Над 400 пречки задържат европейските стопанства, когато трябва да минат към земеделие с по-ниски емисии и по-малък натиск върху почвата и водата: изследване по „Хоризонт Европа“ предлага десет правила за следващата ОСП

В Бранденбург свиневъдите затварят ферми под тежестта на африканската чума, скъпата енергия и изискванията за нови обори, а търговията плаща ниски цени за месото. Изследователите от Хумболтовия университет в Берлин и от фламандския институт ILVO стигат до извода, че в такива случаи по-добрата воля на стопанина помага малко и промяната зависи от това дали правилата и пазарите ще престанат да закрилят заварения модел.

Свиневъдите в германската провинция Бранденбург, която обгражда Берлин, през последните години затварят стопанствата си едно след друго. Изследователите, които са работили с тях, подреждат причините така, както би ги подредил всеки свиневъд в Европа: африканската чума по свинете, цените на енергията и на суровините, скъпите инвестиции, които налагат новите изисквания за опазване на околната среда и за хуманно отношение към животните, и ниските цени, на които търговията на дребно взема месото. Онези, които са останали, не са чакали някой да им каже какво да правят. Заедно с изследователите от Хумболтовия университет те са написали предложение към политиците, към преработвателите и търговците и към обществото, в което обясняват как могат да произвеждат по-щадящо и какво им трябва в замяна.

Предложението е конкретно. Обори с отделни места за почивка, хранене, торене и ровене, без купиране на опашките и без кастрация (с преход към угояване на некастрирани мъжки), не повече от две животински единици на хектар (мярка, с която се сравняват различни видове и категории животни според размера и изхранването им), собствен фураж от лупина, грах, соя и треви вместо внесена соя, размяна на тор срещу фураж с растениевъдни стопанства и регионална верига за свинско с етикет за качество, в която да влязат кланиците, преработвателите, магазините и ресторантите. Повечето от тези мерки струват пари, които днешният пазар не връща, а някои, като регионалната верига с етикет, изобщо не зависят от един стопанин.

Бранденбургската история е един от десетте казуса на европейския изследователски проект ENFASYS и в малък мащаб показва най-неудобния му извод. Координаторът на проекта Ервин Ваутерс от фламандския Институт за изследвания в земеделието, рибарството и храните (ILVO) го казва така: „В някои случаи системните фактори бяха толкова силни, че промяната в поведението на фермерите сама по себе си донесе само незначителни подобрения.“ Когато пречката е в цената, в договора с купувача и в правилата, убеждаването на стопанина да работи по-добре променя малко, защото неговото решение е само една брънка от верига, която се движи по собствена логика.

Проектът и поводът

ENFASYS е съкращение от английското название на проекта, което в превод гласи „Насърчаване на фермерите към устойчиви земеделски системи чрез политики и бизнес стратегии“. Той е финансиран с близо 4 млн. евро от европейската програма за научни изследвания „Хоризонт Европа“ (споразумение № 101059589), с отделно швейцарско участие, координира го Ервин Ваутерс от ILVO, а изводите за политиката са дело на групата по аграрна и хранителна политика в института „Таер“ към Хумболтовия университет. Институтът носи името на Албрехт Даниел Таер, който в началото на XIX век превръща земеделието в университетска наука и преподава в Берлинския университет след основаването му през 1810 г. Брифът с десетте принципа, подписан от Петер Файнт, Паскал Грохман и Елизабет Щумфол, е с дата 16 юни 2026 г., а през същия месец в Брюксел се провежда общото заключително събитие със сродния проект VISIONARY. Формално проектът продължава от 1 септември 2022 г. до 31 август 2026 г.

Десетте казуса са разпръснати от Ирландия до Балканите: опазването на биологичното разнообразие в Белгия, Франция и швейцарския кантон Цюрих, белтъчната самостоятелност на френските млечни ферми (колко от белтъчния фураж за кравите стопанството произвежда само, вместо да купува соев шрот), бранденбургското свиневъдство, промяната на практиките в целия ЕС чрез марките на хранителните компании (казусът е от Гърция), директните продажби в Словения, доходността на биологичната пшеница в Италия, биологичното млекопроизводство в Ирландия, фламандски казус и регенеративното растениевъдство във Войводина. България не е сред тях. В десетте казуса изследователите описват над 400 отделни пречки, разпределени почти поравно между икономически, политически, правни, технически, културни и социални.

