Маслото поевтиня наполовина, сиренето с една пета. Защо изкупната цена на млякото в България пада последна и ще се вдигне последна

Rabobank очаква поскъпване на млякото в Европа наесен и през зимата. Данните на Европейската комисия и на МЗХ показват десети пореден месец на понижение на изкупната цена, българска цена под средноевропейската за първи път от година и внос на сурово мляко с 42% нагоре. Какво стои между котировките на масло и сирене в Северозападна Европа и цената, която получава българската ферма.

През юни средната изкупна цена на сурово краве мляко в Европейския съюз е била 42,3 евроцента за килограм — с 0,7% под май и с 20% под юни 2025 г. Оценката, която държавите членки подават на Комисията за юли, е 41,8 цента. Върхът на серията беше през септември 2025 г., 53,40 евро за 100 килограма; оттогава има десет поредни месеца надолу и понижение от близо 22%. В началото на юни, а после и в европейския си обзор от август, Rabobank прогнозира, че цената ще тръгне нагоре през есента и зимата. Към средата на август нито един месечен ред в статистиката на Комисията не е сменил посоката си.

Между прогнозата и данните няма противоречие. Има разстояние — във времето и в центовете — което може да се измери и което за българската ферма е по-дълго, отколкото за германската или нидерландската. Този текст е за това разстояние: откъде тръгва цената на млякото, през какви станции минава и защо стига до България последна, и на слизане, и на качване.

Числата към средата на август

Изкупната цена не се договаря на пазар за сурово мляко, защото такъв пазар в Европа почти няма (спот пазарът в италианския Лоди е изключение и обслужва малки обеми). Тя се изчислява назад — от това, което преработвателят получава за готовите продукти на едро. Затова първото място, където трябва да се погледне, са котировките на маслото, млякото на прах и сирената. Таблица 1 дава юнските стойности по данни на Обсерваторията на пазара на мляко на Комисията.

Таблица 1. Цени на едро на основни млечни продукти в ЕС

Източник: Европейска комисия, Обсерватория на пазара на мляко; обобщение на AHDB, 16 юли 2026 г. Сирена — средно от Ементал, Гауда, Едам и Чедър.

Картината е разделена на две. Продуктите на млечната мазнина са далеч под миналата година: маслото се търгува на 3 915 евро за тон при 7 380 евро преди дванайсет месеца, пълномасленото мляко на прах е с една четвърт по-евтино, сирената — с една пета. Продуктите на млечния белтък са над миналата година: обезмасленото мляко на прах с 12,5%, суроватката на прах с 46%. Rabobank отбеляза още в мартенския си доклад, че между септември 2025 и февруари 2026 г. котировките за мазнина са паднали с над 40%, а белтъчните — с около 15%. От тогава разликата само се е разширила.

Международният аукцион Global Dairy Trade (GDT), който новозеландският кооператив Fonterra създаде през 2008 г. и който служи за световна референция, показва същото разделение. На търга от 4 август индексът е с 0,1% нагоре — второ поредно минимално повишение след три спада — при средна цена 3 778 долара за тон; нагоре са чедърът, моцарелата, двата вида мляко на прах и лактозата, надолу — маслото и безводната млечна мазнина. В началото на март средната цена на същия аукцион беше 4 301 долара за тон. Зимното повишение, което описахме през юни като „над 18% от октомврийското дъно“, е върнато с около 12%. Следващият търг е на 18 август.

В България серията на Комисията и седмичната серия на САПИ, която МЗХ публикува в информационното си табло, разказват едно и също с различни числа. По данни на ЕК българската изкупна цена е била 47,60 евро за 100 килограма през януари, 44,80 през февруари, 43,86 през март, 42,17 през април и 42,09 през май; за юли графиката на МЗХ я поставя малко над 40 евро, при 41,8 средно за ЕС. По САПИ към 5 август изкупната цена е 0,47 евро за литър без ДДС — с 2,2% нагоре за седмица, без промяна за месец и с 4,1% под миналата година. Двете серии измерват различно (седмична извадка на САПИ срещу докладвани от изкупвачите месечни данни при реално съдържание на мазнина и белтък), но посоката им е една.

