МЗХ събира до 40,8 млн. евро кризисен ресурс — от прехвърляне по „зелените интервенции“ и от възстановени средства по програмата 2007–2013 г., чийто окончателен размер ще е ясен към 31 август. Намалението от декамитмънта, което изменението покрива, е известно от юни: 47,49 млн. евро. Основанието за наредбата по новата интервенция чака второ четене в парламента, а три инструмента от юлския регламент за торовете — авансите, торовата схема и решението за пакета 2027 г. с краен срок 31 август — останаха извън обявения пакет.
„Работим усилено за спасяването на средствата по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.“ С това изречение заместник-министърът на земеделието и храните Красимир Чакъров откри заседанието на тематичната работна група по плана, провело се в министерството на 12 август — с участието на заместник-министър Янислав Янчев, експерти от МЗХ и Държавен фонд „Земеделие“ и представители на заинтересованите страни. Всички мерки до края на 2026 г., обобщи Чакъров, са подчинени на една задача: наличният ресурс да бъде усвоен в рамките на програмния период — чрез преразпределение на средства, изменение на интервенции и въвеждане на нови възможности за подпомагане. Формулировката „спасяване“ не е реторична. По старата ПРСР 2014–2020 г. през декември 2025 г. бяха безвъзвратно изгубени 218,8 млн. евро, а през юни тази година от самия Стратегически план бяха отписани 47,49 млн. евро по механизма N+2 — автоматичната отмяна, при която неусвоените в срок средства се връщат в европейския бюджет. Обявеният на 12 август пакет е отговорът на министерството на този часовник. Ето какво съдържа — и какво остава извън него.
33 милиона евро за плащания при бедствия — интервенцията, чиято наредба чака парламента
Централното в пакета е въвеждането на интервенция, която в Стратегическия план досега не съществува: плащания при кризи, свързани с катастрофични събития и природни бедствия. По думите на Чакъров европейското законодателство дава възможност през 2026 и 2027 г. държавите членки да заделят от свободния си ресурс по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) средства за такова подпомагане; България предвижда да я въведе до края на годината, с обхват върху всички сектори, пострадали от подобни кризи, и с бюджет от 33 млн. евро по ЕЗФРСР, формиран „основно чрез релокация на средства от т.нар. „зелени интервенции“.
Съобщението не назовава правното основание, но описанието съвпада с чл. 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115 — „Плащания за земеделски стопани при кризи вследствие на природни бедствия, неблагоприятни явления или катастрофални събития“, въведен с Регламент (ЕС) 2025/2649 от 19 декември 2025 г. За читателите на разбора ни на двата законопроекта от 15 юли тази интервенция е позната: именно за нея законопроектът за изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители (№ 52-654-01-91, минал първо четене в земеделската комисия на 21 юли) създава основание за национална наредба с новия чл. 68а — с ред, при който приемите се обявяват със заповед на Управляващия орган, общественото обсъждане на заповедта може да продължи само една седмица, а административни санкции по тези интервенции не се налагат. Писахме тогава, че това е инструментът, през който занапред би минавала помощ от типа на тазгодишната за сушата. Близо осем месеца след европейския регламент интервенцията получава български бюджет; националният ѝ правен ред зависи от второто четене на закона наесен.
Откъде идват 33-те милиона, съобщението казва наполовина: от „зелените интервенции“. Кои точно и с колко олеква всяка от тях — не се посочва. (Уточнение на редакцията: тъй като прехвърлянето е в рамките на ЕЗФРСР, става дума за интервенциите с екологична насоченост по Втори стълб — не за екосхемите по директните плащания, които се финансират от другия фонд, ЕФГЗ.) Разпределението по интервенции би трябвало да се види в текста на самото шесто изменение, когато той бъде публикуван за обсъждане.
Още 7,785 милиона — върнати пари от програмата 2007–2013
При прегледа на бюджетите министерството е установило и 7,785 млн. евро по ЕЗФРСР, произтичащи от възстановени разходи по Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г. — тоест средства, връщани от бенефициенти по програма, приключила преди десетилетие, които остават на разположение на Стратегическия план до края на програмния период. Към 31 август ще бъде установен окончателният им размер, след което България ще поиска от Европейската комисия те да бъдат насочени към бюджета на кризисната интервенция и използвани до края на годината. Ако Комисията се съгласи, кризисният ресурс достига до около 40,8 млн. евро (сметка на редакцията: 33 плюс 7,785).
