Заради сушата стопаните пропуснаха септемврийския срок за рапицата, а сеитбата на пшеницата започва в хладен и влажен октомври: НИМХ очаква до края на месеца посевите да имат от един до три листа, а масовите слани да дойдат в края на първото десетдневие

В Арад Димитрие Мускъ се отказва от 1720 хектара рапица, която покълна след седем-осем литра дъжд и после изсъхна. На тези площи ще засее пшеница и ечемик, без да оре, за да не загуби вече внесения тор. У нас същият избор стои пред стопаните с незасети или пропаднали полета, а дъждовните дни заплашват неприбраното грозде със същата гъба, от която при друго време се прави токайско вино.

Седем-осем литра дъжд на квадратен метър паднаха след сеитбата върху рапицата на Димитрие Мускъ край Куртич и Олари, в западния румънски окръг Арад, и стигнаха само колкото семето да покълне. Част от растенията поникнаха, а при друга част зародишът тръгна, изсъхна и остана в почвата. На 30 септември един от най-известните фермери в Западна Румъния каза пред AGRO TV, че се отказва от 1720 хектара и ще засее на тяхно място пшеница и ечемик: „Нямам друг изход, освен да презасея. Посевът е загубен още в зародиш.“ Рапицата е пропаднала, преди да образува растения, способни да презимуват, и полето се освобождава за култура, чийто срок още тече. Мускъ няма да оре, защото оранта ще свали внесените торове на по-голяма дълбочина; житото ще влезе след плитка обработка, а поникналата рапица ще трябва да се унищожи с хербицид в новия посев.

Пред същия избор стоят и стопаните у нас. В месечната агрометеорологична прогноза за октомври Дукена Жолева от НИМХ записва, че засушаването в края на лятото е попречило на предсеитбените обработки и агротехническите срокове за зимната рапица през септември са пропуснати; по седмичните прогнози на института срокът изтича в края на второто десетдневие на септември. Мащабът личи от миналата есен: за реколта 2026 рапица беше засята на 157 455 хектара, с 55,8% повече от година по-рано, по окончателните оперативни данни на МЗХ. Колко от площите за реколта 2027 още стоят незасети, официално не се знае, защото последният оперативен анализ на министерството, към 23 септември, още няма раздел за есенната кампания. Знае се цената на залога: на 16 септември изкупната цена на рапицата е 487 евро за тон, с 10,8% над миналогодишната, при 189 евро за хлебната пшеница.

Дъждът дотук е разпределен неравномерно. На 1 октомври НИМХ обяви жълт код за интензивни валежи в крайните югоизточни части на област Бургас, докато в западните и южните райони валежите останаха без стопанско значение и почвата там още не позволява добри предсеитбени обработки. По месечната прогноза за времето валежи на много места се очакват около 6–8 октомври, когато над страната ще премине средиземноморски циклон, а след него, при разкъсана облачност, температурите ще паднат значително и ще се образуват слани. Агрометеоролозите свързват хладното и влажно време с развитие на късно кафяво гниене по есенните овошки и на сиво гниене по неприбраното грозде, а сланите в края на десетдневието – с бързо прибиране на чувствителните зеленчуци.

Незасетите площи за рапица: късна сеитба или смяна с жито

Рапицата зимува като розетка и за да презимува, трябва да влезе в студа с 6–8 листа (по някои български източници 8–10) и коренова шийка с диаметър поне 8 мм. В тази фаза понася без повреди до минус 15 градуса. Засятата в началото на октомври рапица рядко стига до нея: ако есента не се окаже необичайно топла, растенията влизат в зимата с малко листа и тънка шийка, а при безснежен студ рискът от измръзване е голям. Причината е във физиологията на закаляването. При застудяване растението разгражда нишестето в листата до разтворими захари и по-концентрираният клетъчен сок замръзва при по-ниска температура; изследване от 2026 г. върху студоустойчив и чувствителен сорт зимна рапица отчита спад на нишестето в листата и при двата сорта, когато температурата пада от 22 до минус 4 градуса. Розетка с три листа има малко нишесте за разграждане и малко листна площ, от която да натрупа ново.

