Дванайсет незакрити огнища в Пловдивско, двайсети месец преговори за едно стадо и решение за ваксинация до края на август. Ваксината обаче работи само там, откъдето болните животни вече са махнати.
Овца, преболедувала шарка, остава жива. Възелчетата по кожата ѝ, които са я мъчили седмици наред, се затварят и обрастват, животното се изправя, връща се към стадото и на пръв поглед не се различава по нищо от съседката си, която не е боледувала. Онова, което не се връща, е млякото. Ветеринарната литература описва последиците по един и същ начин от десетилетия и на всички географски ширини, където болестта е позната: намален млеконадой, забавен прираст, повишена честота на абортите, влошено качество на вълната и кожата и по-голяма възприемчивост към вторични бактериални инфекции. Белезите по кожата зарастват бавно и остават за цял живот.
Тази загуба няма срок, в който да се случи. Разпределена е в следващите две или три лактации, в агнетата, които не са се родили, и във фуража, изяден без да се превърне в тегло. Едно от малкото проучвания, опитали се да я измерят, е направено сред дребни стопани в Североизточна Нигерия по огнища между август 2017 и януари 2018 г. Там засегнатите овце и кози са загубили около 15 на сто от живото си тегло, а когато стопаните са ги продавали, са получавали с 57 до 58 на сто по-малко от цената на здраво животно. Производственият контекст е съвсем различен от българския, но механизмът е един и същ: животните остават в стопанството, а онова, което дават, намалява за години напред.
Публичният спор у нас се води другаде — върху умъртвяването. Колко животни са убити, кой е подписал заповедта, справедливо ли е обезщетението. Загубата, за която става дума тук, се плаща от стадата, които оцеляват, и се плаща бавно, години след като огнището е забравено. За стопанство, чийто доход зависи от продадени литри и килограми, тя е тежка. За стопанство, чийто доход идва от това колко животни са преброени, тя минава почти незабелязано.
Какво се решава до края на август
На 4 август Оперативният кризисен щаб към Министерството на земеделието и храните реши да бъде изготвен проект на критерии за започване на спешна ваксинация срещу шарката по овцете и козите и да бъде преработен планът за нейното провеждане. Ден по-късно заместник-министърът проф. Крум Неделков уточни, че решението — независимо в коя посока — ще бъде взето до края на август, и че се обмислят два варианта. Първият е спешна превантивна ваксинация, известна още като изпреварваща: прилага се върху животни с висока степен на риск и в стопанства, които са извън заразената зона, но са застрашени от навлизане на инфекцията. Вторият е покриваща, или задушаваща ваксинация, която обхваща всички възприемчиви животни в определен географски район, а при нужда и в отделни части от страната.
Двете стратегии се различават по обхват, но си приличат по едно: и в двата случая ваксината се поставя на здрави животни, докато болните, контактните и съмнителните се умъртвяват и обезвреждат. Ваксинацията не заменя изкореняването, а върви върху него. Европейският орган по безопасност на храните, който на 4 февруари 2026 г. публикува по спешна процедура научен доклад именно за огнищата в Гърция и България, го формулира без заобикалки: живите отслабени ваксини дават защита от 80 до 100 на сто и намаляват съществено размножаването и отделянето на вируса, но бързото откриване, умъртвяването на заразените стада и контролът върху придвижването остават носещата конструкция.
Условията, при които моделирането показва успех, също са записани. Необходимо е минимално покритие от 75 на сто, което трябва да бъде постигнато и след това поддържано. В сценария, изчислен за България, се приема, че ваксинацията обхваща или четири области — Пловдив, Хасково, Стара Загора и Пазарджик, — или цялата страна, и че всички стопанства са ваксинирани за 60 дни. Именно в тези четири области стоят и наличните ваксини: 250 000 дози турско производство със срок на годност до 24 юли 2028 г., разпределени по 62 500 в четирите областни дирекции по безопасност на храните и съхранявани при два до осем градуса с ежедневен температурен контрол.
