От 208 страници секторът получава най-краткия от двадесетте раздела — с диагноза, под която браншът би се подписал, с принципа „подпомагане, обвързано с размера на реализираната продукция“ като постоянен ангажимент и с изменение на поземления закон със срок декември 2028 г., чиято основна материя мина първо четене в парламентарната комисия още на 21 юли. Думите ОСП, директни плащания и Стратегически план не се срещат в целия документ.
Какво прие правителството на 12 август
В сряда, 12 август, Министерският съвет прие Програмата за управление на Република България за периода 2026–2030 г. — документ от 208 страници, внесен от министър-председателя като първа точка в дневния ред на заседанието. Програмата е структурирана в двадесет раздела — по един за всяка ключова област на управлението, като за всяка са определени приоритети, мерки, действия и очаквани резултати. Жанрът е познат: всяко българско правителство приема подобен документ в първите месеци на мандата си, а предишният кабинет имаше свой — за периода 2025–2029 г. Една разлика между двата документа ще се окаже важна по-долу.
При откриването на заседанието министър-председателят формулира икономическото ядро на документа: целта е изместване на „изчерпания модел на развитие, основан на потребление, разпределение и евтин труд“ с модел на ускорено развитие чрез привличане на инвестиции, намаляване на регулациите, повишена производителност и „експортно ориентирани високотехнологични производства“. Тази рамка си струва да се запомни, преди да отворим земеделската глава.
Мястото на земеделието: четири страници от двеста и осем
Земеделието е Раздел 17 — между „Околна среда и води“ и „Младежки политики и спорт“, на страници 173–176. Четири страници, включително заглавната. Това го прави най-краткия от двадесетте раздела: следващият по краткост, „Ефективна администрация“, заема пет страници, „Туризъм“ — десет, „Култура“ — четиринадесет, „Енергетика“ — шестнадесет, „Образование и наука“ — двадесет и една. Обемът сам по себе си не е присъда: кратък текст може да носи повече от дълъг. Но той е измерим факт за тежестта на темите в документа, а към него се добавя и второ наблюдение — в публичните изявления около приемането секторът не беше споменат изобщо.
Има и трето измерение на мястото. Икономическата рамка, така както я формулира премиерът — износ, висока добавена стойност, производителност — присъства в земеделската глава само наполовина. Думата „износ“ в Раздел 17 не се среща; целите са формулирани през „продоволствената сигурност на страната“ и „пазарно ориентирано“ земеделие. Износ има в Раздел 5 „Икономика и инвестиции“, където програмата обещава България „постепенно да премине от износител на суровини към производител на материали, компоненти и крайни изделия с висока добавена стойност“ — но без връзка със селското стопанство. За сектор, чийто експортен профил е доминиран от непреработено зърно, а вносът на готови храни расте — структурен сюжет, който сме разглеждали многократно, — това разделение между икономическата и земеделската глава е съдържателно.
Диагноза, под която браншът би се подписал
Главата започва с цел, която заслужава да се прочете дословно: „Осигуряване на среда за развитие на конкурентоспособно, устойчиво, високотехнологично и пазарно ориентирано българско земеделие, което гарантира продоволствената сигурност на страната, достойни доходи на земеделските производители, увеличаване на производството на български храни с висока добавена стойност и превръщане на селските райони в привлекателно място за живот, инвестиции и развитие.“
Следва диагноза — и тя е най-силната част от текста, защото до голяма степен съвпада с онова, което производителите и специализираните анализи повтарят от години. Програмата признава, че „значителна част от земеделската продукция е концентрирана в ограничен брой производства, докато секторите с висока добавена стойност — плодове, зеленчуци и животновъдство, изпитват затруднения, свързани с ниска конкурентоспособност, високи производствени разходи, ограничени инвестиции и недостатъчна пазарна реализация“. Признава дисбаланса в хранителната верига: земеделските производители „често имат ограничени възможности за договаряне и реализират по-малък дял от създадената добавена стойност“. Признава „ниското ниво на коопериране, недостатъчно развитите организации на производители и ограниченото използване на къси вериги на доставка“. Определя състоянието на хидромелиоративната инфраструктура като „сериозен проблем“. Вижда демографията на селските райони и затруднения достъп на младите до сектора като риск „за приемствеността и дългосрочната жизнеспособност на земеделието“.
