Какво носи пшеничното семе: колеоптил, който при топла почва се скъсява наполовина, зародиш с готови листа и корени и норма, която се смята в семена на квадратен метър, а не в килограми

В навечерието на сеитбата — какво знае науката за самото семе, а не за сорта: защо едни сортове никнат от седем сантиметра, а други спират на пет, и защо разликата има име на ген и хромозома; защо едрото и белтъчно семе е агрономически, не търговски аргумент; какво пренася собственото семе, което етикетът на сертифицираното изключва; какво точно удостоверява синият и червеният етикет и какво не; и какво реално показват изследванията за смеските от сортове и за хибридната пшеница, която тази есен за пръв път влиза във френските ниви.

Зърното, което е семе

Всяко зърно пшеница е две неща наведнъж — стока и семе. Като стока то се мери с хектолитрова маса, белтък и число на падане. Като семе то е миниатюрно растение с провизии за първите три седмици от живота му. Зародишът, който заема едва два-три процента от масата на зърното, вече съдържа три-четири заложени листа и залозите на зародишните (семенните) корени — първичен и две двойки странични, обикновено пет; ендоспермът — над четири пети от зърното — е нишестен склад, който храни кълна, докато първите листа не започнат да фотосинтезират, а възелът на братене — да пуска собствени, вторични корени. Тоест растението, което стопанинът ще види през октомври, е било сглобено през юни на класа на майчиното растение, а условията, при които семето е наливано и узрявало, са записани в него: суха и гореща фаза на наливане дава дребно, слабо семе, дъждовна жътва — семе с покълване в класа и нисък жизнен потенциал.

Затова има два различни въпроса за едно и също семе, които у нас често се смесват. Първият е кълняемост — какъв дял от семената дават нормален кълн при оптимални лабораторни условия, влажна филтърна хартия и 20 градуса. Европейският стандарт, който важи и за България, е минимум 85 на сто за пшеницата. Вторият е жизненост (vigour) — колко от тези семена ще поникнат при 8 градуса в сбита, суха или преовлажнена почва, на 5 сантиметра дълбочина, и колко бързо. Тя не е стандартизиран показател на етикета и се мери с изпитвания на студ, на изкуствено стареене, на електропроводимост. Между двете зее разлика, която британските данни измерват направо: средното полско поникване на песъчливи почви е около 90 на сто, а на глинести и песъчливо-глинести — около 65. Тоест партида със „законна“ кълняемост 85 на сто на тежка почва дава на полето малко над половината от посятото. Тази дупка между лабораторията и нивата е мястото, където се крият и жизнеността, и размерът на семето, и колеоптилът.

Колеоптилът: органът, който никой не гледа, и генът, който го скъсява

Колеоптилът е защитната обвивка, която покрива първия лист, докато кълнът си пробива път нагоре през почвата. Той расте до определена дължина и спира; ако тази дължина е по-малка от дълбочината на сеитба, първият лист се разгъва под земята и растението загива или излиза изтощено. Дължината му е наследствена и — това е малко известното — е тясно свързана с гените, на които модерната пшеница дължи ниското си стъбло.

Гените Rht-B1b и Rht-D1b (в старата номенклатура Rht1 и Rht2) са гените на „зелената революция“: Норман Борлауг ги внася в мексиканските пшеници от японския сорт Norin 10, и днес те са в повечето сортове по света. Те правят растението нечувствително към хормона на растежа гиберелин; стъблото остава ниско, не поляга и понася високи азотни норми — това е причината добивите да се удвоят. Но същата нечувствителност действа и в кълна: тези гени скъсяват колеоптила с до 40 на сто, което влошава поникването при сеитба над 5 сантиметра, намалява братенето и размера на листата. В опити линиите с тези гени поникват от дълбока сеитба на 52 на сто срещу 74 при алтернативните гени, а добивът им при дълбока сеитба пада с над една трета. Към това се добавя температурата, която е чисто българският проблем при ранна сеитба в топла почва: колеоптилът се скъсява почти наполовина в почва над 19 градуса, така че сорт със 75 милиметра колеоптил при 15 °C дава около 40 милиметра при 25 °C. Тоест същият сорт, засят на 5 сантиметра през септември в топла суха почва „до влагата“, може да не излезе — не защото семето е лошо, а защото колеоптилът му е свършил преди повърхността.