Теренът, върху който трябва да се приложи
Как изглежда обаче теренът, стана ясно от изявленията на самото министерство през същата седмица. В област Пловдив към момента остават дванайсет незакрити огнища на шарка, плюс още две, които се водят по дерогация за автохтонни застрашени породи. При поемането на управлението в средата на май те са били около двайсет, а закритите оттогава са пет или шест. Заместник-министърът обясни, че продължава комуникацията с фермерите, и призова браншовите организации да съдействат, тъй като действащите огнища затрудняват придвижването на животни и в останалите обекти, а в разгара на лятото овцевъдите не могат да ползват определените за паша територии.
Тоест ликвидирането не се прилага, а се преговаря. Същото важи и за най-известния случай. За стадото във Велинград, където от ноември 2024 г. е обявено огнище на чума по дребните преживни животни, на 5 август се е състояла поредната среща със собствениците. Според министерството е намерено компромисно решение, при което животните няма да бъдат избивани, но какво точно представлява то не е съобщено, докато собствениците обмислят предложението. Двайсети месец, откакто заповедта съществува и не е изпълнена.
Тежестта на този случай не е в самите две хиляди овце. Тя е в това, че докато огнището не е ликвидирано, страната не може да получи статут, свободен от болестта, а без този статут износът към трети страни остава затворен за всички останали. В последния епизоотичен обзор на Българската агенция по безопасност на храните, обхващащ периода от 1 януари до 28 юли 2026 г., това е изписано в едно изречение: у нас остава едно констатирано огнище на чума по дребните преживни животни, което към момента все още не е ликвидирано.
Регистърът, който две години е показвал нещо друго
Към същата седмица се отнася и признание, направено между другото и почти незабелязано. По думите на заместник-министъра в агенцията са били оставени над 45 до 50 огнища да се водят действащи в системата ADIS — електронната платформа на Европейския съюз, през която държавите членки обменят информация за огнищата на заразни болести по животните, — включително такива, приключени още от предходната година. Тази картина е коригирана преди около месец, а няколко огнища остават със статут на депопулирани, но без завършено механично прочистване и дезинфекция.
ADIS е системата, през която Европейската комисия вижда България. През нея се преценяват ограничителните зони, статутът и достъпът до пазари. Ако в продължение на месеци там са светели огнища, които реално са били закрити, значи Брюксел е виждал страна в по-тежко състояние от действителното и е взимал решения върху тази картина. Има и втора последица, по-неудобна: научният доклад, който днес се използва като основание за подготовката на ваксинационна кампания, е моделиран върху данни за огнищата, взети именно от ADIS. Това не обезсилва самия модел, доколкото датите на възникване вероятно са верни, но продължителността на огнищата е точно параметърът, който определя колко дълго изчисленията показват, че трае епидемията.
Съпротивата, която е избирателна
Всички тези животни се отглеждат, за да бъдат заклани. Овцата в млечно стадо върви към кланицата, когато лактациите ѝ свършат, агнетата тръгват натам след няколко месеца, а двата празника, на които българинът яде агнешко, са в календара от векове. Никой не организира дежурства пред кланицата, никой не носи храна и бали слама на нейния двор и никой не се кръщава непримирим заради нея.
Когато обаче същите животни трябва да бъдат умъртвени заради болест, се получава онова, което страната наблюдава от 2018 г. насам: доброволци пред кошарите, партийни лидери на посещение, парламентарна комисия, съдебни отводи и отлагани заседания. Разликата в отношението не е към смъртта на животното, а към това кой я разпорежда. Клането е стопанско решение и остава невидимо; умъртвяването е държавно решение и се превръща в символ.
Тази съпротива не е ирационална, макар да изглежда така отстрани. Стопанинът, който предава стадо, изградено с години селекция, губи родословие, възрастова структура и работа, вложена от поколения, а получава обезщетение, изчислено по живо тегло. Италианският и испанският механизъм отчитат селекционна стойност и възрастов профил; българският не ги отчита. Държавният фонд „Земеделие“ изплати през 2025 г. 2 253 840 лева на 737 стопани, попаднали в ограничителни зони — под три хиляди лева средно на стопанство.