Ако стопанинът все пак сее рапица сега, технологията се променя в три точки. Посевната норма се увеличава с 10–15% спрямо обичайната, защото при късна сеитба и суха почва поникват по-малко растения, а целта остава 35–40 растения на м² при обикновена сеитба и 25–30 при прецизна. Дълбочината е по-малка от тази при житните, 1–2 см, а в суха почва до 2–3 см, за да стигне семето до влагата. Обходите започват от поникването, защото малките растения се изяждат по-бързо от големите: при рапичната листна оса (Athalia rosae), чието трето поколение лети до края на октомври, прагът е 2–3 ларви или 2–3 повредени растения на м², а при стъбления рапичен бълхар (Psylliodes chrysocephala) – 2 възрастни на м² във фаза от трети до девети лист.

Ако полето се засява с пшеница или ечемик, първата проверка е на етикета на внесения почвен хербицид: в него са посочени културите, които могат да се засеят след него, и след колко време. Втората е какъв хибрид рапица е пропаднал. Самосевките от Clearfield хибриди са толерантни към имидазолиноните и заради същия механизъм не се унищожават със сулфонилурейни хербициди, на които стопаните обикновено разчитат в житото; срещу тях се използват продукти с друг механизъм на действие, например разрешени продукти на основата на 2,4-Д и МЦПА, в разрешената по етикета фаза. Третата е торът: ако вече е внесен, обработката е плитка, по съображенията на Мускъ. За сравнение, в Украйна, където стопаните сеят рапица предимно в областите с влага, към 16 септември са засети 837,1 хиляди хектара, или 75,7% от плана по данни на тамошното министерство.

Пшеница и ечемик: срок, посевна норма, дълбочина и обеззаразяване

Сроковете в прогнозата на НИМХ са три: първото десетдневие на октомври в Северна България, от 15 до 25 октомври в Южна България и краят на месеца по Черноморското крайбрежие. Бюлетинът на БАБХ за сеитбата на пшеница и ечемик дава малко по-широк прозорец: от 25 септември до 15 октомври за Северна България, до 20 октомври за Южна и до 10 октомври за предпланинските райони. Ечемикът се сее преди пшеницата в съответния район, а твърдата пшеница – най-късно, от средата на октомври до началото на ноември. Валежите през първата половина на второто десетдневие, в началото на третото и в края на месеца, по прогнозата на НИМХ, ще подобряват влагата в 50-сантиметровия почвен слой.

По същия бюлетин на БАБХ посевната норма е 500 кълняеми семена на м² за обикновената и твърдата пшеница и 400 за ечемика, а при закъсняла сеитба се увеличава с 20%. В килограми на декар нормата се изчислява по формулата: кълняеми семена на м² × абсолютна маса (г) × 10 ÷ (чистота % × кълняемост %). При пшеница с абсолютна маса 45 г, чистота 98% и кълняемост 92% 500 кълняеми семена на м² са около 25 кг/дка, а 600 при закъсняла сеитба – около 30 кг/дка. При ечемик със същите показатели 400 кълняеми семена са около 20 кг/дка, а 480 – около 24 кг/дка. Дълбочината на сеитба при пшеницата е 3–4 см. Обеззаразяването на семената е задължително, защото през тях се пренасят главните и фузариозите, а при сеитба в изстиваща почва семето лежи по-дълго до поникването.

Прогнозата, че в края на октомври пшеницата и ечемикът ще са от поникване до трети лист, изглежда скромна, докато не се преведе в топлина. Развитието на житото зависи от натрупаната топлина повече, отколкото от броя на дните, и прилича на сметка, в която всеки топъл ден внася повече, а всеки студен по-малко; следващата фаза настъпва, когато салдото стигне определена сума. По британския справочник на AHDB от сеитбата до поникването пшеницата има нужда от около 150 градус-дни (сбор от средноденонощните температури над нулата), което през септември се събира средно за 11 дни, през октомври за 15, а през ноември за 26, а всеки следващ лист на главното стъбло иска още около 120 градус-дни. При средноденонощна температура около 12 градуса това са около 12–13 дни до поникването и още около 10 дни за всеки следващ лист, а с изстиването на октомври всеки от тези интервали се удължава. Българската практика казва същото с други думи: при 13–15 градуса пшеницата пониква за 8–10 дни, а вторият и третият лист и възелът на братене се залагат 15–20 дни след поникването.

