Продоволствената сигурност стои в целта на земеделската глава на същата програма, министърът я повтаря от юни, земеделската комисия мина два законодателни пакета на мнозинството само през юли — а едно изречение в раздел „Външни работи“ разпределя ролите за преговорите по МФР 2028–2034 другояче: за кохезията и селското стопанство целта е „запазване на нивото на финансиране“, за отбраната, свързаността и технологиите — „достъп до новите инструменти“. Думите „партньорски план“ не се срещат в 208-те страници, органът, който ще го управлява, не е обявен, а по признанието на министъра от 2 юли концепция и анализи в МЗХ няма.
Думите, с които секторът би трябвало да е приоритет
Продоволствената сигурност е сред най-употребяваните понятия в българското публично говорене за земеделие — и новата власт не прави изключение. В приетата на 12 август управленска програма тя стои в самото заглавие на приоритетите на земеделската глава („Жизнеспособно земеделие, хранителна сигурност и развитие на селските райони“) и в целта на главата — земеделие, „което гарантира продоволствената сигурност на страната“. Министърът на земеделието и храните я повтаря от началото на мандата — до юнското твърдение, че страната разполага с достатъчно мляко, плодове и месо, за да се изхранва със 100 на сто българска продукция (твърдение, което тогава проверихме подробно срещу данните на агростатистиката). Понятието е и в челото на европейския дневен ред: ирландското председателство на Съвета обяви продоволствената сигурност за първи от приоритетите си по аграрното досие.
И парламентарната картина изглежда в тон. Земеделската комисия на Народното събрание само през юли мина на първо четене два мащабни законодателни пакета на мнозинството — поземления и този за подпомагането, — внесени от народни представители, част от които идват направо от ръководствата на браншовите организации. По всички външни белези секторът би трябвало да стои високо в държавната йерархия. Първият документ, който показва реалната подредба обаче, е самата програма — и в нея земеделието е в графата на браненото, не на настъпващото.
Изречението, което подрежда ролите
Подредбата не е в земеделската глава (Раздел 17 — четири страници от двеста и осем, най-краткият от двадесетте раздела). Тя е в Раздел 7 „Външни работи“, Приоритет 7.2, и се събира в едно изречение: „Защита на българския интерес в преговорите за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. Координирана национална позиция, изградена съвместно със секторните министерства, и активна работа с държави със сходни интереси. Целта е запазване на нивото на финансиране за кохезия и селско стопанство и достъп до новите инструменти за отбрана, свързаност и технологии. Срок: декември 2027 г.“
Изречението разпределя ролите. За кохезията и селското стопанство целта е отбранителна — да се запази даденото. За отбраната, свързаността и технологиите — настъпателна: достъп до новото. Това е легитимна преговорна конструкция и не е непременно в ущърб на сектора — „запазване“ при общ бюджет, който се преговаря надолу, също е амбиция, а формулировката съответства на дългогодишната българска линия в Брюксел. Но тя е и първият официален ориентир за йерархията, с която това правителство влиза в разпределението — и тежестта на този ориентир става ясна едва когато се каже какво точно ще се разпределя.
Общият фонд: какво влиза в него
Читателите на серията ни за ОСП 2028–2034 познават архитектурата; за останалите я събираме накратко. В предложението на Европейската комисия от юли 2025 г., удържано през всички преговорни документи оттогава, Общата селскостопанска политика престава да бъде самостоятелна конструкция с два стълба. Защитен на европейско ниво остава само Първият стълб — директните плащания и пазарните мерки, около 300 милиарда евро за ЕС за седемте години: гарантирани, неприкосновени за преразпределяне. Вторият стълб изчезва като отделна категория. Всичко, което днес минава през него — инвестиционните приеми в стопанствата и преработката, напояването, подкрепата за младите фермери, LEADER и местните инициативни групи, инфраструктурата в селските общини, горските мерки — влиза в единен Национален и регионален партньорски план за всяка държава, заедно с кохезионната политика, рибарството, миграцията, сигурността и гражданската защита. Общ обем за ЕС: около 865 милиарда евро. Колко от националния план отива за земеделие и села, решава не регламент с разписан бюджет, а самата държава — при съставянето на плана си.
