С риск някой да не е съгласен, най-краткото обобщение е – 2026 е чудесна година. Прекъсна серията от две слаби, сушави години с различни неблагополучия в почти цялата страна. Аз не претендирам да познавам зеленчукопроизводството и овощарството на национално ниво, работя със зърнопроизводители и животновъди и техните трепети познавам.
Разбира се, няма начин да не се оплачем. От цените, от есента, от цените, от пролетните бури, от някоя градушка, от цените, от търговците, от международното положение, от цените, рентите на всяка цена, от ….. сещайте се.
Нека сега да благодарим. Да благодарим за реколтата ! Да благодарим на природата, която ни прощава великодушно безумията! Да благодарим, че имаме мир и можем да орем или не-орем, кой както го разбира, но най-важното е, че може да продължим да си работим земята. Благодарим за всяка благодат, постигната с труд, за всяка капка вода, макар и оскъдна, за всеки слънчев лъч, макар и горещ, за всяка троха земя, от която се храним и за всеки дъх въздух, богат на кислород благодарение на опазената от нас природа.
Аз лично благодаря на всички земеделци, които ни се довериха, на всички, които направиха за нас опитни полета, на всички земеделци, които се обадиха или ни писаха за да изкажат задоволство от получената реколта от този или онзи сорт, на всички, които обективно претеглят своите постижения и пропуски, анализират метеорологичните условия, пак поглеждат към своите действия, разкостват разходите си, премислят ги, преосмислят ги и така се учат от своя опит, взимат си бележка от всяка грешка и след като си направят самокритика за тях и самопризнание за добрите практики, спокойно и уверено могат да се устремят към следващата стопанска година, която направо си е започнала вече.
Защо благодаря на тези земеделци ли? Защото ние сме свързани с тях. Защото благодарение на тях си храним семействата. Ако те имат добра реколта, разумни разходи и прилична реализация, те ще продължат да бъдат наши платежоспособни партньори. Благодарна съм за всяко семенце, излязло от нашия склад към полетата на земеделците, за всяка думичка добра оценка за нашата работа и за всички съвестни и разумни стопани, които знаят как да работят, за да си плащат и сметките, и да имат спокойствие и растеж. На тях трябва да благодарят всички, които се хранят, независимо от диетата си, няма клишета в тази работа. Нека да излезат всички професии без които не може. Вече няма такива. Но земеделец – малко хора искат да го работят, а всички искат да му ползват благата. Без този бранш няма живот.
Нека благодарим и на природата, която беше милостива към нашите безразсъдства. Не моите/нашите, просто искам да бъда учтива. Разбирам всички, които сяха в кал и дъжд през ноември, случва се, макар че на някои не им се случи – защото почнаха навреме, организираха се добре, прецениха си правилно силите, но да речем, има големи стопанства, локални природни явления, почвени особености, случвало се е и в мойта практика да закъснеем много, но тя не беше оборудвана с този боен машино-тракторен парк. След като сега много стопанства имат машини колкото за 2 пъти земята която обработват, нямат извинения за закъсненията, освен някакви внушения от екстравагантни гурута, екстремно късни пролетни сеитби и оттам липса на място или криворазбраната параноя от житната муха, която сама се уплаши от себе си и скоро не се е явявала. Дотук ги разбирам, казуси на терен има всякакви.
Не разбирам тези, които съзнателно и самоотвержено излязоха да сеят януари в снега. Натрупали са камара от грешки за да правят тези отчаяни ходове. Не разбирам и тези, които си увеличават ежегодно есенните житни до краен предел, за да избегнат пролетниците. Не да ги намалят. Почти да ги елиминират. Всичко си има граници и последици. Това вродено -манталитетно лашкане между крайностите ни изиграва лоши шеги както в земеделието, така и в живота.
Полезният ход в тази кампания, който дойде като закъсняло следствие „парен-каша-духа“ от затъкването със скъпите торове преди 2-3 години и дамоклевия меч на сушите, беше генерално намаляване на торовите норми. Може да се каже оптимизирането им, защото някои бяха стигнали до безхаберни количества азотни торове на най-невероятни цени, с които измориха всякакви живи твари в почвата и пресушиха банковите си кредити. И тук има много какво да се интерпретира и коментира, интензивното земеделие не може без допълнителна храна, не можем и винаги да уцелим точното съотношение норма -добив – доход‘ (прим), но важно е да мислим и работим по въпроса.
Забелязва се и доста по-разумно разходване на средствата за растителна защита. Най-после светлина в тунела с аерозолна мъгла. Психозата на фармацията. За всяка болежка хапче + добавка, за всяко петно ПРЗ + адювант. Може би свиването на рекламните бюджети и липсата на билбордове с всякакви отрови отрезвиха и земеделците да гледат по-хладнокръвно и обосновано на вредителите в посевите. Не всеки дрон е боен и не всяка летяща твар е неприятел.
Така че годината беше добра. Позволява да си поемем малко въздух всички. Не само житните са с много добра за обстоятелствата на сеитбата реколта, рапицата удари своите рекорди откакто се гледа като култура у нас, бобовите – като граха също дадоха уникални нива на добив. Косят се люцерни двойно от предните две години, силажът е много по-богат, очаква се нормална, а на места дори много добра реколта слънчоглед и да речем не уникална, но една прилична реколта от царевица. Рядко има година 5*, тази е такава – по отношение на добивите да обхване всички полски култури. Винаги ще има локални и тяснорегионални отклонения, но те не бива да се генерализират.
Моето писание няма нищо общо със субсидирането и подпомагането на сектора. Той изконно има право на това поради колебанията в условията, на които е подложен – от почвено – климатични до макро-икономически и -политически. Но както от социални помощи не се живее добре, така и тези помощи не са нито целта, нито основата на занятието земеделие в частност и селското стопанство като голям отрасъл. Те са една прашинка признание за тежките и несигурни условия. Взимаме ги, но не разчитаме на тях. Трябва да разчитаме на себе си и на рентабилността на нашето производство. Инвестициите ни бяха подпомогнати богато, нека не го забравяме и да благодарим и за това.
Написах го в една книжка, в нея са вадени поуки не само от наблюденията ми в цялата страна, но и от моя личен опит като земеделец: Най-неприятна е мисълта за цените на продукцията, които в нашите очи са несправедливи. Но ние не сме фактор, влияещ на цените. Тяхната логика е до време и до случка. Ние можем да влияем само на добива, на равновесието на полето и на разходите си. Вечното оплакване не помага нито за имиджа на земеделието , нито ще повлияе на борсата. Човек трябва да има тефтер, калкулатор и химикалка или лаптоп и да може да работи на него и най-най-вече волята да седне и да планира. Когато жънем днес, планираме как ще стигнем до жътвата догодина. А преди това сме си написали и една рамка за цял един сеитбооборт 4 години поне. Разходи оптимум, цени реалистична прогноза и добив според възможностите на почвата и района. И рентата в цялата тази сметка трябва да е ежегодно резултативна величина, която се финализира след прибиране на реколтата от всички култури. т.е. да предвидим един реалистичен процент, справедлив дял от спечеленото за собственика, който ще отразява и природните зависимости на тази дейност, и на конкретния регион и съответната година, а не наем с растящи размери като в шикозен столичен квартал. Но все пак крушка си има опашка. За някои земеделци рентите са доход, за други разход. Кой каквото сам си направи, друг не може да му стори. Да не дразним темата.
Един от любимите ми филми се казва „Добра година“ с Ръсел Кроу. Зарежете взирането в борсата и се отдайте на полето, на хубавото лято и на благодарност и любов в душите.
Инж. Агроном Евелина Маринова
