През последните години в България се наблюдава все по‑осезаема съпротива срещу мерките за ликвидиране на особено опасните заболявания по селскостопанските животни. Аргументите зад тази съпротива варират – от опасения за поминъка на фермерите, през твърдения за натиск от Брюксел, до конспиративни интерпретации, свързани с „освобождаване на територии“. Общото между тях е, че значителна част от участниците в тези дебати нямат професионален опит в животновъдството и не разчитат на научно обоснована информация. Това създава среда, в която инвестициите в модерно животновъдство стават все по‑рискови, а възможността за реализация на продукцията – все по‑несигурна.
Шарката по овцете и козите (ШОК) е една от най‑трудните за контролиране трансгранични болести в региона.
България, заедно с Гърция, а и с Румъния, се намира на биологичната „външна граница“ на Европейския съюз. Южно и източно от нас заболяването циркулира почти постоянно. В продължение на години успявахме да удържим заболяването извън страната, но последната вълна – с над сто огнища у нас и хиляди в Гърция – показа пределно ясно, че традиционните мерки вече не постигат успех. Вирусът, който може да оцелее месеци в околната среда (до два месеца във вълна и до шест в обора), се разпространява по-бързо, отколкото е възможно да се правят разследвания и проверки.
Десетилетия наред стратегията за управление на ШОК беше базирана на относително прост, макар и тежък подход – унищожаване на засегнатите стада. На теория това е ефективна и бърза мярка. На практика обаче обществото възприема умъртвяването като крайно и неприемливо решение, въпреки че овцете и козите са продуктивни животни. Този обществен натиск постепенно създаде порочен цикъл: забавяне на мерките, по‑дълго оцеляване на вируса в околната среда, разрастване на броя на огнищата и увеличаване на продължителността на епидемичните вълни. Ако преди десет години при навлизане на екзотично заболяване се ограничаваха до 5–15 обекта, днес ШОК се разпространява в течение на няколко години и засяга вече над 200 стопанства.
Този контекст естествено доведе до засилен обществен и професионален интерес към ваксинацията като инструмент за контрол. След мащабните огнища през 2024–2025 г. Европейската комисия поиска научна оценка на ваксинирането срещу ШОК. В началото на 2026 г. Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) представи ключов анализ, който не само потвърждава високата ефективност на живите отслабени ваксини (80–100% защита), но и показва чрез моделиране, че комбиниран подход – охграничения в придвижването, „stamping out“ плюс масова ваксинация – може да съкрати епидемията с до една година.
Важно е обаче да се подчертае, че EFSA разглежда ваксинацията като допълнение, а не като заместител на стандартните мерки: контрол на движенията, клиничен надзор, лабораторно тестване и унищожаване на заразените стада. Ваксинацията укрепва защитата, но не отменя биосигурността.
Освен това тя създава и определени ограничения. Дори след ваксинация, стадата остават под строг ветеринарен контрол. Преместването към „свободни“ райони или през граница е ограничено за период от 6 до 12 месеца след края на кампанията и последния случай. Позволяват се само контролирани превози към определени кланици. Живи животни за разплод или паша не могат да бъдат търгувани към неваксинирани региони. Продукцията също е обект на регулации – сурово мляко от ограничени зони често е забранено за продажба, докато месото може да се реализира локално при спазени ветеринарно‑санитарни изисквания.
Преминаването към ваксинация изисква и сериозни административни ресурси. Нужен е висок имунизационен обхват (80–90%) за кратко време, както и надеждна система за проследяване на всяко животно – ушната му марка, датата на ваксинация, вида на ваксината и реваксинациите. Без модерен софтуер, който работи в реално време, успехът от кампанията рискува да остане само на хартия.
Друг важен аспект е международният търговски статут. Според правилата на WOAH, страна, която ваксинира, временно губи статута „свободна от болест без ваксинация“. За да го възвърне, са нужни поне шест месеца след последния случай (при политика на унищожаване на стада), а нерядко и повече – понякога над година. Така реалистично погледнато, международната търговия с живи овце и кози от България ще бъде затруднена поне до 2027–2028 г., в зависимост от обхвата и дисциплината, постигнати в настоящата кампания.
