Всяка година, между 30 юни и 10 октомври, ползвателите в почти всяко землище минават през декларации, комисии, споразумения и заповеди, за да разберат къде ще орат. За двадесет и четири години член, който започна с две алинеи, натрупа над двадесет, започна да изключва длъжниците, прехвърли парите на отсъстващите собственици към областните дирекции и обвърза субсидиите с подписа под споразумението. Сега законопроектът между двете четения променя отново пет правила, свързани с него, а една стопанка ни пише, че в разгара на сеитбата границите на изключените имоти в нейното землище още не са отбелязани на терена.
„Реалните граници на имотите не са трасирани до днес /7 октомври/, в разгара на есенната сеитба се чудим дали сме ги заобиколили правилно.“
Стопанката, която ни написа това под статията за становището на собствениците на земя, описва землище, в което един от ползвателите е изключен от споразумението за масиви, защото дължи пари на държавния или общинския поземлен фонд. Имотите, за които той има договори, вече не могат да бъдат част от общия масив и трябва да се обработват в реалните им граници, по межди, възстановени при реституцията. Никой още не ги е отбелязал на терена. Тракторите на съседите, които не дължат нищо на никого, минават по скица и заобикалят чужди ивици, а сеитбата не може да чака заповедта.
Случаят е от едно землище, но в него се вижда проблем, който българското земеделие носи повече от сто години. Земята е разделена на повече парцели, отколкото машините могат да обработват, и всяко поколение законодатели търси начин да я събере. През последните двадесет и четири години отговорът е член 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Всяко лято ползвателите в землището разменят помежду си правото да обработват отделните имоти, а следващото лято правят същото отначало. Собствеността остава раздробена, а ползването се събира само за една година. Затова и членът се поправя толкова често: той лекува всяка година проблем, чиято причина е другаде, и всяка поправка прехвърля част от разхода от един участник към друг – от отсъстващия собственик към ползвателя, от общината към държавата, а днес от длъжника към съседите му.
Братята от Мадан
Историята на българското уедряване започва с едно семейство. През 1911 г. в село Мадан, тогава във Фердинандско, днес в област Монтана, братята Симеонови събират разпръснатите си ниви с поредица от доброволни замени със съседите. Българските изследователи, които разказват историята на комасацията пред ФАО, отбелязват техния случай като първия документиран у нас. Държавата тръгва след тях бавно. Законът за трудовата поземлена собственост от 1921 г. има глава за групиране на земите, а през 1941 г. е приет Закон за кадастъра и комасацията. Според изследване на Георгиев и Грозданова от 2020 г. до 1945 г. е уедрена около една десета от земеделската собственост.
После проблемът изчезва по съвсем друг път. Колективизацията слива нивите в огромни блокове на трудово-кооперативните земеделски стопанства, межди вече няма кой да пази, а законът от 1941 г. е отменен през 1951 г. заедно с останалото законодателство отпреди 9 септември 1944 г. Четиридесет години комасация не е нужна, защото собствеността е престанала да решава кой и как обработва земята.
Картата, която се върна
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е приет през 1991 г., за да върне земята, внесена в кооперативните стопанства. Година по-късно ликвидационните съвети започват да разпродават техниката, сградите и стадата на кооперативите, а земята се възстановява на собствениците и наследниците им в реалните ѝ граници, тоест като същите ниви в същите стари межди, които са имали преди колективизацията. Така през 90-те години в селата се връща картата на дребното земевладение от първата половина на века. Хората, на които тя принадлежи, обаче вече са други: голяма част от наследниците живеят в градовете, възрастните нямат сили да орат, а машините на кооперативите са разпродадени. Повечето собственици дават земята си под наем или аренда на новите кооперации и на първите арендатори.
През 2004 г. българските експерти в материал за ФАО броят около 10 милиона имота и около 2 милиона собственици, при среден размер на имота около 5,8 декара. Датският изследовател Мортен Хартвигсен, който от години изучава раздробяването на земята в Източна Европа, обръща внимание на една българска особеност. Законът е искал да спре раздробяването с минимални размери на парцелите, но наследяването на равни дялове постига обратното и създава това, което той нарича „скрито“ раздробяване: един парцел с много съсобственици, всеки с идеална част. Американският правен теоретик Майкъл Хелър описва през 1998 г. в Harvard Law Review последиците от такова положение като „трагедия на антиобщите блага“ (tragedy of the anticommons): когато върху един ресурс има твърде много собственици, всеки от които може да блокира ползването, ресурсът се използва по-малко, отколкото би могъл.