Тук идва частта, която засяга пряко българските ниви. Не всички ниски пшеници са ниски по един и същ начин. Има друг ген — Rht8 — с друг произход и друг механизъм: той идва от старата японска пшеница Akakomugi, въведена в италианската селекция от Назарено Стрампели още през 20-те години на миналия век, заедно с гена Ppd-D1 за нечувствителност към дължината на деня, тоест за ранен цъфтеж, който да избяга от юнската жега. От сортовете на Стрампели тези гени се разпространяват в Югоизточна Европа — Югославия, България, Украйна, — където летните горещини и сушата ограничават потенциала на гените на зелената революция; Rht8 намалява височината с около 10 на сто без загуба на добив. Проучване на генбанковите колекции на Добруджанския земеделски институт и на белгийския център CRAW показва, че диагностичният за Rht8 алел преобладава в българските сортове, докато белгийските носят други варианти. Съществената разлика е физиологична: Rht8 запазва чувствителността към гиберелин, а с нея — нормалната дължина на колеоптила и ранната сила на кълна. Австралийските изследвания на CSIRO, които от години търсят как да върнат дългия колеоптил в модерните сортове, стигат тъкмо до Rht8 и Rht18 като заместители на гените на зелената революция — гени, „използвани комерсиално другаде“, както пишат, тоест в нашия ъгъл на Европа. Уговорката, която самата наука прави, е важна: диагностичният маркер не винаги означава наличие на самия ген (има сортове с маркера без ефект върху височината), затова заключенията за конкретен сорт са само по полево измерване, не по родословие.

Старото правило „сей до влагата“ работи с едни сортове и убива други — и разликата има име на ген и хромозома. При една и съща дълбочина на сеитба сорт с Rht8 излиза от 7 сантиметра, а сорт с Rht-B1b или Rht-D1b може да спре на 5 — колеоптилът на втория е с до 40 на сто по-къс, а в топла почва се скъсява още наполовина.

Практическият извод не е „сейте местни сортове“, а нещо по-точно. Дълбочината на сеитба на пшеницата е 3–4 сантиметра и това е стандартът у нас с основание. Който в суха есен слиза по-дълбоко, за да стигне влага, трябва да знае две неща за партидата си, които не пишат на етикета: колко дълъг е колеоптилът на сорта при полева температура и колко едро е семето. Австралийските агрономи, които сеят на 8–12 и повече сантиметра до запасена влага, го правят само със сортове с дълъг колеоптил и с калибрирано едро семе — и с ясното знание, че топла почва отнема половината от дължината. За обикновения стопанин правилото е обратно на инстинкта: при топла суха почва по-плитко и по-късно, не по-дълбоко и по-рано.

Едрото и белтъчното семе не е търговски, а агрономически аргумент

Масата на 1000 семена (МТС) при пшеницата е между 35 и 50 грама, и разликата между 38 и 46 не е козметична. Едрото семе носи по-голям ендосперм — повече провизии до момента, в който растението започне да се храни само — и по-едър зародиш. Австралийските препоръки за сеитба в трудни условия са прями: ползва се семе над сито 2,5 милиметра (и не под 2,25), с белтък над 11 на сто и кълняемост над 90; едрото, налято семе дава по-дебел колеоптил, който пробива кора и тежка почва, повече зародишни корени и по-големи първи листа. За семе с по-висок белтък има данни, че дава по-силен кълн и по-силен корен — белтъкът в зародиша и алейроновия слой е строителен материал за първите ензими и първите листа. Литературата е единодушна за посоката на ефекта и предпазлива за размера му: при оптимални условия едрото семе дава малко или нищо повече; при късна сеитба, суша, студ, дълбочина или увредена почва — дава разликата между посев и презасяване. С други думи, размерът на семето е застраховка, чиято стойност расте с риска.