Другият край на сметката остава без обществен глас. По интервенцията за обвързано подпомагане на овце и кози, включени в развъдни програми, ставката за Кампания 2025 е 84,30 лева, или 43,10 евро, за всяко от първите триста животни и 67,44 лева за всяко следващо, а за овце и кози от местни породи в развъдни програми — 48,47 лева, тоест 24,78 евро. Към тях се добавя преходната национална помощ, по която за същата кампания са изплатени 41,07 лева, или 21 евро на животно: общо 19 391 734 лева, постъпили при 4 414 стопани за 481 396 овце и кози майки, при финансов пакет от близо 11 милиона евро само по тази позиция.
За една овца майка, вписана в развъдна програма, се плащат над шейсет евро годишно европейски и национални средства, без никакво значение дали животното е дало петдесет литра, или триста. Тези пари идват от данъци и въпросът какво се получава срещу тях не е зададен нито от онези, които ги внасят, нито от бранша, който ги получава. Спорът за умъртвяването се води с дежурства пред кошари, с парламентарна комисия и с година и половина съдебни заседания, докато въпросът колко произвеждат подпомаганите и спасявани животни не е повдиган никъде и никога.
Какво всъщност се подпомага
По данни на отдел „Агростатистика“ към министерството, публикувани в бюлетин от май 2026 г. и стъпили на анкетата за селскостопанските животни към 1 ноември 2025 г., млечните овце майки в страната са 797 600, с 8,3 на сто по-малко от предходната година, а месодайните са 103 579. Добитото овче мляко за периода ноември 2024 — октомври 2025 г. е 45 674 хиляди литра, с 5,1 на сто по-малко, и съставлява шест на сто от цялото млекопроизводство в страната.
През същото това време броят на заявленията за обвързано подпомагане за дребен рогат добитък се удвои. От 3 181 стопанства през Кампания 2025 на 6 976 през Кампания 2026, а животните — от 385 269 на 805 774. Причината е известна и е нормативна: с изменение в Наредба № 3, обнародвано на 15 май 2026 г., отпадна изискването за доказана реализация на мляко при дойни овце и кози. Броят на подпомаганите животни се удвои, докато самите животни в страната намаляха, а млякото от тях — също.
Оттук произтича и отговорът защо загубата на продуктивност, с която започва този текст, не тревожи почти никого. Тя боли онзи, който продава мляко на литър и следи себестойността си. Стопанство, което получава по глава животно и не е задължено да докаже нито един продаден литър, е защитено от точно този вид щета. Болестта отнема продукцията, а доходът не зависи от продукцията.
Какво иска секторът и какво не иска
За ваксината настояват от година насам почти всички — браншовите организации, част от науката, ветеринарният съюз. Спор върху млеконадоя обаче няма. Той не се води нито в кризисния щаб, нито на кръглите маси, нито в исканията, отправяни към министерството, при положение че тъкмо там се намира числото, което обяснява състоянието на сектора по-добре от всяко огнище.
Ако добитото овче мляко за годината, 45 674 хиляди литра, се раздели на 797 600 млечни овце майки, на едно животно се падат около 57 литра годишно. Част от млякото остава неотчетена, така че действителната стойност е по-висока, но дори да се удвои, разликата остава многократна. Френската порода Лакон дава 350 до 370 литра за лактация, източнофризийската — 450 до 500, израелската Асаф и породата Аваси при селекционирани стада и добро хранене достигат 400 до 450. Същата Аваси обаче, отглеждана на бедна паша и при лошо хранене, дава около 140 литра, което показва, че породата сама по себе си не решава нищо: високата продуктивност изисква знания, вложения и грижа, каквито екстензивното отглеждане не предполага.
Опити за подобряване се правят от десетилетия. В дисертационен труд на Аграрния университет в Пловдив от 2025 г. състоянието е обобщено така: 96,2 на сто от контролираните у нас овце са за производство на мляко, през годините за повишаване на млечността са прилагани различни схеми на кръстосване — с Аваси, с източнофризийската овца, по-късно с Асаф и Лакон, — но търсеният бърз ефект не се е получил, доколкото той не е възможен без систематизиран и научно обоснован подход в породообразувателния процес. Селекцията е работа за две десетилетия и няма кой да я плати, защото никъде по веригата няма кой да я поиска.