Как котировките стават изкупна цена

Литърът сурово мляко за преработвателя е кошница от две стоки — около четири процента и половина мазнина и малко над три и половина процента белтък — и всяка от двете има своя цена, която се извежда от пазара на готови продукти. Обсерваторията на Комисията изчислява т.нар. млечен еквивалент: колко би струвал килограм мляко, ако от него се направят само масло и обезмаслено мляко на прах, двата най-прости и най-евтини продукта. През април този еквивалент е бил 39,0 евро за 100 килограма при реална средна изкупна цена от 42,8. Разликата от близо четири евро е това, което сирената, прясното мляко, киселите млека и договорите с търговските вериги добавят над стойността на суровината като стока. Когато маслото е на половин цена, долният край на тази сметка пада най-бързо, а възстановяването при белтъка го компенсира само отчасти — защото в килограма мляко има повече мазнина, отколкото белтък, и защото при сегашните котировки килограм масло струва по-малко, отколкото струваше килограм мляко на прах преди година и половина.

Най-големият млечен кооператив в Нидерландия, FrieslandCampina, обяви в полугодишния си отчет гарантирана цена за първите шест месеца на 2026 г. от 40,49 евро за 100 килограма при 55,63 евро година по-рано. Гарантираната цена не е пазарна котировка, а предварителна оценка на това, което конкурентите в Северозападна Европа ще платят за месеца — оценка, която на следващия месец се коригира спрямо реалността (затова юнското ѝ понижение до 41,50 евро е обяснено като „корекция за предходния период“). Изпълнителният директор Ян Дерк ван Карнебек го формулира без заобикалки: „През първото полугодие предлагането на мляко в Северозападна Европа надвиши наличния преработвателен капацитет, което ограничи възможността ни да преработим допълнителните обеми в продукти с възможно най-висока стойност.“ (превод от английски). Това е важно уточнение към думата свръхпредлагане: не е, че млякото няма кой да го изпие, а че няма къде да се направи от него нещо друго освен масло и прах — най-евтините форми, чиито котировки са най-ниско.

Когато мандрите работят на пълен капацитет, всеки допълнителен литър мляко отива за масло и прах. Затова цената на маслото задава долната граница на изкупната цена, а не цената на сиренето.

Между котировките и изкупната цена има и второ забавяне, чисто търговско. Преработвателят продава готовите продукти по договори, сключени месеци по-рано; складовете, натрупани през втората половина на 2025 г., когато млякото беше в изобилие, се изпразват бавно; цената за фермера се обявява месец за месец и обикновено с един-два месеца закъснение спрямо движението на едро. През февруари–март тази механика работеше срещу фермера — аукционът вече се вдигаше, а изкупната цена продължаваше надолу. Сега тя работи по същия начин, само че в обратна посока няма какво да предаде: котировките за масло не са се обърнали.

На какво стъпва прогнозата на Rabobank

Прогнозата има три опори — предлагането, разходите и търсенето. По предлагането числата от тримесечния доклад на банката от 10 юни („Global Dairy Quarterly Q2: A sensitive margin balance emerges“) са следните: производството в седемте големи износители — ЕС, САЩ, Нова Зеландия, Австралия, Бразилия, Аржентина, Уругвай — е нараснало с 5,2% през четвъртото тримесечие на 2025 г., с 1,5% през второто на 2026 г., през третото се очаква да е без промяна, а през четвъртото да падне с 1,6%; за цялата 2026 г. около +1%, за 2027 г. леко понижение. За ЕС ирландският кооператив Ornua на 14 август свали годишната си прогноза от +1,8% на +1,3%, защото горещините в края на юни орязаха доставките във Франция (−1% през юни, при рекордните 44,3 градуса на 23 юни в югозапада на страната) и Ирландия (−3,2%), макар Германия да е с 6,5% нагоре и с поредно рекордно месечно количество. Комисията в летния си краткосрочен обзор дава +1,6% за годината и очаква растежът да бъде ограничен през второто полугодие.