Поводът брифът да се прочете днес е в изречението, с което авторите обясняват за какво служат принципите: те трябва да бъдат рамка, с която се оценяват предстоящите предложения за ОСП и решенията на държавите как да ги приложат. С предложението си от 16 юли 2025 г. за бюджета на ЕС за 2028–2034 г. Комисията обединява парите за земеделие и за сближаване в общ фонд, който всяка държава ще разпределя чрез свой национален и регионален план за партньорство, и по предложението на Комисията този план ще замени днешния Стратегически план. България ще пише своя план и ще го обсъжда публично, затова десетте принципа са полезни за всеки, който ще чете проекта му. Те дават въпроси, с които може да се провери дали една мярка помага на стопанина да промени начина си на работа, или само му плаща да продължи по стария.

Какво значи „заключване“

Изследователите разграничават две понятия, които в разговорната реч се смесват. Пречката е отделна спънка: скъпа машина, липсващ купувач, неясно правило. Заключването (на английски lock-in) е положението, в което няколко пречки се свързват и се подкрепят една друга. Всяка от тях поотделно може да бъде преодоляна, но заедно образуват механизъм, който сам се възпроизвежда и задържа всички участници в сегашната система. Бранденбургският казус показва как работи този механизъм. Ниската възвръщаемост не стига за скъпата инвестиция, честата промяна на изискванията прави всяка инвестиция рискова, защото оборът, построен днес, може да не отговаря на правилото след няколко години, а купувачът не плаща надбавка, която да покрие разликата. Оттук идва и определението, което е основната теза на брифа: системните заключвания по самата си природа не могат да се преодолеят с усилията на отделния участник, с пазарни сделки или с доброволно сътрудничество, и изискват координация, управление и намеса на публичната политика.

Самото понятие идва от икономическата история. През 1985 г. Пол Дейвид от Станфордския университет публикува кратка статия за клавиатурата QWERTY, наречена по първите шест букви на горния ред. Подредбата е измислена за механичните пишещи машини от 70-те години на XIX век, според разпространената версия така, че често използваните двойки букви да са раздалечени и лостчетата им да не се заплитат. Машините отдавна не се заплитат, а клавиатурата е същата, включително на телефона, на който много читатели ще прочетат този текст. Дейвид обяснява това със зависимостта от пътя: щом машинописките са обучени на една подредба и фирмите са купили машини с нея, всеки следващ купувач избира същата, защото тя вече е стандарт, и клавиатурата на Огъст Дворак от 30-те години на XX век, за която се твърди, че е по-бърза, не успява да пробие. Роденият в Белфаст икономист Брайън Артър дава на механизма математическа форма в статия от 1989 г. с понятието нарастваща възвръщаемост: колкото повече хора използват една технология, толкова по-изгодна става тя за следващия, така че малки исторически случайности решават коя технология ще спечели, а после тя остава, дори да се появи по-добра.

Историята има продължение, което прави теорията по-интересна. През 1990 г. икономистите Стан Либовиц и Стивън Марголис публикуват отговор с иронично заглавие, „Баснята за клавишите“. Те проверяват доказателствата за предимството на клавиатурата на Дворак и откриват, че най-известното от тях е изпитване във Военноморските сили на САЩ от времето на Втората световна война, ръководено от самия Дворак, докато по-късно изследване за федералната администрация от 1956 г. не намира съществена разлика. Изводът им е, че пазарът невинаги се заключва там, където изследователите виждат заключване, и че понякога хората остават при старото, защото ползата от новото не покрива цената на промяната. Този спор е полезен и за земеделието. Когато един стопанин не сменя практиката си, въпросът дали той е заключен, или прави разумна сметка при цените, които вижда, няма отговор предварително и всеки казус трябва да се провери отделно.