Това е и агрономическото основание на калибрирането. Семепроизводството не само размножава сорта; то отвява дребната, спаружената и повредената фракция и оставя онова, което е над ситото. Сертифицираното семе е калибрирано семе по определение, а при собственото семе това е първата операция, която стопанинът пропуска, когато „минава зърното през сортировката“ веднъж. Едно практическо правило: масата на 1000 семена се мери на партидата, не се приема от сорта — един и същ сорт дава 44 грама в добра година и 36 в суха, а нормата се смята от числото на партидата.

Нормата: килограмите са следствие, семената на квадратен метър — решение

Формулата е една и стара, но се прилага рядко докрай: норма (кг/дка) = семена на квадратен метър × маса на 1000 семена (г) ÷ (посевна годност × 10), където посевната годност е кълняемост × чистота ÷ 100. Тя казва нещо просто — при едни и същи 450 семена на квадратен метър партида с МТС 46 г иска 23 килограма на декар, а партида с 38 г — 19. Който сее „по 22 килограма“ и в двата случая, в първия е посял 430 семена, а във втория 520. Разликата е двадесет на сто и никой не я е забелязал.

Самото число обаче е по-интересният въпрос. Българската практика работи с 450–550 кълняеми семена на квадратен метър (растителнозащитните бюлетини сочат 500, плюс 20 на сто при късна сеитба или голяма маса следжътвени остатъци), а немалко стопани сеят и над 600. Западноевропейската практика при зимна пшеница е далеч по-ниска — най-често между 250 и 350, а британските опити на AHDB и NIAB спорят за оптимума в диапазона 150–350 растения. Британската браншова организация формулира целта не като семена, а като растения: около 150 растения на квадратен метър в най-редките части на полето и повече само при висок плевелен натиск. Ниската гъстота, казват те, намалява добива само в три случая — когато има празни участъци, когато условията не позволяват компенсаторно братене и коренообразуване, или когато плевелите са много. И добавят наблюдение, което е трудно за интуицията: делът на поникналите семена намалява с увеличаване на броя посяти семена на квадратен метър, по причини, които не са изяснени. Гъстият посев се самоизяжда още при поникването.

Разликата между двете школи не е грешка на едната. В Англия есента е дълга и влажна, братенето — обилно, а всеки клас на растение е добив; в Добруджа есента е къса и суха, пролетта — бърза, и посевът разчита повече на главното стъбло и първия-втория брат, отколкото на трети и четвърти брат. Затова българската норма е по-висока с основание. Въпросът е докъде. Британските многогодишни опити при ранна сеитба намират, че 200–250 семена срещу 100 дават последователно 0,3–0,4 тона на хектар повече чрез повече класове — тоест към горе има ефект, но той идва от много ниска база. У нас има агрономи, които на основата на дългогодишни производствени опити върху хиляди декари стигат до 350–370 кълняеми семена като най-добра норма; други остават при 500. Редакцията не откри публикувана българска серия опити с осем норми от 100 до 700 семена, каквато би сложила край на спора; докато я няма, най-разумната препоръка е стопанинът да сее в собствен опит две ленти — с 400 и с 550 — и да брои класове през юни.

Таблица 1. Норма в килограми на декар според семената на квадратен метър и масата на 1000 семена (при посевна годност 90 на сто)

Сметка на редакцията по формулата норма (кг/дка) = семена/кв.м × МТС ÷ (посевна годност × 10). Посевна годност 90 = кълняемост 92 × чистота 98 ÷ 100. Сто семена повече на квадратен метър са между 4 и 5 килограма семе на декар при всеки размер на зърното.