По разходите: Ормузкият проток е практически затворен за търговско корабоплаване от 28 февруари, а към 17 август през него минава по един кораб на ден при 73 в нормално време; преговорите между Иран и Оман за коридор не са приключили. Световната банка прогнозира индексът на торовете да поскъпне с над 30% за 2026 г., след като карбамидът мина 850 долара за тон през април — с 80% над февруарското ниво. Съвместният изследователски център на Комисията в бюлетина си от 27 юли свали прогнозните добиви на царевица и слънчоглед в ЕС с 6–7% заради горещините и сушата в Западна и Централна Европа; това е числото, което стои зад изречението за „по-ниска реколта от царевица“ в европейския обзор на Rabobank.

Тук е мястото на едно разграничение, което прогнозите обикновено пропускат да направят изрично. Разходите не определят цената на млякото. Те определят колко мляко ще има: фермер, който плаща повече за фураж, дизел и тор при 42 цента, дои по-малко, бракува по-рано, не заменя изведените крави. Цената я определя млякото, което липсва — и то с месеци по-късно, първо в котировките за масло и сирене, после в сметките на преработвателите. Когато Rabobank пише, че „ще бъде необходима по-висока цена, за да компенсира на фермерите поскъпналите фураж, енергия и торове“, това е описание на маржовете, а не механизъм на цената. Логиката е вярна, но по обиколния път: през по-малкото мляко.

По търсенето: износът на ЕС през първото полугодие е с 8% нагоре по обем и с 2% надолу по стойност; през първото тримесечие износът на масло беше с над една трета по-голям — на цени, които го направиха най-евтиното масло на световния пазар. Ornua отбелязва, че горещините са накарали купувачите да сключват договори по-рано от обичайното и това е дало „неочакван тласък“ на котировките през юли; в същото изречение кооперативът добавя, че „на фона на солидното световно предлагане и вероятното забавяне на износа през второто полугодие оставаме предпазливи относно възможността за значителни повишения на цените“.

И накрая размерът. Когато нидерландската преса попита Том Бойинк, специалист по млечния сектор в RaboResearch, докъде може да стигне цената, отговорът в началото на юни беше: до около 43,50 евро за 100 килограма през второто полугодие за Нидерландия. Това е два цента над сегашната гарантирана цена на FrieslandCampina и дванайсет цента под миналогодишната. Още през април същата банка предупреждаваше, че за нидерландския фермер по-нататъшно понижение е по-вероятно от бързо покачване и че трайно възстановяване идва едва когато производството реално започне да пада. Думата „поскъпване“ в заглавията от последните дни е вярна, но описва два-три цента от дъно, не връщане към 2025 г.

Защо още не се вижда

Четири неща стоят между прогнозата и котировките. Първото са складовете. AHDB, британската агенция за развитие на земеделието, пише направо, че „високите запаси от масло натискат цените“; производството на масло в ЕС за януари–май е с 9,7% нагоре, на обезмаслено мляко на прах — с 12%. Второто е капацитетът, за който вече стана дума: докато мандрите в Северозападна Европа са пълни, допълнителното мляко отива за най-евтините продукти. Третото са външните пазари. От 13 февруари Китай прилага антисубсидийни мита между 7,4 и 11,7% върху европейско сирене и сметана; държавите от Персийския залив, отрязани от Ормуз, приемат по данни на Rabobank около 410 милиона евро годишен европейски износ на млечни продукти — около 2% от общия — който сега трябва да намери друг купувач. Четвъртото е самият аукцион, който върна зимното си повишение.