Братенето започва след третия лист, а НИМХ очаква в края на октомври посевите да са най-много до трети лист; затова братенето на засетата през октомври пшеница се пада през ноември или по-късно, според това колко топла ще бъде есента. Британските наблюдения показват и цената на закъснението в поникнали растения: след средата на октомври делът на поникналите от засетите семена спада, а при сеитба в средата на ноември пониква около половината. Затова бюлетинът на БАБХ увеличава нормата при закъсняла сеитба.

Есенното хербицидно третиране и сланите

Почвените хербициди срещу едногодишните житни и широколистни плевели се внасят от сеитбата до около трети лист на културата. При следпоникващото третиране фазата на културата, минималните температури и необходимият интервал без слана се проверяват по етикета на конкретния продукт, защото са различни за различните хербициди. В българските препоръки за есенната кампания като общ ориентир се дават начало на братене (фази 21–25 по BBCH), дневни температури над 12 градуса, нощни поне 2–3 градуса над нулата и влажна почва, но етикетът стои над тях. При стресиран от студ посев и непосредствена прогноза за слана третирането се отлага. Тази година това условие тежи: след циклона около 6–8 октомври НИМХ очаква масови слани, затова следпоникващото третиране се планира за дните, в които нощите отново се затоплят. С приоритет се третират полетата с райграс, овсига и лисича опашка и тези с поникнали самосевки от рапица и слънчоглед. Пиреят и поветицата не са за есенното пръскане в житото – срещу тях се работи извън културата.

Азотът наесен

Голяма част от площите с есенници у нас попадат в нитратно уязвими зони. Там действащите правила, записани в Методиката за прилагане на предварителните условия, забраняват внасянето на азотсъдържащи торове върху площи с есенници от 1 ноември до 5 февруари. Ако стопанството планира есенно торене с азот, то трябва да приключи до края на октомври; фосфорът и калият, важни за вкореняването и братенето, се внасят преди сеитбата или с нея.

Неприятели по поникналите посеви: прагове и обследване

Прогнозата на НИМХ назовава трите основни неприятеля по поникналите житни: обикновената полевка, обикновения житен бегач и житните мухи. Праговете на икономическа вредност са плътността, при която очакваната загуба надвишава разхода за третиране. Житните мухи нападат най-вече рано засетите посеви, защото поникването им съвпада с летежа на есенното поколение, а БАБХ препоръчва химична борба срещу тях само при доказана нужда. Затова посевите от края на септември се обхождат първи, а при рапицата обходите започват от самото поникване.

Праговете за полевката и за бегача при пшеницата са по месечната агрометеорологична прогноза на НИМХ за октомври 2026 г.; за бегача при ечемика и за рапицата – по българската литература по растителна защита. Актуалните прагове по области са в бюлетините на БАБХ.

Овощни градини: късно кафяво гниене и беритба за съхранение

Към 17 септември, по данни на МЗХ, от 3562 хектара ябълки са обрани 443. Късното кафяво гниене (Monilia fructigena) по ябълките, крушите и дюлите влиза в плода почти винаги през рана: дупката от късно излюпена гъсеница на ябълковия плодов червей (второто му поколение снася до средата на септември), убождане от оса, удар от градушка или натъртване при беритбата. По кожицата се появява кафяво петно, което бързо се разраства, а върху него излизат туфи от спори, подредени в концентрични кръгове, по което болестта се разпознава от пръв поглед. Плодовете на кичур се заразяват един от друг при допир. Загнилият плод окапва или изсъхва на клона като мумия, в която гъбата зимува и от която напролет започва новата зараза.

По време на беритбата срещу болестта работят агротехническите мерки: плодовете се берат в сухо време, внимателно и без натъртване, мумиите се събират и унищожават, а за съхранение се прибират само здрави плодове в дезинфекциран амбалаж. Срокът на беритбата има значение и за самото съхранение: преждевременно обраните ябълки нямат типичния за сорта вкус, по-лесно се спарват и по тях по-често се образуват горчиви подкожни петна, а закъснелите с беритбата често стават брашнести.

