 на сто, Италия — 16 на сто, Испания — 12 на сто, Франция — 7 на сто, Австрия — 5 на сто, Ирландия — 4 на сто. Всички по-късно присъединили се държави получават по-голямо увеличение от средното за ЕС; старите държави членки, с изключение на Португалия и Гърция, получават по-малко.
За България — при която точното число зависи от техническите параметри на изчислението, но която попада в групата с най-голямо потенциално увеличение — практическата полза е около 350 милиона евро допълнително годишно спрямо минималния гарантиран бюджет. За целия програмен период това е сумата от 1,32 милиарда евро, публикувана в информационния документ на Комисията. За сравнение — целият годишен бюджет на българското министерство на земеделието и храните за 2026 г. е около 1,2 милиарда евро. Тоест допълнителният европейски ресурс, ако бъде програмиран, е с обем, съизмерим с целия национален аграрен бюджет.
Условията, при които инструментът може да бъде използван
Инструментът е там. Възможността е реална. Но условията за нейното реализиране са три и всяко от тях изисква работа, която досега не е показана публично от българската страна.
Първото условие е активна преговорна работа в Брюксел през втората половина на 2026 г. — на нивото на работните групи към Съвета, в Комитета на постоянните представители (COREPER), в Съвета по земеделие и рибарство, и в преговорите за политическото разпределение на партньорския план. За тази работа България разполага със заместник-министър Янислав Янчев, който вече води в Съвета линията за приспадането на разходите за труд, но самата линия за flexibility frontloading още не е обявена като приоритет пред нито един от европейските форуми. На заседанието на 23 юни в Люксембург министър Абровски представи позицията за външната конвергенция, за таваните и за розопроизводството — но не и за гъвкавостта за програмиране.
Второто условие е аналитичен капацитет за моделиране на сценариите — трябва да се пресметне точно колко от 1,32 милиарда евро реално ще бъде достъпно при различните варианти на разпределение между интервенциите; в кои интервенции ще влезе (напояване, хидромелиорации, инвестиции в стопанствата, млади фермери, преработка); какви ще бъдат целевите показатели; как ще се съобрази с целевия разход за селските райони (тъй като двете черпят от един и същ ресурс); каква ще бъде фактическата разлика с базовия сценарий, при който инструментът не се програмира. Признанието на самия министър пред парламентарната комисия на 2 юли — „в Министерството на земеделието и храните няма подготвена концепция и анализи за национална рамка“ — е директен показател, че този аналитичен капацитет в момента не е налице.
Третото условие е координация между Министерството на земеделието и храните, Министерството на финансите и Постоянното представителство на България в Брюксел. Инструментът стои на пресечната точка между аграрната политика (МЗХ), бюджетните преговори за многогодишната финансова рамка (МФ), и техническата дипломатическа работа в Съвета (Постоянното представителство). Всяко от трите министерства води собствен разговор — МЗХ говори за таваните и обвързаната подкрепа, МФ говори за общия обем на българската вноска, Постоянното представителство работи по всекидневния технически поток. Без координиран подход, при който трите нива говорят с един глас за конкретно число, инструментът не може да бъде използван.
Къде е България в момента
На две публични изяви през юни–юли 2026 г. министърът на земеделието и храните е близо до темата, но не я формулира с оперативна точност. На заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург на 23 юни Абровски настоя за „справедливо остойностяване на външната конвергенция и за добавянето на тези средства към запазения бюджет за ОСП“, което е стандартна българска позиция от години. Пред парламентарната Комисия по земеделие и храни на 2 юли, отчетено от народния представител Десислава Танева, министърът формулира:
„Опитваме се да получим средства за развитие на системата за напояване. Липсва и бюджет за хидромелиорации, селски общини и неземеделски дейности. България трябва да намери място в големия бюджет за земеделие, хидромелиорации и неземеделски райони.“
Тази формулировка е далечен отзвук на flexibility frontloading. Тя признава наличието на допълнителен ресурс („големия бюджет“) и обвързва българското разбиране за необходимостта от достъп до него — конкретно за напояване, хидромелиорации и селски райони, тоест точно за категориите, които инструментът позволява да бъдат финансирани. Но формулировката не назовава конкретния инструмент, не поставя цифрено число, не съобщава дали работата по програмирането е започнала, и не идентифицира кой в министерството или в правителството отговаря за нея. „Опитваме се да получим“, „трябва да намерим място“ — това е операторски език, не стратегически.