Първите движения при преработвателите са малки и идват от островите. Arla вдига британската си цена за август с 0,88 пенса на литър, Müller — с половин пенс за септември, First Milk — с два пенса; на континента FrieslandCampina свали гарантираната си цена за юни. Ако тези числа са предвестник, те предвещават цент-два, не десет.

Пътят на цената до българската ферма

В началото на 2026 г. българската изкупна цена беше над средноевропейската — 47,60 срещу 45,17 евро за 100 килограма през януари. През април двете се разминаха в обратна посока: 42,17 в България при 42,79 средно за ЕС. За юли информационното табло на МЗХ поставя България на 15-о място от 27 държави членки, между Полша и Германия, под средната линия за Съюза. Тук трябва да поправим и собствената си оценка. През юни писахме, че българската цена е достигнала структурен под между 48 и 51 цента и няма накъде да пада. Тя падна — с около пет и половина цента от януари по серията на Комисията — и се нареди под средното. Подът, който описахме, не издържа.

Причината е в това откъде идва млякото. Собственото производство пада трета поредна година: 791,8 милиона литра през 2023 г., 770,5 през 2024 г., 762,8 през 2025 г., от които краве 681,7 милиона. Преработеното мляко в българските мандри за първото полугодие на 2026 г. обаче е с 6,1% повече от миналогодишното, кравето — с 6,9%; производството на пресни пакетирани млека е с близо 10% нагоре, на сирена от краве мляко — с 4,1%. Разликата между падащото производство и растящата преработка се запълва с внос: за януари–април в страната са влезли 37 020 тона неконцентрирано мляко и сметана при 25 955 тона за същия период на 2025 г. — с 42,6% повече. Вносът на сирена и извара е с 21,8% нагоре, до 15 843 тона; водещите доставчици за цялата 2025 г. са Германия (13 797 тона), Нидерландия, Полша, Италия и Румъния. Това са държавите, в които изкупната цена падна най-много и най-бързо, и точно тяхната цена, плюс транспортът, е таванът, до който българският изкупвач е готов да плати на българската ферма.

Проверките на границата, които БАБХ въведе на 9 юни със заповед за задължителен лабораторен анализ на всяка пратка млечни суровини и които предизвикаха блокирани цистерни и протести на преработвателите, продължиха десет дни. За 10–18 юни са пристигнали 52 пратки, от тях 43 сурово и топлинно обработено мляко; в 15 е установено превишение на микроорганизми, опасни токсини не са открити. От 19 юни контролът е преместен в складовете и предприятията по местоназначение на база оценка на риска, а мандрите докладват ежедневно какво преработват и с какъв произход. Тези мерки са за безопасност и проследимост, не за обем — в единния пазар количествено ограничение няма правно основание — и данните за вноса, които МЗХ показва, са отпреди тях; ефектът им, ако има такъв, ще се види в числата на НСИ за юни и юли.

Таблица 2. Цените по веригата в България по седмичните данни на САПИ

Източник: МЗХ, Информационно табло „Мляко и млечни продукти“ към 10 август 2026 г., по данни на САПИ; изкупна цена без ДДС, цени на едро и на дребно с ДДС.

Таблица 2 показва другата половина на българската картина. Изкупната цена е с 4,1% под миналата година, а цените на дребно на прясното мляко и на кравето сирене са над нея — с 1,2 и 2,1%. Цената на едро на сиренето, 8,05 евро за килограм, не е помръднала за дванайсет месеца, докато сирената на едро в ЕС са с 21% по-евтини. Фуражните смески за крави по САПИ са около 443 евро за тон, колкото и преди година; поскъпването на фуража, за което Rabobank говори за Европа, в българската серия още не се е появило. Тоест по-евтината суровина не е стигнала до крайната цена, а по-скъпият фураж още не е стигнал до фермата — и двете разлики засега остават по средата на веригата.