В резюме: Ваксинацията е мощен инструмент за защита на животните и за ускоряване на контрола върху епидемии, но тя носи и trade‑off – спасява продукцията днес, но забавя възстановяването на търговските позиции утре. Това е стратегически избор, който изисква ясно определяне на приоритетите: искаме ли да произвеждаме устойчиво и сигурно, или се стремим единствено да „отглеждаме“ животни без да реализираме продукция?
Ваксината е инструмент – не чудо! Пази животните, но изисква дисциплина и време. Без бързи мерки и добра организация вирусът няма да изчезне сам.
А ако ваксинацията сама по себе си беше достатъчна за ликвидиране на болестта без съпътстващи мерки, България (а и цяла Европа) отдавна нямаше да има проблеми с ШОК – Турция щеше да я е изкоренила окончателно. Но природата на вируса е друга и изисква комплексен, дисциплиниран и научно основан подход.
Референции:
- Стандарти на WOAH: Кодекс за здравето на сухоземните животни, Глава 14.9., https://rr-europe.woah.org/app/uploads/2020/08/oie-terrestrial-code-2_2019_en.pdf
- Регламент (ЕС) 2016/429, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX%3A32016R0429
- Делегиран регламент (ЕС) 2023/361, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32023R0361
- Решение за изпълнение на ЕС 2026/289, https://eur-lex.europa.eu/eli/dec_impl/2026/289/oj
Най‑важното от EFSA за Шарка по овцете и козите (ШОК):
Защо болестта се разпространява толкова лесно?
- Вирусът оцелява 2 месеца във вълна и до 6 месеца в обор.
- Идва от държави извън ЕС, където болестта е постоянна.
- Може да влезе във фермата чрез животни, хора, транспорт, оборудване.
⃣ Защо старите мерки вече не работят достатъчно добре?
- Късно докладване и отказ от прилагане на мерки удължават епидемията.
- Ако преди епидемия приключваше с 5–10 огнища, сега са над 200, защото вирусът се задържа дълго в средата.
- EFSA сочи, че само със забрани и умъртвяване контролът е възможен, но много бавен при компрометирането им.
Ваксината – най‑силният инструмент, който имаме
EFSA потвърждава:
✔ Ваксините дават 80–100% защита.
✔ Спират смъртността.
✔ Силно намаляват проявата на болестта.
✔ Ограничават разпространението.
Но… работят само ако се ваксинират почти всички животни за кратко време.
Ваксинацията НЕ отменя другите мерки
EFSA е категорична: ваксинацията не замества:
- контрола на движението,
- клиничните прегледи,
- лабораторните тестове,
- унищожаването на заразените стада,
- строгата биосигурност.
Ограничения след ваксинация (много важни!)
След ваксинация:
- животните не могат да се местят към „чисти“ зони 6–12 месеца;
- не се разрешава търговия на животни за разплод извън ограничения район;
- млякото от ограничени зони често не може да се продава сурово;
- месо се продава само от здрави, заклани и проверени в кланица животни.
Как България си връща статута „свободна от болест“?
Според Международната организация по здраве на животните (WOAH):
- след ваксинация държавата временно губи статут „свободна без ваксинация“;
- нужни са 6–12 месеца без нито един случай;
- при добра организация реалното възстановяване може да стане най-рано през 2027–2028.
Какво показват моделите на EFSA за България?
EFSA моделира именно нашата страна и резултатът е ясен:
- Само със забрани и умъртвяване епидемията спира за 1–2 години, но ако мерките са бавни и частични — за по‑дълго.
- 2 години масова ваксинация + стандартните мерки дават: най‑краткия път към елиминиране на болестта.
- Частичната ваксинация (само в няколко области) рискува вирусът да „избяга“ — трябват железни ограничения на движението.
- Националната ваксинация дава най‑добър резултат.
Гърция държи 1 милиард евро износ на фета без ваксинация. Румъния ваксинира, след като изгуби 210 милиона евро. Българският експорт на овче сирене за Саудитска Арабия — от 2 600 тона през 2022 г. до 24 тона за първите пет месеца на 2025 г.
Числата на българското овцевъдство към края на 2025 г.
