Заповедта на министър Абровски от 3 август привежда методиката по Стратегическия план в съответствие с третия опростителен пакет на ЕС, в сила от 1 януари: стопанствата между 10 и 30 хектара излизат от изискването за диверсификация, допустимото намаление на пасищата на национално ниво се удвоява, а изцяло биологичните стопанства се считат за изпълнили шест от деветте стандарта. Правилата действаха в кампания 2026 от март — контролният им текст идва след края ѝ.
Със заповед № РД 09-820 от 3 август 2026 г. министърът на земеделието и храните Пламен Абровски измени Методиката за прилагане на предварителните условия по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Методиката е документът с пряко действие върху всекидневието на стопанствата: по нея проверяващите от Държавен фонд „Земеделие“ оценяват дали стопанството спазва деветте стандарта за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и законоустановените изисквания за управление (ЗИУ) — условията, от чието изпълнение зависи дали директните плащания се получават в пълен размер, или намалени със санкция. Заповедта предстои да бъде обнародвана в „Държавен вестник“ и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от обнародването.
Три от промените пренареждат правила, по които се планира стопанска година: прагът за диверсификация на културите скача от 10 на 30 хектара, допустимото намаление на постоянно затревените площи на национално ниво се удвоява от 5 на 10 на сто, а изцяло биологичните стопанства получават презумпция за съответствие с шест от деветте стандарта. Четвъртата засяга работата с продукти за растителна защита и добавя задължение, което при проверка се доказва с документ. Нито едно от тези решения не е взето в София.
Решението е от декември, текстът — от август
И трите големи промени пренасят в българската методика Регламент (ЕС) 2025/2649 — третия поред „опростителен“ акт за Общата селскостопанска политика, подписан на 19 декември 2025 г., обнародван в Официален вестник на 31 декември и в сила от 1 януари 2026 г. Предисторията е позната: след фермерските протести от зимата на 2024 г. Брюксел облекчи изискванията за пръв път още с Регламент (ЕС) 2024/1468, който освободи стопанствата под 10 хектара от контрол и санкции по предварителните условия. През февруари 2025 г. Европейската комисия представи визията си за земеделието и храните, през май внесе предложението за новия пакет, а през ноември Парламентът и Съветът се споразумяха по окончателния текст. Комисарят по земеделие Кристоф Хансен защитаваше пакета като смъкване на административна тежест; природозащитните организации го четяха като поредно отстъпление от екологичните гаранции в ОСП. И двата прочита се виждат в българската заповед.
Регламентите на ЕС се прилагат пряко — за разлика от директивите те не чакат национален акт, за да породят права и задължения. Затова новите правила действаха в кампания 2026 от самото ѝ начало: Министерството на земеделието и храните ги представи на откриването на националната информационна кампания за директните плащания в Монтана на 26 март, приемът на заявления приключи на 9 юни, а методиката — текстът, по който същите правила ще се прилагат при проверка — беше изменена чак на 3 август. Юридическа празнина няма; правното основание през цялото време е самият регламент. Практически обаче стопаните планираха сеитбооборот и подаваха заявления месеци преди контролният документ да придобие окончателния си вид. Изменението се появява, след като всички стопански решения за годината са взети, и точно преди сезона на проверките, които ще се извършват по новия текст.
Диверсификацията започва от 30 хектара
Досегашният режим по ДЗЕС 7 имаше две стъпала: стопанствата с обработваема земя между 10 и 30 хектара дължаха поне две култури, тези над 30 хектара — поне три. Новата редакция на чл. 14 премахва долното стъпало изцяло. Задължение за диверсификация вече има само над 30 хектара обработваема земя: поне три различни култури, като основната не може да заема повече от 75% от обработваемата земя, а двете основни заедно — повече от 95%. Под този праг изискването отпада заедно с контрола и санкциите. Същият праг от 30 хектара важи и за алтернативния подход по стандарта — сеитбооборота (ежегодна смяна на културата върху минимум 35 на сто от обработваемата земя, така че за три години през смяна да минат всички парцели).
За средното по мащаб полско стопанство това е осезаема промяна. Стопанин с 25 хектара, който досега е делил площта между пшеница и слънчоглед, защото стандартът изискваше втора култура, от тази кампания може да засее и само едната. Дали да го направи, вече е агрономически, а не административен въпрос — сеитбооборотът прекъсва циклите на болестите и неприятелите и пази почвеното плодородие независимо от нормативната рамка. Стандартът вече не важи за малките и средните площи, но агрономическите основания за редуване на културите не зависят от нормативен текст.
