Годината започна с предложение, което разглобява ОСП такава, каквато я знаем: директните плащания остават защитени, а всичко останало влиза в общ национален пакет от 865 млрд. евро, където земеделието се състезава с отбраната, миграцията и инфраструктурата. Оттогава: лидерите не се разбраха за бюджета през юни, кипърското председателство предаде щафетата с първи компромисен текст, ирландското обеща нов около септември–октомври, а докладчикът на Европарламента Норберт Линс обърна посоката — маха задължителната дегресия и вдига тавана на 500 000 евро, срещу което за месец се изсипаха три хиляди поправки. Кратък ориентир за завръщане от отпуска: какво е решено, какво не е, и какво значи всяка от версиите за българското стопанство — с числата, които вече знаем
Август е единственият месец, в който брюкселският календар и полският календар си приличат: и двата спират. Затова е и подходящият момент за равносметка — защото от септември нататък преговорите за следващата Обща селскостопанска политика и за бюджета, който я храни, влизат в най-активната си фаза, а позициите, които се заемат до декември, ще определят рамката до 2034 г. Ето къде стоят нещата до тук.
Основата: какво изобщо се предлага
Предложението на Европейската комисия от 16 юли 2025 г. (пакетът COM(2025) 565) е най-дълбокото преустройство на ОСП от десетилетия. Познатата политика с два стълба се разглобява: голяма част от нея — включително развитието на селските райони — влиза в общ пакет от 865 млрд. евро за Национални и регионални партньорски планове (NRPP), в който всяка държава разпределя средствата по свои приоритети, а земеделието се конкурира с кохезията, инфраструктурата, миграцията и отбраната. Защитени от това състезание остават само директните плащания — минимум 296 млрд. евро за Съюза за седемте години, срещу 387 млрд. в сегашния период. Комисията твърди, че така администрирането се опростява и държавите получават гъвкавост; критиците виждат разводняване на общата политика, по-слаб контрол и риск парите за селските райони и околната среда да изтекат към по-шумни приоритети. Зелената архитектура отслабва още в самото предложение — екологичната обвързаност с плащанията изчезва, а заделени бюджети за биоразнообразие и климат няма.
Бюджетът: където всичко заседна
Преди която и да е подробност по самата ОСП стои бюджетът — и точно той не мръдна. На юнската среща на Европейския съвет лидерите не подкрепиха предложението на Комисията за Многогодишната финансова рамка от около 2 трлн. евро; кипърското председателство опита компромис преди края на мандата си и не събра подкрепа, като на 17 юни разпространи първи компромисен текст по аграрното досие — основа за преговори, съсредоточена главно върху управлението и вграждането на ОСП в новата архитектура. От 1 юли председателството е ирландско, с обявени приоритети продоволствена сигурност, конкурентоспособност, опростяване, устойчивост и смяна на поколенията; преработен компромис по бюджета се очаква около септември–октомври, преди среща на върха към края на годината. Европейският парламент междувременно поиска по-голям и по-твърдо заделен аграрен бюджет — сблъсък между институциите, заявен още преди началото на тристранните преговори. Дотогава всички спорове по плащанията висят на една и съща кука: колко пари изобщо ще има.
Трите архитектури на плащанията
По най-чувствителния въпрос — праговете и таваните — на масата вече стоят три различни конструкции. Комисията предлага стъпаловидно намаление на базовото площно плащане над 20 000 евро — с 25, 50 и 75 на сто по стъпала — и твърд таван от 100 000 евро, без днешното приспадане на разходите за труд. Докладчикът на Парламента Норберт Линс (ЕНП, Германия) в проектодоклада си, представен в Комисията по земеделие на 29 юни, върви в обратната посока: задължителната дегресия отпада, таванът се вдига на 500 000 евро, а държавите получават опция да прилагат по-нисък, от 100 000; връщат се отделното преразпределително плащане и отделната подкрепа за младите, пенсионерите запазват правото на подпомагане, а бюджетът за обвързана подкрепа се реже приблизително наполовина спрямо предложеното от Комисията. До 23 юли по доклада са внесени около 3 000 поправки — мярка за това колко далеч е Парламентът от обща позиция. В Съвета още през ноември единадесет държави — от Германия и Чехия до Ирландия и Швеция — публично се обявиха против задължителния механизъм за таван и дегресия; накъде ще завие компромисът, ще проличи от ирландския текст наесен.
Българската сметка по трите версии вече може да се направи, защото от 3 август разполагаме с официалното разпределение на плащанията по ОПДУ. При архитектурата на Комисията в зоната на намаленията попада всяко единадесето стопанство — 3 981 кандидати, при които са 71 на сто от парите по интервенцията, — с обща цена до около 107 млн. евро годишно по горната оценка на редакцията. При архитектурата на Линс задължителното намаление би докоснало само получаващите над половин милион: у нас в най-горния публикуван интервал, над 300 000 евро по ОПДУ, стоят едва 46 стопанства. Всичко останало при него е национален избор — което означава, че спорът за праговете не изчезва, а се мести от Брюксел в София, при това без европейско правило, зад което една национална администрация да се скрие.