Какво още обезпечава шестото изменение
България вече има одобрение от Европейската комисия за петото изменение на Стратегическия план; работата по шестото започва сега. С него Управляващият орган предлага прехвърляне на средства, с което да бъдат обезпечени бюджетите по всички интервенции, намалени в резултат на декамитмънта за 2025 г. Размерът на това намаление в съобщението не фигурира — но той е публично известен от юни: 47,49 млн. евро, отписани от плана по N+2. С други думи, шестото изменение връща вътрешния баланс на плана след загубата, като мести пари от интервенции с излишък към интервенциите, при които отписването е ударило поетите ангажименти. По думите на Чакъров са подсигурени и необходимите средства за кампаниите 2026 и 2027 г. по Втори стълб. Отвъд 2027 г. стои въпрос, който заместник-министърът формулира открито: очакванията са през 2028 г. да стартира новият програмен период — и тогава ще става ясно как ще бъдат довършвани многогодишните ангажименти, които продължават и след тази граница. „За да можем да спасим средствата, трябва да работим в синхрон и да прехвърляме средства там, където могат да бъдат усвоени“, обобщи Чакъров.
Краят на август решава съдбата на общинските пари
Най-близкият срок в пакета засяга общините. Бенефициентите по общинските мерки имат време до края на август да изпълнят поетите ангажименти по първия, втория и третия прием. Ако ангажиментите бъдат изпълнени, министерството ще обсъди възможността за четвърти прием; ако не — свободните средства ще бъдат пренасочени към други интервенции. Същият подход важи и за местните инициативни групи (МИГ): остатъчните средства по тях ще се пренасочват, ако не бъдат усвоени в необходимите срокове. За общинските ръководства изпълнението на вече договореното е условието изобщо да има следващ прозорец.
Какво се отваря до края на годината — и през 2027 г.
До края на годината се предвижда отваряне на интервенцията „Подпомагане по Натура 2000 за гори“, насочена към определени видове гори във фаза на старост в зони от Натура 2000; средствата за нея идват от остатъчните бюджети по горските мерки. Увеличават се и бюджетите по двете екологични инвестиционни интервенции — „Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда“ и „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване компонентите на околната среда“ — до достигане на 100 на сто от разполагаемия бюджет, с възможност за допълнително увеличение след решение на Комитета по наблюдение. Според министерството това ще позволи да бъдат обхванати част от обвързаните проекти, кандидатствали едновременно по Г1 и Г1.1 или по Г2 и Г2.1 — тоест стопанствата, подали свързани проекти едновременно по общата и по екологичната инвестиционна линия. До края на 2026 г. се очаква и прием по консултантската мярка, по която ще се изготвят безплатни проекти на млади фермери, а през 2027 г. — прием за първична преработка на дървесина.
Резервни списъци до 150 на сто: какво се променя за кандидата
Пакетът включва и промяна в правилата на самите приеми. Занапред проекти ще се одобряват до достигане на 100 на сто от разполагаемия бюджет, а тези в диапазона до 150 на сто ще остават в резервен списък. Кандидатите над 150 на сто няма да бъдат отказвани след предварителното класиране, а едва след публикуването на окончателното. Разликата за стопанина е практическа: отказът идва по-късно, а мястото в резервния списък се превръща в реален шанс — при освобождаване на средства (например от неизпълнени договори) или при увеличение на бюджета допълнителни проекти ще могат да бъдат разглеждани, без нов прием. Обратната страна също е казана: след окончателното класиране нови приеми ще се отварят само ако има и необходимият финансов ресурс, и достатъчно време за изпълнение — ограничение, което в последната година на програмния период ще тежи все повече.
Три инструмента от юлския регламент останаха извън обявеното
Обявеният пакет отговаря на въпроса как наличните пари да не се губят. Успоредно с него обаче тече календарът на регламента от 14 юли — юлските изменения на Регламент 2021/2115 и Регламент 2021/2116 заради кризата с торовете, които разгледахме подробно на 5 август — и нито един от трите му инструмента не беше споменат на заседанието. Първият е торовата схема по чл. 78б: до 50 на сто от допълнителните разходи за торове, до 80 на сто за стопанства със зелени ангажименти, въведена чрез изменение на Стратегическия план, което не се брои в годишния лимит за промени — тоест може да върви успоредно с шестото. Тя е свързана с днешното решение и финансово: европейският ѝ компонент е ограничен до една четвърт от сумите, резервирани за кризисни плащания, така че размерът на кризисния бюджет, определен сега, очертава и тавана на една евентуална бъдеща торова интервенция (при 33 млн. евро — до около 8,3 млн. евро съфинансиране от ЕЗФРСР; сметка на редакцията). Вторият е решението по чл. 103а за пакета на директните плащания за 2027 г. — за България до 84,6 млн. евро увеличение или до 207,9 млн. евро намаление в полза на ЕЗФРСР — с краен срок 31 август. Датата 31 август се появи на заседанието два пъти: като момент за окончателния размер на възстановените 7,785 млн. и като срок за общинските ангажименти. Третият 31 август — този от регламента — не беше произнесен. Третият инструмент са авансите по директните плащания до 75 на сто, платими и преди 16 октомври, които заместник-министър Янчев в края на юли определи като нереалистични за тази кампания заради извънредните приеми.