Изследователят Грегъри Ънру пренася идеята от отделните технологии към цели икономически системи. В статия от 2000 г. той описва въглеродното заключване на индустриалните икономики: енергийните технологии, банките, които ги финансират, законите, които ги уреждат, и навиците на потребителите са израснали заедно и се пазят взаимно, така че системата се съпротивлява на промяна дори когато има по-чисти алтернативи. Брифът на ENFASYS прилага същата логика към земеделието и добавя, че заедно със стопанствата е израснала и самата политика.

Двойното заключване

Тук е най-силната теза на брифа. Политиките, пишат авторите, са се развивали заедно с пазарните структури, технологиите и обществените ценности, затова законите и институциите стабилизират сегашните земеделски системи, включително техните неустойчиви части, а много политики са заключени и сами по себе си. Авторите наричат това двойно заключване: на стопанствата и на политиката, която би трябвало да им помогне да се променят.

Примерът, с който започват, е член 39 от Договора за функционирането на ЕС. Той определя пет цели на ОСП: да се повиши производителността на земеделието чрез технически напредък и най-добро използване на факторите на производството, особено на труда; така да се осигури справедлив жизнен стандарт на земеделското население, най-вече чрез по-високи индивидуални доходи на заетите в земеделието; да се стабилизират пазарите; да се гарантира снабдяването; и храната да стига до потребителите на разумни цени. Текстът е практически дума по дума същият като в Римския договор от 1957 г. С Амстердамския договор членът получава номер 33, а с Лисабонския си връща номер 39, без да се промени съдържанието му. Реформите от последните десетилетия добавят към ОСП защитата на потребителите, здравето и хуманното отношение към животните, околната среда и климата, но според авторите политиката никога не поставя на първо място подкрепата за стопаните, които сменят модела си. Това продуктивистко наследство (политика, която мери успеха в количество продукция, производителност и доход) е вградено в целите и инструментите, в административната рутина и в структурата на бюджета и го защитават силни и добре организирани групи от бенефициенти.

Последното изречение има теоретичен корен, който брифът не назовава. През 1965 г. американският икономист Манкър Олсън показва в „Логиката на колективното действие“, че малки групи с голяма обща полза се организират по-лесно от големи групи, в които ползата или загубата се разпилява по малко върху всеки. Плащане, което носи хиляди евро на едно стопанство, мобилизира получателя си, докато разход от няколко евро на данъкоплатец не мобилизира никого. Механизмът работи еднакво за всяка организирана група и обяснява защо всяка политика има по-силни защитници от критици, включително новите политики, след като създадат своите получатели.

Справката на Европейския парламент за ОСП и договорите позволява и друг прочит на същия член. Там се казва, че целите действително са останали непроменени от Римския договор насам, защото формулировката им се е оказала изключително гъвкава и е поела безбройните реформи от 80-те години насам, и че според установената съдебна практика петте цели не могат да бъдат постигнати напълно едновременно. Ако член 39 е бил достатъчно широк за всичко, от гарантираните изкупни цени до еко-схемите, заключването трудно може да е в самия текст и по-вероятно е да е в бюджетните навици, в процедурите и в интересите, натрупани около него. Самите автори търсят изход пак в договорите. Член 3, параграф 3 от Договора за ЕС изисква висока степен на защита на околната среда и подобряване на нейното качество, а член 191 от Договора за функционирането на ЕС въвежда принципа на предпазливостта, превантивните действия, отстраняването на щетите при източника и принципа „замърсителят плаща“. Брифът предлага тези общи цели да имат предимство, а секторните цели от член 39 да се нагодят към тях.

Пейзаж, режим и ниша

За да подредят пречките, изследователите използват рамка, която е основна в изследванията на големите промени в икономиката. Нидерландският изследовател Франк Гейлс я описва през 2002 г., като проследява как параходът изтласква платноходите от световното корабоплаване, и я нарича многостепенна перспектива. Тя гледа на всяка промяна на три нива.