Веригата изглежда така. Стопанството получава обвързано подпомагане според броя на животните и от 15 май 2026 г. не е длъжно да докаже нито един продаден литър. Развъдната организация събира членски внос според броя вписани животни и издава селекционни документи на брой. Никъде в тази последователност не се появява литърът, килограмът или процентът мазнини. Онова, което се брои, е поголовието, и то се брои на няколко места едновременно.
Оттам произтича и особеността на понятието „селекционен контрол“ така, както работи у нас. То удостоверява принадлежност по документ, а не по оценка на самите животни, което позволява стадо да се води автохтонна порода под селекционен контрол, без някой да е проверил доколко животните в него отговарят на породния стандарт. Най-известното стадо в страната, около което вече двайсет месеца се водят преговори, се води именно така.
Местните породи имат стойност като генетичен резерв — устойчивостта на дълъг преход, на бедна паша и на паразити е признак, който в планинско отглеждане струва повече от литрите. Резервът обаче има смисъл само при затворена родословна книга, контролирано родословие и развъдна програма с измерими цели, и престава да го има, когато популацията се допълва с разплодници от сродни стада отвъд границата. Тогава уникалността е административна, а не биологична, и въпросът какво точно се финансира остава без отговор.
Защо се загуби арабският пазар
Обяснението, което се повтаря най-често, е санитарно и е вярно наполовина. България изнасяше през 2022 г. 2 600 тона сирене и кашкавал за Саудитска Арабия, през 2024 г. — 163 тона, а за първите пет месеца на 2025 г. — 24 тона. Ограничителните зони и загубеният статут наистина затвориха тази врата.
Санитарната забрана обаче дойде върху сектор, който и без нея трудно би удържал такъв пазар. Арабските купувачи търсят еднородни партиди в предвидимо качество, с постоянни показатели и с ритмични доставки, а такива партиди се сглобяват от стада, водени по продуктивност, не от сбор от дребни стопанства с животни от неясен произход. Загубата на пазара беше приписана на болестта, докато втората ѝ причина — липсата на стока в исканото качество и количество — не тревожи почти никого, понеже почти никой не се е насочвал натам.
Къде отива болестта, когато не се изкоренява
Румъния е примерът, който у нас се цитира като предупреждение срещу ваксинацията, макар да показва нещо друго. Тя загуби износа си на живи животни не защото ваксинира, а защото не удържа проследяемостта, и започна да ваксинира едва след като загуби пазара. Резултатът е видим и днес: от началото на 2026 г. до края на юли там са регистрирани шест огнища на чума по дребните преживни животни, а африканската чума по свинете е с 155 огнища при домашни свине — при по-строг режим от българския. Държава, която прилага и ваксина, и ограничения, продължава да има огнища, доколкото изкореняването не е доведено докрай.
Българските числа за шарката към края на юли изглеждат по-добре, отколкото се говори: четири огнища от началото на годината, при 205 в Гърция, 30 в Турция, 25 в Северна Македония, пет в Румъния и едно в Сърбия. През последните десет дни към тях се прибавиха огнищата в Тешово, където бяха умъртвени 220 овце, в Малък дол в Старозагорско с 23 животни, и две нови в същата област, около които в надзорните зони попаднаха и села от Димитровградско.
Произходът на тези огнища вече не е предмет на догадка. Филогенетичният анализ отнася вируса от последната вълна към клада A1, различна от клада A2, причинила европейските огнища през 2022 и 2023 г., с високо сходни последователности в Гърция, България и Румъния. Заместник-министърът описа географията направо: стопанството в Благоевградско е на граничната бразда, а срещу него, в областта Серес, огнищата са четиридесет. При летните температури вирусът едва ли се пренася механично, което оставя движението на животни като най-вероятен път — нерегламентирана търговия със заразени животни, срещу която още преди месец е потърсено съдействие от Гранична полиция.
