Регламентът, приет от Съвета на 13 юли, дава три инструмента: аванси по директните плащания до 75 на сто, платими още преди 16 октомври; нова ликвидна схема през селските райони, покриваща до 50 на сто от допълнителните разходи за торове — до 80 на сто за стопанства със зелени ангажименти — с готов метод за изчисление и краен срок за плащане 30 юни 2027 г.; и право всяка държава да пренастрои пакета си за директни плащания за 2027 г., за България до 84,6 млн. евро нагоре или 207,9 млн. надолу, с решение до 31 август. И трите искат ход от националната администрация. Към днешна дата авансите за тази година са определени като нереалистични заради извънредните приеми, методът за компенсиране на торовете предстои да се обсъжда с бранша, а за срока 31 август публично не е казана нито дума
Тридесет и два дни от предложение до подпис
На 12 юни Европейската комисия внесе предложение за изменение на двата основни регламента на Общата селскостопанска политика — Регламент 2021/2115 за стратегическите планове и Регламент 2021/2116 за финансирането, управлението и мониторинга (документ COM(2026) 282). На 7 юли Европейският парламент прие позицията си на първо четене. На 13 юли Съветът по земеделие и рибарство прие акта окончателно, а на 14 юли регламентът беше подписан. Тридесет и два дни от предложение до закон — скорост, каквато законодателството по ОСП не помни в този програмен период. За да я постигнат, институциите се позоваха на изключението от осемседмичния срок, в който националните парламенти имат право да разгледат всяко европейско законодателно предложение. Това изключение се прилага само при обоснована спешност, а в мотивите тя е описана през риска стопаните да намалят торенето и обработваемите площи и производството на храни в Съюза да спадне.
Поводът е известен на всеки, който тази пролет е плащал фактури за тор: втори ценови шок за по-малко от пет години, този път задвижен от близкоизточната криза и блокажа на Ормузкия проток. По Плана за действие за торовете, който Комисията представи на 19 май, цените в ЕС през последното тримесечие на 2025 г. са били с 62 на сто над нивата от 2020 г. Регламентът от 14 юли е законодателната част от отговора; успоредно с него, на 17 юли, Комисията обяви разпределянето на 540 млн. евро подкрепа през селскостопанския резерв, подсилен с още 300 млн. евро от бюджета на ЕС за 2026 г. Ирландското председателство прекара досието през Съвета без нито едно застъпване на срок; министърът на земеделието, храните и морското дело Мартин Хейдън коментира при приемането, че решението показва готовността на Съюза да реагира „бързо и решително“ в подкрепа на фермерите и продоволствената сигурност.
Регламентът влиза в сила в деня след обнародването му в Официален вестник на ЕС и вече е действащо право. Той дава три инструмента, всеки с различен часовник. Общото между тях е едно: нито един не работи сам. Всеки изисква акт на националната администрация — решение за авансите, изменение на Стратегическия план или искане до Комисията в срок. Точно там започва българската част от историята.
Първият инструмент: аванси — по-рано и по-високи
Досегашният ред по член 44 на Регламент 2021/2116 е познат: държавите могат да плащат аванси по директните плащания в прозореца между 16 октомври и 1 декември, в размер до 70 на сто. Регламентът от 14 юли променя и двата параметъра, но само за кампания 2026: таванът се вдига на 75 на сто, а плащането е допустимо „включително преди 16 октомври 2026 г.“ — по думите на мотивите, непосредствено след подаването на заявлението за подпомагане. За стопанина разликата се измерва в паричния поток: торът за есенната сеитба, семената и препаратите се плащат през август и септември, месеци преди редовното декемврийско плащане, и точно в този интервал задълженията към доставчиците са най-тежки.
Законодателят е предвидил и очевидното възражение на всяка платежна агенция — че преди плащане трябва да минат проверки. Съображение 18 на регламента изрично оставя на държавите да решат кои проверки да приключат преди аванса и кои да отложат за окончателното плащане, включително с възможност недължимо платени суми да се събират обратно. Преведено на административен език: „нямаме време за проверки“ не е отговор, който регламентът приема по подразбиране — той е решение, което всяка държава взема сама и за своя сметка.
