Поземленият законопроект от 15 юли предвижда последното стъпало на реституционното обезщетение да са поименните компенсационни бонове — инструмент отпреди четвърт век, който още се търгува на Българската фондова борса. Проверихме какво струва той днес: около три четвърти от номинала при котировките от последните години, но на пазар, който върти средно 2 хиляди евро на ден — твърде малък, за да поеме нова вълна обезщетени собственици. Колко бона ще получи всеки, ще определи не пазарът, а оценката на имота му — и точно там са въпросите, които трябва да получат отговор преди второто четене.
Какво предвижда законопроектът — с две изречения
Разглобихме поземления законопроект (№ 52-654-01-90, внесен на 15 юли) подробно още при внасянето му; тук напомняме само стълбата на § 16, защото на нейното последно стъпало стои темата на този текст. Собственик с признато, но неосъществено право на възстановяване ще може да поиска правото му да се превърне в право на обезщетение. Обезщетява се първо със земя от общинския поземлен фонд; ако общинският съвет мълчи два месеца, земята определя областният управител; а при доказана липса на общинска земя обезщетението е с поименни компенсационни бонове. Успоредно § 17 запазва остатъчните общински земи до 31 декември 2027 г. само за реституционни обезщетения и инфраструктура. Мотивите са открити за движещата сила: осъдителните решения на Съда в Страсбург за системно забавяне на българската реституция. Тоест за хиляди семейства, чакащи от десетилетия, финалът на чакането може да дойде под формата на ценна книга. Затова си струва да се разбере какво точно е тя.
Какво е бонът и за какво служи
Поименният компенсационен бон е създаден в края на деветдесетте години като разписка на държавата към хора, чиято земя не може да бъде върната физически. Той е безналичен, поименен и по закон не е пари — а „непарично платежно средство“: с него не се купува хляб, но се плаща на държавата в точно определени случаи. Двата главни: участие в приватизация и участие в търгове за придобиване на земя от държавния поземлен фонд и гори от държавния горски фонд, където бонът се приема по номинална стойност. Който няма нужда от държавна земя, може да продаде боновете си на фондовата борса чрез инвестиционен посредник — те се търгуват там като ценни книжа, под кода BLKC. Тази двойна природа определя и цената: бонът струва толкова, колкото струва възможността някой ден да платиш с него на държавата по номинал. Когато държавата продава активи срещу бонове, той поскъпва; когато не продава — залежава.
Колко струва днес — и защо това число трябва да се чете внимателно
Историята на цената разказва историята на употребата. През 2011 г., при ажиотажа около очакваната борсова приватизация на дяловете в електроразпределителните дружества, бонът се търгуваше около 34 стотинки за лев номинал — една трета от стойността, при еднодневни обороти от милиони. През март 2024 г. котировката е 0,78 лв., през март 2026 г. — 0,80: около три четвърти от номинала и нагоре. Поскъпването има просто обяснение — боновете стават все по-малко (държавата ги обезсилва при всяко плащане с тях), а търговете за държавна земя, в които вършат работа, продължават да се провеждат. С други думи, твърдението, че боновете „не стават за нищо“, не отговаря на днешния пазар: който ги е държал търпеливо, е видял цената им да се удвоява.
Но същият пазар има и друга страна, и тя е по-важната за бъдещите обезщетени. Той е миниатюрен: по борсовата статистика среднодневният оборот за последните дванадесет месеца е около 2 хиляди евро, а сделките от началото на годината се броят в стотици, не в хиляди. На екраните на финансовите сайтове при такава липса на търговия се появяват и очевидно аномални печати — единични сделки на цени, несъвместими с оборота от същия ден, — затова точните нива подлежат на сверка с официалния бюлетин на Българската фондова борса и ние ги привеждаме тук като порядък, не като котировка за сделка. Порядъкът обаче е достатъчен за главния извод: пазар, който върти две хиляди евро на ден, не може да поеме нова вълна продавачи. Цената „три четвърти от номинала“ е вярна за днешния бон — дефицитен и държан от търпеливи ръце. Тя не е обещание за утрешния, ако § 16 издаде наведнъж бонове на хиляди собственици, повечето от които ще искат да продадат.
Първи въпрос: по каква оценка ще се смята обезщетението
Борсовата цена определя колко ще вземеш за боновете си. Но колко бона изобщо ще получиш, определя друго число — оценката на невъзстановения ти имот, направена по нормативно установени цени. И тук е първият въпрос, който трябва да бъде зададен на глас преди второто четене: по коя методика ще се оценяват имотите, от кога са тарифите в нея и предвижда ли някой актуализацията им към днешните пазарни цени на земята? Разликата не е академична. Ако имот, който на свободния пазар струва две хиляди евро на декар, бъде оценен по тарифа на няколкостотин, собственикът получава бонове за част от стойността — и никаква борсова котировка после не може да върне разликата. Мотивите на законопроекта, които сами признават, че действащите оценки на застроените имоти „се завишават с около 50%“ от суми за ползване, показват, че вносителите знаят колко чувствителна е оценителската механика. За оценката при боновото обезщетение обаче мотивите мълчат.