На 7 август министър Пламен Абровски изпрати писмо до комисаря по земеделие Кристоф Хансен с искане Комисията да задейства чл. 219 от Регламент 1308/2013 — разпоредбата за извънредни мерки при пазарни смущения — и да отпусне средства от селскостопанския резерв за производителите на краве мляко (второ писмо се отнася до свинете). В писмото се казва, че от началото на годината „делът на доставките, реализирани под себестойността на производството, нараства непрекъснато“. Литва поиска същото плюс частно складиране на масло и сирене на съвета от 20 юли; Унгария, Полша, Румъния и Словакия внесоха такава точка още на 26 януари. Тази година Комисията е задействала резерва за шап в Словакия (по чл. 220, за болести) и за климатични щети в България, Естония и Унгария (21,5 милиона евро през март); за пазарни смущения по чл. 219 — не. Последният път, когато го направи заради млякото, беше през 2016 г., с пакет от 500 милиона евро, от които 150 милиона за доброволно намаляване на производството срещу 14 евро на 100 килограма. Към 17 август отговор на българското писмо няма.

Какво да следим и кога

Аукционът GDT — на 18 август и на 1 септември; ако маслото продължи надолу при растящи прахове, разделението остава. Окончателните юлски данни на Комисията и оценката за август — в началото на септември; месечният бюлетин на Съвместния изследователски център за посевите — около 24 август; тримесечният доклад на Rabobank за третото тримесечие — през септември. От МЗХ — следващото информационно табло с данни на НСИ за вноса на неконцентрирано мляко за май, юни и юли, които ще покажат дали юнските проверки са променили нещо в обемите; и седмичната серия на САПИ, която единствена дава българската изкупна цена без закъснение.

Ако прогнозата на Rabobank се сбъдне в собствения си размер — два-три цента над сегашното ниво в Нидерландия през зимата — българската серия ще го регистрира едва след като вносната суровина поскъпне със същото, а преработвателят реши да го предаде нататък. Нито едно от трите не е факт към средата на август. Това, което е факт, са 0,47 евро за литър, 40 евро за 100 килограма по серията на Комисията и внос, който расте по-бързо от преработката.

Източници

Европейска комисия, Обсерватория на пазара на мляко (Milk Market Observatory) — месечни изкупни цени на сурово мляко в ЕС и по държави членки, данни до юни 2026 г. с оценка за юли; „EU prices of cow’s raw milk in euro/100 kg“, актуализация от 4 юни 2026 г. (данни за април и май); млечен еквивалент по цени на обезмаслено мляко на прах и масло, април 2026 г.

AHDB (Agriculture and Horticulture Development Board), „EU wholesale prices“, актуализация от 16 юли 2026 г.; „EU short-term outlook: Exports of dairy products in growth“, юли 2026 г.; „Q1 2026 EU dairy products available supplies trend up“, юли 2026 г.; „Global Dairy Trade events“, данни до 4 август 2026 г.

Rabobank / RaboResearch, „Global Dairy Quarterly Q2: A sensitive margin balance emerges, with all eyes on input cost pressures“, 10 юни 2026 г.; „Global Dairy Quarterly Q1 2026: A delicate dairy balance“, 3 март 2026 г.; европейски обзор, цитиран от Dairynews и UkrAgroConsult, 13 август 2026 г.; изявления на Том Бойинк, RaboResearch, в нидерландската специализирана преса, април и юни 2026 г.

Global Dairy Trade, резултати от търг № 409, 4 август 2026 г.; обобщения на Cheese Reporter, 6 август 2026 г., и на Trading Economics за търговете от 3 и 17 март 2026 г.

Ornua, Market Report, август 2026 г., цитиран от Agriland, 14 август 2026 г.

Royal FrieslandCampina, полугодишен отчет за 2026 г., август 2026 г.; „Integral Milk Price FrieslandCampina June 2026“, 26 май 2026 г.

