В Братислава заместник-министър Чакъров поиска преходна национална помощ и отделно плащане за розата. Германия казва, че без нов бюджет ѝ е най-изгодно, Льо Пен обещава 19,5 млрд. евро по-малко от Франция, а Брюксел подготвя специален режим за достъпа на украинското зърно до вътрешния пазар.
„Липсата на нова финансова рамка е далеч най-изгодното финансово решение за Германия.“ С това изречение германският канцлер Фридрих Мерц в понеделник описа позицията на най-големия платец в бюджета на Европейския съюз, като добави, че без нов седемгодишен бюджет Съюзът ще бъде ограничен в действията си и преговорите трябва да приключат до края на годината. Два дни по-рано, на 3 октомври, лидерите на 17 държави, сред тях и България, изпратиха писмо до ирландския премиер Мишел Мартин с обратното искане: общите средства за Общата селскостопанска политика (ОСП) и за кохезионната политика да бъдат запазени. А във вторник, 6 октомври, в Братислава заместник-министърът на земеделието Красимир Чакъров подписа заедно с колегите си от Вишеградската група, Хърватия, Румъния, Словения и Италия три общи декларации, първата от които е за бъдещето на ОСП след 2027 г.
Между двете позиции стои документ, който още не е публикуван. В събота, 10 октомври, ирландското председателство на Съвета на ЕС ще внесе нова преговорна рамка за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 (седемгодишния бюджет на ЕС), а в неделя посланиците на държавите ще я обсъдят. По думите на няколко европейски представители, цитирани от Politico, Ирландия вероятно ще предложи съкращения над 100 млрд. евро спрямо предложението на Комисията. В същата седмица Комисията прие и модела, по който Украйна ще влезе в ЕС, със „специални режими“ за нейното земеделие. Четирите събития са за едно и също: колко пари и какъв пазар ще има българският земеделец след 2027 г.
Какво поиска България в Братислава
Декларациите от Братислава са три: за ОСП след 2027 г., за общоевропейски отговор при природни и пазарни кризи и за борбата с нелоялните търговски практики. Те не задължават никого, но показват позицията, с която групата влиза в преговорите. Подобна декларация министрите на Вишеградската група, България и Румъния внесоха и на Съвета по земеделие на 30 март 2026 г. По съобщението на МЗХ Чакъров е формулирал четири искания с различна тежест.
Първото е правилото N+3: парите, поети за дадена година, да могат да се изплащат до три години след нея, преди да бъдат загубени за страната. В сегашния период действа по-строгото правило N+2, а България иска да се върне към три години; за държава, в която инвестиционните мерки се забавят с години, всяка година повече означава по-малък риск средства да се върнат в Брюксел. Второто е преходната национална помощ – плащанията от националния бюджет за тютюн, говеда, овце и кози, които ЕС разрешава като изключение и чието бъдеще след 2027 г. е под въпрос; на 28 септември шест държави, сред тях България, внесоха в Съвета меморандум за запазването ѝ, за което писахме подробно. Третото е отделна интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“ в бъдещия регламент. Четвъртото е в декларацията за нелоялните практики: Комисията да проучи забрана в целия ЕС за продажба на земеделски и хранителни продукти под себестойността, изчислена по обективни и прозрачни показатели. Такава забрана има аналог в Испания, където законът за хранителната верига, изменен през 2021 г., изисква цената при първата продажба от производителя да е по-висока от общите му разходи, всеки следващ участник във веригата да плаща на предходния поне себестойността, а търговецът на дребно да не продава под цената, на която е купил.
Писмото на 17-те и сметката на нетните платци
Писмото от 3 октомври, първите подписи под което са на италианския премиер Джорджа Мелони и румънския президент Никушор Дан, иска повече от запазване на парите за ОСП и кохезията. То иска и премахване на отстъпките от вноските – корекциите, с които пет държави (Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания) плащат по-малко, отколкото по общата формула, и по-бавно изплащане на дълга от възстановителния фонд NextGenerationEU, за да остане място в бюджета. Така 17-те искат отстъпките за част от най-големите платци да отпаднат, но едновременно настояват и за нови собствени приходи на ЕС (общоевропейски данъци и такси), които да намалят натиска върху националните бюджети.
Това обяснява тона в Берлин. Нетният платец (държава, която внася в бюджета на ЕС повече, отколкото получава от него) гледа на всеки допълнителен милиард като на разход за собствения си бюджет. Германия и нейните северни съюзници настояват за съкращения от стотици милиарди спрямо предложението на Комисията. То е от 16 юли 2025 г.: 1 763 млрд. евро в цени от 2025 г., или 1,26% от брутния национален доход на ЕС, включително около 149 млрд. за изплащането на NextGenerationEU. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен във вторник предупреди в Страсбург, че големи съкращения „биха засегнали дълбоко критични приоритети, по които всички сме се съгласили“.
