Българското обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци изпреварва Гърция, Италия и Испания. Защо тогава прасковите остават на пътя

Българският овощар получава за плодовете си над два пъти повече на хектар от гръцкия си колега — а италианският и испанският за същите плодове не получават нищо. Българският зеленчукопроизводител има за домати, краставици и пипер ставки, които в Италия, Испания и Полша нямат еквивалент. И въпреки това гръцките плодове и полските ябълки заемат рафтовете на нашите магазини, а в публичния разговор обикаля тезата, че сме недосубсидирани. Тази теза не издържа на просто сравнение на числата.

Парите за обвързано подпомагане у нас не са дефицит. Дефицитът е в това какво е построено с тях за двадесет години.

В социалните мрежи циркулира текст, който твърди, че гръцките плодове и зеленчуци идват по-евтини на нашия пазар, защото гръцкият фермер получава многократно по-високи субсидии от българския. В подкрепа на тезата авторът дава поредица конкретни числа — между 220 и 400 евро на декар за гръцки портокали, праскови, домати за индустрия, дини и краставици, срещу нулева подкрепа за същите култури в България. Заключението е, че неравният терен е създаден от субсидийната политика, а българският производител просто плаща тази разлика чрез по-висока крайна цена.

Числата в публикацията са изцяло невярни. Не неточни — обърнати по посока. Българското обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, отнесено към хектар, е сред най-високите в Европейския съюз и в няколко конкретни категории няма еквивалент в Гърция, Италия, Испания и Полша. Това не е въпрос на интерпретация — това е въпрос на публикувани правителствени документи в шест държави, които всеки може да отвори и да сравни.

Тази проверка отваря по-важен въпрос — ако не е субсидията, какво всъщност прави гръцките и полските плодове и зеленчуци конкурентоспособни на нашия пазар, а нашите — не. Отговорът, който числата подсказват, е друг от обичайния. И той престана да е теоретичен в седмицата, в която браншът поиска за сектора извънредна подкрепа от селскостопанския резерв на съюза.

Българските ставки за Кампания 2025

Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ обявиха окончателните ставки за обвързаното подпомагане в сектор „Плодове и зеленчуци“ за Кампания 2025 на 24 април 2026 г. По девет интервенции бяха разпределени над 32 милиона евро между 11 514 земеделски стопани. Тези ставки са документ, не оценка.

Таблица 1. Обвързано подпомагане в България за плодове и зеленчуци, Кампания 2025

Източник: МЗХ, заповед на министъра, 24.04.2026 г.; Държавен фонд „Земеделие“.

Две неща си струва да се отбележат веднага. Първото — за оранжерийно производство българската ставка от 9 821,33 евро на хектар не само не е ниска, а няма еквивалент сред държавите, които ще разгледаме. Второто — българското обвързано подпомагане за плодове е под една и съща интервенция, обхващаща седем основни вида (череши, кайсии, праскови, ябълки, сливи, круши и други по списък в заповедта), при единна ставка от 1 126,54 евро на хектар за първите тридесет.

Гърция — какво наистина получава гръцкият фермер

Гръцките официални публикации на Министерството на селскостопанското развитие и храните, обявени през май 2026 г. за година на заявяване 2025, дават различна картина от това, което циркулира в българския интернет. Гръцкото обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци е тясно — то покрива четири култури при ставки, които в почти всеки случай са под българските.

Таблица 2. Гръцко обвързано подпомагане в сектор плодове и зеленчуци, година 2025

Източник: ΟΠΕΚΕΠΕ (гръцка платежна агенция), ΦΕΚ за година 2025; гръцки секторни медии Agrotypos, Ypaithros.gr, Agronews.gr.

