Временната рамка на Европейската комисия, която позволява на държавите членки да компенсират до 70 на сто от поскъпналите горива и торове, работи от 29 април и изтича на 31 декември 2026 г. На 26 юни министър Пламен Абровски обяви за българската схема 170 млн. евро, прием на заявления в края на август и разплащане в началото на есента. Днес е 4 август: критериите предстои да се обсъждат с бранша, изборът между двата начина за доказване на разходите не е направен, публично съобщение за нотифицирана пред Комисията схема няма, а в Закона за държавния бюджет за 2026 г., обнародван на 31 юли, помощта не фигурира като отделен ред. Хронология на четирите месеца — какво е обещано, какво е свършено и какво остава да се случи за пет месеца.
Какво е METSAF и какво не е
На 29 април 2026 г. Европейската комисия прие Временната рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF — Middle East Temporary State Aid Framework). За земеделието тя позволява на държавите членки да компенсират до 70 на сто от допълнителните разходи на стопанствата за горива и торове, изчислени спрямо референтните равнища отпреди кризата, и предвижда опростена схема за помощ до 50 000 евро на стопанство за малки и средни производители. Рамката е в сила до 31 декември 2026 г.
Съществено е какво METSAF не е: тя не е европейско финансиране. Рамката е разрешение националните бюджети да предоставят държавна помощ в размер, който извън нея би бил недопустим. Парите ги плаща държавата членка — след като разработи схема, задели средства, нотифицира схемата пред Комисията и получи одобрение. Затова и разликите между държавите не идват от Брюксел, а от националните столици.
Хронологията
29 април. Комисията приема рамката. Българска схема няма; страната е между две правителства.
Началото на май. Председателят на Българския фермерски съюз Георги Стоянов обявява, че ще поиска спешна среща с бъдещия министър на земеделието именно по националната схема. На 7 май е избрано правителството, министър на земеделието и храните става Пламен Абровски.
Юни. Част от държавите членки вече плащат. Както писахме в съпоставката от края на юни, Испания заложи 554 млн. евро — 54 млн. за дизел и 500 млн. за торове, Франция — 227 млн. евро, Ирландия — 85 млн. евро, всяка с конкретен правен акт, бюджетен ред и срокове.
26–27 юни. На конференция в София министър Абровски обявява числото за България: 170 млн. евро. Средствата са „осигурени“, казва министърът, парите в бюджета за 2026 г. „ще бъдат достатъчни“. Обсъждат се два варианта за разпределение — по реално направени разходи или по технологични карти, — като личното му предпочитание е към първия. Прием на заявления се планира за края на август, разплащане — за началото на есента. В същия момент конкретна цифра в бюджетен ред няма, а Държавен фонд „Земеделие“, чийто изпълнителен директор е сменен дни по-рано, има между седем и осем хиляди нерешени проекта по Програмата за развитие на селските райони.
Средата на юли. В отговори на министерството формулировката се променя: от „средствата са осигурени“ към „при осигурено финансиране“. Проследихме смяната в отделен материал — двадесет дни, в които помощта смени глаголното време. Успоредно с това като работен вариант започва да се споменава методът на технологичните карти — по-бързият за администрацията и по-неточният за стопанина начин, при който разходите не се доказват с документи, а се признават по нормативи.
31 юли. Обнародван е Законът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Иранската помощ не фигурира в него като отделен ред със сума, каквато практика приложиха Испания, Франция и Ирландия. Общият бюджет за агросектора е 2,17 млрд. евро, от които по-голямата част е европейско финансиране по Стратегическия план с национално съфинансиране — свободният национален ресурс, от който 170-те милиона трябва да излязат, не е обозначен.