Решението за една година
Българският отговор е комасацията на ползването. Ако един арендатор има договори за двадесет разпокъсани парцела, а съседът му за други двадесет, двамата си ги разменят и всеки оре на едно място. Собствеността не се променя, нотариус не е нужен, а размяната важи само за една стопанска година. Законодателят записва тази възможност през 2002 г., когато реституцията в повечето землища вече е приключила и е ясно, че земята ще се обработва от наематели и арендатори, а не от самите собственици.
В същите години държавата опитва и другия път, трайната комасация на собствеността. През 2003–2004 г. в Ломци в Търговищко и в Голеш в Силистренско нидерландски експерти правят пилотни проекти: и в двете села средният размер на имота след уедряването нараства. През 2007 г. е одобрена стратегия за комасация, следва програма за 2007–2013 г., за 2010 и 2011 г. са планирани по около тридесет проекта, но изпълнението изостава заради липса на пари. Около 2010 г. в Катунец в Ловешко приключва проект, в който участва и фонд, инвестиращ в земеделска земя: уедрени са около 2000 декара, а разходите са поети от самите участници. През 2015 г. Хартвигсен поставя България сред държавите, които са въвели комасацията в закона си, но нямат действаща програма за нея. Така временното решение остава единственото и започва да расте.
Годината на ползвателя
Годината на ползвателя започва по време на жътвата. До 30 юни арендаторът трябва да занесе в общинската служба по земеделие договорите си, докато комбайните още са на полето. До края на юли собствениците декларират как ще се ползва земята им, а ползвателите заявяват, че искат да участват в масивите. През август за всяко землище се събира комисия, в която влизат служители на областната дирекция и общината и самите ползватели. Ползвателите сядат на една маса с картата на землището и решават кой къде ще обработва, като разменят парцели, докато всеки получи масив, с който може да работи. До 30 август те трябва да постигнат споразумение, подписано от поне две трети от участниците и обхващащо поне две трети от площта, определена за масивите. За необхванатата част, както и когато споразумение изобщо няма, комисията изготвя служебно разпределение. Заповедта на директора идва до 1 октомври, когато есенната сеитба вече е започнала.
Целият календар изглежда така:
| Срок | Какво се случва | Ако не стане в срок |
| до 30 юни | Ползвателите представят договорите си в общинската служба по земеделие | – |
| до 31 юли | Собствениците подават декларации, а ползвателите заявления за участие | – |
| до 5 август | Директорът на областната дирекция „Земеделие“ назначава комисия за всяко землище | – |
| до 30 август | Ползвателите сключват споразумение за масивите | Комисията прави служебно разпределение |
| до 15 септември | Комисията изготвя проект за разпределение | – |
| до 1 октомври | Директорът издава заповед за разпределението на масивите | Ползвателите могат да поискат заповед от министъра |
| до 10 октомври | Заповедта се обявява и публикува | – |
| 14 дни | Срок за обжалване пред районния съд (обжалването не спира изпълнението) | Заповедта става окончателна |
| 3 месеца | Ползвателите внасят сумите за „белите петна“ по сметка на областната дирекция | Дължат трикратния размер със заповед на директора |
Прагът от две трети от ползвателите и две трети от площта, определена за масивите, е въведен през 2024 г. Тежестта на тези срокове идва от връзката им със субсидиите. От стопанската 2015/2016 г. площите в заявлението за директни плащания трябва да имат регистрирано правно основание, а споразумението или заповедта за масивите е едно от тези основания. За имотите, които ползвателят получава в масива от чужди договори, правно основание е споразумението или заповедта, затова календарът на масивите е и календар на субсидиите.
Двадесет и четири години поправки
Член 37в влиза в закона през октомври 2002 г. с две алинеи. Оттогава до днес той е поправян повече от десет пъти. Първоначалният текст позволява на собствениците и ползвателите доброволно да се споразумеят за масиви и не казва какво става, ако някой откаже или ако собственикът изобщо липсва. Пет години по-късно отговорът на този въпрос започва да струва пари.
През 2007 г. процедурата се променя съществено. С „Държавен вестник“, бр. 13 от 9 февруари 2007 г., член 37в получава още седем алинеи: комисия за всяко землище, служебно разпределение, когато споразумение няма, заповед, чието обжалване не спира изпълнението ѝ, и „белите петна“, тоест имотите на собственици, които не са се обадили, но се включват в масивите срещу плащане. От този момент земята на отсъстващия наследник има цена, която ползвателят плаща, дори собственикът да не знае за нея.