Който е чел браншовите становища от последните месеци — позициите по ОСП 2028–2034, дебатите около обвързаното подпомагане, становищата по поземления пакет — ще познае в тези абзаци собствения им език. Диагнозата не е спорна. Спорът, какъвто и да бъде, ще е за прехода от диагноза към мярка. И точно този преход заслужава внимателно четене.
Законодателната колона: седем закона и един, който вече върви
Мерките в Раздел 17 са разделени в две колони — „Законодателни мерки“ и „Мерки в изпълнителната власт“. Законодателната колона изброява седем акта. Подредени със сроковете си и с контекста, който програмата не дава, те изглеждат така:
| Акт | Срок по програмата | Контекст към 12 август 2026 г. |
| Изменение на ЗСПЗЗ — „устойчиви модели и механизми за ползване“, ротации и бели петна | декември 2028 г. | Основната материя е в НС: ЗИД № 52-654-01-90, внесен на 15 юли, първо четене в комисия на 21 юли |
| Изменение на ЗСПЗЗ — контрол при разпределението на пасища, мери и ливади | юли 2027 г. | Първият срок в целия раздел |
| Закон за кооперирането в земеделието | март 2030 г. / март 2028 г. | Два срока за една и съща формулировка — в законодателната и в изпълнителната колона |
| Нов Закон за ветеринарномедицинската дейност | април 2029 г. | — |
| Изменение на Закона за храните | декември 2028 г. | — |
| Изменение на Закона за управление на агрохранителната верига | декември 2028 г. | — |
| Изменение на Закона за защита на растенията | декември 2027 г. | — |
| Дългосрочна реформа на Закона за горите | декември 2028 г. | Подготовка |
Три неща се виждат от таблицата. Първото е поземленият закон. Програмата се ангажира със „създаване на устойчиви модели и механизми за ползване на земеделските земи, базирани на дългосрочни ангажименти и минимизиране на съществуващите проблеми с ротации и бели петна“ — срок декември 2028 г. Точно тази материя обаче вече е в Народното събрание: законопроектът № 52-654-01-90, внесен на 15 юли от народни представители от управляващото мнозинство, урежда наред с другото режима на белите петна и дългосрочното ползване, мина първо четене във водещата комисия на 21 юли и събра поредица браншови становища, конституционни възражения от Националното сдружение на общините и ангажимент на комисията за работна група. Как се съотнася срокът „декември 2028 г.“ с текст, който същото мнозинство вече гласува, програмата не казва. Възможните обяснения са две и двете са легитимни: или сегашният законопроект е първа стъпка, а до края на 2028 г. се предвижда втора, по-дълбока; или главата е писана преди 15 юли и не е съгласувана с парламентарния календар на самото мнозинство. Разликата между двете обяснения е съществена и отговорът принадлежи на министерството.
Второто е кооперирането. Изречението „Създаване на съвременна и работеща правна рамка за кооперирането в аграрния сектор“ фигурира в документа дословно два пъти: веднъж сред законодателните мерки със срок март 2030 г. и веднъж сред мерките на изпълнителната власт със срок март 2028 г. Две години разлика за едно и също изречение. Най-благосклонният прочит е, че изпълнителната власт се ангажира да подготви рамката до март 2028 г., а законът да бъде приет до март 2030 г. — но текстът не прави това разграничение. Кооперирането стои в дневния ред на аграрната политика от около петнадесет години; ако правната му рамка пристигне чак през 2030 г., тя ще завари третата година от новия програмен период.
Третото е какво липсва в колоната. Закон за хидромелиорациите — какъвто сме посочвали като първия проверим тест за сериозността на всяко правителство по темата напояване — не фигурира. Не фигурира и Законът за подпомагане на земеделските производители, при положение че вторият депутатски законопроект от 15 юли (№ 52-654-01-91) изменя точно него и урежда материя, която програмата обявява за своя — Взаимоспомагателния фонд, за който по-долу.
Изпълнителната колона: три реда с история
Мерките на изпълнителната власт са подредени в седем тематични блока — семейни ферми и реални производители, чувствителни сектори, напояване, коопериране и къси вериги, рибарство, гори, електронизация и технологии. Три от редовете носят история, която читателите ни познават, и се четат най-точно на нейния фон.