Има обаче и една счетоводна подробност, която не се вижда от заглавията. Аванси, платени преди 16 октомври 2026 г., се считат по регламента за разход от месец ноември и Комисията ги възстановява на държавата в началото на 2027 г. Дотогава парите излизат от националната хазна — фонд „Земеделие“ плаща сега, Брюксел връща след Нова година. За държава в процедура по прекомерен дефицит, за която пролетната прогноза на Комисията предвижда дефицит от 4,1 на сто от БВП през 2026 г., това е реален довод против ранните аванси: няколко месеца бюджетът кредитира европейско плащане. Довод, който може да бъде премерен, обявен с число и защитен публично.
Българската администрация обаче отговори с друг довод. На Деня на полето край добричкото село Паскалево (28–30 юли), в интервю за специализирания печат, заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев посочи, че тази година предстоят няколко извънредни приема — кризисната мярка за пострадалите от сушата през 2025 г. площи със слънчоглед и царевица, със заявления от края на август, плюс по-малки приеми, — че ресурсът на фонд „Земеделие“ е ограничен, и че при това натоварване е „нереалистично да се говори за авансово плащане“ по основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ). Позова се и на правилото, че изплащането на директните плащания започва от 1 декември. Правилото е точно — за редовните плащания. За кампания 2026 регламентът от 14 юли създаде именно изключението, което позволява друго. Фискалният аргумент, който би дал на отказа измеримо основание, не беше произнесен; отказът стъпи изцяло на капацитета на администрацията — възражението, което съображение 18 на същия регламент изрично адресира.
Контекстът прави картината по-плътна. На майското заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел същият заместник-министър поиска — по съобщение на самото министерство — спешна подкрепа за фермерите, стабилизиране на пазара на торове и повече гъвкавост в инструментите на ОСП. Поисканата гъвкавост пристигна за месец и половина, подписана и със срокове. Отговорът на София към нея дойде от полето край Паскалево.
Вторият инструмент: схемата за торовете по член 78б
Новият член 78б на Регламент 2021/2115 създава извънредна временна интервенция за подкрепа на стопанства, засегнати от поскъпналите торове. Кой може да получи: активни фермери, като държавата е длъжна да насочи парите към най-засегнатите, по обективни условия за допустимост, стъпили на налични данни. За какво: част от допълнителните разходи за торове, натрупани от 1 март 2026 г. насам. Как се смята: като разлика между базова цена (benchmark price — средната цена на торовете за поне три последователни месеца в периода между 1 януари 2025 г. и 28 февруари 2026 г.) и представителна цена за период по избор на държавата, който не може да започва преди 1 март 2026 г. Формата на плащане: единична ставка на хектар, изчислена по средногодишното потребление на торове на площ и диференцирана по сектори или производствени системи — или, ако държавата предпочете, реалните разходи на всеки бенефициент при същата базова цена.
Размерът: до 50 на сто от допълнителните разходи, а за стопанства, поели ангажименти за намаляване на торенето — по екосхемите, агроекологичните ангажименти или площните плащания за специфични ограничения — до 80 на сто. Държавата задължително определя таван на бенефициент, като максимална сума или максимален брой подпомогнати хектари. Крайният срок парите да стигнат до стопанина е 30 юни 2027 г. Финансирането: до 65 на сто съфинансиране от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в рамките на до една четвърт от сумите, резервирани за кризисни плащания, плюс национално дофинансиране до 200 на сто от европейските средства. И най-важната процедурна подробност: разходът е допустим от влизането в сила на регламента, още преди държавата да е подала изменението на Стратегическия план, което въвежда интервенцията — а самото изменение не се брои в годишния лимит за промени на плана. Процедурно извинение за чакане не е оставено.
Тук регламентът се докосва до най-болезнената българска тема в селските райони. Схемата по член 78б се пълни от ЕЗФРСР — фонда, по който България през декември 2025 г. загуби безвъзвратно 218,8 млн. евро от старата ПРСР 2014–2020, а през юни тази година отписа от Стратегическия план 47,49 млн. евро по механизма N+2, при който средства, неусвоени в срок, се връщат в Брюксел автоматично. Плоска ставка на хектар, платима бързо и масово, е точно типът разход, който усвоява застрашени пари, преди срокът да изтече отново в края на 2026 г. Регламентът дава законния път. Дали някой в София ще поиска изменението на плана, е решение, което никой европейски акт не може да вземе вместо министерството.