През есента на 2009 г. народните представители Десислава Танева, Стоян Гюзелев и Димитър Аврамов внасят промени, с които организирането на масивите минава от кметовете към директорите на областните дирекции „Земеделие“. Мотивите обясняват, че информацията за собствениците е в общинските служби по земеделие, които са част от системата на министерството, и така решенията за разпределението ще бъдат по-точни, а сроковете ще бъдат съобразени с агротехниката. Със същия закон се появява правилото, че държавните имоти, които не могат да образуват самостоятелен масив, се дават на ползвателите без търг, по по-високата от двете цени. През 2010 г. то обхваща и общинските имоти.
Междувременно от 2007 г., годината на приемането в Европейския съюз, България плаща субсидии на декар по схемата за единно плащане на площ. През 2012 г. споразумението става правно основание за тези плащания, а от стопанската 2015/2016 г. Законът за подпомагане на земеделските производители изисква правно основание за всяка заявена площ. Подписът под споразумението престава да бъде формалност и се превръща в условие за парите от Брюксел.
Следващите две поправки идват по законопроекти на Цвета Караянчева от ГЕРБ, която през 2017 г. става председател на Народното събрание. С промените, обнародвани през февруари 2015 г., парите за „белите петна“ се прехвърлят от сметките на общините към областните дирекции. Предложението е на депутатите от ДПС Ферихан Ахмедова и Салиха Емин, а в работния доклад на комисията обосновка за него не е записана. Със същия закон полските пътища, които попадат в масивите, започват да се плащат на общините по средното рентно плащане. През август 2016 г. идва второто правило, което днес е в центъра на спора: до споразумението се допускат само ползватели, които са платили задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд, а за неплатените „бели петна“ директорът издава заповед за трикратния размер. И за тези промени докладът на комисията не съдържа мотиви. През 2017 г. пасищата, мерите и ливадите излизат от масивите.
Петнадесет години след първата си голяма поправка Десислава Танева пренаписва процедурата отново. Законопроектът ѝ, приет на 28 март 2024 г., мести срока за договорите на 30 юни, въвежда прага от две трети от ползвателите и от площта, изпраща жалбите срещу заповедите в районния съд и променя базата на средното рентно плащане, което вече се изчислява от всички регистрирани договори.
Всяка от тези поправки променя конкретен проблем в годишното разпределение, без да променя раздробената собственост под него. Те подреждат кой плаща и кой решава в годишната размяна, а раздробената собственост под нея остава същата. Накратко, по-важните стъпки:
| Година (ДВ) | Какво се променя |
| 2002 (бр. 99) | Създават се чл. 37б и чл. 37в: декларации, регистър и доброволно споразумение за масиви |
| 2007 (бр. 13) | Въвеждат се комисията, служебното разпределение при липса на споразумение, заповедта и „белите петна“; обжалването не спира изпълнението на заповедта |
| 2009 (бр. 94) | Процедурата минава към областните дирекции „Земеделие“; държавните земи, които не могат да образуват самостоятелен масив, се дават на ползвателите без търг по по-високата от двете цени – най-високата тръжна цена в землището и средното рентно плащане |
| 2010 (бр. 62) | Същото правило се прилага и за общинската земя |
| 2012 (бр. 25) | Споразумението става правно основание за субсидиите, а за „белите петна“ – само ако са платени |
| 2015 (бр. 14 и бр. 61) | Парите за „белите петна“ минават от общините към областните дирекции, по сметка за чужди средства; полските пътища в масивите се плащат по средното рентно плащане |
| 2016 (бр. 61) | До споразумението се допускат само ползватели, които са платили задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд; за неплатените „бели петна“ директорът издава заповед за трикратния размер |
| 2017 (бр. 13) | Пасищата, мерите и ливадите излизат от масивите |
| 2024 (бр. 33) | Нови срокове, праг от две трети, обжалване пред районния съд; средното рентно плащане се смята по всички регистрирани договори |
Смисълът на правилото от 2016 г. е, че който ползва държавна или общинска земя, без да плаща за нея, не бива да получава облекчението на общия масив. Десет години по-късно новото мнозинство предлага да го махне, а ГЕРБ-СДС, по чийто законопроект то е въведено, възразява срещу това.