Какво пренася семето освен сорта

Семето е и превозно средство. Мазната главня (Tilletia caries, синоним T. tritici) не живее в почвата у нас за дълго — тя се пренася със спорите, полепнали по повърхността на здравите зърна, и покълва заедно с тях; едно главнясало зърно, смачкано в комбайна, посипва хиляди здрави. Праховитата главня (Ustilago tritici) е обратното — тя е вътре в зародиша, заразила го е по време на цъфтежа на майчиното растение и не се вижда с никакъв тест на повърхността, само с разрез на зародиша под микроскоп. Фузариумът и микродохиумът (Microdochium nivale, старото Fusarium nivale) заразяват семето при дъждовен цъфтеж и загниват кълна в студена почва — най-тежко при късна сеитба в лошо легло. Спорите на моравото рогче (Claviceps purpurea) не са в зърното, а между зърната. Всичко това идва в чувала със собственото семе и не идва в чувала със сертифицираното — не защото сертифицираното е свещено, а защото е било тествано и, почти без изключение, третирано.

Британската браншова организация публикува праговете, при които семе — собствено или купено нетретирано — трябва да се обеззарази или да не се ползва: за мазна главня — при каквото и да е наличие на спори; за микродохиум и за фузариум — над 10 на сто заразени семена; за Septoria nodorum — над 10; за праховита главня — регулаторен стандарт 0,5 на сто; за мораво рогче — не повече от три склероция на 500 грама. И обратното правило, което у нас не се казва: ако заразата е под праговете, а кълняемостта над 78 на сто, фунгицидно обеззаразяване обикновено не е нужно. Датски данни показват, че въпреки предложените прагове над 90 на сто от семената там се третират независимо от заразата — обеззаразяването е навик, не решение. Логиката на теста е обратна на навика: първо проба, после решение. Пробата се взема преди почистването и сушенето, представително — за партида от 3 до 20 тона по една проба на всеки 500 килограма, не по-малко от десет, — и се смесва и разделя, докато остане половин килограм за лабораторията. Тестовете отнемат от ден до десет; за партида от десетки тонове те струват по-малко от препарата за нея, при съвсем малки партиди понякога е обратното — и точно затова се тества преди да се решава.

Едно уточнение за самите третирания, което е записано в европейското право, а не в каталозите: всяко химическо третиране на базово или сертифицирано семе задължително се отбелязва на официалния етикет или на етикета на доставчика и върху опаковката. Тоест червеният етикет не означава „обеззаразено“; означава „сертифицирано, а дали е третирано — пише отделно“.

Какво удостоверява етикетът — и какво не

Категориите и цветовете са еднакви в целия Съюз, защото идват от една директива — Директива 66/402/ЕИО за търговията със семена от зърнени култури, транспонирана у нас с Наредба № 21 от 2007 г., а сертифицирането се извършва от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). Пирамидата е четиристепенна. Предбазовите семена (ПБ) са поколенията преди базовите, под пряката отговорност на селекционера, с бял етикет с виолетова диагонална линия. Базовите (Б) — с бял етикет — са произведени под отговорността на селекционера по правилата за поддържане на сорта и служат за производство на сертифицирани. Сертифицираните първо размножение (С1) — със син етикет — произхождат пряко от базови и могат да служат или за производство на С2, или за стоков посев. Сертифицираните второ размножение (С2) — с червен етикет — произхождат от базови или от С1 и са само за стоков посев: от С2 повече сертифицирано семе не се произвежда. Смеските от сортове носят зелен етикет; семе, допуснато при недостиг с по-ниски изисквания — кафяв.

Какво точно се проверява, за да получи партидата етикет? Първо, полето: полска инспекция за сортова автентичност и чистота — при пшеницата минимум 99,9 на сто за базови, 99,7 за С1 и 99,0 за С2 — и за предшественика, който не бива да оставя самосевки от друг сорт. Второ, лабораторията, по правилата на ISTA върху официално взета проба от партида до 30 тона: кълняемост минимум 85 на сто; аналитична чистота 99 на сто за базови и 98 за сертифицирани; в проба от 500 грама — не повече от 4 семена от други растителни видове при базови и 10 при сертифицирани, от които други житни — 1, съответно 7; див овес (Avena fatua, Avena sterilis) и пиявица (Lolium temulentum) — нула; мораво рогче — не повече от 1 склероций при базови и 3 при сертифицирани. Трето, поне 5 на сто от партидите се проверяват повторно от официални пробовземачи и лаборатории, дори когато основната работа е под официален надзор на самата семенарска фирма. Върху етикета стои сериен номер, номер на партидата, месец и година на запечатване, вид, сорт, категория, страна на производство, маса или брой семена — и бележка за химическо третиране, ако има.