Лозя: сиво гниене и карантинен срок

Към 17 септември от 26 640 хектара винени лозя са обрани едва 3939, срещу 8235 по същото време на миналата година, главно заради по-късното начало на гроздобера. Голямата част от реколтата ще посрещне дъждовните дни на лозата. Сивото гниене (Botrytis cinerea) се развива при висока влажност, а при 20–25 градуса инкубационният му период е само 2–3 дни. Заразените гроздове се берат отделно от здравите, а последното третиране с фунгицид трябва да спазва карантинния срок на продукта – броя дни между пръскането и беритбата, посочен на етикета.

Името на гъбата идва от гръцкото „ботрис“, гроздче, защото спороносците ѝ под лупа приличат на гроздове, и от латинското „цинереа“, пепеляв, по цвета на налепа. Същата гъба прави и благородното гниене, от което се правят Сотерн в Бордо, Токай Асу в Унгария и Граса де Котнари в Румъния. Разликата е в режима на времето. Благородното гниене иска узряло грозде с тънка кожица, влажни мъгливи сутрини и топли, сухи, слънчеви следобеди: при Сотерн мъглите идват от студената река Сирон, която се влива в по-топлата Гарона, а в Токай – от Бодрог и Тиса. Гъбата пробива кожицата, следобед водата от зърното се изпарява и захарта се концентрира. Когато влагата стои през целия ден, гъбата се развива бързо, зърната се пукат, по тях влизат и други инфекции и реколтата се губи. Хладните и влажни дни в прогнозата описват втория режим.

Зеленчуци: слана и прибиране

Сланата след циклона ще бъде радиационна: в ясна и тиха нощ почвата излъчва топлината си към небето, а студеният въздух се стича в ниските места, затова в низините и котловините слана пада, докато на хълма над тях термометърът остава над нулата. Най-ниските температури през октомври ще бъдат между минус 5 и 0 градуса; по Черноморието рискът от слана е малък. Към 17 септември, по данни на МЗХ, от 1488 хектара домати на открито са обрани 1311, а от 2273 хектара пипер – 2067. Останалото от топлолюбивите култури трябва да се прибере преди ясните нощи в края на първото десетдневие.

Класификация по българската зеленчукопроизводствена литература.

За зелето има популярно вярване, че след първата слана става по-сладко. Обяснението звучи убедително, защото е същото като при рапицата: студът кара растението да превръща нишестето в захари, които понижават точката на замръзване в клетките. Екип от Университета на Тенеси решава да провери вярването с измерване и анализира фуражни кръстоцветни култури преди и след слана. Изследователите намират леко повишени захари в листата на листното зеле (кейл), репичките и ряпата, но нишестето не намалява, а захарите в корените на репичките и ряпата не се променят, и заключават, че тези растения не стават по-сладки след слана. Опитът е правен с фуражни култури за дивеч и главестото зеле не е измервано, така че за него въпросът остава отворен. Практическото следствие е друго: зелето, празът и морковите могат да останат на полето още няколко седмици, защото слана до минус 8 градуса не им вреди.

Календар на полските работи до края на октомври

По месечната агрометеорологична прогноза на НИМХ, бюлетина на БАБХ за сеитбата на пшеница и ечемик и източниците, посочени в текста.

Към 17 септември, по данни на МЗХ, по полетата още стояха около 385 хиляди хектара слънчоглед и 261 хиляди хектара царевица за зърно, а есенниците след тях ще се засеят едва когато тези площи се освободят.

Понятия

Кълняеми семена на м² (к.с./м²) — броят семена с нормална кълняемост, които се засяват на квадратен метър; посевната норма се задава в тях, защото едрината и кълняемостта на семената се менят от партида на партида.

Посевна норма — количество семена на единица площ; в кг/дка се изчислява като кълняеми семена на м² × абсолютна маса (г) × 10 ÷ (чистота % × кълняемост %).

Абсолютна маса — масата на 1000 семена в грамове; при пшеницата обикновено между 35 и 50 г.

Лабораторна и полска кълняемост — лабораторната е делът на покълналите семена при контролирани условия, посочен в документите на семената; полската е делът на поникналите растения на полето и при късна сеитба и суха почва е по-ниска.

Фази по BBCH — международна десетична скала за развитието на растенията; при житните 10–19 са листата, 21–29 братенето, 30 и нагоре вретененето.