Най-горното ниво е пейзажът: големите сили, които никой отделен участник не контролира, като климатичните промени, войната в Украйна, търговските войни или общата посока на политиката. В икономиката това е макросредата, тоест лихвите, валутните курсове, цената на петрола. Средното ниво е режимът: установените правила, по които работи цял сектор, като изкупните договори и стандартите на купувачите, критериите, по които банката отпуска кредит, начинът, по който се изчисляват плащанията, навиците на съветниците и на самите стопани. Това е аналогът на доминиращия стандарт в една индустрия, към който всички се нагаждат. Най-долното ниво е нишата, защитено пространство, в което се изпитва новото: регенеративно или биологично земеделие, наблюдение и опазване на биологичното разнообразие, замяна на синтетичните торове с оборски или растителни. В икономиката нишата прилича на стартъп, който пробва продукт, преди да знае дали ще има пазар.

В повечето от десетте казуса изследователите откриват заключвания и лостове за промяна и на трите нива, което според тях показва колко дълбоко е вградено конвенционалното земеделие в цялата система. В работилниците, в които фермери, администрация и бизнес заедно чертаят теория на промяната (пътя от сегашното положение до желаното, с това кой какво трябва да направи и в какъв ред), се оформят три подхода в зависимост от региона: движен главно от пазара, построен около държавните правила и контрола и основан на гъвкаво сътрудничество между различни групи. Почти навсякъде обаче разговорът се свива до едно и също. „Почти всички работилници се насочиха към укрепване на нишата и отделиха по-малко внимание на по-дълбоките заключвания на ниво режим и пейзаж, които поддържат неустойчивите системи“, казва Ваутерс. Участниците предпочитат да подкрепят още стартъпи и оставят непроменени стандартите на индустрията, в която стартъпите трябва да оцелеят, защото демонстрационното поле се прави с един проект и за един сезон, а изкупният договор или критериите за плащане се променят с години и срещу политическа цена.

Десетте правила

Принципите са изведени на три стъпки. Първо, в работилници от по три части във всеки от десетте казуса участници от национално, регионално и местно ниво съставят съчетания от мерки, които биха помогнали на стопанствата да минат към по-устойчиви бизнес модели. После, в нови работилници по казусите и в три работилници на европейско ниво, те проверяват колко от тези мерки администрацията може и иска да приложи. Накрая, в четири работилници на европейско ниво, уроците са събрани в десет принципа, които авторите предлагат като ориентир за всяко ниво на управление и като мярка, с която да се оценяват конкретни предложения.

Таблица: Десетте принципа за политики, които подкрепят стопаните в прехода (по брифа на ENFASYS, 16.06.2026).

Третият принцип съдържа изречение, което всеки счетоводител ще разбере веднага. Моделите на системите и оценките на устойчивостта, пишат авторите, показват, че много европейски земеделски системи могат да се поддържат в кратък срок, но изразходват своя икономически, екологичен и социален капитал. Това е положението на предприятие, което изплаща дивиденти от собствения си капитал: отчетът за годината изглежда добре, а балансът се топи. Почвата, в която намалява органичният въглерод, и стопанството, за което няма наследник, са загуби, които не се виждат в годишния резултат. Затова брифът иска политиката да мисли със сценарии, оценки на риска и дългосрочни модели, които да покажат тези загуби навреме.

Четвъртият принцип различава три понятия, които в разговорната реч се смесват. Две цели са съгласувани, когато могат да съществуват една до друга като логично свързани части на една политика. Инструментите са последователни, когато се подкрепят, вместо да се подкопават взаимно. Съответствието описва способността на целите и инструментите да работят заедно. Авторите признават, че целите за устойчивост често означават по-ниска производителност или по-високи разходи за стопанина и затова се сблъскват с целите за производителност и доход. Решението им е бюджетът да се използва така, че да плаща за обществените блага (онова, от което има полза цялото общество, без пазарът да го заплаща, като чистата вода или опрашителите), а мерките да се съчетават с политиките за храните, здравето, търговията, енергетиката и хуманното отношение към животните.

