Екстремните горещини поставят под натиск италианските т.нар. „банки за сирене“ — климатизирани складове в област Емилия-Романя, където стотици хиляди пити Parmigiano Reggiano се съхраняват като обезпечение по кредити за земеделски производители. Високите температури увеличават разходите за електроенергия и едновременно с това намаляват количеството мляко, което захранва производството.
Това лято горещите вълни в Северна Италия достигнаха до необичайно място в икономическата верига — складовете, в които регионални банки съхраняват зреещо сирене като гаранция срещу отпуснато финансиране за млекопроизводители.
Сиренето като обезпечение по банков кредит
Credito Emiliano, известна като Credem, приема незрели или млади пити Parmigiano Reggiano като обезпечение още от 1953 г.
Нейното дъщерно дружество Magazzini Generali delle Tagliate се занимава със зреенето на сиренето в Реджо Емилия и Модена и съхранява повече от половин милион пити на стойност над 300 млн. евро.
Производителите получават авансово между 60% и 80% от стойността на една пита, тъй като Parmigiano Reggiano трябва да зрее минимум 12 месеца, а често 24 или 36 месеца. Това означава, че значителен капитал остава блокиран за продължителен период — нещо, което малките мандри трудно могат да си позволят.
Въвеждането на блокчейн технология вече позволява на фермерите да залагат сиренето като обезпечение, без то физически да бъде премествано от собствените им складове. Това е удвоило кредитния капацитет на банката.
Горещините увеличават разходите за съхранение
Поддържането на необходимата температура в складовете обаче става все по-рисково и по-скъпо.
В пиковите дни на тазгодишните горещини дневното потребление на електроенергия в складовете е нараснало с около 30%. Това е принудило банката да модернизира охладителните системи и котлите, да подобри изолацията и да увеличи производството на енергия от възобновяеми източници.
Тъй като някои пити зреят до три години, всеки особено горещ летен сезон увеличава разходите много преди сиренето да може да бъде продадено. Лятото на 2026 г. се очертава като едно от най-горещите в историята на метеорологичните измервания в Италия.
Натискът започва още във фермата
Влиянието на екстремните температури започва много преди сиренето да стигне до склада.
Когато температурите надхвърлят 40°C, кравите прекарват повече време в лежане и приемат по-малко храна, което може да намали млечността с до 10%.
„Екстремните горещини влияят както върху качеството, така и върху количеството на млякото“, заявява Никола Бертинели, председател на Консорциума Parmigiano Reggiano.
Правилата за производство оставят малко пространство за адаптация. Сиренето може да се произвежда само в пет провинции и само от мляко от крави, хранени с трева и сено, произведени в същия район. Това означава, че сухият сезон засяга едновременно производството на фураж и самите животни.
Пазар за около 4 млрд. евро
Мащабът на сектора е значителен.
По данни на Консорциума Parmigiano Reggiano през 2025 г. Италия е произвела 4,19 млн. пити сирене, а оборотът на потребителския пазар е достигнал около 4 млрд. евро.
Икономистите посочват, че именно по този начин ефектът от горещините често се проявява — непряко и със закъснение.
Р. Джисунг Парк, икономист по труда в Wharton School, посочва, че горещините в началото на производствената верига водят до „измерими ефекти върху оценката на компаниите надолу по веригата“.
Това е същият механизъм, при който горещ период в кравефермата се превръща няколко месеца по-късно в разходен проблем за банка.
Работен документ на Европейската централна банка, публикуван през март, показва, че отрицателният ефект на екстремните горещини върху икономическия растеж е по-слаб в Италия и Испания, отколкото в Германия, тъй като южните икономики са по-добре адаптирани към високите температури.
Зад сравнително умерения ефект върху общите икономически показатели обаче могат да се крият значителни загуби по отделни звена на производствената и финансовата верига.