Заповедта променя още две неща в същия стандарт. Първото: заличава се цялата колона „Тежест“ за диверсификацията — скалата, по която неспазването се градираше от „много ниска“ (поне две култури, основна до 85 на сто) до „висока“ (една-единствена култура). Как проверяващият ще определя тежестта на нарушение по този стандарт занапред, методиката вече не казва — въпрос, който остава за практиката на фонда. Второто: отменя се т. 4 от списъка с изключения по чл. 14, ал. 5. Рамковият Регламент (ЕС) 2021/2115 предвиждаше облекчение за сертифицираните биологични производители вътре в самия ДЗЕС 7; след заповедта то е уредено на друго място и с далеч по-широк обхват — в новия чл. 7.
Пасищата: допустимата загуба се удвоява
Замяната „от 5%“ с „от 10%“ в чл. 8 е най-кратката като текст и най-тежката като последици промяна в заповедта, защото засяга стандарта, който пази постоянно затревените площи — ДЗЕС 1.
Механизмът му е особен: в нормална година той не поставя никакво изискване към отделния стопанин. ДЗЕС 1 е национален предпазен клапан. През 2018 г. е фиксирано референтно съотношение между постоянно затревените площи и общата земеделска площ — 13,17 на сто за България. Всяка година Министерството на земеделието и храните изчислява текущото съотношение по площите, декларирани пред ДФ „Земеделие“. Правилото досега: падне ли то с повече от 5 на сто под референтното — тоест под около 12,51% — стопаните, които през годината са преобразували пасища и с това са допринесли за спада, се задължават да ги възстановят обратно в трева по реда на чл. 33б от Закона за подпомагане на земеделските производители. Новият праг от 10 на сто мести тази граница на около 11,85%. С други думи: спрямо 2018 г. страната може да изгуби двойно повече постоянно затревени площи, преди механизмът за принудително възстановяване да се задейства.
Причината стандартът изобщо да съществува: постоянно затревените площи трупат органичен въглерод в почвата с десетилетия, държат склона срещу ерозия и поддържат биоразнообразие, каквото обработваемото поле няма. Разорат ли се, натрупаното се освобождава бързо, а обратният път — възстановяването на трайна тревна покривка с нейните функции — се мери в години. Затова именно тази част от пакета срещна най-острата съпротива в Брюксел: WWF я определи като отслабване на защитата на пасищата, представено като опростяване.
Другата страна: за отделния стопанин днес не се променя нищо. Клапанът се задейства от националното съотношение, а не от индивидуално решение, и докато то се държи над прага, задължение за възстановяване няма. Промяната удвоява националния резерв, без да дава на отделното стопанство право да разорава. Числото, което оттук нататък си струва да се следи ежегодно, е едно: къде стои текущото българско съотношение спрямо 13,17 на сто. То е мярката дали новият праг е далечен теоретичен буфер, или близка граница.
Биологичните стопанства: зелени по определение
Новият чл. 7, ал. 2 въвежда в методиката презумпцията, наложила се в брюкселския жаргон като „зелени по определение“: земеделски стопани, чието стопанство изцяло се състои от единици за биологично производство, от единици в преход към биологично производство или от комбинация от двете (по смисъла на чл. 3, т. 10 и 11 от Регламент (ЕС) 2018/848), се считат за отговарящи на изискванията на ДЗЕС 1, 3, 4, 5, 6 и 7. Логиката на регламента: биологичните правила и без това изискват сеитбооборот, почвена покривка и ограничения, които се припокриват с тези стандарти, а двойната проверка на едно и също нещо е излишна администрация. Сертификатът по Регламент 2018/848 се приема за достатъчно доказателство.
Три уточнения са съществени. Първо, ключовата дума е „изцяло“: стопанство, което държи и една-единствена конвенционална производствена единица, не се ползва от презумпцията — за него всички стандарти важат на общо основание. Второ, презумпцията не покрива всичко: ДЗЕС 2, 8 и 9 (опазването на влажните зони и торфищата, особеностите на ландшафта и екологично чувствителните постоянно затревени площи в Натура 2000) остават задължителни и за биологичните стопанства — изрично, по новата ал. 3. Трето, презумпцията стъпва върху сертификата: изгуби ли той валидност, пада и тя.
Пръскането: по етикет и с договор
Промяната в ЗИУ 8.2 подрежда изискванията при работа с продукти за растителна защита (ПРЗ) в две ясни задължения за професионалните потребители. Първото: личните предпазни средства се използват съгласно изискванията за безопасна употреба на конкретния продукт, посочени в етикета и/или в информационния лист за безопасност (ИЛБ) — тоест екипировката, разписана от производителя за конкретния продукт, а не каквито и да е ръкавици и маска. Второто: стопанство, което няма собствено оборудване за прилагане на ПРЗ и възлага пръскането на външен изпълнител, трябва да има сключен договор с правоспособен оператор.