Седмият принцип засяга въпрос, заради който фермерите в много европейски държави излязоха на протест: какво става на външната граница на единния пазар. Авторите пишат, че там се решава какво е икономически и политически възможно вътре в ЕС, затова вътрешните цели за устойчивост трябва да се съчетаят с търговската политика чрез глави за устойчивост в търговските споразумения, международни стандарти и механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). Брифът иска също да се попречи замърсяването да се изнася в други региони и да се осигурят равни условия с вноса, произведен по по-ниски стандарти. Механизмът за корекция таксува вноса според въглерода, отделен при производството му, за да изравни цената на въглерода между европейското производство и вноса и да предотврати преместването на производство и емисии в държави с по-слаби правила (т.нар. изтичане на въглерод). От 2026 г. той се прилага в пълния си вид за стомана, цимент, алуминий, торове, електроенергия и водород. Земеделската продукция не е в обхвата му, затова за стопанина прекият ефект засега е по-скъпият внесен тор, а равните условия с вноса на храни остават въпрос на търговските споразумения и на изискването вносът да отговаря на същите правила за производство като европейската продукция.

Деветият принцип е най-практичният. Стопанинът, който сменя начина си на работа, поема финансов риск и риск от нововъведението, а брифът изисква тези рискове да не падат непропорционално върху него. Инструментите, които авторите назовават, са договори, които разделят риска между производителя и купувача, модели за споделяне на риска в общата организация на пазарите (регламентът, който урежда пазарните мерки на ЕС, от организациите на производителите до намесата при кризи) и плащания за преход, които покриват годините, в които новата практика още не носи доход. Към тях авторите добавят въпроса кога стопанинът сменя практиката си, тоест дали е от първите или от последните. Логиката зад въпроса е ясна: първите поемат най-много риск и изпитват на собствен гръб онова, което после ще ползват всички, а ако подкрепата дойде късно, тя стига до онези, които са изчакали. Последното условие е достъпът до съвети и технически услуги, защото стопанинът, който сменя технологията, има нужда някой да му покаже как се прави.

Десетият принцип е за доверието и зад него стои известна социологическа идея. Авторите пишат, че доверието в отделни политици и в институциите като цяло помага на хората да намалят сложността и да приемат неизвестното. Тази мисъл е на германския социолог Никлас Луман, който още през 1968 г. описва доверието като механизъм за намаляване на социалната сложност. Без доверие, предупреждава брифът, се стига до реактантност (термин на американския психолог Джак Брем от 1966 г. за съпротивата, с която човек отговаря, когато усеща, че някой ограничава свободата му на избор) и до открит отпор. Затова авторите искат, освен открити и прозрачни обсъждания, и лично доверие, изградено чрез платформи за сътрудничество, съветници, кооперации и мрежи от колеги, които познават стопаните лично, както и обществени консултации, които показват, че мненията наистина са взети предвид.

Натиск и привличане

Най-важното изречение в целия материал Ваутерс оставя за края. „Едно от най-важните открития е, че политиките и пазарите трябва също да престанат да закрилят статуквото, така че неустойчивите практики да станат по-малко жизнеспособни“, казва той и добавя, че съчетаването на този натиск със съществуващите мерки за привличане е най-ясният път към трайна промяна. Мерките за привличане правят новото по-изгодно: плащания, надбавки в цената, съвети. Мерките за натиск правят старото по-неизгодно: изисквания, такси, отпадане на подкрепа. Ваутерс говори за натиска като за допълнение към вече съществуващото привличане, а находката от работилниците подсказва защо привличането само не стига: парите за нишата създават успешни демонстрации, докато режимът остава непокътнат.

Брифът излиза в момент, в който европейската политика се движи в друга посока. Стратегията „От фермата до трапезата“ от май 2020 г., на която авторите се позовават като на образец, предвиждаше до 2030 г. наполовина по-малко пестициди и антимикробни средства за селскостопанските животни, поне с една пета по-малко торове и една четвърт от земеделската площ под биологично производство. След фермерските протести през 2024 г. Комисията потърси нов подход чрез Стратегическия диалог за бъдещето на земеделието, чийто доклад е от 4 септември 2024 г., и на 19 февруари 2025 г. представи Визията за селското стопанство и храните, построена около привлекателността на професията, конкурентоспособността и опростяването на правилата. В такъв момент изречението за натиска е политически най-трудното в брифа и има два прочита.