За земеделието предложението на Комисията вече е по-тясно от сегашното. Защитен от конкуренцията с други политики остава минимум от около 300 млрд. евро за подпомагане на доходите (в част от документите 296 млрд.), а останалото, включително развитието на селските райони, влиза в общ пакет от около 865 млрд. евро за национални и регионални партньорски планове, в който земеделието се състезава с отбраната, миграцията и инфраструктурата. Сравнението със сегашните 387,8 млрд. евро за ОСП не е точно, защото двете величини не обхващат едно и също, но посоката е ясна. Европейският парламент поиска на 29 април отделен защитен бюджет за ОСП от 385,12 млрд. евро. Ирландският документ в събота ще покаже дали съкращенията от над 100 млрд. засягат защитения минимум, или общия пакет, където парите за селските райони се състезават с всичко останало.
Парижкият вариант с цифри
На 2 октомври писахме за сценариите, при които крайните партии в Германия и Франция биха поискали ОСП да се върне към националните бюджети. Във вторник този сценарий получи числа. Марин Льо Пен, която води в сондажите за президентските избори във Франция през 2027 г. и на която апелативният съд на 7 юли позволи да се кандидатира, представи пакет за спестяване на 140 млрд. евро за пет години, от които 19,5 млрд. евро от френската вноска в бюджета на ЕС, а 11,1 млрд. от тях още през 2027 г. Икономическият ѝ съветник, депутатът Жан-Филип Танги, обясни пред журналисти, че това не е корекция на вноската: „Не искаме просто отстъпка, искаме отмяна на цели програми.“ Сред тях той посочи външнополитическите програми на ЕС и средствата за страните кандидатки. Земеделието не е в този списък, защото Франция е най-големият получател по ОСП, но вноската, от която „Национален сбор“ иска да спести, е същата, от която се плаща и ОСП.
Украйна: членство с условия за пшеницата
На 6 октомври Европейската комисия прие 25-странично съобщение за бъдещото разширяване на ЕС с пътни карти за четири страни кандидатки, сред които Украйна. За земеделието документът предвижда „целеви режими“, които значително ограничават финансовата подкрепа и достъпа до пазара за чувствителните украински продукти, и поема ангажимент те да бъдат отразени в споразумението за петия клъстер от преговорите (групата глави за земеделие, храни и кохезия). Еврокомисарят по разширяването Марта Кос го каза така: „Украйна ще стане и може да стане член на ОСП. При какви условия, ще се обсъжда.“ Неназован европейски представител описа очакваните преговори като „много подробни, с различни правила за пилетата, за слънчогледа, за растителните протеини, за пшеницата“.
По вътрешен документ на Комисията, цитиран от Financial Times, мащабът и производителността на украинското земеделие „може да изискват целеви режими за продукти като пшеницата и другите зърнени култури“, достъпът на Украйна до субсидиите по ОСП ще бъде ограничен, а Брюксел ще помага на страната да възстанови традиционните си пазари извън ЕС. Тревогата идва главно от Полша, Франция и Италия. Министърът на земеделието на Украйна Тарас Висоцки отговори пред Politico, че членство без достъп за зърното би „противоречало на самата логика“ на пълноправното членство.
За българския зърнопроизводител моделът решава два въпроса едновременно. Ограничен достъп за украинската пшеница до вътрешния пазар би означавал по-малък натиск върху цените в България и Румъния, който през 2023 г. доведе до забрани за внос, макар че ефектът ще зависи и от световния пазар, логистиката и реколтите. Ограничен достъп до ОСП би означавал, че парите на Съюза няма да се разпределят пълноценно и върху украинските земеделски площи, които преди войната бяха над 40 млн. хектара. Пазарите извън ЕС, към които Брюксел иска да насочи украинското зърно, обаче се достигат по Черно море, а по него от вторник, след потъването на кораб на 70 мили от Бяла, плаването е в зона на военен риск, както писахме в днешния анализ за дроновете.
Календарът до края на годината
| Дата | Събитие |
| 10 октомври (събота) | Ирландското председателство внася нова преговорна рамка за бюджета 2028–2034; очакват се съкращения над 100 млрд. евро |
| 11 октомври (неделя) | Посланиците на държавите членки обсъждат документа |
| 15–16 октомври | Европейски съвет в Брюксел; дневният ред още не е публикуван |
| до края на 2026 г. | Срокът, който Мерц и председателството си поставят за споразумение по бюджета |
| пролет 2027 г. | Президентски избори във Франция |
По данни на ирландското председателство, Европейския съвет и Politico.