Замяната на „сертифициран“ с „правоспособен“ в таблицата за оценка не е само езикова. Правоспособността е точната категория по Закона за защита на растенията — удостоверението за работа с продукти от професионална категория на употреба — докато „сертифициран“ нямаше ясна опора в нормативната уредба. За стопанина преводът е прост: който пръска сам, трябва да може да покаже, че екипировката отговаря на етикета на продукта; който възлага — да извади договора. При проверка договорът и документацията за екипировката се изискват наравно със състоянието на площите.
Календарът и какво следва
Календарът на промяната се сглобява така: Брюксел взе решението през декември, регламентът действа от 1 януари, кампания 2026 мина по новите правила от март до юни, а изменението на методиката идва на 3 август — предстои обнародване в „Държавен вестник“, тече 14-дневен срок за обжалване, и по този текст ще се извършат проверките за кампания, която по документи вече е приключила.
Стопанствата с обработваема земя между 10 и 30 хектара не дължат диверсификация и не подлежат на контрол и санкции по ДЗЕС 7; при планирането на сеитбооборота за 2027 г. изискването за три култури важи само над 30 хектара. Изцяло биологичните стопанства могат да смятат шестте стандарта за покрити, но само докато сертификатът е валиден и докато в стопанството няма конвенционална единица. Всички, които възлагат растителната защита на външни изпълнители, трябва да добавят договора с правоспособен оператор към набора документи, които проверяващият има право да поиска. Следващата проверка на място ще се извърши вече по новия текст.
Източници
Заповед № РД 09-820 от 3 август 2026 г. на министъра на земеделието и храните за изменение и допълнение на Методиката за прилагане на предварителните условия по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Република България 2023–2027 г., утвърдена със Заповед № РД 09-952 от 5 септември 2024 г. (ДВ, бр. 78 от 2024 г.), изм. и доп. със Заповед № РД 09-792 от 25 юли 2025 г. (ДВ, бр. 64 от 2025 г.).
Регламент (ЕС) 2025/2649 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2025 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2021/2115 по отношение на системата за предварителни условия, видовете интервенции под формата на директни плащания и в областта на развитието на селските райони, и на Регламент (ЕС) 2021/2116 — обнародван в Официален вестник на ЕС на 31 декември 2025 г., в сила от 1 януари 2026 г.
Регламент (ЕС) 2021/2115 — Приложение III (стандарти за ДЗЕС); Регламент (ЕС) 2024/1468 (първи опростителен пакет); Регламент (ЕС) 2018/848, чл. 3, т. 10 и 11 (определения за производствена единица за биологично производство и единица в преход).
Съобщение на Министерството на земеделието и храните от 26 март 2026 г. за представянето на промените в ДЗЕС 1 и ДЗЕС 7 на националната информационна кампания за директните плащания в Монтана; график на Кампания 2026 — прием на заявления до 9 юни 2026 г.
Закон за подпомагане на земеделските производители — чл. 33б (възстановяване на постоянно затревени площи) и чл. 55, ал. 2 (основание на заповедта).
Позиция на Европейския политически офис на WWF по предложението за изменение на ДЗЕС 1, май 2025 г.; досие „Пакет за опростяване на ОСП“ в законодателния регистър на Европейския парламент.
Понятия
Предварителни условия — наборът от стандарти (ДЗЕС) и законоустановени изисквания за управление (ЗИУ), чието спазване е условие за получаване на директните плащания и на площните плащания за развитие на селските райони в пълен размер.
ДЗЕС — стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята. Девет на брой: ДЗЕС 1 — поддържане на съотношението на постоянно затревените площи; ДЗЕС 2 — опазване на влажните зони и торфищата; ДЗЕС 3 — забрана за изгаряне на стърнища; ДЗЕС 4 — буферни ивици покрай водните течения; ДЗЕС 5 — управление на обработките срещу ерозия; ДЗЕС 6 — минимална почвена покривка; ДЗЕС 7 — сеитбооборот или диверсификация на културите; ДЗЕС 8 — запазване на особеностите на ландшафта; ДЗЕС 9 — защита на екологично чувствителните постоянно затревени площи в Натура 2000.
Референтно съотношение — делът на постоянно затревените площи спрямо общата земеделска площ, фиксиран за 2018 г. (13,17 на сто за България). Спрямо него се мери годишното съотношение по ДЗЕС 1.
Диверсификация на културите — засяване на обработваемата земя с определен минимален брой различни култури при ограничения за дела на основните; алтернатива на сеитбооборота (ротацията) при изпълнение на ДЗЕС 7.
ИЛБ — информационен лист за безопасност; документът на производителя на продукт за растителна защита с изискванията за безопасна употреба, включително личните предпазни средства.
Правоспособен оператор — лице с удостоверение по Закона за защита на растенията за работа с продукти за растителна защита от професионална категория на употреба.
Пряка приложимост — свойство на регламентите на ЕС да пораждат права и задължения от датата на влизането си в сила, без да е необходим национален акт за въвеждането им (за разлика от директивите).