По данни на Министерството на земеделието и храните, отдел „Агростатистика“, Бюлетин №472 от май 2026 г., базиран на анкетата „Селскостопанските животни в България към 1-ви ноември 2025 година“: млечни овце майки в България — 797 600 броя, минус 8,3 на сто спрямо предходната година. Месодайни овце майки — 103 579 броя. Овче мляко, добито за периода ноември 2024 — октомври 2025 г. — 45 674 хиляди литра, спад с 5,1 на сто спрямо предходната година. Дял в общото млекопроизводство в страната — 6,0 на сто.
Регионално разпределение на добива на овче мляко: Южен централен район — 11 195 хиляди литра (най-много), Югоизточен — 9 698, Северозападен — 8 145, Югозападен — 7 159, Североизточен — 5 141, Северен централен — 4 336. Тоест 45,7 на сто от българското овче мляко се произвежда в Пловдивско, Пазарджишко и Хасковско — точно областите, в които през юни и юли 2026 г. се появиха три от четирите нови огнища на шарка.
Износът на мляко и млечни продукти за периода януари — май 2025 г., по данни на НСИ, цитирани от МЗХ: 12 293 тона общо, спад с 28,4 на сто на годишна база. Износът на сирена и извара (най-големият дял в експорта) — трайно най-голям от българските млечни продукти. През 2023 г. общият експорт на сирене е донесъл на страната 121,5 милиона лева, или около 62 милиона евро. За сравнение — общият износ на всички млечни продукти за 2023 г. е бил 155,5 милиона евро, при обем от близо 44 000 тона.
В този експорт числата към трети страни са показателни. През 2022 г. България е изнесла 2 600 тона сирене и кашкавал за Саудитска Арабия — почти колкото за Германия. През 2023 г. същият експорт е паднал драстично. През 2024 г. — 163 тона. През първите пет месеца на 2025 г. — 24 тона.
Причината за този срив не е ценова, не е логистична, не е дори липса на продукция. Тя е санитарна. Тя се нарича шарка по дребните преживни животни и чума по дребните преживни животни. И тя е същият проблем, който днес доведе 5 000 румънски овцевъди пред националната ветеринарна агенция в Букурещ.
Румънското число: 210 милиона евро от Йордания и Саудитска Арабия, изчезнали за 24 месеца
Румънското овцевъдство до две години назад беше водещо в ЕС. Осигуряваше повече от 70 на сто от нуждите на Йордания, Саудитска Арабия и Либия за живи овце. Само от първите десет месеца на предходната година приходите му от износ достигнаха 210 милиона евро — числото, което на 30 юли 2026 г. вече е загубено.
Първото огнище на чума по дребните преживни животни (peste des petits ruminants, PPR) в Румъния се появи през есента на 2024 г. в окръг Тулча — в търговски център за събиране за износ, с близо 50 000 овце едновременно на една площадка. Тогавашната работна хипотеза беше нелегален внос от съседни страни извън ЕС.
По данни на самата ANSVSA (националната ветеринарна агенция на Румъния) за периода 2024–2025 г.: 68 регистрирани огнища; засегнати ферми, отглеждащи общо 226 832 овце и кози; 13 766 умрели от болестта; 213 066 евтаназирани при мерки за ликвидиране. Юни 2026 г. — ново агресивно огнище в окръг Муреш, зона считана за сигурна. Тогава Европейската комисия направи преценка: Румъния не успя да локализира вируса на регионално ниво, следователно националната система за проследяемост на движението на животните не е надеждна.
Следствието — регламент за прилагане на ЕК, който забранява износа на живи овце и кози от цялата Румъния до 31 декември 2026 г., плюс ограничения върху месото в трупове. Йорданските и саудитските купувачи преминаха към други доставчици. Испания, Франция, Австралия и Нова Зеландия.
На 30 юли 2026 г. пред ANSVSA протестираха около 5 000 овцевъди. Исканията им бяха три — отпушване на износа, справедливи обезщетения и оставка на ръководството на агенцията. Румънското правителство обяви план за масова ваксинация — 1,2 милиона дози в окръзите Констанца и Тулча, плюс обещание за още 900 000 дози от европейската банка на ЕК.
Румънците не са наказани, защото са ваксинирали. Те ваксинират, защото са загубили правото да изнасят по друга причина — не са удържали проследяемостта. Ваксинацията сега е следствие от загубата на статута, не причина за нея. Самата ваксинация, в момента в който я приложат в Констанца и Тулча, продължава загубата на пазара за минимум пет години напред за тези региони.
