Пшеницата на „Ейбъл“ по предварителни данни е товарена в Измаил, а правителството не казва чии са дроновете. Едни и същи удари поскъпват украинското зърно и могат да направят българското по-търсено, но могат и да вдигнат цената на всеки товар от западния бряг на Черно море. Кое от двете ще стане, ще решат застрахователите и корабособствениците.
„Още не мога да кажа от коя страна са дроновете, но е ясно – или са руски, или са украински.“ С това изречение министър-председателят Румен Радев обясни във вторник защо държавата не назовава извършителя на първото нападение срещу търговски кораби в изключителната икономическа зона на България (морската ивица до 200 мили от брега, в която страната има стопански права, но която не е нейна територия). Около три часа през нощта, на около 70 морски мили източно от Бяла, два кораба с турски собственици бяха ударени едновременно от морски и въздушни дронове. „Алфа Ватан“, под флага на Того и собственост на Baraka Shipping от Мерсин, с последно обявено направление румънското пристанище Сулина, потъна; екипажът му се издирва, а фериботът „Диоскурия“ откри на мястото преобърната спасителна лодка и спасителни жилетки. „Ейбъл“, под флага на Палау и собственост на Ocean Eagle от Истанбул, плаваше на юг с пшеница и се запали; всичките 18 души от екипажа, 11 турски и 7 индийски граждани, са спасени, двама са ранени.
Денонощие по-рано, на 5 октомври, на около 30 мили южно от румънското пристанище Сфънту Георге, в румънската икономическа зона, потъна „Ройад Мамадов“, също турска собственост, със зърно за Равена в Италия; загинаха двама моряци, сред които капитанът. По данните за движението на корабите (VesselFinder) последното му пристанище преди рейса е украинският дунавски Измаил; официално потвърждение на произхода на товара няма, а източниците се разминават дали е царевица или пшеница. Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини за него „два руски дрона“. Москва не е коментирала нападението край Бяла. За „Ейбъл“ правителството съобщи само, че е превозвал пшеница. Депутатът Ивайло Мирчев заяви, че по предварителни данни тя е товарена в Измаил, без да посочи източника си; официално потвърждение няма.
Установеното засега стига за две неща. Трите удара за 24 часа са в икономическите зони на Румъния и България, извън териториалните им води. И поне за два от трите кораба има указания, макар и непотвърдени официално, че са тръгнали от Измаил, тоест че пренасят украинско зърно по маршрута от Дунав към Босфора. Чии са дроновете, ще покажат разследването и, вероятно, отломките. Последиците за търговията обаче няма да чакат резултата от разследването, защото застрахователите определят цената на рейса по мястото на удара.
Лятото, в което спряха и двете пристанищни системи
Ударите от тази седмица пренасят на запад войната за пристанищата, която тече от юни. По данни, обобщени от американския търговски бюлетин Ag Bull, между 20 юни и 20 юли Русия е поразила 28 цивилни кораба в одеския пристанищен комплекс и са загинали 21 души, а на 12 август украински ракети и дронове удариха Новоросийск и три зърнени терминала с общ годишен капацитет около 26 млн. тона спряха товаренето. От 11 юли корабоплаването в Азовско море е спряно, а през август Русия не е изпратила нито тон зърно за Турция, своя трети по големина търговски партньор, по данни, цитирани от The Moscow Times. В началото на септември търговци на Euronext описваха товаренето в руските и украинските черноморски пристанища като спаднало почти до нула. Тогава декемврийският контракт за пшеница стигна 259,25 евро за тон в рамките на сесията, двугодишен връх, а навлото за някои направления още през август се удвои за седмица, от около 21 на около 41 евро на тон (24 и 47 долара).