Сравнението е ясно. За ябълки българската ставка от 1 126,54 евро на хектар е над два пъти по-висока от гръцките 472 евро. За домати българската от 1 236,85 евро е над два пъти по-висока от гръцките 512 евро за индустриални — а за прясни домати в Гърция изобщо няма отделна обвързана интервенция. За краставици, череши, праскови и кайсии гръцкият производител не получава нищо отделно по линията на обвързаното подпомагане. Тоест числото 220–250 евро на декар за гръцки портокали, което се появи в българския интернет, в реалност е 40,7 евро на декар, при това само за портокал за сок, не за десертни плодове.

Италия, Испания, Полша — общата картина

Италианският Стратегически план насочва обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци към само две позиции — домати за индустрия и специализирани цитрусови овощни градини. Индикативната ставка за домати е 173 евро на хектар, при общ годишен плафон 10,4 милиона евро. За цитруси — 150 евро на хектар, при плафон 15,9 милиона. Череши, ябълки, краставици, праскови, прясни домати, дини, пъпеши — нищо. Италия предпочита да насочи обвързаната подкрепа към животновъдство (218,6 милиона евро годишно, 41,6% от общия пакет за обвързано подпомагане), оризопроизводство (74 милиона евро, 336 евро/ха) и твърда пшеница в дванадесет региона.

Испания, чрез FEGA, обявява окончателните ставки за Кампания 2025 в средата на май 2026 г. По обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци испанският фермер получава 314,09 евро на хектар за домати за преработка — около една четвърт от българската за прясни домати, и тя е единствената значителна интервенция в група плодове и зеленчуци. Единствено за традиционна стафида (uva pasa) ставката е 1 071,58 евро на хектар, и за сухи плодове в зони на пустиняване — 61,45 евро на хектар на континенталната част, 131,24 евро на Балеарите. За череши, ябълки, прясни домати, краставици — няма обвързано подпомагане в испанския план.

Полша е най-интересният случай. Тя е най-големият производител на ябълки в Европейския съюз — около 4 милиона тона годишно, около една трета от общото европейско производство. И в полския Стратегически план за ОСП 2023–2027 няма обвързано подпомагане за ябълки. Полското обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци е тясно: домати при ставка от 1 864,49 zł/ха за Кампания 2025 (около 437 евро по курса на ЕЦБ от 30 септември 2025 г., по който са изчислени полските ставки — 4,2698 zł за 1 евро), ягоди (1 495,79 zł/ха, около 350 евро), хмел, лен, коноп. Череши — няма. Ябълки — няма. Краставици — няма.

Това струва да се прочете внимателно. Една държава, която произвежда една трета от ябълките в Европейския съюз, дава нула евро обвързано подпомагане за ябълки. Една държава, която изнася ябълки в Германия, Великобритания, Скандинавия и Близкия изток в обеми, които българското овощарство няма да достигне в обозримо бъдеще, дава нула евро обвързано подпомагане за ябълки. Обратно — българската държава дава 1 126,54 евро на хектар за насаждение с ябълки на стопанин с до 30 хектара.

Румъния — съседът, който си струва най-внимателното сравнение

Румънското обвързано подпомагане в сектор плодове и зеленчуци е архитектурно най-близо до българското — със същата логика на разделяне между полски зеленчуци, оранжерийни зеленчуци и плодове, и сходна структура на стопанствата. Това прави сравнението особено показателно.

Таблица 3. Българско срещу румънско обвързано подпомагане, Кампания 2025 (евро/ха)

Източник: МЗХ и ДФЗ за България; APIA и MADR за Румъния — проекти на заповед за окончателните ставки за Кампания 2025 (февруари и април 2026 г.); плащанията за Кампания 2025 се извършват до 30 юни 2026 г.

Тук картината е по-нюансирана. Българската ставка за плодове е над два пъти по-висока от румънската. Българската за оранжерийно зеленчукопроизводство е над пет пъти по-висока. От друга страна, румънската ставка за полски зеленчуци е по-висока от българската, и румънската за семена картофи е почти два пъти по-висока. Тоест в зеленчуците структурата на двете държави има различен профил — но в плодовете и в оранжерийното производство българското подпомагане води отчетливо.

