Декларирането на произведеното зърно е задължение по чл. 14 от Наредба № 23 от 29 декември 2015 г. за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно. Обхваща всяко стопанство с 5 или повече декара зърнени и маслодайни култури — не само едрите. Подава се в областната дирекция „Земеделие“ по местонахождението на площите, отделно за всяка област. Освен него в същата наредба стоят още две задължения, които мнозина пропускат: месечната декларация за складираното зърно при обект над 50 тона и тримесечната декларация на предприятията за преработка. Следва подробна справка какво, кой, кога и къде подава и какво се случва при пропуснат срок.
Кой е длъжен да подаде декларация
По чл. 14, ал. 1 от наредбата декларация за количеството произведено зърно подават всички земеделски производители, които произвеждат обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале, рапица, царевица, слънчоглед и соя на обща площ от 5 или повече декара.
Три уточнения по прага, които решават повечето спорове:
Първо — прагът е за обща площ, а не за площ по култури. Стопанство с два декара пшеница, два декара ечемик и два декара слънчоглед е с шест декара общо и попада в задължението, макар че по никоя отделна култура не стига пет.
Второ — задължението не зависи от формата на стопанисване и от това дали лицето е физическо или юридическо, нито от това дали е регистрирано като земеделски стопанин. То се отнася до всеки, който произвежда изброените култури над прага.
Трето — прагът е 5 декара от края на 2019 г. До изменението, обнародвано в „Държавен вестник“ бр. 94 от 29 ноември 2019 г., декларации подаваха само стопанствата с 500 и повече декара. Стопани, които са проверявали задължението си преди това, работят със стар текст.
Производителите на оризова арпа също декларират, но по отделен образец — Приложение № 5.
Сроковете и образците
По чл. 14, ал. 2 декларациите се подават ежегодно за съответната реколтна година в следните срокове:
| Срок | Култури | Кой подава | Образец |
| 30 септември 2026 г. | обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале, рапица | всеки, който отглежда изброените култури на обща площ от 5 или повече декара | Приложение № 3 |
| 30 ноември 2026 г. | царевица, слънчоглед, соя | същият кръг производители | Приложение № 3 |
| 30 ноември 2026 г. | оризова арпа — произведени количества | производителите на оризова арпа | Приложение № 5 |
| 30 септември 2026 г. | запаси от ориз по видове, налични към 31 август | земеделските производители и оризовите мелници | Приложение № 4 (производители), Приложение № 6 (мелници) |
Източник: Наредба № 23 от 29 декември 2015 г. за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно, чл. 14 и чл. 17, в редакцията след изменението в ДВ бр. 94 от 2019 г.
Едно несъответствие в самия текст на наредбата заслужава да се знае: в чл. 14, ал. 2, т. 1 сред културите с краен срок 30 септември фигурира и овесът, докато в забележката под самото Приложение № 3 овесът е изпуснат. Меродавен е текстът на разпоредбата — производителите на овес подават до 30 септември.
Къде се подава
Декларацията се подава в областната дирекция „Земеделие“ по местонахождението на площите за производство — не по постоянен адрес на физическото лице и не по седалище на дружеството.
Когато стопанството произвежда и/или съхранява зърно на територията на повече от една област, се подава отделна декларация във всяка от тях — за зърното, произведено и/или налично в съответната област. Стопанин с ниви в Добрич и в Силистра подава две декларации, всяка в своята дирекция.
Начините за подаване са три, по препращането към чл. 11, ал. 3: на хартиен носител; по електронен път при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, тоест с квалифициран електронен подпис; или в единната електронна система. Подадената декларация се завежда с входящ номер от служител на дирекцията, а когато е постъпила на електронен носител, се разпечатва и завежда.
По чл. 21 подадените декларации се съхраняват в съответната областна дирекция в продължение на пет години.
Какво точно се попълва
Приложение № 3 е кратък документ. Освен данните за деклариращия — три имена или наименование, адрес, ЕГН или ЕИК по БУЛСТАТ, телефон и електронна поща — се попълва реколтната година и таблица с една колона: произведено количество в тонове по видове зърно. Редовете обхващат обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица, ръж, овес, тритикале, оризова арпа и соя.