Според първия прочит, този на авторите, само привличането не стига, защото създава поредица от успешни демонстрации, докато правилата и пазарът продължават да възнаграждават стария модел, и стопанинът, който се е променил, остава с по-високи разходи в среда, която не ги признава. Според втория прочит натискът неизбежно пада върху маржа на стопанина, а когато дойде без пазар за по-скъпата продукция, може да завърши със затворено стопанство. Най-силният аргумент за втория прочит идва от самия проект. В Бранденбург скъпите инвестиции по новите изисквания са сред причините, заради които свиневъдите се отказват, тъй като натискът вече е налице, а купувачът не плаща. Деветият принцип на брифа води до същото място: щом рискът от прехода не бива да пада непропорционално върху стопанина, натискът може да бъде защитен само когато идва заедно с договори, споделяне на риска и плащания за преход.

Войводина

Казусът, който е най-близо до българското растениевъдство, показва другата страна на теорията. Във Войводина, най-северната област на Сърбия, проектът работи със средни и големи стопанства, които отглеждат полски култури на плодородна равнина с голям дял черноземи, и изучава как повече от тях да минат към регенеративно земеделие: директна сеитба (без обработка на почвата), намалена и ивична обработка и покривни култури. На масата са седнали регенеративни фермери, частни консултанти и консултанти от сръбския институт „Тамиш“, представители на министерството, доставчици на семена и техника и представител на застраховател на посеви. Описанието на казуса съдържа изречение, което звучи като възражение срещу целия проект. Фермерите там сменят практиките си заради икономическата сметка, за да намалят разходите за производство и да увеличат печалбата, а природозащитните ценности сами по себе си не са двигателят на промяната, затова решаващото условие е доходността да бъде показана.

Войводинският пример не опровергава теорията за заключването, но показва, че тя не обяснява всеки случай. Там, където сметката на стопанството излиза, промяната тръгва от самото стопанство и има нужда от доказателство, от съветник и от застраховател, който познава новата технология. Там, където сметката не излиза, както в Бранденбург, убеждаването не помага, докато не се променят цената, договорът и правилата. За работната дефиниция на регенеративното земеделие и показателите, които се предлагат за него на европейско ниво (органичен въглерод в почвата, почвено покритие, растително разнообразие), писахме през август 2025 г.

Две сметки

Бранденбург и Войводина стоят в двата края на един и същ спектър. В първия случай стопаните знаят какво трябва да направят, написали са го сами и чакат цената, договорът и правилата да се наредят така, че промяната да не ги фалира. Във втория правилата позволяват промяната и стопанинът чака да види числата при съседа. Стопанин, който обмисля да смени практиката си, печели, ако първо определи от кой вид е пречката пред него. Ако тя е в собствената му сметка, решават демонстрационното поле, данните от сходни стопанства и добрият съветник. Ако е в изкупната цена, в договора и в условията за плащане, решението ще бъде взето в националния и регионалния план за партньорство, чийто проект ще бъде обсъждан публично, и там всяко предложение може да бъде проверено с въпроса от деветия принцип: кой поема риска от промяната и кой плаща за него.

Понятия

Пречка (barrier) — отделна, конкретна спънка пред промяната на практиките в стопанството.

Заключване (lock-in) — положение, в което няколко свързани пречки се подкрепят взаимно и задържат участниците в сегашната система; по определението на брифа системното заключване не може да бъде преодоляно с усилията на отделния участник, с пазарни сделки или с доброволно сътрудничество.

Двойно заключване — едновременното заключване на земеделските системи и на политиките, които са се развивали заедно с тях.

Зависимост от пътя — положение, в което сегашните възможности се определят от по-ранни избори, дори когато обстоятелствата, наложили тези избори, отдавна не съществуват (Пол Дейвид, 1985).

Нарастваща възвръщаемост — свойство на технология, която става по-изгодна за всеки следващ потребител, колкото повече хора вече я използват (Брайън Артър, 1989).

Многостепенна перспектива — рамка на Франк Гейлс (2002) за изследване на големите промени на три нива: пейзаж (големите външни сили), режим (установените правила на сектора) и ниша (защитеното пространство за новото).