Обобщена сравнителна таблица

Следващата таблица събира четирите култури, които ни интересуват — домати, краставици, ябълки, череши — в шест държави. Празните клетки означават не малка ставка, а липса на отделна обвързана интервенция в Стратегическия план на съответната държава за Кампания 2025.

Таблица 4. Обвързано подпомагане по култура и държава, Кампания 2025 (евро/ха, за първи 30 ха където се прилага диференциация)

Източници: МЗХ (България); ΟΠΕΚΕΠΕ (Гърция); MASAF/AGEA (Италия); FEGA (Испания); MRiRW (Полша); стратегически планове на Фландрия и Валония (Белгия). Българското обвързано подпомагане за плодове е обща интервенция, обхваща ябълки, череши, праскови, кайсии, сливи и круши. Полските стойности в евро са изчислени по курса на ЕЦБ от 30.09.2025 г. (1 евро = 4,2698 zł), по който са определени полските ставки. Белгия не предоставя обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци в нито един от двата си стратегически плана.

Таблицата прави видимо следното. Българското обвързано подпомагане е единственото, което покрива и петте култури от групата домати-краставици-ябълки-череши. Никоя от другите пет държави няма такова покритие — а белгийската колона е празна по цялата си дължина. За череши и краставици — нито една от петте. За ябълки — само Гърция, при ставка под половината от българската. За прясни домати — само Полша, при ставка под половината от българската. За домати за индустрия — четири от петте, при ставки между 173 и 512 евро на хектар, тоест между една седма и около две пети от българската ставка за прясни домати.

Шестата държава: Белгия дава нула — и печели

Празната белгийска колона заслужава отделен ред. В нито един от двата белгийски стратегически плана няма обвързано подпомагане за плодове или зеленчуци: обвързаната подкрепа и във Фландрия, и във Валония отива в месодайното говедовъдство — във фламандския план това е единствената обвързана интервенция, около 8 на сто от пакета за директни плащания, за устойчиво отглеждане на крави с бозаещи телета. Белгийският зеленчукопроизводител не получава нито едно обвързано евро. И въпреки това белгийското свежо зеленчукопроизводство е сред най-силните в съюза — по секторни оценки стойността му е около 1,1 милиарда евро годишно, с износ през Антверпен към цяла Северозападна Европа.

У нас междувременно битува огледалният мит на гръцкия — че в Белгия държавата „покривала разходите“ на зеленчукопроизводителя. Проверката му дава същия резултат като проверката на гръцките числа. Това, което реално съществува, е секторната програма през организациите на производители: оперативен фонд, пълнен наполовина от членовете и наполовина от съюза, с таван на европейската помощ от 4,1 на сто от стойността на предлаганата на пазара продукция, плюс половин процент за кризисни мерки. Четири-пет процента от оборота като горна граница — това е цялата „белгийска щедрост“. Отгоре стоят инвестиционната подкрепа на фламандския фонд VLIF — между 15 и 50 на сто от допустимите разходи, до 40 на сто за енергийни инвестиции в оранжерии — и изтичащата схема със сертификати за когенерация, която години наред сваляше енергийния разход на оранжерийните стопанства.

Откъде тогава усещането, че белгийският производител е защитен. От това, че той почти никога не среща пазара сам. Продукцията минава през кооперативни аукциони — BelOrta край Мехелен е най-големият кооперативен зеленчуков аукцион в Европа, — които поемат сортирането, логистиката и договарянето с веригите, а при срив на цената задействат изтегляне от пазара по фиксирани ставки. Разходите и рисковете са колективизирани; ценовото дъно е вградено. Отвън това изглежда като държава, която плаща всичко. Отвътре е система, в която нищо не се получава даром — членството в аукциона е сноп от задължения: цялата продукция през организацията, спазен калибър, спазени прагове за остатъчни вещества.