Украинското зърно се пренасочи към Дунав: от Измаил и Рени с баржи по канала Дунав – Черно море към Констанца или с кораби директно по море на юг, покрай румънския и българския бряг към Босфора. Тъкмо този маршрут минава през мястото на двата нови удара. Турция, чиито корабособственици притежават голяма част от корабите в региона (по думи на турски дипломат най-малко 25 кораба с турски собственици са били нападнати от края на юни до средата на септември), изпрати на 17 септември на Москва и Киев проект на меморандум за прекратяване на нападенията срещу цивилни кораби. Проектът предлага два защитени коридора, и двата през териториални води: единият покрай румънския и българския бряг, другият покрай грузинския и турския. Отговор от двете страни не е огласен, а президентът Реджеп Ердоган ще обсъжда въпроса с Владимир Путин през ноември.
Как застрахователите разделиха морето на две
Корабът, който влиза в зона на война, плаща за риска два пъти: веднъж годишната застраховка на корпуса, която по правило изключва военните рискове, и втори път допълнителна премия за военен риск за всеки отделен рейс в зоната, изчислена като процент от стойността на кораба. Коя част от морето е зона на война, за застрахователния пазар в Лондон решава Joint War Committee (Съвместният комитет по военните рискове), съставен от представители на застрахователите от Лойдс и от компаниите на лондонския пазар. Списъкът му с „обявени зони“ няма силата на закон, но на практика определя цената на всеки рейс.
До средата на септември в списъка бяха само водите край Русия и Украйна. На 16 септември комитетът обяви за зона на военен риск цялото Черно море, с изключение на териториалните води (12 морски мили от брега) на Турция, Румъния, България и Грузия. Основанието, по обобщение на британската компания за морска сигурност Ambrey, са 45 търговски кораба, ударени извън дотогавашната зона за 12 месеца, при нула за предходната година, на средно разстояние около 58 мили от брега, и ръст на ударите по пристанища от 21 на 139 между две последователни тримесечия. Ударът край Бяла, на 70 мили, е точно в този профил: извън българските териториални води и вътре в новата зона.
От това следва изводът за търговията: ивицата от 12 мили покрай българския и румънския бряг остава единственото място в западната част на Черно море, което застрахователите не водят като военна зона. По принцип товар от Варна или Бургас може да стигне до Босфора, без да напуска българските и турските териториални води, докато товар от Измаил трябва да пресече откритото море или да се движи плътно покрай румънския и българския бряг. Турският проект за коридори описва същата ивица. Ambrey обаче добавя уговорка: изключването на териториалните води не означава, че там няма риск, защото най-голяма гъстота на намерени неизбухнали дронове и боеприпаси има именно край румънския, българския и турския бряг, а един танкер е бил ударен на около 11,6 мили северно от Босфора, тоест в турски териториални води.
Застрахователите определят цената на рейса по мястото на удара: 70-те мили от Бяла вече са в обявената зона, 12-те мили от брега засега са извън нея.
Три прочита какво следва за зърнената търговия
Първият прочит е смяна на произхода. Ако се потвърди, че ударите са насочени към кораби с украински товар, купувачите имат основание да предпочитат зърно, натоварено в Констанца, Варна и Бургас, което може да плава в неизключените води и да струва по-малко за застраховане. Пазарът вече показа този механизъм през лятото: когато украинските и руските пристанища спряха, Бангладеш започна да купува румънска пшеница, а Индонезия – австралийска. Най-силният аргумент в полза на този прочит е цената: по оперативния анализ на МЗХ хлебната пшеница в България на 16 септември е 189 евро за тон, със 7,1% над година по-рано, и това е поскъпване, което идва отвън, от свиването на конкурентното предлагане. Слабото му място е, че предполага застрахователите и корабособствениците да разграничават корабите по произхода на товара, а те разграничават по маршрут, по флаг и по собственик.