В същото изслушване министърът заяви и че „в МЗХ няма подготвена концепция и анализи за национална рамка“. Това признание е двузначно. От една страна, то е реалистично — три месеца преди септември–октомври 2026 г., когато националната позиция трябва да е готова, министерството признава, че концептуалната работа още не е свършена. От друга страна, то поставя въпроса как ще бъде програмиран инструмент, чиято употреба изисква именно такава концепция. Ако концепция и анализи няма — flexibility frontloading няма как да бъде включен в българската национална позиция. Ако той не бъде включен — възможността се затваря.
Времевият прозорец
Кипърското председателство на Съвета приключи на 30 юни 2026 г. От 1 юли пое ирландското председателство. Литва ще го последва от 1 януари 2027 г., Гърция — от 1 юли 2027 г. Финалното решение по Многогодишната финансова рамка се очаква до края на 2026 г. — или, при най-лош сценарий, до февруари 2027 г. Между двете стои периодът септември–декември 2026 г., в който се провеждат тристранните преговори между Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия.
За българската национална позиция критичният прозорец е септември–октомври 2026 г.. До тази дата трябва да бъде консолидиран български документ, който представя националните искания в достатъчно техническа детайлност, за да бъде обсъждан на масата. Ако до тази дата инструментът flexibility frontloading не бъде включен като част от българската позиция — не за първи път, а с конкретни числа, разпределения и обосновки — възможността се затваря не защото инструментът изчезва, а защото решенията за него ще бъдат вземани без България.
Информационният документ на Комисията от юни 2026 г. вече дава числата — 1,32 милиарда евро гъвкавост за програмиране, 1,41 милиарда евро целеви разход за селските райони. Числата не се сумират, но и двете са налице като възможен ресурс, ако бъдат обосновани и заявени. Държавите, които имат готова национална позиция с точна детайлност за това какво ще правят с този ресурс — Полша, Словакия, Унгария — ще програмират своята част. Държавите, които не са готови, ще получат минимума и ще търсят обяснения след факта.
Какво това означава оперативно
zemedeleca.bg постави въпроса за flexibility frontloading за първи път в анализа „Хранителен суверенитет“ от края на май 2026 г., после в материала „ОСП: историята зад политиката“, после в „Прогноза за Абровски“ от 21 май, после в „Берлин, 18 май“ — където показахме, че министър-председателят Тодор Радев говори за „хранителен суверенитет“ в реторичен ключ, без да назовава конкретния инструмент, чрез който хранителният суверенитет може да бъде реално финансиран без нов държавен дълг — и накрая в „1,41 милиарда евро и една нова дефиниция“ от юни 2026 г., в която публикувахме таблицата на Комисията с числата за всички държави. От нито едно от тези пет изложения досега не е дошъл публичен отговор — нито от Министерството на земеделието и храните, нито от Министерството на финансите, нито от Постоянното представителство в Брюксел.
Тази статия не иска да съди никого предварително. Тя иска да постави инструмента още веднъж на масата, ясно, с числата и с срока. Ако до септември–октомври 2026 г. българската национална позиция включи flexibility frontloading като конкретно искане, с обосновка и с разпределение по интервенции, ще имаме шанс да получим до 1,32 милиарда евро допълнителен европейски ресурс за напояване, хидромелиорации, инвестиции в стопанствата и мерки за селските райони. Ако не го включи, възможността се затваря и българското земеделие ще работи от 2028 г. с базовия пакет от около 7,6 милиарда евро — при потенциал до 21,3 милиарда евро при максимално усвояване на всички гъвкавостни механизми. Разликата от близо 13,7 милиарда евро за седем години е това, което сегашният преговорен момент решава.
Часовникът тиктака. Инструментът е там. Числата са публично известни. Механизмът е обяснен от Комисията. Условията са известни. Работата, която трябва да се свърши, е конкретна и е в отговорност на конкретни институции. Единственото, което остава неизвестно, е дали тя ще бъде свършена. От отговора на този въпрос зависи какъв ще бъде реалният европейски аграрен бюджет на България за следващите седем години.
Ася Василева
Тази статия е свободно достъпна благодарение на членовете на zemedeleca.bg. Стани член.
Източници
Писмо на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен до кипърското председателство на Съвета на ЕС, 6 януари 2026 г. — предложение за програмиране на две трети от гъвкавостния резерв от началото на периода, при условие за целево използване за Обща селскостопанска политика и мерки за селските райони.
Информационен документ (fact sheet) на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия „Europe’s Budget: Building stronger, connected, resilient and prosperous rural communities“, юни 2026 г. — методика за целевия разход за селските райони, гъвкавост за програмиране от началото на периода, разпределение по държави членки.
Разчет на професор Алан Матюс, Trinity College Dublin, публикуван в специализирания му блог за ОСП и в академични анализи през пролетта на 2026 г. — потенциално увеличение по държави при максимално използване на flexibility frontloading; идентифициране на държавите с най-голямо потенциално увеличение (Словакия, Полша, България, Унгария, Чехия, балтийските държави).