Онова, което ваксината не може да направи
Ваксината е инструмент с доказано действие и никой сериозен спор не го оспорва. Тя обаче предполага две неща, които у нас ги няма. Първото е изкоренен източник: болните и контактните животни да бъдат махнати, преди здравите да бъдат защитени. Второто е регистър, на който може да се вярва, доколкото покритие от три четвърти за два месеца изисква да се знае къде е кое животно, кога е ваксинирано и с какво.
Към момента в една област стоят дванайсет незакрити огнища, за едно стадо се преговаря двайсети месец, друго стои в европейската система от 2018 г. насам, а до преди месец в същата система са светели до петдесет огнища, които не е трябвало да светят. Самият заместник-министър признава, че в страната има около седем хиляди обекта с преживни животни и че всички те не могат да бъдат държани под контрол, а в няколко от последните случаи сигналът за съмнение е дошъл първо през браншова организация, а не по официалния ветеринарномедицински ред.
Прилагана върху такъв терен, ваксината няма да спре разпространението — ще го прикрие. Ваксинираното животно дава положителен резултат в серологичния тест също като преболедувалото, тестът не ги различава, и мониторингът, върху който стъпва целият статут на страната, губи смисъл. Тогава от загубата остава само по-дългият ѝ вариант: затворени пазари, ограничени зони, паша под забрана и стада, които дават все по-малко.
Овцете в кланиците го показват най-ясно. През 2023 г. през българските кланици са преминали 213,7 хиляди овце и кози, през 2024 г. — 150,6 хиляди, а през 2025 г. — 87,3 хиляди. Изкупната цена на живо тегло стои непроменена на 5,88 евро за килограм, докато цената на едро и на дребно се покачва с над десет на сто годишно. Стадата ги има, но все по-малка част от тях минава през официалната верига.
Какво печели стопанинът и от кого
Погледнато отстрани, стопанинът излиза победител от почти всяко стълкновение през последните години. Изискването да докаже реализирано мляко отпадна и подпомагането остана. Проверките в засегнатите зони бяха спрени. Стада, за които имаше заповед за умъртвяване, стоят непокътнати, а едното от тях спечели делото си пред Върховния административен съд. Компенсации за попадналите в ограничителни зони бяха изплатени, макар и скромни. Всяко от тези неща поотделно изглежда като спечелена битка.
Общото между тях обаче е, че нито едно не е спечелено от пазара. Всичко е получено от държавата — като изключение, като отложена проверка, като отменена заповед или като помощ, и точно затова всяка от тези победи скъсява разстоянието между стопанството и министерския кабинет, вместо да го удължава. Стопанин, който не е длъжен да покаже нито един продаден литър, е освободен от административна тежест, но заедно с това е освободен и от необходимостта да има купувач; а стопанство без купувач няма цена, по която да се сравнява с чуждото, няма основание да инвестира в селекция и няма как да разбере дали работи добре, или зле.
Доходът, който не идва от пазар, идва от решение. Решенията се вземат в сгради, чиито обитатели се сменят на всеки няколко месеца, а условията се пренаписват с наредба, обнародвана в средата на кампанията. Който зависи от такъв доход, не може да откаже нищо и не може да планира отвъд текущата година, което и обяснява защо браншовите искания у нас се отнасят почти изцяло до ставки, срокове, компенсации и изключения, а не до пазари, добиви или качество.
Най-нагледното доказателство стои във Велинград. Стадото беше спасено от умъртвяване, което по всяко публично мерило е победа. Ето как изглежда тя по думите на самия стопанин от началото на 2026 г.: цяла година никой не обръща внимание на проблема им, всеки ден се чудят как да осигурят изхранването на близо две хиляди животни, пашата е забранена, средствата за фураж не достигат, достъп до пазара не е получен нито за Великден, нито за Гергьовден, а продукцията остава непродадена. Две хиляди овце, спасени от заповедта, живеят от дарения и не произвеждат нищо, което да може да бъде продадено.