Вторият прочит е обща премия за целия западен бряг. Корабособственикът, който от днес знае, че кораб под чужд флаг, но с турски собственик, може да бъде потопен на 70 мили от Бяла, ще поиска повече за всеки рейс в района, независимо откъде е товарът. Стандартните клаузи за военен риск в чартърните договори (на BIMCO, най-голямата международна асоциация на корабособствениците, известни като VOYWAR и CONWARTIME) позволяват на корабособственика да откаже да влезе в опасна според него зона и да прехвърли допълнителната застрахователна премия на наемателя. Това поскъпва навлото от Варна, а при продажба на условия FOB (купувачът плаща превоза от борда на кораба в пристанището на отпътуване нататък) по-скъпото навло се връща към продавача като по-ниска цена на борда и накрая като по-ниска изкупна цена на полето. Председателят на Българската камара по корабоплаване Александър Калчев каза на 8 септември на форума Global Compass във Варна, че застрахователите смятат Варна, Бургас и Констанца за безопасни пристанища. Оценката е отпреди удара край Бяла и сега ще бъде проверена в първите оферти за навло.
Третият прочит е политически. Ако безопасният път е крайбрежната ивица, България и Румъния стават държавите, по чиито води минава черноморската търговия, със задълженията, които идват с това: търсене и спасяване, разчистване на неизбухнали дронове, наблюдение. Тази нощ спасяването на екипажите бе извършено от български ферибот, от бързоходни катери на флота и от самолет Су-25 на ВВС. Колкото по-тясна е ивицата, толкова по-гъсто е движението в нея и толкова по-примамлива е тя като цел за всеки, който иска да спре определен товар. Тук може само да се предполага, но е трудно да си представим, че турският проект за коридори ще бъде обсъден през ноември без участието на България и Румъния, през чиито води коридорите трябва да минат.
Трите прочита не се изключват. Най-вероятното в краткия срок е съчетание на първия и втория: световната цена на пшеницата остава подкрепена от свиването на украинския и руския износ, а разликата между тази цена и цената на борда във Варна се разширява с поскъпването на превоза и застраховката. Това съчетание можем да проверим едва когато се появят първите сделки и оферти за навло след 6 октомври.
Какво е изложено от българската търговия
По предварителни данни на НСИ, обобщени от МЗХ, през изтеклата 2025/26 пазарна година България е изнесла 5 275,3 хил. тона пшеница, 621,2 хил. тона ечемик и 114,4 хил. тона рапица, като износът на пшеница е със 17,3% по-малък от предходния сезон, а на рапица – с 85,6% по-голям. Основната част от износа на пшеница минава през Варна и Бургас и през Босфора. По същия път излиза и рапицата, чиято изкупна цена на 16 септември е 487 евро за тон, с 10,8% над година по-рано.
| Дата | Място | Кораб | Товар | Последствие |
| 5 октомври | около 30 мили южно от Сфънту Георге, ИИЗ на Румъния | „Ройад Мамадов“, турска собственост | зърно за Равена; последно пристанище Измаил по данни за движението на корабите | потънал, двама загинали |
| 6 октомври, около 3:00 ч. | около 70 мили източно от Бяла, ИИЗ на България | „Алфа Ватан“, флаг Того | неизвестен; направление Сулина | потънал, екипажът се издирва |
| 6 октомври, около 3:00 ч. | около 70 мили източно от Бяла, ИИЗ на България | „Ейбъл“, флаг Палау | пшеница; Измаил по непотвърдени предварителни данни | пожар, 18 спасени, двама ранени |
ИИЗ – изключителна икономическа зона. По данни на правителството на България, на румънските власти и на корабособствениците, публикувани на 5 и 6 октомври 2026 г.
Стопанинът, който продава тази есен, вероятно ще усети ударите първо във въпросите на купувача: на какви условия е цената, кой поема разликата, ако корабът поиска допълнителна премия за военен риск, и дали в договора има клауза за отказ от рейса. Затова при всяка оферта има смисъл да се пита за кое пристанище и на какво условие на доставка е цената и дали в нея вече е приспадната премия за военен риск. Ако корабособствениците започнат да искат такава премия и за рейсове от Варна и Бургас, тези условия, досега рутинни в договорите за зърно, ще станат отделна част от цената. До разговора между Ердоган и Путин през ноември западната част на Черно море има две ценови зони: обявената зона от 12-ата миля навън и ивицата до 12-ата миля, която засега е извън нея, макар че ударът край Босфора показа, че и тя не е безопасна.