Първият ред: „Подпомагане, обвързано с размера на реализираната продукция. Срок: постоянен.“ Осем думи, зад които стои най-оспорваният секторен дебат на изминалото полугодие. Хронологията: през май изменението на Наредба № 3 (обн. ДВ от 15 май 2026 г.) премахна изискванията за доказване на реализирана продукция при обвързаното подпомагане в животновъдството; на 18 и 21 май министър Пламен Абровски публично заяви, че „държавните субсидии в сектора ще намаляват, а фокусът трябва да се измести към пазарната реализация“; на 10 юни същият министър обяви, че обвързана подкрепа за продадена продукция „в чистия му вид“ е забранена, но че министерството подготвя мотивирано искане до Европейската комисия обвързаната подкрепа да мине „през деноминатора произведена продукция“ в новия програмен период. Сега програмата вписва принципа като постоянен ангажимент на цялото правителство.
Правната страна сме разглеждали подробно: Регламент (ЕС) 2021/2115 изисква обвързаното подпомагане да е плащане на хектар или на животно (чл. 32), но не забранява плащането да зависи от условие за резултат — Италия, Испания и Франция правят точно това с прагове за продуктивност и качество, а синята кутия на СТО е създадена именно за такава подкрепа и няма таван. Въпросът, който програмата оставя отворен, е през кой инструмент ще мине принципът: през интервенциите на ОСП, чийто дял за обвързана подкрепа е ограничен в регламента като част от националния пакет, или през национална схема, която опира в режима на държавните помощи. Отговорът определя и колко пари, и за кого — и е естественият предмет на следващо запитване към МЗХ.
Вторият ред: „Напояването — национален приоритет“. Заглавие на блок, под което стои една-единствена мярка: „Стратегически инвестиции в напояване и създаване на условия за частни инвестиции чрез облекчаване на разрешителните режими. Срок: март 2029 г.“ Контекстът, който сме документирали числово: в първоначалния План за възстановяване стоеше проект за 847 милиона лева, изваден при актуализацията; през 2025 г. министерството говореше за капитализация на „Напоителни системи“ ЕАД от 350 милиона лева; Бюджет 2026 записа 20 милиона евро еднократно. Паралелно вървят интервенция II.Г.5 от Стратегическия план (бюджет 90 милиона евро, единствен допустим кандидат „Напоителни системи“, срок краят на 2027 г.) и отчетените 24 проекта по подмярка 4.3 от старата ПРСР. През май самият министър призна, че за 19-те язовира, управлявани от МЗХ, „няма ясна финансова оценка за мащаба на нужните средства“.
На този фон новата програма не добавя нито закон, нито число, нито обект — добавя срок за облекчаване на разрешителните режими. Мярката не е без стойност: разрешителните за водовземане са реална пречка пред частните инвестиции в напоителни съоръжения и опростяването им би имало ефект. Но между „национален приоритет“ в заглавието и една мярка без финансово измерение под него има разстояние, което читателят може да измери и сам — особено читателят, който помни, че Турция за същата задача взе инвестиционен заем от 222,3 милиона евро от Световната банка и модернизира над 50 хиляди хектара.
Третият ред: „Прилагане на механизми за превенция и управление на риска в земеделието, в това число Взаимоспомагателен фонд за помощ при неблагоприятни събития и пазарни кризи. Срок: постоянен.“ Тук програмата догонва законодателния календар, вместо да го изпреварва: източниците на фонда за пръв път се разписват именно в законопроекта за подпомагането от 15 юли — средствата по чл. 19 от Регламент 2021/2115 и непотърсените ренти от „белите петна“ с изтекла десетгодишна давност, при около 36 милиона евро, които вече чакат уредбата. Записът в програмата на практика потвърждава политическата воля зад текст, който е в парламента.
Думите, които ги няма
В 208-те страници на програмата не се срещат — нито веднъж, в нито един раздел — следните понятия: Обща селскостопанска политика (или ОСП), директни плащания, Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони, Държавен фонд „Земеделие“. Проверката е механична — търсене в пълния текст на документа — и резултатът е нулев.
Каква част от финансирането на сектора минава през така неназованите канали? Само бюджетът на директните плащания за кампания 2026 г. е 834 147 452 евро — годишно, от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Интервенциите на Стратегическия план 2023–2027 добавят инвестиционните, екологичните и секторните мерки. ДФЗ е разплащателната агенция, през която физически минава всяко плащане. С други думи: почти цялото публично финансиране на българското земеделие тече през политика и институции, които четиригодишният план на правителството не назовава.