Вътре в общия фонд селските райони имат една гарантирана защита — целевият разход (rural target): минимум 10 на сто от партньорския план, изчислени извън защитените средства за подкрепа на доходите. За България това дава 1,41 милиарда евро — приблизително колкото сегашния Втори стълб, но с друг статут: вече не бюджет по регламент, а минимум в национален документ, при това с нова, по-тясна европейска дефиниция за „селски район“, която разгледахме през юли. Към пода се добавя гъвкавостта за програмиране от началото на периода — до 1,32 милиарда евро, заявими още от 2028 г. при условие че отидат за ОСП или за селските райони; двете суми не се събират, защото черпят от един и същ неразпределен ресурс. Достъпен остава и общият пул от 218 милиарда евро за по-слабо развитите региони. Колко голям ще е самият пакет, от който се смятат процентите, ще каже финалът на преговорите за рамката — оценките за свиване в реално изражение остават работни дотогава. Центърът на тежестта затова не е в размера, а във вътрешното разпределение: то, за разлика от размера, е изцяло българско решение.
Кой сяда на масата срещу земеделието
„Конкуренция между политики“ звучи абстрактно, докато не се назоват участниците. Кохезионната политика на България в сегашния период е 11 милиарда евро по Споразумението за партньорство 2021–2027 г., от които 4,2 милиарда за Северна България — при Северозападен район, който остава най-бедният регион в Европейския съюз по БВП на глава от населението. Социалните системи носят демографския аргумент. Отбраната, свързаността и технологиите влизат с новите европейски инструменти, създадени точно за тях — и с настъпателната роля, която програмата вече им е отредила. Всяка от тези политики има министерство, което ще брани реда си, и европейска цел, на която да се позове. Земеделието ще е една от тях: с целевия разход като под и с всичко над пода като предмет на преговори, които този път се водят не в Брюксел, а между български ведомства, в български документ.
Това е структурната новост, която заслужава да се каже без украса: за първи път от присъединяването насам размерът на публичната подкрепа за българското земеделие отвъд директните плащания ще зависи преди всичко от национална политическа воля. Досега секторът можеше да разчита, че определен ресурс идва по формула, независимо кой управлява в София. След 2028 г. формулата гарантира само пода. Останалото е приоритизация — дума, която означава, че някой печели за сметка на друг. И първото официално подреждане, с продоволствената сигурност в целта на едната глава и „запазването“ в преговорната мярка на другата, показва накъде клони везната.
Какво липсва в програмата за най-голямото решение на мандата
Срещу единственото изречение с ориентир стоят отсъствията. Думите „партньорски план“ не се срещат в нито един от двадесетте раздела на програмата — включително в земеделската глава и в главата за регионалното развитие, двете политики, чието финансиране планът ще обединява. Кой национален орган ще управлява българския план — Министерството на земеделието, регионалното министерство, вицепремиерство по европейските средства или нова структура — не е публично обявено; въпросът стои открит от юли, заедно с избора на дефиниция за „селски район“ и с вътрешното разпределение на целевия разход между инфраструктура, ВОМР и останалите линии. А за аналитичната готовност има признание от първо лице: на 2 юли, пред парламентарната Комисия по земеделие и храни, министър Пламен Абровски заяви, че „в Министерството на земеделието и храните няма подготвена концепция и анализи за национална рамка“.
Календарът
Сроковете вече текат. Ирландското председателство подготвя компромисен текст по аграрното досие за септември–октомври; финалното решение по Многогодишната финансова рамка се очаква до края на 2026 г. или началото на 2027 г.; българският партньорски план трябва да бъде готов в началото на 2028 г. Тоест документът, в който ще пише колко получава земеделието от общия фонд, ще се съставя през 2027 г. — при това правителство, в хоризонта на приетата през август програма и преди срока „декември 2027 г.“, който същата програма дава за координираната национална позиция. Всички решения за мястото на сектора в новата архитектура падат вътре в мандата. Никое от тях не може да бъде взето в Брюксел вместо София.