Възел на братене — подземният възел в основата на стъблото на житните, от който излизат братята и вторичните корени; от неговото състояние зависи презимуването.

Коренова шийка — преходът между корена и надземната част; при рапицата дебелината ѝ е основен показател за готовността за зимуване.

Самосевки — растения, поникнали от семена на предходната култура, които в новия посев се третират като плевел.

Clearfield хибрид — хибрид, толерантен към хербициди от групата на имидазолиноните; самосевките от Clearfield рапица не се унищожават и със сулфонилурейни хербициди.

Почвен (довсходов) хербицид — хербицид, който се внася върху почвата преди поникването на плевелите или в ранните фази на културата и действа при поникването им.

Праг на икономическа вредност (ПИВ) — плътността на неприятеля, при която очакваната загуба на добив надвишава разхода за третиране.

Активна колония — колония на полевката с обитавани дупки; установява се, като дупките се затъпкват и на следващия ден се броят отново отворените.

Нитратно уязвима зона — територия, определена по Нитратната директива на ЕС, в която торенето с азот е ограничено по периоди, количества и начин на внасяне.

Карантинен срок — минималният брой дни между последното третиране с продукт за растителна защита и беритбата, посочен на етикета на продукта.

Мумифициран плод — изсъхнал заразен плод, останал на клона или на земята, в който гъбата зимува и от който напролет започва новата зараза.

Радиационна слана — слана, която се образува в ясни и тихи нощи, когато почвата губи топлината си чрез излъчване, а студеният въздух се събира в ниските места.

Източници

НИМХ, Дукена Жолева — месечна агрометеорологична прогноза за октомври 2026 г., публикувана на 5 октомври 2026 г.

НИМХ — месечна прогноза за времето през октомври 2026 г.; седмична агрометеорологична прогноза от 1 октомври 2026 г.; седмична прогноза за 4–10 септември 2026 г.; жълт код за интензивни валежи в област Бургас, 1 октомври 2026 г.

МЗХ — Оперативен анализ за основни земеделски култури, Бюлетин № 24/2026, 23 септември 2026 г.

МЗХ — Оперативен анализ за основни земеделски култури, 28 януари 2026 г. (засети площи с есенници през 2025 г.).

БАБХ — Бюлетин „Растителна защита“ № 19, „Сеитба на пшеница и ечемик“ (срокове по райони, посевни норми, обеззаразяване).

МЗХ — Методика за прилагане на предварителните условия (изискване ЗИУ 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати), изм. със Заповед № РД-09-792/25.07.2025 г., ДВ, бр. 64 от 5 август 2025 г.; Програма от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони (2020 г.).

AGRO TV (Румъния) — „Dimitrie Muscă renunță la 1.700 de hectare de rapiță: „Cultura este compromisă din fașă“, 30 септември 2026 г.

Министерство на икономиката, околната среда и селското стопанство на Украйна — данни за есенната сеитба към 16 септември 2026 г.

AHDB (Великобритания) — „Establishment in wheat: germination and emergence (GS0–GS2)“ и „Leaf emergence and tillering growth stages in winter wheat (GS1–GS2)“.

Farmers Weekly — „Volunteer management crucial with Clearfield oilseed rape“.

Starch Degradation and Soluble Sugar Accumulation Are Associated with Cold Tolerance in Winter Rapeseed (Brassica napus L.), Plants, 2026, DOI 10.3390/plants15162534.

University of Tennessee — изследване на захарите и нишестето във фуражни кръстоцветни култури преди и след слана, публикувано от National Deer Association.

Bordeaux Wine Council (bordeaux.com) — „The secrets of Sauternes“; справочни материали за Botrytis cinerea, благородното и сивото гниене.

zemedeleca.bg — „Технология на отглеждане на зимна рапица: подготовка на почвата, сеитба, хранене и регулация на растежа“, 2 септември 2025 г.

Българска литература по растителна защита — есенни растителнозащитни мероприятия при рапицата (прагове за листна оса и стъблен бълхар), есенно хербицидно третиране на житните и рапицата, късно кафяво гниене (Monilinia fructigena), сиво гниене по лозата; литература по зеленчукопроизводство — групи култури по студоустойчивост.