Как се вдигна плащането
В споразумението ползвателят плаща за три неща, които не са по негов договор, и и трите са вързани с едно и също число – средното годишно рентно плащане за землището. Комисия към областната дирекция го изчислява всеки януари по договорите от предходната година. С него се плащат „белите петна“ (имотите на собственици, които не са подали декларация и нямат договор, но са включени в масива) и полските пътища, които попадат в масива. Към тях се добавят държавните и общинските имоти, които не могат да образуват отделен масив и се дават без търг по по-високата от двете цени – средното рентно плащане или най-високата тръжна цена за държавна земя в същото землище. Достатъчен е един търг с висока цена в землището, за да се вдигне цената на всички държавни парцели в масивите.
Как работи средната, показахме през юли, когато сравнихме два поредни протокола за област Силистра, землище по землище. Стойностите за 2026/2027 г. се качват в 54 землища, падат в 44 и не се променят в 18, а средната промяна е плюс седем евроцента на декар. За 2025 г., чиито договори са в основата на тези стойности, Националният статистически институт отчита спад на пазарната рента за ниви с 12,1%. Причината е, че средната се смята от всички регистрирани договори, включително от многогодишните на стари цени и от тръжните, чиито начални цени в част от общините са над средната, затова тя следва пазара с голямо закъснение, особено когато той пада. Така плащането в масивите остана високо при падащ пазар, без отделна промяна, която да го вдига: правилото от 2009 г. за по-високата цена и широката база на средната действат в една посока, а трикратният размер от 2016 г. наказва забавеното плащане.
Какво предлага законопроектът
Законопроектът № 52-654-01-90, приет на първо четене на 24 септември, променя пет правила, свързани със споразуменията:
Длъжниците. От чл. 37в, ал. 2 отпада изискването ползвателят да е платил задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд. Мотивите не обясняват защо, а докладът на комисията, прочетен в залата от Явор Гечев, само отбелязва, че изискването отпада.
Държавната земя в масива. Новата ал. 2а задължава ползвателите на държавни имоти, които са заявили участие, да се споразумеят поне за площ, равна на държавните им имоти в землището. Практическият резултат би бил по-голяма част от ползваната държавна земя да остава в споразуменията.
Парите за пътищата. Сумите, които общините събират от полските пътища в масивите, досега се харчат за земеделска инфраструктура в землището. Ще могат да отиват и за изграждане и ремонт на напоителна инфраструктура.
Средното рентно плащане. Методиката му се изнася от закона в наредба на Министерския съвет, със срок 1 октомври 2026 г., който вече изтече, докато проектът е между четенията.
Договорите. Всички договори за ползване по чл. 37б ще трябва да съдържат страни, предмет, срок и цена. Така регистрираните договори без цена вече няма да влизат в базата на средното плащане.
Една промяна в чл. 37в вече е закон. На 17 септември Народното събрание прие окончателно измененията в Закона за подпомагане на земеделските производители, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 88 от 25 септември, с които се променя и ал. 7 на чл. 37в: непотърсените от собствениците суми за „белите петна“, за които десетгодишният срок е изтекъл, отиват по сметката за чужди средства на Държавен фонд „Земеделие“ и могат да се харчат само за Взаимоспомагателния фонд. Официална справка колко са тези пари няма. Десислава Танева ги оцени публично на около 150 млн. евро по информация от отделни областни дирекции, а консолидирани данни не са публикувани.
Кой какво иска за длъжниците
По първото правило има ясни позиции от три страни и всяка има силен довод.
Собствениците. Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) иска промяната да отпадне. Според нея държавата ще харчи ресурс, за да събира дълга, и едновременно ще позволи на длъжника да ползва същата неплатена земя в масив, при по-изгодни условия. Асоциацията посочва и че законопроектът оставя в чл. 37б, ал. 3 декларацията, че ползвателят е платил задълженията си, така че двата текста ще си противоречат.
В парламента. ГЕРБ-СДС, по чийто законопроект условието влезе в закона през 2016 г., възрази срещу § 9 при първото гласуване, а в пленарния дебат опозицията също атакува промяната.
Практиката. Стопанката от коментара стига до обратния извод от същите факти. Когато длъжникът е изключен, наказани са и неговите съседи, защото масивът се разкъсва около неговите имоти. В закона не открихме изрична норма какво става с имотите на изключения ползвател, а на терена, по нейните думи, те се отделят в реалните им граници, независимо дали са цели имоти или идеални части. Когато заради изключените имоти част от полските пътища остане извън масива, общината не получава и плащането за тях. „Държавата в лицето на МЗХ и общините да си търсят плащанията по общия ред“, пише тя. Икономистите наричат такова положение отрицателен външен ефект: разходът от едно решение пада върху хора, които не са участвали в него.