Сметката, поставена до българската, е неудобна и в двете посоки. Белгийският оранжериен производител получава нула евро обвързано подпомагане и работи в сектор, който изнася. Българският получава 9 821,33 евро на хектар — най-високата ставка в цялото това сравнение — а внасяме домати от Турция на половин цена. Едната държава плаща система. Другата плаща трансфер.

Тогава защо гръцките и полските стоки идват по-евтини

Това е важният въпрос, който числата налагат. Ако субсидията не обяснява ценовата разлика, какво я обяснява. Има поне пет фактора, които заслужават отделно внимание, и нито един от тях не е лесен.

Първо — мащаб и амортизация. Гръцкото овощарство в Иматия, Пела, Лариса и Магнезия работи в интензивен модел от тридесет до четиридесет години. Машинното оборудване, напоителната система, опаковъчните и хладилните линии, преработвателните мощности — всички амортизирани. Оперативната цена на килограм е по-ниска, защото капиталовите разходи са направени отдавна. Полските овощни градини в Грьойцки регион работят на сходен принцип от около двадесет години. Българското овощарство в по-голямата си част сега възстановява насаждения, които бяха изоставени или унищожени в периода 1989–2005 г. Това не е въпрос на ставка на хектар — това е въпрос на капиталова база.

Второ — организации на производителите и втори ред финансиране. Освен обвързаното подпомагане, ОСП предвижда отделен пакет за сектор „Плодове и зеленчуци“ (членове 49–53 от Регламент 2021/2115). Той се отпуска само на признати организации на производителите, които оперират чрез одобрени оперативни програми. Гръцкият и италианският овощен сектор усвояват тези средства през стотици признати ОП — по данни на Европейската комисия към 2020 г. най-много признати организации в сектора имат Испания (527), Италия (289), Франция (220), Полша (196) и Гърция (128). България има по-малко от петнадесет, по данни на МЗХ за 2024 г. — дори при най-консервативното сравнение, с Гърция, съотношението е близо десет към едно. Тоест ставката на хектар е сравнима — но достъпът до втория ред финансиране, който в Гърция и Италия е стандартен, в България почти не съществува.

Трето — преработка и добавена стойност. Гръцките кооперативи ASEPOP Велвендоу, Yiotis, Kronos, италианските Apofruit и Mazzoni, полските Rajpol и Sady Polskie — всеки от тях контролира преработка, опаковане, маркетинг, договаряне с веригите. Когато гръцки овощар продава ябълки на гръцка кооперация, той получава цена, която включва дял от добавената стойност, защото е съсобственик. Когато български овощар продава ябълки на български изкупвач, той получава изкупна цена и нищо повече от добавената стойност, защото няма дял в нея. Това не е въпрос на субсидия — това е въпрос на собственост по веригата.

Четвърто — асортимент. Гръцкото овощарство работи с международно търсени сортове — Royal Gala, Granny Smith, Pink Lady, Fuji при ябълки; Rich Lady, Spring Lady, Sweet Cap при праскови; Hayward при киви. Полското овощарство също — Idared, Champion, Jonagold, Gloster. Българското овощарство е смесено, с голям дял на стари локални сортове, които не са в листата на търговските вериги или са в нея в малки калибри. Това не е недостатък на хората — това е резултат на двадесет години без браншова координация по асортиментен избор.

Пето — климат и продължителност на сезона. Гръцки овощар може да достави череши от края на април, праскови от края на май, ябълки от началото на август. Български може съответно от средата на май, средата на юни, средата на септември. Това дава на гръцкия и испанския продукт ценови прозорец от шест до осем седмици на премиум-цени, преди българската стока изобщо да излезе. Когато българската излезе, гръцката вече е на падаща крива, и общата цена за сезона е по-ниска. Това е географска даденост, не политика.