Втори въпрос: може ли пазарът да поеме новите бонове
Вторият въпрос е за ликвидността, и е аритметичен. Колко имота се очаква да минат по реда на § 16, каква обща стойност на обезщетенията предвижда държавата и какъв обем нови бонове би влязъл в обращение? Оценката на въздействието към законопроекта — таблица от страница и половина — не съдържа тези числа. А без тях никой, включително вносителите, не може да каже какво ще стане с цената, когато новите бонове потърсят купувач на пазар с днешния му размер. Опитът с инструмента е еднозначен: цената му се движи със стъпките на държавата. Ако успоредно с новата емисия държавата не обяви и нови търгове за продажба на земя от държавния поземлен фонд, в които боновете да се харчат по номинал, продавачите ще са много, купувачите — колкото са днес, и тежестта ще падне върху последния в редицата: обезщетения собственик. Има ли планирани такива търгове, е въпрос с прост отговор — да или не — и той принадлежи на министерството.
Трети въпрос: кой чака от другата страна
Третият въпрос идва от самата книга с поръчки на борсата. Към края на юли в нея, редом с обичайните дребни оферти, стои поръчка „купува“ за един милиард бона при цена от половин евроцент — под една стотна от нивата, на които инструментът се е търгувал през последните години. Поръчка с такъв обем на такава цена не е сделка; тя е позиция — някой е застанал ниско и чака пазарът да дойде при него. Кой е поръчителят, борсата не показва: сделките минават през инвестиционни посредници и имената на клиентите им не са публични. Но въпросите могат да се зададат и без имена: кой има интерес да купи евтино голяма маса бонове в годината, в която законодателството подготвя нова емисия и пренарежда търговете за държавна земя? И знае ли този някой нещо за бъдещите продажби на държавен поземлен фонд, което обезщетените собственици няма да научат, преди да са продали? Това не са обвинения — на този пазар може да стои и обикновен спекулант с търпение. Но са въпроси, чиито отговори се намират в регистрите на борсата и на посредниците, и има институции, които могат да ги потърсят.
Какво би отговорило на трите въпроса
Три документа, всичките постижими преди второто четене. Оценителската методика — коя наредба ще се прилага при определянето на обезщетението и от кога са цените в нея; това е въпрос към МЗХ с отговор от едно изречение. Сметката на емисията — колко преписки, каква стойност, колко бона: числата, които оценката на въздействието дължи и не дава; парламентарната комисия може да ги поиска от вносителите преди гласуването. И официалната борсова статистика на БФБ за BLKC — сделки, обеми и цени по дни, — която би показала черно на бяло дали около датите на законодателните стъпки по реформата пазарът на бонове се е раздвижвал. Тридесет и пет години след началото на реституцията последните чакащи заслужават краят ѝ да не им бъде връчен в инструмент, чиято стойност зависи от решения, взимани без тях. Въпросите са зададени; редакцията ще публикува отговорите, когато дойдат — и мълчанието, ако е то.
Ася Василева
Източници
Народно събрание, Законопроект за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ № 52-654-01-90, внесен на 15 юли 2026 г. — § 16, § 17 и мотивите към проекта; предварителна оценка на въздействието.
Закон за сделките с компенсаторни инструменти; ЗСПЗЗ — разпоредбите за обезщетяване с поименни компенсационни бонове и за плащане с тях при придобиване на земи от държавния поземлен фонд.
Борсова статистика за емисия BLKC (поименни компенсационни бонове): данни на финансови информационни платформи към 31 юли 2026 г. — среднодневен оборот за 12 месеца, брой сделки, книга с поръчки; котировки от март 2024 г. и март 2026 г. Точните ценови нива подлежат на сверка с официалния бюлетин на „Българска фондова борса“ АД.
Българска стопанска камара — анализ на търговията с компенсаторни инструменти при ажиотажа от 2011 г. (котировки около 0,34 лв., обороти над 10 млн. лв. дневно).
Решения на Европейския съд по правата на човека по групите дела „Мутишев и други“, „Любомир Попов“, „Сивова и Колева“, „Томов и Николова“ срещу България.
Архив на zemedeleca.bg: разборът на двата законопроекта от 15 юли (юли 2026 г.); материалът за становището на НСОРБ и концепцията за земеползването (юли 2026 г.).
Понятия
Поименен компенсационен бон (ПКБ) — безналично, поименно, непарично платежно средство, издавано от държавата за обезщетяване на собственици на невъзстановими земеделски земи и гори; търгува се на БФБ (код BLKC) и се приема по номинал при приватизация и в търгове за придобиване на земя от държавния поземлен фонд.
Номинал — стойността, на която бонът се приема при плащане към държавата; борсовата му цена е отделна и се определя от търсенето и предлагането.
Право на възстановяване и право на обезщетение — двете форми на реституционната претенция: първата връща конкретния имот, втората дава равностойност — земя от общинския фонд или бонове. § 16 от законопроекта урежда превръщането на първата във втората по заявление на собственика.
Книга с поръчки — списъкът на активните оферти „купува“ и „продава“ на борсата за дадена емисия, с обеми и цени; показва намеренията на пазара, преди да са станали сделки.
Ликвидност — способността на един пазар да поеме покупки и продажби, без цената да се измества рязко; измерва се най-просто през оборота. Пазар със среднодневен оборот от 2 хиляди евро е практически неликвиден.
Оценка на въздействието — задължителното приложение към законопроект, което трябва да покаже засегнатите групи и очакваните ефекти; при депутатските проекти е единственият аналитичен филтър, защото обществено обсъждане не се провежда.
Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ — остатъчният общински поземлен фонд, от който по § 16 се дава земното обезщетение; § 17 го запазва до края на 2027 г. само за реституция и инфраструктура.