Кой ще получава: отворените дефиниции
Успоредно тече спор, който може да засегне повече стопанства от всеки таван: кой изобщо има право на подпомагане. Дефиницията на „активен фермер“ се преотваря; обсъжда се дали пенсионери да продължат да получават директни плащания — Линс казва да, части от Парламента настояват за обратното; търси се как подкрепата да се насочи по-плътно към младите и към по-малките стопанства. Колкото повече свобода получават правителствата в националните планове, толкова по-остро стои и въпросът за прозрачността при разпределянето — гражданските организации предупреждават за надпревара към дъното при екологичните стандарти, ако общите правила изтънеят.
Препоръките по държави: първият продукт, в който не вярват и авторите му
Докато рамката виси, Комисията вече готви първия си практически инструмент по новата архитектура: специфични препоръки към всяка държава, които националните планове ще трябва да адресират, преди Брюксел да ги одобри. Замисълът е препоръките да станат кормилото, което удържа общите цели при толкова национална свобода. Отвътре обаче се чуват други гласове: по обзора на журналистката Наташа Фут в ARC2020 от 13 юли, служители на Комисията, говорили анонимно, определят упражнението като безполезно — „никога не съм се чувствал толкова безполезен“, казва един от тях, — посочват, че държавите са скептични, че инструментите за прилагане са слаби, че екологичните дирекции на самата Комисия не са системно консултирани и че базата данни се свежда до хармонизираната статистика на Евростат. Ако препоръките останат в този вид, тежестта на националните планове ще се носи от националните столици — с всичко, което това означава за държава, чието министерство призна пред парламентарната комисия на 2 юли, че концепция и анализи по бъдещата ОСП няма.
Календарът до декември
Есента е подредена така: ирландски компромис по бюджета около септември–октомври; успоредно — гласуване на поправките и позиция на Комисията по земеделие в Парламента; среща на върха към края на годината; и чак след като бюджетната рамка се затвори, същинските тристранни преговори по ОСП. Прецедентът приканва към трезвост — предишната реформа вървя от предложение до споразумение три години и влезе в сила след двегодишен преход. Българските редове в този календар са известни: становищата на НАЗ, АЗПБ и ОЗП са внесени, преписката на редакцията с МЗХ по числата зад позицията за таваните продължава, а решението по гъвкавостта за 2027 г. — първият твърд национален срок — изтича на 31 август. Дебатите през есента няма да са дали да има прагове, а чии прагове — и с чия сметка ще се преговаря.
Източници
Предложение на Европейската комисия за ОСП 2028–2034 г. в пакета за Многогодишната финансова рамка — COM(2025) 565, 16 юли 2025 г.
Natasha Foote, „CAP Catch Up – Where are discussions in Brussels at?“, ARC2020 (Agricultural and Rural Convention), 13 юли 2026 г. — включително анонимните изявления на служители на Комисията за препоръките по държави.
Проектодоклад на докладчика Норберт Линс (ЕНП, Германия) по регламента за ОСП 2028–2034 г., представен в Комисията по земеделие на Европейския парламент на 29 юни 2026 г.; Agence Europe — около 3 000 внесени поправки към 23 юли 2026 г.; Agence Europe — позиции на единадесет държави членки срещу задължителния таван и дегресията, заседание на Съвета по земеделие и рибарство, ноември 2025 г.
Компромисен текст на кипърското председателство по аграрното досие, 17 юни 2026 г.; приоритети на ирландското председателство на Съвета на ЕС, юли–декември 2026 г.
Архив на zemedeleca.bg: материалите за предложението за МФР и трите кохезии; за юнското заседание на Европейския съвет; за позициите на НАЗ, АЗПБ и ОЗП по ОСП 2028–2034 г.; изслушването на министър Пламен Абровски пред Комисията по земеделие и храни на 2 юли 2026 г.; „Четирите прага на новата ОСП вече могат да се сметнат“ — данните по ОПДУ от писмо изх. № ВОП02-141/03.08.2026 г. на МЗХ и оценката за около 107 млн. евро годишно; регламентът от 14 юли 2026 г. и решението по гъвкавостта за 2027 г. със срок 31 август.
Понятия
NRPP — Национални и регионални партньорски планове — новата архитектура на европейския бюджет 2028–2034 г., в която ОСП (без защитените директни плащания) се влива в общ национален пакет заедно с кохезията и други политики.
Дегресия — стъпаловидно намаление на базовото площно плащане над определени прагове — в предложението на Комисията: 25 на сто над 20 000 евро, 50 на сто над 50 000, 75 на сто над 75 000.
Таван (capping) — горна граница на базовото плащане на стопанство за една кампания: 100 000 евро без приспадане на разходите за труд при Комисията; 500 000 евро със национална опция за 100 000 при проектодоклада на Линс.
Защитен (ringfenced) бюджет — средства, заделени със закон за конкретна цел, които не могат да се пренасочват към други политики — в предложението такива са само директните плащания: минимум 296 млрд. евро за ЕС за седемте години.
Активен фермер — регулаторна дефиниция на лицето, което има право на директни плащания (днес по Регламент (ЕС) 2021/2115) — една от най-спорните точки на реформата, включително по въпроса за пенсионерите.