Как изглежда това на терен: компотната праскова от август

В началото на август сюжетът се разигра в каноничния си вид и обиколи всички медии: неизкупени количества компотна праскова, извикани журналисти пред портала на преработвателя, разказ за лошия завод, който отказва да купи. Зад кадъра стои проста аритметика. Заводите за компоти от праскови в страната са два — в Сливен и в Сандански — и двата с известен, краен капацитет. Срещу тях стотици стопани отглеждат компотна праскова без предварителен договор и без сметка кой колко произвежда и къде ще го пласира. Плодът първо се обира, после се търси пазар — на вратата на предприятието, несортиран и некалибриран. Когато заводът каже, че не може да поеме всичко — а при краен капацитет това е въпрос на време, не на зла воля — неизкупеното отива на пътя, а пред камерите започва искането за извънредна помощ.

Само че обществото вече е помогнало. През обвързаното подпомагане то е платило по 1 126,54 евро на всеки хектар от тези насаждения, преди да се роди първият плод. Сега от него се иска второ плащане — за продукция, която никой не е поръчвал в тези количества. Това не е довод държавата да казва какво да се сади; живели сме го. Доводът е за реда на действията: първо договор за продажба, после инвестиция. В преработвателните вериги този ред има име — договорено производство, с количества, калибри и прагове за остатъчни вещества, разписани преди сезона. Завод с договори знае какво ще получи; стопанин с договор знае какво ще продаде. Никой от двамата не вика телевизии през август.

Тук е и капанът, в който публичният разговор пада всяко лято — заклинанието „трябва коопериране“. Обединение у нас е пробвано многократно, отгоре и отдолу, и се е разпадало по една и съща линия: неспазения ангажимент. Организацията на производители не е сграда с кантар и хладилна камера. Тя е сноп от санкционируеми задължения — да предадеш цялата си продукция през организацията, да покриеш договорения калибър и карантинните срокове, да понесеш санкция, ако не го направиш. Гръцката кооперация в Иматия работи не защото гърците са по-задружни, а защото дисциплината е цената на достъпа — до оперативния фонд, до договора с веригата, до износната партида.

Точно това е описала Елинор Остром — изследователката на колективното действие, която през 2009 г. стана първата жена с Нобеловата мемориална награда за икономически науки. Изводът от стотиците изучени от нея общности, управлявали общ ресурс десетилетия наред, е неудобен за всяка от страните в българския спор. Трайните обединения не се постановяват с наредба и не се раждат от призив. Те възникват при няколко условия: правилата се пишат от самите участници, изпълнението им се наблюдава постоянно, санкциите са степенувани и неизбежни, а ангажиментът на всеки е достоверен — измамата струва повече, отколкото носи. Нито едно от тези условия не се доставя от министерство. Всичките се доставят от договор, който страните имат интерес да спазят. Кооперативът е следствие от такива договори, не тяхна предпоставка.

Сезонното свръхпроизводство и струпването без пазар не са климатично явление. Те са предвидимият резултат от сектор, в който инвестицията се прави според програмите за финансиране, а не според договорите за продажба. И тук числата от петте държави застават на мястото си: гръцкият и полският производител не получават повече пари — те работят в система, в която парите минават през структури с правила. Българският получава повече пари направо, без насрещно задължение. Разликата не е в ставката. Разликата е в това какво ставката те задължава да направиш.

Искането от тази седмица: кризисният резерв

Развитието дойде дни след прасковите на пътя. На 7 август министърът на земеделието и храните Пламен Абровски изпрати писма до комисаря по земеделие и храни Кристоф Хансен с искане за извънредни мерки по член 219 от Регламент 1308/2013 и средства от селскостопанския резерв — за секторите мляко и свиневъдство. Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ веднага постави въпроса защо не и за плодовете и зеленчуците, с аргумента, че изкупните цени не покриват производствените разходи — оценка на самата камара, която пазарната статистика тепърва ще провери. Примерите в позицията ѝ са същите, от които тръгна този текст: праскови в Сливенско пред изкореняване, раздадена в знак на протест продукция в Хасковско, неприбрани дини в Любимец.