Разчет на директора в Генерална дирекция „Земеделие“ на Европейската комисия Марио Милушев, представен на форум в София, края на 2025 г. — предварително разпределение за България за периода 2028–2034 г.: 6,2 милиарда евро за директни плащания и 1,4 милиарда евро за развитие на селските райони, общо 7,6 милиарда евро; потенциал до 21,3 милиарда евро при пълно усвояване на гъвкавостните механизми.
Предложение на Европейската комисия за Регламент относно условията за изпълнение на подкрепата от Европейския съюз по Общата селскостопанска политика 2028–2034 г. — COM(2025) 565, 16 юли 2025 г. Проекторегламент за Европейския фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, селско стопанство и селски райони, рибарство и морско дело, просперитет и сигурност.
Прессъобщение на Министерството на земеделието и храните от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург на 23 юни 2026 г. — представяне на българската позиция по бъдещата ОСП.
Отчет на народния представител Десислава Танева от изслушването на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски пред Комисията по земеделие и храни на Народното събрание на 2 юли 2026 г.
Архив на zemedeleca.bg — материали за flexibility frontloading: „Хранителен суверенитет“, „ОСП: историята зад политиката“, „Прогноза за Абровски“, „Берлин, 18 май“, „1,41 милиарда евро и една нова дефиниция“.
Понятия
ОСП — Обща селскостопанска политика на Европейския съюз, в сила от 1962 г.
МФР — Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз. Текущата обхваща 2021–2027 г. Следващата — 2028–2034 г. — се преговаря в момента.
NRPP (National and Regional Partnership Plan) — Национален и регионален партньорски план. Архитектурата, предложена от Европейската комисия за следващата МФР, в която средствата от ОСП Стълб 2, кохезията, рибарството, миграцията, сигурността и гражданската защита се обединяват в общ инструмент за всяка държава.
Гъвкавостен резерв (flexibility amount) — 25 на сто от националния пакет на партньорския план, замразени за непредвидени разходи (природни бедствия, климатични кризи, болести по животните). Разделени на пет части — една за незабавно ползване при бедствие, три за отпускане при средносрочен преглед през 2031 г., една като резерв до юни 2033 г.
Гъвкавост за програмиране от началото на периода (flexibility frontloading) — възможност държавите членки да заявят до две трети от средствата, които иначе биха се освободили след средносрочния преглед през 2031 г., още в началото на периода — от 2028 г. Условие: средствата да се използват за ОСП или за мерки за селските райони. За ЕС — около 45 милиарда евро; за България — около 1,32 милиарда евро.
Целеви разход за селските райони (rural target) — минимум 10 на сто от националния партньорски план, изчислен извън защитените средства за подкрепа на доходите. За ЕС — минимум 48,72 милиарда евро; за България — 1,41 милиарда евро. Не се сумира с гъвкавостта за програмиране, защото двете черпят от един и същ неразпределен ресурс.
Ringfenced средства (защитен бюджет) — гарантиран минимум, който държавата задължително получава за конкретна политика и който не може да бъде преразпределен към други цели в общия национален план. В новата архитектура за ОСП защитен е Стълб 1 — директните плащания и пазарните мерки.
Стълб 1 и Стълб 2 на ОСП — Стълб 1 включва директните плащания на хектар и пазарните мерки. Стълб 2 — развитието на селските райони, екосхемите, инвестициите, LEADER и ВОМР, мерките за млади фермери, напояването. В новата архитектура Стълб 1 остава обособен и защитен на европейско ниво; Стълб 2 влиза в партньорските планове.
Меркосур — Общ пазар на Юга (Mercado Común del Sur). Латиноамерикански икономически блок, включващ Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. През 2019 г. беше подписано принципно споразумение за търговия между ЕС и Меркосур, окончателно ратифицирано през 2024–2025 г. То поражда тревога у европейските земеделски производители заради потенциала за увеличен внос на говеждо месо, пилешко, соя и захар от Южна Америка.
COREPER — Комитет на постоянните представители на държавите членки при ЕС. Подготвителен орган на Съвета, в който посланиците и техните заместници договарят предварително позициите на държавите преди заседанията на самия Съвет.
Тристранни преговори (trilogues) — неформални преговори между Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия за постигане на съгласие по проекти за законодателни актове преди тяхното официално гласуване.
Трио председателства — три държави, които поемат последователно председателството на Съвета на ЕС за общо 18 месеца и приемат обща програма. Текущото трио — Полша, Дания, Кипър — приключи мандата си на 30 юни 2026 г. Следващото — Ирландия, Литва, Гърция — започна на 1 юли 2026 г.