Отсъствието става още по-видимо на фона на времевия хоризонт. Програмата покрива периода до 2030 г. — тоест първите години на следващата ОСП 2028–2034, по която преговорите текат в момента: предложението на Европейската комисия е от юли 2025 г., компромисен текст в Съвета се очаква през есента, а българската позиция по най-спорните точки, включително таваните на плащанията, е предмет на продължаващото ни разследване по ЗДОИ. Нито преговорите, нито позицията, нито самото съществуване на новия програмен период са отбелязани в документа. За сравнение: програмата на предишния кабинет за 2025–2029 г. изрично стъпваше в земеделската си глава на изпълнението на интервенциите от Стратегическия план 2023–2027. Може да се спори кой подход е по-добър — да разписваш управлението на сектора през европейската рамка или през националните си инструменти. Вторият подход обаче има смисъл, ако националните инструменти са назовани с пари и закони. Тук те не са.
В Раздел 7 „Външни работи“, Приоритет 7.2, все пак стои една мярка: „Защита на българския интерес в преговорите за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. Координирана национална позиция, изградена съвместно със секторните министерства… Целта е запазване на нивото на финансиране за кохезия и селско стопанство и достъп до новите инструменти за отбрана, свързаност и технологии. Срок: декември 2027 г.“ ОСП като понятие наистина отсъства навсякъде, но селското стопанство в контекста на МФР се появява веднъж — в главата на външното министерство. И то с приоритети, които не са на земеделието – отбрана, свързаност и технологии. Това е тревожна новина, предвид бъдещата конкуренция на земеделието с тези сектори в Общия фонд.
Едно уточнение за коректност: липсата на думата не означава непременно липса на политика. Министерството участва в преговорите по ОСП всеки месец, независимо какво пише в програмата. Документът обаче е този, по който след четири години ще се мери изпълнението — и по неговия текст ОСП не е ангажимент на това правителство.
Ефектите и мерките зад тях
Разделът завършва с единадесет „очаквани ефекти“. Повечето огледално повтарят мерките — устойчиви модели за ползване на земята, подпомагане, обвързано с реализирана продукция, възстановена хидромелиоративна инфраструктура, развити кооперативни структури, дигитализирани услуги. Два обаче стоят без съответна мярка в самия раздел. „Разширяване обхвата на защитата от градушки и повишаване на нейната ефективност“ — в мерките градушките не се споменават изобщо. „Прекратяване на практиките с фиктивни стопанства, стабилни доходи за реалните фермери и конкурентоспособно животновъдство“ — темата, която министерството по друг повод нарече „фантомите“ в животновъдството, присъства в мерките само косвено, през „строг и всеобхватен контрол върху животновъдните стопанства“. Ефект без мярка не е непременно празен: контролът може да породи резултата. Но в документ, чиято собствена структура обещава за всяка област мерки, действия и очаквани резултати, връзката между колоните е точно това, което подлежи на проверка.
И числата: в Раздел 17 няма нито едно — нито евро, нито хектар, нито процент. Само срокове. По това земеделската глава не се отличава от повечето останали; жанрът на управленските програми у нас традиционно оставя числата за бюджетните закони. Точно затова обаче следващият проверим документ е Бюджет 2027.
Календарът
Подредени хронологично, сроковете от Раздел 17 дават следната картина. Първият срок в целия раздел е юли 2027 г. — контролът при разпределението на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския фонд. Следва декември 2027 г. — изменението на Закона за защита на растенията. Всичко останало е 2028, 2029 и 2030 г.: поземленият закон и законите за храните — декември 2028 г., напояването — март 2029 г., ветеринарният закон — април 2029 г., кооперативният закон — март 2030 г. (или март 2028 г., по втория запис), горските мерки — до май 2030 г. Тежестта на ангажиментите е в третата и четвъртата година на мандата.
Междувременно на 1 януари 2028 г. започва новият програмен период на ОСП. Тоест поземленият режим и правната рамка на кооперирането — двете структурни реформи, които програмата сама извежда като отговор на диагнозата си — по собствения ѝ календар пристигат след старта на периода, за който би трябвало да са готови.