Таблица 2. Какво изисква европейският стандарт от семе пшеница за търговия

По Приложение II към Директива 66/402/ЕИО в консолидирания ѝ вид (2022 г.), транспонирана у нас с Наредба № 21/2007 г. Максимална партида 30 тона; проба за лабораторията минимум 1 000 г; проба за броене на чужди семена 500 г. Държавите членки могат да налагат по-строги национални изисквания за собственото си производство.

Още по-полезно е да се знае какво етикетът не удостоверява. Не удостоверява жизненост — само кълняемост при оптимални условия. Не удостоверява маса на 1000 семена — тя не е стандарт, макар че добрите производители я пишат. Не удостоверява отсъствие на болести извън регулираните — за мазна главня, микродохиум и фузариум има само препоръчителни прагове, не стандарти, затова и добрата практика е нетретираното сертифицирано семе също да се тества. И не удостоверява, че семето е обеззаразено — това е отделен ред. Затова етикетът е гаранция за произход, чистота и минимална кълняемост — три неща, които собственото семе не може да докаже за себе си, — но не е заместител на пробата и на сметката с МТС.

Две български подробности. Първата: и през 2025 г. държавата поема сто на сто от разходите за услугите на ИАСАС по сертифициране на семена от пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и още няколко култури за микро-, малки и средни предприятия с разрешение за производство на посевен материал — тоест бариерата пред сертифицирането на местно произведено семе е административна, не финансова. Втората: собственото семе от защитен сорт е законно, при заплащане на възнаграждение на селекционера (с изключение за малките стопанства) — но законно не значи проверено. Който сее собствено семе, е поел върху себе си всичко, което ИАСАС прави за чуждото.

Смеските от сортове: зеленият етикет, който у нас не се вижда

Малко известно е, че самата директива предвижда сортови смески: държавите членки трябва да допускат търговия на семе от един вид в специфични смески от сортове, ако научните данни сочат, че те са особено ефективни срещу разпространението на определени вредители и болести, при условие че всеки компонент е сертифициран поотделно; етикетът е зелен. Дания от 1991 г. използва смеска от сортове като официалния стандарт, спрямо който се мерят новите сортове в държавното сортоизпитване. Изследванията, събрани в мета-анализи през последните години, дават стабилна картина: смеската от сортове пшеница дава средно 2 до 4 на сто повече от средното на компонентите си, с по-голяма стабилност между годините; когато се комбинират устойчиви и чувствителни на ръжди сортове, болестта намалява с около 30 на сто, а добивът расте с 5. Механизмът е епидемиологичен — спорите от чувствителното растение падат върху устойчиво съседно и веригата се къса, — а по-новите изследвания добавят и допълващо използване на светлина и вода от растения с различна архитектура. Уговорките са две: смеската трябва да е съставена, не случайна (сходен срок на узряване, сходно хлебопекарно качество, за да не пострада партидата при изкупуване), и ползата ѝ е най-голяма при висок болестен натиск и слаба фунгицидна защита. За страна с раздробени площи и променливи години това е инструмент, който заслужава поне опитно поле.

Хибридната пшеница: какво е и защо толкова се забави

Царевицата е хибридна от 30-те години, слънчогледът — от 70-те, ръжта има търговски хибриди от 80-те, ечемикът — от началото на този век. Пшеницата — не, и причината е ботаническа: тя се самоопрашва, цъфти няколко дни, дава малко прашец, а прашецът ѝ е тежък и не лети надалеч. За да се направи хибрид, женската линия трябва да бъде лишена от собствен прашец (чрез цитоплазмена мъжка стерилност или химически агент), а мъжката трябва да я опраши на полето — при пшеница това означава ниска и несигурна семедобивност и скъпо семе. Европейското семенарско право е приготвено за това отдавна: за хибриди пшеница, произведени чрез цитоплазмена мъжка стерилност, минималната сортова чистота на сертифицираното семе е 85 на сто (при 90 за други хибриди и 99 за обикновени сортове), а сертифициращите органи докладват до 2030 г. колко хибридно семе е произведено и колко партиди са отхвърлени.