Това е капанът, който отвън се чете като упоритост, а отвътре — като единствения възможен избор. Стопаните, които се отбраняват от държавата, не се откъсват от нея, а се привързват към нея по-здраво, доколкото след всяко отвоювано изключение оцеляването им зависи от следващото. Пазарна независимост при такъв ред не се постига, понеже нищо в него не води към нея.
На 30 юли около пет хиляди румънски овцевъди се събраха пред националната ветеринарна агенция в Букурещ. Румъния ваксинира, след като загуби износа си на живи животни, и оттогава не успява да си върне пазарите в Йордания и Саудитска Арабия — оттам и исканията им: отпушване на износа, справедливи обезщетения, оставка на ръководството. Пет хиляди души излязоха, защото имаха какво да загубят и знаеха точно колко струва загубеното.
Ако утре същото се случи у нас, протест няма да има. Не защото стопаните са по-търпеливи, а защото болшинството от тях не търси тези пазари и не би усетило затварянето им. Тъжното в цялата история не е болестта и дори не са неликвидираните огнища. Тъжното е, че всеки от възможните изходи — изкореняване, ваксинация или възстановен статут — изисква едно и също нещо: сектор, който произвежда и брои какво е произвел, и държава, която знае къде е кое животно и точно какво от него е достигнало до пазара и българските потребители. Докато вместо това се броят глави, ваксината ще бъде поредната симулация на решение, взето вместо действието, което никой не смее да предприеме.
Ася Василева
Източници
European Food Safety Authority. Sheep and goat pox: vaccines and vaccination scenarios to control the epidemics in Greece and Bulgaria in 2025. EFSA Journal 2026;24(2):e9928, публикуван по спешна процедура на 4 февруари 2026 г. Ефективност на живите отслабени ваксини, минимално покритие, сценарии за България по области и за цялата страна, източник на данните за огнищата — системата ADIS.
Българска агенция по безопасност на храните. Актуална информация за епизоотичната обстановка в България, региона и Европа, период 1 януари — 28 юли 2026 г. Огнища на шарка по овцете и козите по държави; чума по дребните преживни животни; африканска чума по свинете.
Министерство на земеделието и храните. Заседание на Оперативния кризисен щаб за мерките срещу шарката по овцете и козите, 4 август 2026 г. Решение за изготвяне на проект на критерии за спешна ваксинация, ревизия на плана, засилени проверки с представители на МВР и спиране на редовните специализирани проверки в засегнатите зони до 31 август.
Изявления на заместник-министъра на земеделието и храните проф. Крум Неделков от 4 и 5 август 2026 г.: срок за решението до края на август, двете ваксинационни стратегии, дванайсет незакрити огнища в област Пловдив и две по дерогация, състоянието на данните в ADIS, преговорите за стадото във Велинград, около 7 000 обекта с преживни животни, огнищата в областта Серес.
Министерство на земеделието и храните, отдел „Агростатистика“. Бюлетин № 472 от май 2026 г. по анкетата „Селскостопанските животни в България към 1 ноември 2025 година“: млечни и месодайни овце майки, добито овче мляко, регионално разпределение.
Държавен фонд „Земеделие“ — Разплащателна агенция. Годишен пакет минимални помощи за 2025 г., подсхема 2.4 — компенсации за стопани в ограничителни зони около огнища на шарка по дребните преживни животни: 2 253 840 лева, изплатени на 737 стопани. Данни за Кампания 2025 и Кампания 2026 по обвързаното подпомагане за дребен рогат добитък.
Министерство на земеделието и храните — заповеди за определяне на ставките по интервенциите за обвързано подпомагане за животни за Кампания 2025: овце и кози, включени в развъдни програми — 84,30 лв. (43,10 евро) за първите 300 животни и 67,44 лв. за следващите; овце и кози от местни породи в развъдни програми — 48,47 лв. (24,78 евро) и 38,76 лв. Преходна национална помощ за овце майки и кози майки, обвързана с производството, Кампания 2025 — ставка 41,07 лв. (21 евро), 481 396 допустими животни, финансов пакет 10 974 000 евро; изплатени от Държавен фонд „Земеделие“ 19 391 734 лв. на 4 414 стопани.