Декларацията носи изричното предупреждение, че при деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
Култура, която не е произвеждана, се оставя без вписано количество. Практиката на областните дирекции е при липса на производство от съответната култура да се вписва нула — така нареченото нулево деклариране, което наредбата изрично изисква при месечните декларации за складовете по чл. 11, ал. 2.
Второто задължение: стопанствата със склад за зърно
Извън годишната декларация за произведеното зърно наредбата урежда отделен режим за обектите за съхранение. Той често се пропуска, защото прагът му не е в декари, а в тонове — и защото също е променен през 2019 г.
Регистрация на обекта. По чл. 3, ал. 1 декларация за местонахождението и капацитета на обект за съхранение на зърно се подава за обекти с вместимост над 50 тона (до 2019 г. прагът беше 200 тона). Подават я собствениците или ползвателите на обекта; когато обектът се ползва от повече от едно лице, всеки декларира складовете, които са негови или които ползва. Срокът е седем календарни дни от въвеждането в експлоатация, от издаването на нотариалния акт или от сключването на договора за наем, а образецът е Приложение № 1. В петнадесетдневен срок областната дирекция извършва проверка на място, при която се установяват типът и капацитетът на складовете; капацитетът се определя по методика на министъра като максималното количество пшеница, което може да се съхранява.
Месечна декларация за наличното зърно. По чл. 11 собствениците или ползвателите на вписани обекти подават декларация по Приложение № 2 за местонахождението на обекта, местата на съхранение и наличното количество зърно в тях. Подава се за всеки обект или склад поотделно и всеки месец, до 3-то число на следващия месец — включително когато през месеца в обекта не се е съхранявало зърно. В този случай се подава нулева декларация.
Тоест стопанство с 300 декара пшеница и собствен склад от 80 тона има две отделни задължения: годишната декларация за произведеното до 30 септември и месечната за наличното до 3-то число на всеки месец.
Третото задължение: преработвателите
По чл. 19, създаден с изменението от 2019 г., лицата, които представляват предприятия за преработка на зърно, подават декларация за преработеното количество зърно по видове за съответното тримесечие. Образецът е Приложение № 7, срокът — до 3-то число на месеца, следващ тримесечието, а мястото — областната дирекция „Земеделие“ по местонахождение на предприятието.
Как се проверява подаването
Проверката не е случайна. По чл. 16, ал. 1 областните дирекции съпоставят подадените декларации с два вече съществуващи източника: заявените площи за производство на зърно по чл. 3, ал. 1, т. 3, буква „в“ от Наредба № 5 от 2009 г. за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания, и регистрираните площи по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
С други думи, дирекцията вече знае кой е заявил или регистрирал 5 и повече декара със зърнени култури и проверява именно този списък срещу постъпилите декларации.
Редът при установен пропуск е стъпаловиден:
Стъпка първа — по чл. 16, ал. 2 дирекцията уведомява производителя, че в срок до два работни дни трябва да изпълни задължението си.
Стъпка втора — ако декларацията не постъпи и в този срок, по чл. 16, ал. 3 директорът на областната дирекция разпорежда проверка на място в съответното стопанство. По чл. 26, ал. 3 тази проверка обхваща производството на зърно на площ от 5 или повече декара.
Какво се проверява на място. По чл. 26, ал. 1 служителите идентифицират площите, на които се отглеждат зърнени култури, и ги съпоставят с данните за заявени и регистрирани площи; при явно несъответствие между декларираните количества и тези данни могат и да измерят площите; проверяват документите, които отразяват произведени, съхранявани и реализирани на пазара количества зърно. Проверките се извършват в присъствието на проверяваното лице или негов представител, след предварително уведомяване за времето и обхвата им, а резултатите се отразяват в контролни листове, които се съхраняват две години.
Проверяваните лица са длъжни да осигурят достъп до складовите помещения и до площите и да предоставят необходимата информация и документи.
Какво следва при неподаване или при неверни данни
По чл. 29, ал. 1 служителите съставят актове за установяване на нарушения на основание чл. 74, ал. 2 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз в два случая, които засягат зърнопроизводителите: при неизпълнение на задължението за подаване на декларация в срока по чл. 16, ал. 2 и когато декларираните данни не съответстват на установеното при проверка на място.