Теория на промяната — описание на пътя от сегашното положение до желаното, с действията, участниците и последователността на всяка стъпка.

Продуктивистко наследство — политика, която мери успеха си в количество продукция, производителност и доход от земеделието.

Обществени блага — ползи за цялото общество, които пазарът не заплаща, като чистата вода, плодородната почва, опрашителите и биологичното разнообразие.

Съгласуваност, последователност, съответствие — целите на една политика са съгласувани, когато могат да съществуват логично една до друга; инструментите са последователни, когато се подкрепят взаимно; съответствието е способността на целите и инструментите да работят заедно.

Мерки за привличане и мерки за натиск — първите правят новата практика по-изгодна (плащания, надбавки, съвети), вторите правят старата по-неизгодна (изисквания, такси, отпадане на подкрепа).

CBAM — механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите; таксува вноса в ЕС според въглерода, отделен при производството му, за да изравни цената на въглерода с европейското производство; от 2026 г. се прилага изцяло за стомана, цимент, алуминий, торове, електроенергия и водород; земеделската продукция не е в обхвата му.

Обща организация на пазарите — уредбата на ЕС за пазарите на земеделски продукти (Регламент (ЕС) № 1308/2013), от организациите на производителите и правилата за договорите до намесата при кризи.

Плащания за преход — подпомагане, което покрива годините, в които новата практика още не носи доход.

Национален и регионален план за партньорство — планът, с който всяка държава ще разпределя общия фонд за земеделие и сближаване по предложението на Комисията за бюджета 2028–2034 г.; по предложението ще замени Стратегическия план.

Реактантност — психологическа съпротива, с която човек отговаря, когато усеща, че свободата му на избор е ограничена (Джак Брем, 1966).

Животинска единица — мярка, с която се сравняват различните видове и категории животни; коефициентите зависят от вида, възрастта и предназначението на животното и се различават в отделните уредби, като млечната крава обикновено е една единица.

Източници

CORDIS, Европейска комисия — „What keeps farmers locked into unsustainable practices“, резултати от проекта ENFASYS (Horizon Europe, споразумение № 101059589), с изказвания на Ервин Ваутерс, ILVO.

Feindt, P. H., Grohmann, P., Stumvoll, E. (Humboldt-Universität zu Berlin) — ENFASYS Policy Brief: Overcoming lock-ins: Design principles for public policies that support farmers towards more sustainable farming systems, 16.06.2026.

ENFASYS — описания на казусите „Sustainable Pig Farming“ (Германия, Бранденбург) и „Regenerative Arable Farming“ (Сърбия, Войводина), enfasysproject.eu.

Договор за функционирането на ЕС, чл. 39 и чл. 191; Договор за ЕС, чл. 3, пар. 3 (ОВ C 202, 07.06.2016).

Европейски парламент — справка „Общата селскостопанска политика и Договорът“.

Европейска комисия — „От фермата до трапезата“, COM(2020) 381, май 2020; доклад на Стратегическия диалог за бъдещето на селското стопанство на ЕС, 04.09.2024; „Визия за селското стопанство и храните“, 19.02.2025; предложение за регламент за националните и регионалните планове за партньорство, 16.07.2025.

David, P. A. — Clio and the Economics of QWERTY, American Economic Review, 1985; Arthur, W. B. — Competing Technologies, Increasing Returns, and Lock-In by Historical Events, The Economic Journal, 1989; Liebowitz, S. J., Margolis, S. E. — The Fable of the Keys, Journal of Law and Economics, 1990.

Unruh, G. C. — Understanding carbon lock-in, Energy Policy, 2000; Geels, F. W. — Technological transitions as evolutionary reconfiguration processes: a multi-level perspective and a case-study, Research Policy, 2002.

Olson, M. — The Logic of Collective Action, 1965; Luhmann, N. — Vertrauen, 1968; Brehm, J. W. — A Theory of Psychological Reactance, 1966.

zemedeleca.bg — „ЕС предлага регенеративното земеделие да стане нов стандарт – вече има и работна дефиниция“, 25.08.2025.