Какво е резервът и за какво служи. Селскостопанският резерв по член 16 от Регламент 2021/2116 е около 450 милиона евро годишно за целия съюз и се задейства при извънредни събития — ембарго, война, климатично бедствие. България получи от него 7,4 милиона евро през октомври 2025 г. — средствата, около чието национално съфинансиране браншът и досега настоява за яснота. Богата реколта, стоварена на пазара в рамките на три седмици без нито един предварителен договор, не е смущение на пазара по смисъла на регламента. Тя е пазарът, работещ върху сектор без структура.

За сезонното свръхпредлагане ОСП има изграден редовен инструмент — кризисната превенция в секторните програми: изтегляне от пазара, зелена беритба, небране, застраховка на реколтата. Изтеглянето задава ценово дъно: за изтеглената стока се плаща компенсация по фиксирана ставка, преди цената да пробие надолу. Белгийските аукциони от предходните страници го ползват рутинно — затова там производител не стои с камион праскови пред портала на завод. Целият този инструментариум обаче е достъпен само през призната организация на производители. У нас те са под петнадесет.

И тук идва прецедентът — със самите праскови. През 2014 г., след руското ембарго, Комисията направи точно това, което браншът сега иска: извънредни мерки за праскови и нектарини по член 219, с Делегиран регламент 913/2014. Дори тогава, в най-извънредния режим, конструкцията беше недвусмислена: производителите извън организация получаваха 50 на сто от ставките на помощта, при същите условия, и парите им се изплащаха през организация на производители, с която нечленът сключва договор. Половин ставка — и пак през организацията. Съюзът плаща през структура дори когато гори. Искането за резерва е искане извънредното да замести редовното — инструмента, до който секторът за двадесет години не си е построил достъп.

Какво пропуска постът, и защо това е важно

Цитираната публикация използва един и същи механизъм, който се среща в публичния разговор за земеделието у нас от години. Прехвърля цялата отговорност за състоянието на сектора върху външен фактор — Брюксел, гръцкия фермер, политически чадър. Дава фалшиви числа в подкрепа на готова теза. Затваря разговора преди той да започне. И когато текстът влезе в публичното пространство без проверка, той се поема като факт.

Тази практика има цена. Когато читателят повярва, че гръцкият фермер получава пет пъти повече от българския, той вече не пита защо в България няма организации на производителите, защо нямаме общи хладилници, защо сортовият избор изостава, защо след деветнадесет години в Европейския съюз нямаме нито един кооператив за плодове и зеленчуци със значителна пазарна тежест. Тези въпроси изискват от сектора и държавата работа върху структурата, а не върху ставките.

Парите по обвързано подпомагане в България са там. Те се изплащат — 32,2 милиона евро в едно първо плащане за Кампания 2025, по разпределени девет интервенции. Те идват в стопанството и поддържат сметката. Това, което не се случва с тях, е превръщането им в пазарна позиция. И уводът към това превръщане не е поредният призив за коопериране, а договорната база под него: договорено производство преди сезона, спазени спецификации, проследим произход. Обединението е резултат от такава база, не неин заместител. Какво я създава — и защо досега не се е създала — е тема на отделен текст.

Българското обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци е сред най-високите в Европейския съюз отнесено към хектар. Сравнението с пет държави го показва ясно, а белгийският случай го потвърждава от обратната страна — нула обвързано и работещ сектор. Гръцките плодове и полските ябълки доминират нашия пазар не защото техните държави им дават повече, а защото техните сектори са построили инфраструктура и пазарна позиция, които българският сектор не е построил. Това не е укор. Това е диагноза, която трябва да се направи, преди да се търси нова мярка, нов закон, нова субсидия.

Защото следващият бюджетен период за ОСП 2028–2034 ще донесе по-малки общи пакети и по-таргетирана подкрепа. Сектор, който е свикнал да работи с високи ставки на хектар без структура около тях, влиза в тези преговори без аргумент. По-точният аргумент е друг — да покажем какво сме построили с парите, които вече получаваме. И ако отговорът е недостатъчно, въпросът не е дали стават, а защо.