Втората българска връзка е иранската помощ. От 26–27 юни, когато министър Пламен Абровски обяви сумата от 170 млн. евро, изборът между двата начина на доказване — реални разходи или технологични карти — стои открит; на Деня на полето Янчев потвърди, че критериите тепърва ще се обсъждат с бранша, при вече обнародван на 31 юли бюджет. Междувременно европейският законодател разписа същата дилема като готов механизъм: осреднена ставка на хектар по потребление — технологичната карта е българското име на този подход — срещу реални разходи, с фиксирана базова цена и в двата случая. Една подробност от интервюто заслужава точно отбелязване: заместник-министърът описа 170-те милиона като „европейско и национално съфинансиране“. До момента помощта беше представяна като национална държавна помощ по временната рамка METSAF — разрешение България да плати със собствени бюджетни средства, без европейско финансиране. Двете официални описания се разминават. Ако министерството обмисля да прекара част от помощта през новата интервенция по член 78б, разминаването получава обяснение — но тогава важат и правилата на регламента: изменение на плана, изрична забрана за свръхкомпенсация при комбиниране с други инструменти и краен срок 30 юни 2027 г. Въпрос, който заслужава официален отговор.
Третият инструмент: пакетът за 2027 г. — решение до 31 август
Новият член 103а дава на всяка държава право до 31 август 2026 г. да реши да увеличи или намали пакета си за директни плащания за календарната 2027 г., в границите на ново Приложение XVI към регламента. За България коридорът е: увеличение до 84 648 793 евро — пари, които се местят от селските райони към директните плащания — или намаление до 207 943 425 евро в обратната посока, от директните плащания към ЕЗФРСР, тоест към инвестициите, селските райони и, при желание, към новата схема за торовете. Двете посоки описват две различни политики: първата подсилва плащанията на хектар през 2027 г., втората налива ресурс във фонда, от който се плаща ликвидната подкрепа. Прозорецът е отворен до 31 август. Днес е 3 август. За оставащите четири седмици в българското публично пространство не е произнесена нито дума — нито за посоката, нито дали правото изобщо ще бъде използвано.
Уточнение за читателите на серията ни за ОСП 2028: това е различен инструмент от гъвкавостта при програмирането на следващия период (flexibility frontloading), за която писахме през юли. Член 103а работи в сегашния Стратегически план, върху пакета за 2027 г., и часовникът му тече този месец.
Трите инструмента и техните часовници
| Инструмент | Какво позволява | Срок | Необходим български акт |
| Аванси — чл. 44(2) на Регламент 2021/2116 | До 75 на сто по директните плащания, платими и преди 16 октомври 2026 г.; Комисията възстановява средствата в началото на 2027 г. | Кампания 2026 | Решение на МЗХ и ДФ „Земеделие“ за размер и график на авансите |
| Схема за торовете — чл. 78б на Регламент 2021/2115 | До 50 на сто от допълнителните разходи за торове, до 80 на сто при зелени ангажименти; ЕЗФРСР до 65 на сто; национално дофинансиране до 200 на сто | Плащане до 30 юни 2027 г. | Изменение на Стратегическия план (извън годишния лимит за промени) |
| Пакет 2027 — чл. 103а и Приложение XVI | До +84,65 млн. евро или до −207,94 млн. евро по директните плащания за 2027 г. | Решение до 31 август 2026 г. | Искане за стратегическо изменение на плана |
Къде ще се види отговорът
Дали до края на август ще има съобщение за аванси по кампания 2026 и с какъв процент. Дали до 31 август ще бъде поискана корекция по член 103а и в коя посока. Дали и кога България ще внесе изменение на Стратегическия план за интервенция по член 78б. И кога ще бъде насрочена срещата с бранша за критериите на иранската помощ, обещана на Деня на полето. Всяко от четирите има дата или ще получи дата; редакцията ще ги отчита срещу календара на регламента.
Майските искания на България в Брюксел се превърнаха за месец и половина в действащо европейско право със срокове. Регламентът вече действа; оттук нататък всяко закъснение е българско, не европейско. А право със срок, оставено без отговор, също е решение — само че взето мълчаливо.
Източници
Регламент (ЕС) 2026 г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2026 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2021/2115 относно специфичен вид интервенция за извънредна временна подкрепа по линия на ЕЗФРСР и възможността за адаптиране на разпределените средства за директни плащания за календарната 2027 г. и на Регламент (ЕС) 2021/2116 относно по-гъвкави правила за плащане на аванси — окончателен текст PE-CONS 43/1/26 REV 1 (LEX 2534), регистър на Съвета на ЕС. Позиция на Европейския парламент от 7 юли 2026 г.; решение на Съвета от 13 юли 2026 г., 4190-о заседание на Съвета по земеделие и рибарство (резултат от гласуването — документ 11839/26).