Arla Foods UK, Müller Milk & Ingredients, First Milk — обявени цени за август и септември 2026 г., цитирани от FarmingUK и Farmers Guide, началото на август 2026 г.

Съвместен изследователски център на Европейската комисия, JRC MARS Bulletin — Crop monitoring in Europe, том 34, № 6, 27 юли 2026 г.

Световна банка, Commodity Markets Outlook, април 2026 г., и блог „Fertilizer prices surge as Strait of Hormuz disruptions tighten supplies“, 14 май 2026 г.

Министерство на земеделието и храните, Информационно табло „Мляко и млечни продукти“, актуализация към 10 август 2026 г. (рег. № 93-З-658/11.08.2026); прессъобщение „Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски поиска от Европейската комисия извънредна подкрепа за секторите „Мляко“ и „Свиневъдство“, 7 август 2026 г.; отговор на министъра на депутатски въпрос за резултатите от проверките на вносно мляко, юни 2026 г.

Българска агенция по безопасност на храните, заповед № РД11-1497 от 8 юни 2026 г. и последвала промяна на режима от 19 юни 2026 г.

Съвет на ЕС, документ 5552/26 от 22 януари 2026 г. (точка на Унгария, Полша, Румъния и Словакия за кризата на млечния пазар); Регламент (ЕС) № 1308/2013, чл. 219–222; Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/1100 от 21 май 2026 г.; прессъобщение на Комисията IP/26/745 от 29 март 2026 г.

Архив на zemedeleca.bg: „Светът консумира повече мляко, фермите вземат по-ниска цена за литъра“, 2 юни 2026 г.

Понятия

Изкупна цена — цената, която първият изкупвач (мандра или търговец) плаща на фермата за суровото мляко. В статистиката на Комисията се отчита в евро за 100 килограма при реално съдържание на мазнина и белтък, без ДДС; в САПИ — в евро за литър без ДДС.

Котировка на едро — цената, на която преработвателят продава готов продукт (масло, мляко на прах, сирене) на едро; в ЕС се събира от държавите членки и се публикува от Обсерваторията на пазара на мляко.

Млечен еквивалент — изчислена от Обсерваторията стойност на 100 килограма мляко, ако от него се произведат само масло и обезмаслено мляко на прах; показва долната граница, която котировките биха оправдали.

Обезмаслено и пълномаслено мляко на прах — стокови форми на млякото за дълготрайно съхранение и международна търговия; обезмасленото носи главно белтък, пълномасленото — и мазнина. Двата вида, заедно с маслото и сирената, са референтните продукти на световния пазар.

Суроватка на прах — вторичен продукт от производството на сирене, изсушен; суровина за белтъчни концентрати и хранителни добавки, чиято цена от две години расте заради търсенето на белтък.

Global Dairy Trade (GDT) — електронен аукцион за млечни продукти, създаден през 2008 г. от новозеландския кооператив Fonterra; провежда се на всеки две седмици и служи за световна ценова референция.

Гарантирана цена на FrieslandCampina — предварителна месечна оценка на цената, която референтни млечни компании в Северозападна Европа ще платят за конвенционално мляко; коригира се със задна дата и е най-следеният ориентир за нидерландския и белгийския пазар.

Седемте големи износители — ЕС, САЩ, Нова Зеландия, Австралия, Бразилия, Аржентина и Уругвай, които заедно осигуряват над 80% от световната търговия с млечни продукти; групата, за която Rabobank публикува тримесечните си прогнози.

Чл. 219 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и селскостопански резерв — разпоредба, която позволява на Комисията да приема извънредни мерки при заплаха от пазарни смущения; финансират се от селскостопанския резерв към бюджета на ОСП. Чл. 220 се отнася до мерки при болести по животните.

САПИ — Система за агропазарна информация, която събира седмични цени по веригата в България и е източник на данните в информационното табло на МЗХ.