Ася Василева

Източници

Министерство на земеделието и храните на Република България. Заповед на министъра за окончателни ставки по интервенции за обвързано подпомагане в сектор „Плодове и зеленчуци“, Кампания 2025, обявена на 24.04.2026 г. Държавен фонд „Земеделие“ — съобщение за извършени плащания по обвързано производство за плодове и зеленчуци, Кампания 2025: 32,2 милиона евро, разпределени по девет интервенции, 11 514 земеделски стопани, 27.04.2026 г.

Гръцки официални източници — ΟΠΕΚΕΠΕ (Οργανισμός Πληρωμών και Ελέγχου Κοινοτικών Ενισχύσεων Προσανατολισμού και Εγγυήσεων), ΦΕΚ за съответните интервенции за година на заявяване 2025; гръцки секторни медии Agrotypos, Ypaithros.gr, Agronews.gr, Verrosike.gr — публикувани април–май 2026 г.

Италиански официален източник — Piano Strategico della PAC 2023–2027 dell’Italia, Ministero dell’Agricoltura, della Sovranità Alimentare e delle Foreste (MASAF); AGEA Coordinamento, circolare n. 63827/07.08.2025; Confagricoltura Lombardia; AgroNotizie; L’Informatore Agrario.

Испански официален източник — Fondo Español de Garantía Agraria (FEGA), окончателни ставки за Кампания 2025, обявени 13.05.2026 г.; Real Decreto 1048/2022; Agrodigital; Agroinformación.

Полски официален източник — Ministerstwo Rolnictwa i Rozwoju Wsi (MRiRW), rozporządzenia за ставките на директните плащания за 2025 г. (октомври 2025 г.); ARiMR — официално обявен курс на ЕЦБ от 30.09.2025 г.: 4,2698 zł за 1 евро. Полски секторни медии Agrofakt, AgroNews, Wiadomości Rolnicze Polska, Tygodnik Rolniczy.

Румънски официален източник — Agenția de Plăți și Intervenție pentru Agricultură (APIA); Ministerul Agriculturii și Dezvoltării Rurale (MADR), проекти на заповед за окончателните единични ставки по директните плащания за Кампания 2025 (февруари и април 2026 г.); срок за плащанията по Кампания 2025 — 30 юни 2026 г.

Европейска комисия — Регламент (ЕС) 2021/2115; съобщение и синтезен доклад за организациите на производители в сектор плодове и зеленчуци, 15.12.2022 г. (данни към 2020 г.); CAP Strategic Plans Factsheets за съответните държави, обновени версии 2024–2026 г.; статистика за производство на ябълки в ЕС (Eurostat).

Белгийски източници — стратегически планове за ОСП 2023–2027 на Фландрия и Валония (одобрени от ЕК на 05.12.2022 г.); Agentschap Landbouw & Zeevisserij — обвързана подкрепа за устойчиво отглеждане на крави с бозаещи телета, VLIF инвестиционна подкрепа; данни на ЕК за секторните програми в сектор плодове и зеленчуци (Регламент 2021/2115, членове 49–53); секторни оценки за стойността на белгийското свежо зеленчукопроизводство, 2025 г.

Министерство на земеделието и храните — съобщение за писмата на министъра до комисаря по земеделие и храни с искане за извънредни мерки за секторите „Мляко“ и „Свиневъдство“, 07.08.2026 г. Позиция на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ до министъра на земеделието и храните, август 2026 г.

Регламент (ЕС) 2021/2116, член 16 (селскостопански резерв); Регламент (ЕС) 1308/2013, членове 219–222 (извънредни мерки); Делегиран регламент (ЕС) № 913/2014 на Комисията от 21 август 2014 г. — временни извънредни мерки за подпомагане на производителите на праскови и нектарини.