Краят на юли — началото на август. Заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев потвърждава пред специализирания печат от изложението „Ден на полета“ край Паскалево (изявления, публикувани на 3 август): критериите за помощта предстои да бъдат обсъдени с браншовите организации, а по регламент вариантите за доказване на разходите са два — тоест изборът между реалните разходи и технологичните карти, обявен като предстоящ на 26 юни, не е направен и пет седмици по-късно. Публично съобщение за нотифицирана пред Европейската комисия българска схема редакцията не откри — нито в регистъра на държавните помощи, нито в съобщенията на МЗХ.
Сметката на оставащото време
Днес е 4 август — датата, на която по юнския график трябваше да остават около четири седмици до приема на заявления. Вместо това предстоят, по ред: обсъждане на критериите с бранша; избор на метод за доказване; разписване на схемата; осигуряване на бюджетния ресурс, който обнародваният закон не посочва; нотификация пред Европейската комисия и нейното одобрение; прием; обработка на заявленията от администрация, която едновременно ще плаща кампания 2025 и ще обработва есенните приеми; и разплащане. Всичко това — при краен срок на самата рамка 31 декември 2026 г., след който плащания по METSAF не са допустими без нейното удължаване, за каквото решение на Комисията към момента няма.
За стопанствата междувременно сметката е направена отдавна: поскъпването, което помощта трябва да компенсира, е платено още напролет — амониевата селитра поскъпна със 100 на сто, торовете средно с около 50 на сто, дизелът с около 60 евроцента на литър — и е вградено в себестойността на реколта 2026, която в момента се продава. Компенсация, платена в края на годината, ще пристигне след като зърното е продадено и след като са направени разходите за есенната сеитба на реколта 2027.
Какво следва да се наблюдава
Четири проверими събития ще покажат докъде е стигнала помощта: датата на срещата с браншовите организации за критериите; публикуването на проекта на схемата с избрания метод за доказване; появата на нотификация в регистъра на държавните помощи на Комисията; и посочването на източника на средствата — в рамките на обнародвания бюджет или чрез негова актуализация. Ще отразяваме всяко от тях с датата му.
Източници
Решение на Европейската комисия от 29 април 2026 г. за приемане на Временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF), в сила до 31 декември 2026 г.
Изявления на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски пред журналисти на 26–27 юни 2026 г., София; прессъобщение на МЗХ от същите дати.
Изявления на заместник-министъра на земеделието и храните Янислав Янчев от изложението „Ден на полета“ край с. Паскалево, община Добричка, публикувани в специализирания печат на 3 август 2026 г.
Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., обнародван в „Държавен вестник“ на 31 юли 2026 г.
Одобрени национални схеми по METSAF: Испания (554 млн. евро), Франция (227 млн. евро), Ирландия (85 млн. евро) — по съпоставката на изданието от края на юни 2026 г.
Архив на zemedeleca.bg — материалът за METSAF от началото на май 2026 г.; съпоставката по държави от края на юни; материалът „От „средствата са осигурени“ до „при осигурено финансиране“ от средата на юли; материалите за поскъпването на торовете и горивата през пролетта на 2026 г.
Понятия
METSAF (Middle East Temporary State Aid Framework) — временна рамка за държавна помощ, приета от Европейската комисия на 29 април 2026 г. Разрешава на държавите членки да компенсират до 70 на сто от поскъпналите горива и торове за свои земеделски производители; не е европейско финансиране — плащат националните бюджети. В сила до 31 декември 2026 г.
Нотификация — уведомяването на Европейската комисия за национална схема за държавна помощ преди прилагането ѝ; без одобрение на Комисията схемата не може да плаща законно.
Технологични карти — нормативно определени разходи за отглеждане на дадена култура на единица площ; при този метод компенсацията се смята по норматив, без стопанинът да доказва реалните си разходи с документи. По-бърз за администриране, по-неточен спрямо действителните разходи на конкретното стопанство.
Реални разходи — методът, при който компенсацията се изчислява по представени от стопанина първични документи за закупени горива и торове; по-точен и по-бавен за обработка.
Бюджетен ред — конкретна позиция в закона за държавния бюджет с определена сума и предназначение; наличието му превръща една помощ от намерение в задължение на администрацията.