Наредбата обаче предвижда и толеранс: по чл. 29, ал. 2 несъответствието е несъществено, когато декларираните количества и/или площи се различават от установените с не повече от 5 на сто. Разлика в тези граници не води до акт.
Преди акта има и предупредителна стъпка. По чл. 29, ал. 3 при установено нарушение първо се изготвя констативен протокол с описание на нарушението, предписания за отстраняването му и срок за изпълнение; екземпляр се връчва на проверяваното лице. Акт за установяване на нарушение се съставя едва ако предписанията не бъдат изпълнени в дадения срок.
Актовете се съставят по реда на чл. 40–44 от Закона за административните нарушения и наказания, а въз основа на тях директорите на областните дирекции „Земеделие“ издават наказателни постановления по реда на раздел IV от глава трета на същия закон. Размерите на глобите и имуществените санкции са определени в чл. 74, ал. 2 от посочения закон.
Отделно от административната отговорност стои наказателната по чл. 313 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни данни, за която декларацията предупреждава изрично.
За какво служат тези данни
Информацията от декларациите се обобщава по области и се изпраща на специализираната структура в Министерството на земеделието и храните. Въз основа на нея министерството изготвя и публикува на интернет страницата си седмичен обзор за състоянието на зърнените пазари и движението на зърното в страната, месечен оперативен баланс на зърнените и маслодайните култури, месечен международен обзор на пазарите и годишна информация за качеството на добитата реколта.
Данните за оризовата арпа и за запасите от ориз се нотифицират до Европейската комисия по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1185.
Кратка справка
Праг: 5 или повече декара обща площ с обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале, рапица, царевица, слънчоглед и соя.
До 30 септември 2026 г.: обикновена и твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале, рапица — Приложение № 3. Също: декларация за запасите от ориз към 31 август — Приложение № 4 за производителите, Приложение № 6 за оризовите мелници.
До 30 ноември 2026 г.: царевица, слънчоглед, соя — Приложение № 3; оризова арпа — Приложение № 5.
Къде: областната дирекция „Земеделие“ по местонахождение на площите; отделна декларация за всяка област.
Как: на хартия, по електронен път с квалифициран електронен подпис или в единната електронна система.
Допълнително при склад над 50 тона: регистрация на обекта по Приложение № 1 в 7-дневен срок и месечна декларация по Приложение № 2 до 3-то число на следващия месец, включително нулева.
При преработка на зърно: тримесечна декларация по Приложение № 7 до 3-то число на месеца след тримесечието.
Образците на всички приложения са публикувани на интернет страниците на областните дирекции „Земеделие“ и в текста на наредбата.
Източници
Наредба № 23 от 29 декември 2015 г. за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно, издадена от министъра на земеделието и храните — обн. ДВ, бр. 8 от 29 януари 2016 г., изм. и доп. ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г.: чл. 3, чл. 11, чл. 14, чл. 16, чл. 17, чл. 19, чл. 21, чл. 22, чл. 24, чл. 26, чл. 29 и приложения № 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7.
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 23 от 2015 г. за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно — ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г.
Закон за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз — чл. 58с и чл. 74, ал. 2.
Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания — чл. 3, ал. 1, т. 3, буква „в“; Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани — чл. 7, ал. 1, т. 4.
Закон за административните нарушения и наказания — чл. 40–44 и раздел IV от глава трета; Наказателен кодекс — чл. 313.
Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1185 на Комисията от 20 април 2017 г.; Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
Съобщения на областните дирекции „Земеделие“ за приемането на декларациите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 23.
Понятия
Реколтна година — годината, за която се отчита добитата продукция; в декларацията по Приложение № 3 се вписва изрично.
Обект за съхранение на зърно — по определението в допълнителната разпоредба на наредбата: отделен склад или група складове с капацитет над 50 тона, намиращи се на един адрес или в един имот.
Нулева декларация — декларация, подадена в срок, в която се посочва, че през периода не е налично или не е преработено зърно. Подаването ѝ е задължително при месечните декларации за обектите за съхранение.
Констативен протокол — документ, с който проверяващият отразява установеното при проверка на място нарушение и дава предписания със срок за отстраняването му; предхожда акта за установяване на административно нарушение.
Акт за установяване на административно нарушение — документът, с който се констатира нарушението; въз основа на него се издава наказателно постановление, което определя санкцията.