Elinor Ostrom, Governing the Commons: The Evolution of Institutions for Collective Action, Cambridge University Press, 1990; Нобелова мемориална награда за икономически науки, 2009 г. (съвместно с Оливър Уилямсън).

Случаят с компотната праскова е широко отразен в национални и регионални медии в началото на август 2026 г.; допълнен с преки наблюдения на автора.

Понятия и рамки

Обвързано подпомагане (coupled income support). Допълнителна доходна подкрепа към директните плащания по Общата селскостопанска политика, която държавите членки могат да насочат към избрани сектори в затруднение. Ограничено е до 13% от националния пакет за директни плащания (плюс още 2% за протеинови култури), при изискване за реално производство на конкретна култура или конкретна група животни. Това отличава обвързаното от площните плащания, които се отпускат на хектар независимо от производството.

Стратегически план за ОСП. Национален документ за периода 2023–2027 г., одобрен от Европейската комисия, в който всяка държава членка определя как ще приложи общата рамка на ОСП — кои сектори ще получат обвързана подкрепа, при какви ставки, кои екосхеми ще въведе, какви интервенции ще предложи по второ направление за развитие на селските райони.

Организация на производителите (ОП). Юридическо лице, признато от компетентен национален орган, обединяващо най-малко предвидения по закона минимум производители в даден сектор, със собствена оперативна програма. ОП в сектор „Плодове и зеленчуци“ получават финансиране по отделен ред в ОСП — членове 49–53 от Регламент 2021/2115 — независимо от обвързаното подпомагане. В Гърция и Италия този инструмент е централен; в България е недоразвит.

Договорено производство (contract farming). Модел, при който производителят сключва договор с преработвател или търговец преди сезона — с фиксирани количества, качествени параметри (калибър, прагове за остатъчни вещества, карантинни срокове) и ценови механизъм. Прехвърля част от пазарния риск към купувача срещу производствена дисциплина. Стандарт в преработвателните вериги на ЕС; в България — епизодичен.

Изтегляне от пазара (market withdrawal). Кризисен инструмент в сектор „Плодове и зеленчуци“: при свръхпредлагане организация на производители изтегля продукция от пазара срещу компенсация по фиксирани ставки — за безплатно раздаване или други направления. Функцията му е на ценово дъно — поставя долна граница, под която стоката не се продава, а се изтегля. Достъпен е през оперативните програми на признатите ОП, заедно със зелената беритба, небрането и застраховката на реколтата.

Селскостопански резерв (agricultural reserve). Годишен резерв от минимум 450 милиона евро по член 16 от Регламент (ЕС) 2021/2116 за финансиране на пазарни мерки при извънредни обстоятелства — по членове 8–21 и 219–222 от Регламент 1308/2013. Задейства се с решение на Комисията; неусвоените средства се прехвърлят към следващата година.

Принципи на Остром. Институционални условия, при които колективното действие е трайно, извлечени от Елинор Остром от емпирични изследвания на общности, управляващи общи ресурси: ясно определени граници и участници, правила, писани от самите участници, постоянен мониторинг, степенувани санкции, механизми за решаване на спорове и признато право на самоорганизация. Приложени към земеделието: обединение без вътрешни санкционируеми задължения не оцелява, независимо кой го е учредил.

Капитализация на субсидията. Икономически феномен, при който част от субсидийната подкрепа се прехвърля от производителя към собственика на земята (чрез по-висока рента) и към доставчиците на инпути (чрез по-високи цени на торове, препарати, машини). Емпиричните оценки за ЕС варират между 20% и 60% капитализация в зависимост от пазара на земя и структурата на сектора.

Купувачка сила (buyer power). Икономическа концепция за асиметрия в пазарната позиция между много малки производители и малък брой големи изкупвачи или преработватели. Обратната страна на монопола — когато един купувач може да диктува цените на много продавачи. В сектор плодове и зеленчуци това положение е честа структурна слабост, когато производителите не са обединени в ОП с реална преговорна тежест.