Къде ще се види отговорът
Три места, по които може да се следи дали думите за продоволствената сигурност ще получат числово покритие. Първото е институционалното: обявяването на органа, който ще управлява партньорския план, и на формата, в която земеделското министерство участва в съставянето му — решение на Министерския съвет, което няма технически причини да чака края на европейските преговори. Второто е аналитичното: дали до края на годината признанието от 2 юли ще бъде заменено от публична концепция с числа за разпределението между земеделие, региони и останалите политики, включително за използването на гъвкавостта от 1,32 милиарда. Третото е фискалното: Бюджет 2027, първият съставен изцяло от това правителство, ще покаже с колко национални пари държавата е готова да съфинансира сектора — а националното съфинансиране е другата половина на всяко разпределение в бъдещия план. Битката за парите на българското земеделие след 2028 г. няма да се реши на среща на върха. Тя ще се реши в документ, който българската администрация тепърва ще напише — и първият ориентир за него вече е на хартия.
Ася Василева
Източници
Министерски съвет, Програма за управление на Република България за периода 2026–2030 г., приета на 12 август 2026 г. — Раздел 7 „Външни работи“, Приоритет 7.2; Раздел 17 „Земеделие“.
Предложение на Европейската комисия за Многогодишна финансова рамка 2028–2034 г., COM(2025) 565, 16 юли 2025 г., и придружаващите регламентни предложения за националните и регионални партньорски планове и за подкрепата по ОСП след 2027 г.
Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ — фактшийт „Europe’s Budget: Building stronger, connected, resilient and prosperous rural communities“, юни 2026 г. (KF-01-26-026).
Кипърски преговорен документ за МФР 2028–2034 г. от 11 юни 2026 г.; обсъждане в Европейския съвет, 18–19 юни 2026 г.; работна програма на ирландското председателство от 1 юли 2026 г.
Отчет от изслушването на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски пред Комисията по земеделие и храни на Народното събрание, 2 юли 2026 г.; изявление на министъра от 10 юни 2026 г. за самозадоволяването с българска продукция.
Споразумение за партньорство на Република България 2021–2027 г., одобрено от Европейската комисия на 6 юли 2022 г.
Архив на zemedeleca.bg: „1,41 милиарда евро и една нова дефиниция“ (юли 2026 г.); материалът за гъвкавостта за програмиране от началото на периода (юли 2026 г.); „Три кохезии и една дума“; августовският ориентир за ОСП 2028–2034; проверката на изявлението за самозадоволяването (юни 2026 г.); разборът на Раздел 17 от управленската програма (август 2026 г.).
Понятия
Партньорски план (NRPP) — Национален и регионален партньорски план: предложеният от ЕК единен инструмент за всяка държава членка, обединяващ кохезионната политика, развитието на селските райони, рибарството, миграцията, сигурността и гражданската защита. Около 865 милиарда евро за ЕС.
Ringfenced средства — гарантиран минимум за конкретна политика, който не може да бъде преразпределен в общия национален план. В новата архитектура защитен е Първият стълб на ОСП — директните плащания и пазарните мерки (около 300 милиарда евро за ЕС).
Целеви разход за селските райони (rural target) — минимум 10 на сто от партньорския план, изчислен извън защитените средства за подкрепа на доходите, задължителен за изразходване в селските райони. За България — 1,41 милиарда евро.
Гъвкавост за програмиране (flexibility frontloading) — възможност до две трети от средствата, освобождавани след средносрочния преглед през 2031 г., да бъдат заявени още от 2028 г., при условие че се използват за ОСП или за селските райони. За България — до 1,32 милиарда евро; не се сумира с целевия разход.
Втори стълб на ОСП — в сегашния период: развитието на селските райони, инвестициите, LEADER и ВОМР, мерките за млади фермери, напояването. В предложената архитектура престава да съществува като отделна категория и влиза в партньорския план.
Многогодишна финансова рамка (МФР) — седемгодишният бюджет на ЕС. Текущата рамка обхваща 2021–2027 г.; следващата, 2028–2034 г., се преговаря в момента, с очаквано финално решение до края на 2026 г. или началото на 2027 г.
Продоволствена (хранителна) сигурност — гарантиран физически и икономически достъп на населението до достатъчно храна; в европейския дебат — водещият аргумент за защитения бюджет на директните плащания.