Защо ваксинирано животно затваря пазара — принципът DIVA
Ваксината срещу шарка по дребните преживни животни (болест, причинявана от вируси от род Capripoxvirus, семейство Poxviridae) е ваксина с жив атенюиран вирус. В кръвен серологичен тест — методът, чрез който международните санитарни власти проверяват дали дадено стадо е свободно от циркулация на вируса — ваксинирано животно дава положителен резултат. Точно както преболедувалото. Тестът не ги различава.
От това идва принципът „диагностично различими животни“ (differentiating infected from vaccinated animals, DIVA), който Световната организация за здравето на животните (WOAH) прилага в глобалния си кодекс. Профилактичната ваксинация е забранена в държави, които претендират за статут „свободна от болестта“, защото ваксинираното животно „покрива“ следата на болестта в теста. Без възможност да се различи ваксинирано от заразено, самият мониторинг на популацията губи стойност. Без този мониторинг статутът се губи. Без статута — износът се спира.
Практическото число: по правилата на WOAH минималният срок за възстановяване на статута „свободна от болестта“ след прекратяване на профилактична ваксинация е 12 месеца. На практика — заради процедурите по акредитация и двустранните сертификации с трети страни — реалният търговски достъп до пазари като Саудитска Арабия, Йордания, Ливан и Обединените арабски емирства се възстановява за три до пет години.
Има и глобален контекст, който малцина знаят. WOAH и Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) са в глобална програма за пълно ликвидиране на PPR до 2030 г. — по модела на изкореняването на чумата по едрия рогат добитък, обявено за успех на международно ниво през 2011 г. (втората болест в човешката история, ликвидирана глобално, след едрата шарка). Ако държавите в Европа започнат безразборно да ваксинират, глобалната програма се проваля — ваксинирането маскира вируса, вместо да го изтика от територията. Оттам произлиза позицията на ЕК от есента на 2025 г. — масова профилактична ваксинация не се препоръчва; евентуалната ваксинация да бъде локална, географски ограничена, с ясен времеви хоризонт.
Гръцкото число: 1 милиард евро износ на фета
Президентът на Междупрофесионалната организация на фетата Михалис Сарантис по време на Конференцията за млечни продукти 2026: общото годишно производство на фета в Гърция — около 140 000 тона; от тях около 105 000 тона обичайно се реализират като износ извън Гърция. По данни, цитирани от Междупрофесионалната организация, износът на фета от Гърция е нараснал от 142 милиона евро през 2014 г. до близо 1 милиард евро през 2023 г. — ръст с около 700 на сто за девет години.
Основните пазари на фета извън ЕС: САЩ, Канада, Австралия, Обединеното кралство, Обединените арабски емирства. Всички тези пазари са в общата санитарна логика — приемат внос от държави със статут „свободна от болестта“, отказват внос от държави с профилактична ваксинация.
Първото огнище на шарка в Гърция се появи през 2024 г. Оттогава страната е с активни зони почти без прекъсване. Атина обаче отказва ваксинация — включително ваксините, които ЕК предлага безплатно от банката си. Гърция плаща цената с масови евтаназии в засегнатите зони — Сарантис прогнозира спад в предлагането на овче мляко в Гърция с 60 000 до 70 000 тона през 2026 г. Индустрия за милиард евро годишно не се играе на карти заради 2 на сто засегнато поголовие.
Юли 2026 г. — четири огнища за 40 дни
Между 22 юни и 29 юли 2026 г. в България са регистрирани четири нови първични огнища на шарка по дребните преживни животни, три от които за последните седем дни. Географията е показателна — не концентрирано в един район, а разсято по цялата южна страна: Пловдивско (двукратно), Хасково, Благоевград.
| Дата | Място | Област | Брой овце |
| 22 юни 2026 г. | гр. Първомай | Пловдив | 30 |
| 23 юли 2026 г. | с. Тянево, общ. Симеоновград | Хасково | 65 |
| 25 юли 2026 г. | с. Дълбок извор, общ. Първомай | Пловдив | 114 |
| 29 юли 2026 г. | с. Тешово, общ. Хаджидимово | Благоевград | 220 |
Общият брой засегнати животни от юни насам — 429 овце. По всяка мярка — малък спрямо цялостните 797 600 млечни и 103 579 месодайни овце майки в страната. Не мащабът обаче е показателят. Показателите са три.