Работната група заседава в деня, в който Министерският съвет прие управленската програма до 2030 г. — документ, в който Стратегическият план не се споменава. Оперативният календар на сектора за следващите месеци обаче се определя именно тук: в изменението, което предстои да бъде публикувано, в решението, което изтича на 31 август, и в наредбата, чието основание чака второ четене.
Датите, които следим
| Какво | Срок | Източник на срока |
| Изпълнение на общинските ангажименти по трите приема; решение за четвърти прием | края на август 2026 г. | Съобщението на МЗХ от 12 август |
| Окончателен размер на възстановените 7,785 млн. евро; искане до ЕК за насочването им | 31 август 2026 г. | Съобщението на МЗХ от 12 август |
| Решение по чл. 103а за пакета на директните плащания за 2027 г. | 31 август 2026 г. | Регламентът от 14 юли — не беше споменат на заседанието |
| Въвеждане на кризисната интервенция (33 млн. евро); прием по „Натура 2000 за гори“; прием по консултантската мярка | до края на 2026 г. | Съобщението на МЗХ от 12 август |
| Второ четене на ЗИД на ЗПЗП — основанието за наредбата по кризисната интервенция | есента на 2026 г. | Парламентарният календар след първото четене от 21 юли |
| Плащане по торовата схема по чл. 78б, ако бъде въведена | до 30 юни 2027 г. | Регламентът от 14 юли |
| Прием за първична преработка на дървесина | 2027 г. | Съобщението на МЗХ от 12 август |
Източници
Министерство на земеделието и храните — съобщение за заседанието на тематичната работна група по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., с изявления на заместник-министър Красимир Чакъров, 12 август 2026 г.
Регламент (ЕС) 2025/2649 от 19 декември 2025 г. — въвеждане на чл. 78а в Регламент (ЕС) 2021/2115: плащания за земеделски стопани при кризи вследствие на природни бедствия, неблагоприятни явления или катастрофални събития.
Регламент от 14 юли 2026 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2021/2115 и Регламент (ЕС) 2021/2116 (по предложение COM(2026) 282 от 12 юни 2026 г.) — чл. 78б, чл. 103а и авансите по директните плащания.
Народно събрание, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 52-654-01-91, внесен на 15 юли 2026 г.; първо четене в Комисията по земеделието, храните и горите, 21 юли 2026 г.
Архив на zemedeleca.bg: разбор на двата законопроекта от 15 юли (юли 2026 г.); „Аванси по ОПДУ до 75 на сто още от лятото и покриване до половината от поскъпването на торовете“ (5 август 2026 г.); материалите за механизма N+2, за отписаните 47,49 млн. евро от Стратегическия план и за загубените 218,8 млн. евро от ПРСР 2014–2020 г.
Понятия
Стратегически план (СПРЗСР) — Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., националният документ за прилагане на ОСП, финансиран от ЕФГЗ и ЕЗФРСР.
ЕЗФРСР — Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони: Вторият стълб на ОСП — инвестиции, екологични ангажименти, селски райони. Отделен от ЕФГЗ, който плаща директните плащания.
Декамитмънт (N+2) — автоматична отмяна на бюджетни задължения: средства, непоискани за плащане до края на втората година след годината на поетия ангажимент, се отписват и се връщат в европейския бюджет.
Интервенция — отделна схема за подпомагане в Стратегическия план, със собствен бюджет, условия и целеви показатели.
Чл. 78а от Регламент 2021/2115 — извънредни плащания при кризи вследствие на природни бедствия, неблагоприятни явления или катастрофални събития; въведен с Регламент 2025/2649, приложим през 2026–2027 г.
Чл. 78б от Регламент 2021/2115 — извънредна временна интервенция за допълнителните разходи за торове; въведен с регламента от 14 юли 2026 г.; европейското съфинансиране е ограничено до една четвърт от сумите, резервирани за кризисни плащания.
Чл. 103а от Регламент 2021/2115 — право на всяка държава до 31 август 2026 г. да увеличи или намали пакета си за директни плащания за 2027 г.; за България: до +84,6 млн. или до −207,9 млн. евро.
Комитет по наблюдение — органът с участие на администрацията и заинтересованите страни, който одобрява измененията и следи изпълнението на Стратегическия план.
МИГ — местни инициативни групи по подхода „Водено от общностите местно развитие“ (LEADER).
Предварително и окончателно класиране — двата етапа на оценка при инвестиционните приеми; по новите правила отказът на кандидатите над 150 на сто от бюджета идва след окончателното, а проектите между 100 и 150 на сто чакат в резервен списък.