Фактическото състояние е следното. През февруари 2026 г. Syngenta получи регистрация във Франция за първите два хибрида от платформата си X-Terra, които ще са налични за сеитба 2026 там, с планове за Обединеното кралство през 2027 г. и Германия през 2029 г. BASF, която обяви своята марка Ideltis през 2021 г. с обещание за средата на десетилетието, спря програмата си за Северна Америка в началото на 2023 г. след петнадесет години работа и продължава само в Европа. Претенцията на селекционерите е за по-стабилен добив при стрес и по-добра устойчивост на болести, най-често сочена е септориозата; заявленията за „до 15 на сто“ повече са на компаниите, не на независими опити, и се отнасят за сравнение с конвенционални сортове при определени условия. За България въпросът е далечен по две причини — цената на семето при хибрид, който не може да се пресява, и фактът, че първите хибриди са селектирани за западноевропейски условия. Но самото съществуване на технологията променя нещо в разговора за семената: при хибрида собствено семе няма и стойността на сорта се плаща всяка година, както при царевицата — модел, който за нашето зърнопроизводство би означавал съвсем друга сметка.

Какво да провери стопанинът на партидата, преди сеялката да излезе

Ако този материал трябва да остави пет въпроса, те са тези. Каква е масата на 1000 семена на точно тази партида — измерена, не предположена, — защото от нея се смята нормата и защото под 38 грама семето е за плитко и навреме, не за дълбоко и късно. Каква е кълняемостта на пробата и, ако е собствено семе, какво носи в себе си — една проба до лабораторията струва по-малко от един тон препарат. Колко дълъг е колеоптилът на сорта в топла почва — въпрос, който си струва да се зададе на онзи, който продава семето, и който сам ще покаже кой познава сорта си. Колко семена на квадратен метър са нужни при тази есен, този срок и тази почва — не колко килограма са били миналата година. И какво точно пише на етикета — категория, партида, дата на запечатване, третиране, — защото етикетът е единственият документ, с който семето говори за себе си. Сортът се избира веднъж на няколко години; семето се проверява всяка есен.

Източници

Директива 66/402/ЕИО на Съвета за търговията със семена от зърнени култури, консолидиран текст към 1 септември 2022 г. — чл. 10, 12 и 13; Приложение I (условия за посева), Приложение II (условия за семената: сортова чистота, кълняемост, аналитична чистота, чужди семена, мораво рогче; хибриди чрез ЦМС), Приложение III (партиди и проби), Приложение IV (етикет).

Наредба № 21 от 2007 г. за търговия на посевен материал от зърнени култури на пазара на Европейския съюз (ДВ, бр. 1/2008 г., последно изм. ДВ, бр. 99/2021 г.); Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол — схема за 100-процентно подпомагане на услугите по сертифициране (2025 г.).

AHDB (Agriculture and Horticulture Development Board, Обединено кралство) — „Establishment in wheat: germination and emergence (GS0–GS2)“; „Seedborne diseases of cereals: tests and thresholds“; проектни доклади за оптимална гъстота при зимна пшеница и за ранна сеитба (норми, сортове, болести).

GRDC (Grains Research and Development Corporation, Австралия) — „Assessing long coleoptile genetics to improve wheat establishment with deep sowing“ (2020 г.); „Long coleoptile wheats – for deep seeding and optimising sowing window options“ (март 2024 г.); „On-farm assessment of new long-coleoptile wheat genetics“ (Rebetzke, Fletcher, Micin, CSIRO, март 2021 г.); „Paddock Practices: Wheat sowing depth and long coleoptile varieties“ (март 2025 г.).