Първи — географското разсейване. Четири огнища в четири различни зони означават, че вирусът се движи не поради локално неспазена биосигурност в едно село, а вероятно по търговски или транспортни линии, преминаващи границите на защитните зони. Разследването в Дълбок извор например, по първоначални данни на БАБХ, е тръгнало от сметище с животински отпадъци. Сигнал, че управлението на страничните животински продукти в засегнатите региони не покрива минимума.
Втори — реакцията на БАБХ. Огнищата са обявени в рамките на 24 часа от сигнал; определени са защитни (5 км) и надзорни (20 км) зони; наложена е забрана за придвижване с изключение за незабавно клане; започва преброяване в Интегрираната информационна система „ВетИС“. Дотук всичко е в рамките на европейския санитарен протокол. Всяко следващо огнище в същата или съседна зона обаче ще се разчете като провал на локализацията и ще ускори натиска за ваксинация.
Трети — реакцията на Брюксел. Ако Постоянният комитет по растения, животни, храни и фуражи (PAFF) прецени, че българската система за проследяемост показва същите признаци, които показа румънската през юни, България ще получи мисия на ЕС ветеринарния екип (EU-VET) за оценка. Мисия, каквато Румъния получи през юни 2026 г. и която стана основание за налагането на пълната забрана на износа.
250 000 дози ваксина в четири областни хладилника
По данни на МЗХ, оповестени от парламентарна трибуна на 15 юни 2026 г. в отговор на депутатски въпрос: в страната са налични 250 000 дози ваксина POXDOLL — производство на турската компания Dollvet Bioteknoloji A.S. — със срок на годност до 24 юли 2028 г. Разпределени по 62 500 дози в четири областни дирекции по безопасност на храните: Пловдив, Пазарджик, Стара Загора и Хасково. Точно областите с най-много огнища от 2025 г. насам. Съхранявани при температура между 2 и 8 °C, с ежедневен температурен контрол от определен служител в съответната дирекция.
Наличието им не е укор към МЗХ. Наличието им е застраховка за конкретен сценарий — момента, в който биосигурността бъде обявена за пропаднала. Тогава разговорът се сменя. Вече не за защита на международния пазар, а за спасяване на живи стада при цената на затваряне на пазара за пет години напред. Този момент не е сега. Но може да стане утре, вдругиден или през септември — не защото ваксината закъснее, а защото системата за проследяемост пропадне.
Ваксината може да бъде подадена в рамките на 48 часа от решение. Проследяемостта не може да бъде възстановена веднага след като е загубила доверието на Брюксел. Ако МЗХ ваксинира преждевременно, губи пет години износ и ефективно приключва българското производство на овче сирене за пазарите извън ЕС. Ако не ваксинира навреме при пропаднала биосигурност, също губи износ, но след по-остър цикъл на евтаназии.
Гърция защитава износ за 1 милиард евро. Румъния вече не защитава нищо — 210 милиона евро си отидоха с една заповед на Брюксел. България защитава остатъка от собствената си овцевъдна експортна верига, това, което не е свито окончателно от Странджа насам. Решението от 30 октомври 2025 г. беше в полза на реалните производители на овче мляко, тези, които държат тази верига. Дали е било правилно ще се види не от риториката около него, а от това дали системата за проследяемост ще удържи през август и септември. Ако удържи, българският експорт на овче сирене има шанс да излезе от свиването си. Ако не удържи, изборът от октомври 2025 г. се разпада — не защото е бил грешен, а защото системата, която го обосновава, не издържа.
Реалните производители в момента защитават не само собствения си износ. Защитават цялата производствена верига на българското овцевъдство — включително и на тези стопани, които настояват за ваксинация срещу тях. Разликата ще стане видима, когато Румъния след няколко месеца тръгне обратно да преговаря с Йордания и Саудитска Арабия за връщане на пазарния си дял. А той няма да я чака. През 2022 г. България изнасяше 2 600 тона сирене за Саудитска Арабия и за месец. През 2025 г. — 24 тона за пет месеца. Ще ги върнем ли, ако успеем да не се озовем на мястото, на което сега стои Румъния. Ако не успеем — няма да ги върнем.