Предложение на Европейската комисия COM(2026) 282 final от 12 юни 2026 г., процедура 2026/0150(COD) — EUR-Lex.
Прессъобщение на Съвета на ЕС от 13 юли 2026 г. за приемането на целевите мерки в подкрепа на фермерите, засегнати от високите цени на торовете; изявление на министъра на земеделието, храните и морското дело на Ирландия Мартин Хейдън.
План за действие за наличността, достъпността и стратегическата автономия при торовете — Европейска комисия, 19 май 2026 г. Съобщение на Европейската комисия от 17 юли 2026 г. за разпределянето на 540 млн. евро в подкрепа на фермерите, засегнати от кризата с торовете и енергията.
Изявления на заместник-министъра на земеделието и храните Янислав Янчев на Деня на полето край с. Паскалево, област Добрич, 28–30 юли 2026 г., в интервю за специализирания печат.
Съобщение на Министерството на земеделието и храните за участието на заместник-министър Янислав Янчев в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, май 2026 г.
Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. — обнародван в „Държавен вестник“ на 31 юли 2026 г.
Пролетна икономическа прогноза на Европейската комисия, 21 май 2026 г. — данни за дефицита на България за 2026 г.
Архив на zemedeleca.bg: материалът за заседанието на Съвета по земеделие и рибарство от 26 май 2026 г. и представянето на Плана за действие за торовете; материалът за пакета от 540 млн. евро; хронологията на иранската помощ към 3 август 2026 г.; материалите за механизма N+2, за отписаните 47,49 млн. евро от Стратегическия план 2023–2027 г. и за загубените 218,8 млн. евро от ПРСР 2014–2020 г.
Понятия
Аванс по директните плащания — частично изплащане на директното подпомагане преди окончателното плащане, по чл. 44(2) на Регламент (ЕС) 2021/2116. Редовен режим: между 16 октомври и 1 декември, до 70 на сто. За кампания 2026 регламентът от 14 юли 2026 г. допуска до 75 на сто, включително преди 16 октомври.
ОПДУ — основно подпомагане на доходите за устойчивост — основната площна интервенция по директните плащания в българския Стратегически план 2023–2027 г.
ЕЗФРСР — Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони — фондът на втория стълб на ОСП, който финансира инвестициите, агроекологията, селските райони и новата интервенция по член 78б.
Член 78б на Регламент 2021/2115 — нова извънредна временна интервенция за подкрепа на активни фермери, засегнати от поскъпването на торовете вследствие на близкоизточната криза. Покрива част от допълнителните разходи от 1 март 2026 г. насам; плащане до 30 юни 2027 г.
Базова цена (benchmark price) — средната цена на торовете за поне три последователни месеца в периода между 1 януари 2025 г. и 28 февруари 2026 г., определена от държавата членка. Служи за отправна точка при изчисляване на допълнителните разходи.
Представителна цена — цената на торовете за период, определен от държавата членка, който не може да започва преди 1 март 2026 г. Разликата между представителната и базовата цена дава допълнителния разход, част от който схемата компенсира.
Член 103а и Приложение XVI — право на всяка държава членка до 31 август 2026 г. да увеличи или намали разпределените си средства за директни плащания за календарната 2027 г. За България: увеличение до 84 648 793 евро или намаление до 207 943 425 евро.
N+2 — правило, по което поети бюджетни ангажименти по европейските фондове трябва да бъдат усвоени до края на втората година след поемането им; неусвоеното се отписва автоматично. По този механизъм от Стратегическия план 2023–2027 г. през юни 2026 г. бяха отписани 47,49 млн. евро.
METSAF — временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток, приета от Европейската комисия на 29 април 2026 г. и в сила до 31 декември 2026 г. Разрешава на държавите членки да компенсират от националния си бюджет до 70 на сто от поскъпналите горива и торове; не включва европейско финансиране.
Процедура по прекомерен дефицит — процедура на ЕС спрямо държава с бюджетен дефицит над 3 на сто от БВП, включваща препоръки, мониторинг и при неизпълнение — санкции. България е в такава процедура за първи път; пролетната прогноза на ЕК предвижда дефицит от 4,1 на сто за 2026 г.