Понятия
Изключителна икономическа зона (ИИЗ) — морската ивица до 200 морски мили от брега, в която държавата има суверенни права върху ресурсите (риболов, енергия, дъно), но която не е нейна територия; корабите на други държави плават свободно в нея.
Териториални води — морската ивица до 12 морски мили от брега, която е част от територията на държавата; чуждите кораби имат в нея право на мирно преминаване.
Морска миля — 1852 метра; 70 мили са около 130 км, 12 мили – около 22 км.
Joint War Committee (JWC) — комитет на застрахователите от Лойдс и компаниите на лондонския пазар, който определя „обявените зони“ с повишен военен риск; списъкът няма силата на закон, но на практика определя кога корабът плаща допълнителна премия.
Допълнителна премия за военен риск — застрахователна премия, която корабът плаща за всеки отделен рейс в обявена зона, отделно от годишната застраховка на корпуса; изразява се като процент от стойността на кораба.
VOYWAR и CONWARTIME — стандартни клаузи за военен риск на BIMCO за договорите за наем на кораб за рейс или за време; позволяват на корабособственика да откаже да влезе в зона, която смята за опасна, и да прехвърли допълнителните разходи за застраховка на наемателя.
FOB — условие на доставка по Инкотермс, при което продавачът доставя стоката на борда на кораба в пристанището на отпътуване, а купувачът плаща навлото и поема риска оттам нататък.
Навло — цената на превоза на товар по море, обикновено в евро или долари на тон.
Морски дрон — безекипажен надводен апарат, натоварен с взрив и управляван дистанционно, който поразява кораба на водолинията.
Източници
Министерски съвет на Република България — изявления на министър-председателя Румен Радев за нападението срещу корабите „Алфа Ватан“ и „Ейбъл“, 6 октомври 2026 г.
Министерство на отбраната — съобщения за спасителната операция и за дрейфуващия кораб „Емил“, 4 и 6 октомври 2026 г.
Ивайло Мирчев, народен представител — изявление за произхода на товара на „Ейбъл“, 6 октомври 2026 г.
Euronews — „Search for missing crew after drones sink cargo ship off Bulgaria“, 6 октомври 2026 г.
Türkiye Today — „Drones hit two Turkish-owned ships off Bulgaria; one sinks, crew missing“, 6 октомври 2026 г.
Kyiv Post — „Suspected Drone Strike Sinks Turkey-Owned Grain Ship From Ukraine Near Romania, Killing 2“, 5 октомври 2026 г. (последно пристанище Измаил по данни на VesselFinder).
Turkish Minute — „Ukraine blames Russia for deadly sinking of Turkish-owned ship in Black Sea“, 5 октомври 2026 г.; „Turkey proposes Black Sea deal to protect civilian shipping“, 17 септември 2026 г.
Ambrey — „JWLA-035: Why the Whole Black Sea Is Now a Listed Area“, септември 2026 г.
Joint War Committee — Circular JWLA-035, 16 септември 2026 г.
The Moscow Times — „Russian Exports to Turkey Fall 40% Amid Ukrainian Strikes on Southern Ports“, 1 октомври 2026 г.
Investing.com — „Euronext wheat hits new contract highs on Black Sea concerns“, 2 септември 2026 г.
Ag Bull Trading — „Both Ends of the Black Sea Grain Corridor Are Now Targets“, 14 август 2026 г. (атаки по пристанищата, капацитет на терминалите в Новоросийск, навла).
Александър Калчев, председател на Българската камара по корабоплаване — изказване на форума Global Compass, Варна, 8 септември 2026 г.
МЗХ — Оперативен анализ за основни земеделски култури, Бюлетин № 24/2026, 23 септември 2026 г. (износ 2025/26 по предварителни данни на НСИ, изкупни цени към 16.09.2026 г.).
BIMCO — стандартни клаузи за военен риск VOYWAR 2013 и CONWARTIME 2013.
zemedeleca.bg — „Черният лебед от 2022 се сглобява отново — този път пред очите ни“, 16 юли 2026 г.