Amram, A. et al. — „Effect of GA-sensitivity on wheat early vigor and yield components under deep sowing“, Frontiers in Plant Science, 2015 г. (поникване 52 срещу 74 на сто; спад на добива при дълбока сеитба).

Ganeva, G. et al. (Институт по генетика при БАН и Добруджански земеделски институт) — „Allele distribution at microsatellite locus Xgwm261 marking the dwarfing gene Rht8 in hexaploid wheat from Bulgarian and Belgian gene bank collections“, 2005–2006 г.; Ellis, M.H. et al. — „Borlaug, Strampelli and the worldwide distribution of Rht8″, 2007 г.; Worland, A.J. et al. — за историческата роля на Akakomugi в южно- и централноевропейската селекция.

Reiss, E.R., Drinkwater, L.E. — „Cultivar mixtures: a meta-analysis of the effect of intraspecific diversity on crop yield“, Ecological Applications, 2018 г.; Borg, J. et al. — „Unfolding the potential of wheat cultivar mixtures“, Field Crops Research, 2018 г.; мета-анализ върху смески и болести при пшеница, 2024 г.; European Journal of Agronomy, 2025 г. — стабилност на добива при смески от сортове.

Syngenta — съобщение за регистрацията на хибридна пшеница X-Terra във Франция, февруари 2026 г.; BASF — съобщение за марката Ideltis, юни 2021 г.; Seed World — за спирането на северноамериканската програма на BASF, юни 2024 г.

Датски и скандинавски данни за обеззаразяването на семена и праговете за семепреносими болести — Acta Agriculturae Scandinavica, Section B, 2011–2012 г.

Растителнозащитни бюлетини на областните дирекции по безопасност на храните за сеитбата на пшеница и ечемик — норми, дълбочина и срокове.

Понятия

Колеоптил — защитната обвивка на първия лист при житните, която пробива почвата при поникване. Расте до генетично определена дължина; ако тя е по-малка от дълбочината на сеитба, кълнът не излиза. Скъсява се от гените Rht-B1b и Rht-D1b и от топла почва.

Rht-гени (Reduced height) — гени за намалена височина на стъблото. Rht-B1b и Rht-D1b (гените на зелената революция от Norin 10) правят растението нечувствително към гиберелин и скъсяват колеоптила; Rht8 (от Akakomugi през Стрампели) намалява височината, без да отнема чувствителността към гиберелин и дължината на колеоптила.

Кълняемост — делът от чистите семена, които дават нормален кълн при стандартни лабораторни условия. Европейският минимум за пшеница е 85 на сто. Не мери поведението на семето в неблагоприятна почва.

Жизненост (vigour) на семената — способността на партидата да пониква бързо и равномерно при неблагоприятни полски условия. Не е стандартизиран показател на етикета; мери се с изпитвания на студ, изкуствено стареене, електропроводимост.

Маса на 1000 семена (МТС) — масата в грамове на хиляда семена от партидата; при пшеницата 35–50 г. Основа за изчисляване на нормата и показател за едрина; мери се на партидата, не се приема от сорта.

Посевна годност — кълняемост × аналитична чистота ÷ 100; делът от масата на семето, който реално ще даде растения. Влиза в знаменателя на формулата за нормата.

Категории семена — предбазови (ПБ, бял етикет с виолетова линия), базови (Б, бял етикет), сертифицирани първо размножение (С1, син етикет), сертифицирани второ размножение (С2, червен етикет). Смески от сортове — зелен етикет.

Апробация (полска инспекция) — официален преглед на семепроизводния посев за сортова автентичност и чистота, предшественик, самосевки и изолация; при пшеница минимум една инспекция.

Семепреносими болести — патогени, които се пренасят със самото семе: мазна главня (по повърхността на зърното), праховита главня (в зародиша), фузариум и микродохиум (в обвивката и ендосперма), мораво рогче (склероции между зърната).

Хибридна пшеница — първо поколение от кръстоска на две родителски линии, произведено чрез мъжка стерилност на майчината линия. Семето не се пресява без загуба на ефекта. Първи търговски хибриди в ЕС — Франция, сеитба 2026.