Наредба № 3 от 10 март 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, изменена в „Държавен вестник“, бр. 28 от 15 май 2026 г. — отпадане на изискването за доказана реализирана продукция при дойни крави, биволи, дойни овце и кози.
Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно заразните болести по животните; Делегиран регламент (ЕС) 2023/361. Световна организация за здравето на животните, Кодекс за здравето на сухоземните животни, глава 14.9.
Ветеринарна литература за производствените последици от шарката по овцете и козите: обзорни публикации за икономическото въздействие на каприпоксвирусите; Epidemiological Characteristics and Economic Impact of Lumpy Skin Disease, Sheeppox and Goatpox Among Subsistence Farmers in Northeast Nigeria — данни за загуба на живо тегло и за разликата в продажната цена на засегнатите животни.
Зоотехнически данни за млечността на породите: източнофризийска овца — 450 до 500 литра за доен период; Лакон — 350 до 370 литра за лактационен период при 170—180 дни; Аваси — около 140 литра при бедно хранене и 400 до 450 литра при селекционирани стада и добро хранене. Аграрен университет — Пловдив, дисертационен труд от 2025 г. на катедра „Животновъдни науки“: дял на контролираните овце за производство на мляко и оценка на резултатите от прилаганите схеми на кръстосване.
Министерство на земеделието и храните, информационно табло „Агнешко месо“ — производство в кланици по години, изкупни цени, цени на едро и на дребно. Национален статистически институт — износ на сирене и кашкавал за Саудитска Арабия по години.
Понятия
Шарка по овцете и козите (ШОК) — остро вирусно заболяване, причинявано от вируси от род Capripoxvirus, семейство Poxviridae. Висока заразност; вирусът оцелява до два месеца във вълната и до шест месеца в помещението. Не е опасно за хората. Болест от категория А по европейската класификация, което означава, че при поява се изисква незабавно ликвидиране.
Чума по дребните преживни животни (ЧДПЖ) — друго заболяване, причинявано от морбиливирус, с висока смъртност. Не бива да се смесва с шарката. Огнището във Велинград е от чума, а огнищата от лятото на 2026 г. са от шарка.
Ликвидиране чрез умъртвяване (stamping out) — основна стратегия при болести от категория А: умъртвяване на болните и контактните животни, обезвреждане на труповете, механично прочистване и дезинфекция на обекта, и обособяване на защитна и надзорна зона около него.
Спешна превантивна ваксинация — ваксинация на животни с висока степен на риск и на стопанства извън заразената зона, които са застрашени от навлизане на инфекцията. Прилага се при болести, чиято основна стратегия остава умъртвяването на заразените стада.
Покриваща (задушаваща) ваксинация — ваксинация на всички възприемчиви животни в определен географски район, включително в отделни части от територията на държавата.
ADIS (Animal Disease Information System) — електронна платформа на Европейския съюз за уведомяване, координация и обмен на информация при огнища на заразни болести по животните. През нея държавите членки докладват възникването и приключването на огнищата.
Дерогация — изрично допуснато изключение от общо правило, предвидено в европейското законодателство. При болести по животните може да се прилага например за застрашени от изчезване местни породи, за да не бъде унищожен генетичният ресурс.
Обвързано подпомагане на доходите — форма на директно плащане по Общата селскостопанска политика за определени сектори, включително животновъдство. В България от 15 май 2026 г. отпадна изискването за доказана реализация на мляко при дойни овце и кози.
Селекционен контрол — система за вписване на животни в родословна книга и за издаване на зоотехнически документи от развъдна организация. Удостоверява принадлежност към порода по документ; сама по себе си не е гаранция, че продуктивността на животните се измерва и че развъдната програма се изпълнява.
Статут, свободен от болестта — официално признание, че държава или регион не отчита активни огнища на дадена болест. Отваря търговията с живи животни и с определени продукти към трети страни; загубата му я затваря.