По предварителен разчет, представен в края на 2025 г. на форум в София от Марио Милушев от ГД „Земеделие“ на Европейската комисия, на България по предложението от юли 2025 г. се полагат 7,6 млрд. евро за периода 2028–2034 г.: 6,2 млрд. за директни плащания и 1,4 млрд. за селските райони. Ирландският документ в събота ще бъде първата проверка докъде може да се свие това число.
Понятия
Многогодишна финансова рамка (МФР) — седемгодишният бюджет на ЕС, който определя таваните на разходите по политики; приема се единодушно от държавите членки със съгласието на Европейския парламент.
Преговорна рамка — работен документ на председателството на Съвета с числа и формулировки, по който държавите договарят МФР; всяко ново издание показва докъде е стигнал компромисът.
Нетен платец — държава, която внася в бюджета на ЕС повече, отколкото получава от него.
Отстъпки (корекции) от вноските — намаления на годишната вноска в бюджета на ЕС, които ползват Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания.
Национални и регионални партньорски планове — предложеният от Комисията общ пакет от около 865 млрд. евро, в който всяка държава разпределя средства между земеделие, кохезия, миграция, отбрана и други политики.
Правило N+3 — правилото, по което средствата, поети за дадена година, могат да бъдат изплатени до края на третата година след нея; неизплатеното след този срок се губи.
Преходна национална помощ (ПНП) — плащания от националния бюджет за определени сектори (у нас тютюн, говеда, овце и кози), които ЕС разрешава като изключение за държавите, присъединили се след 2004 г.
Нелоялни търговски практики — практики на по-силния участник във веригата за доставки спрямо по-слабия (забавени плащания, едностранни промени в договора, отказ от поръчка в последния момент), уредени с Директива (ЕС) 2019/633.
Клъстер 5 в преговорите за присъединяване — групата глави „Ресурси, земеделие и кохезия“, в която се договарят условията за ОСП, безопасността на храните и регионалната политика.
Източници
МЗХ — „Заместник-министър Чакъров: ЕС трябва да осигури по-силна защита за фермерите и по-бърза реакция при кризи“, 6 октомври 2026 г.
Euronews — „Seventeen EU leaders sign letter urging bloc to protect farm funding“, 3 октомври 2026 г.
Politico, Brussels Playbook Capitals — 6 октомври 2026 г. (Льо Пен и Танги, Висоцки, фон дер Лайен за Черно море); Politico Agriculture — изявления на фон дер Лайен и Мерц за МФР, 5–6 октомври 2026 г.
RTÉ — „Ireland to present draft seven-year EU budget on Saturday“, 5 октомври 2026 г.
Европейска комисия — Съобщение за подготовката на ЕС за бъдещото разширяване и пътните карти за страните кандидатки, 6 октомври 2026 г.; Kyiv Independent — „Everything you need to know about EU’s first step to making Ukraine’s membership real“, 6 октомври 2026 г.
Financial Times — вътрешен документ на Европейската комисия за земеделието при присъединяването на Украйна, 5 октомври 2026 г. (по Ukragroconsult и Ukrainska Pravda).
Европейска комисия — предложение за МФР 2028–2034 и за ОСП, COM(2025) 565, 16 юли 2025 г.
Европейски парламент — междинен доклад за МФР 2028–2034, 28–29 април 2026 г.
Joint Declaration of the Ministers of Agriculture of the Visegrad Group and Bulgaria and Romania on the post-2027 MFF and CAP, Съвет по земеделие и рибарство, 30 март 2026 г.
Марио Милушев, ГД „Земеделие“ на Европейската комисия — предварителен разчет за България за 2028–2034 г., форум в София, края на 2025 г.
Испания — Ley 16/2021 за изменение на Ley 12/2013 за мерките за подобряване на функционирането на хранителната верига (BOE-A-2021-20630).
Регламент (ЕС) 2021/2116, член 34 (автоматично освобождаване на бюджетни ангажименти, правило N+2).
France 24 — проучване за президентските избори във Франция, 28 септември 2026 г.; Al Jazeera — решение на апелативния съд по делото срещу Марин Льо Пен, 7 юли 2026 г.
Европейски съвет — заседание на 15–16 октомври 2026 г., consilium.europa.eu.
zemedeleca.bg — анализите за сценариите при ренационализация на ОСП (2 октомври 2026 г.), за преходната национална помощ (28 септември 2026 г.) и за ударите с дронове край Бяла (6 октомври 2026 г.).