Как ще разберем
Три проверими точки, по които документът може да бъде държан отговорен. Първата: дали до края на 2026 г. ще бъде внесен Закон за хидромелиорациите — тестът, който формулирахме още през юни, когато Бюджет 2026 записа 20-те милиона. Втората: редовете за напояване и за капитализация на „Напоителни системи“ в Бюджет 2027 г. — първият бюджет, съставен изцяло от това правителство при действаща програма. Третата я добавя самата програма: какво ще остане за „декември 2028 г.“ по поземления закон, ако внесеният на 15 юли законопроект бъде приет тази есен. Ако отговорът е „втора, по-дълбока реформа“ — програмата ще е казала истината по най-неясния възможен начин. Ако отговорът е „нищо“ — срокът е бил пренесен от по-ранен работен календар, без да бъде сверен с реалността. И в двата случая читателят ще е научил нещо за начина, по който документът е правен.
Дотогава Раздел 17 стои така, както е приет: вярна диагноза, седем закона, срокове към края на мандата и мълчание за политиката, през която минават парите. Четири страници, които не казват всичко — но и не скриват нищо от онзи, който ги чете с календар и бюджет в ръка.
Ася Василева
Източници
Министерски съвет, Програма за управление на Република България за периода 2026–2030 г., приета на 12 август 2026 г.; Раздел 17 „Земеделие“, стр. 173–176.
Изявление на министър-председателя при откриване на заседанието на Министерския съвет и съобщение на пресслужбата на МС, 12 август 2026 г.
Народно събрание, Законопроект за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ № 52-654-01-90 и Законопроект за изменение и допълнение на ЗПЗП № 52-654-01-91, внесени на 15 юли 2026 г.; първо четене в Комисията по земеделието, храните и горите, 21 юли 2026 г.
Държавен вестник, изменение на Наредба № 3, обнародвано на 15 май 2026 г.
Министерство на земеделието и храните, брифинг на министър Пламен Абровски от 21 май 2026 г. и публични изявления от 18 май и 10 юни 2026 г.
Министерство на финансите, Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза 2026–2028 г.
Регламент (ЕС) 2021/2115; Споразумение за земеделието на Световната търговска организация.
Министерски съвет, Програма за управление на Република България 2025–2029 г. (предходен кабинет), раздел „Земеделие и храни“.
Архив на zemedeleca.bg: „20 милиона евро в Бюджет 2026 г. за хидромелиоративния фонд“ (юни 2026 г.); „Член 32, синята кутия и една наредба“ (юни 2026 г.); разбор на двата законопроекта от 15 юли (юли 2026 г.); „Турция взе от Световната банка инвестиционен заем за 222,3 милиона евро за напояване на 50 000 хектара“ (юли 2026 г.).
Понятия
Управленска програма — политически документ, с който правителството обявява приоритетите, мерките и сроковете на мандата си; няма силата на закон, но е основата, по която се отчита изпълнението.
ОСП — Обща селскостопанска политика на ЕС; финансира директните плащания и програмите за развитие на селските райони. Текущият програмен период изтича в края на 2027 г., следващият (2028–2034) се договаря в момента.
Стратегически план (СПРЗСР) — Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.; националният документ, през който България прилага ОСП.
Директни плащания — годишна подкрепа за площ или животно от Европейския фонд за гарантиране на земеделието; за кампания 2026 г. българският пакет е 834 147 452 евро.
Обвързано подпомагане — частта от директните плащания, насочена към конкретни сектори; по чл. 32 от Регламент 2021/2115 се предоставя като плащане на хектар или на животно, като регламентът ограничава дела ѝ от националния пакет.
Синя кутия (СТО) — категория подкрепа по чл. 6.5 от Споразумението за земеделието на СТО: обвързани плащания в рамките на програми за ограничаване на производството; без таван на разходите.
Взаимоспомагателен фонд — инструмент за управление на риска, чиито функции по ЗПЗП изпълнява ДФ „Земеделие“; законопроектът от 15 юли за пръв път разписва източниците му на средства.
„Бели петна“ — имоти, чиито собственици не са заявили ползване; обработват се в масивите по чл. 37в от ЗСПЗЗ, а дължимата рента се депозира и може да бъде потърсена в десетгодишен давностен срок.
ЗСПЗЗ / ЗПЗП — Закон за собствеността и ползването на земеделските земи; Закон за подпомагане на земеделските производители.
ДФЗ — Държавен фонд „Земеделие“, разплащателната агенция на България по европейските земеделски фондове.