Изходът, който други избраха
Германия решава същия проблем със закон от 1953 г. При тамошната процедура (Flurbereinigung) землището се прекроява наново: всеки собственик получава земя с равна стойност, но в по-малко и по-големи парцели, а собствениците в землището образуват сдружение, което е публичноправна организация. Процедурата е трайна, но бавна и скъпа. В провинция Хесен процедурите, приключили между 2014 и 2024 г., са траели средно по двадесет години и половина, а 46 от тези 105 процедури са продължили повече от двадесет години. Административните разходи плаща изцяло провинцията, а строителните, за пътища и отводняване, се субсидират с 65 до 90 на сто. През 2002 г. в Германия текат около 7000 такива процедури върху 3,1 млн. хектара. Нидерландия приема първия си закон за комасация още през 1924 г. и оттогава е завършила над 500 проекта върху почти 1,4 млн. хектара.
Други държави спират раздробяването още при наследяването. В четири северни провинции на Германия стопанството по закона за дворовете (Höfeordnung) минава цяло към един наследник, а останалите получават пари. Австрийският закон от 1958 г. (Anerbengesetz) казва, че цената, която поемащият стопанството плаща на сънаследниците, трябва да бъде такава, че той да може „добре да съществува“.
Всеки от тези пътища има цена. Трайната комасация иска две десетилетия, държавни пари и съгласието на хора, много от които не знаят, че са собственици. Правилата, които пазят стопанството цяло при наследяване, оставят останалите наследници с пари вместо земя и в България подобен модел би изисквал съществена промяна на общия наследствен режим, при който децата наследяват по равни части. Годишната размяна по член 37в е бърза и евтина, но трябва да се повтаря всяко лято, а всяка нейна поправка намира нов участник, който да плати.
В землището и в залата
Заповедите за масивите за 2026/2027 г. трябваше да бъдат издадени до 1 октомври и да бъдат обявени до 10 октомври. В землището на стопанката, която ни писа, след тази дата на хартия ще бъде ясно кой къде оре, но сеитбата вече върви около неотбелязаните граници. Срокът за писмени предложения по законопроекта изтича на 8 октомври, след което комисията ще гласува текстовете, а после и залата. Ако промяната бъде приета и влезе в сила преди следващата кампания, тя ще важи за масивите за 2027/2028 г., чийто календар започва с представянето на договорите до 30 юни 2027 г. Дотогава действа правилото от 2016 г., а стопанинът, който е изключен или има изключен съсед, може да обжалва заповедта пред районния съд в 14-дневния срок, но това няма да спре сеитбата, защото обжалването не спира изпълнението ѝ. Сто и петнадесет години след като братята Симеонови разменят нивите си в Мадан, стопаните в землището на нашата читателка сеят около граници, които не са отбелязани на терена.
Ася Василева
Понятия
Комасация на собствеността – трайно уедряване на земеделските имоти чрез размяна и преразпределение, при което собствеността и обработката съвпадат; в България е предвидена в закона като доброволно уедряване, но не се прилага в мащаб.
Комасация на ползването – ежегодно събиране на обработката в масиви без промяна на собствеността, по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ.
Масив за ползване – цяла площ в едно землище, която един ползвател обработва за една стопанска година след размяна на правото на ползване с другите ползватели, без промяна на собствеността (чл. 37в от ЗСПЗЗ).
Споразумение за масиви – ежегодно споразумение между ползвателите в землището, което влиза в сила при подпис на поне две трети от ползвателите и обхват поне две трети от площта, определена за масивите; за необхванатата част и при липса на споразумение комисията изготвя служебно разпределение.
Реални граници – физическите граници на един имот по кадастъра; имот, обработван в реални граници, не влиза в масива и трябва да бъде отделен на терена.
Идеални части – дяловете на съсобствениците в общ имот, изразени като дроб, без физическо разделяне на земята.
„Бели петна“ – имоти на собственици, които не са подали декларация и нямат договор, но са включени в масивите; ползвателят внася за тях средното рентно плащане по сметка на областната дирекция, откъдето собственикът може да го потърси в десетгодишен срок. Терминът е разговорен.
Средно годишно рентно плащане – официалната средна цена за ползване на земя в землището, изчислявана всеки януари от комисия към областната дирекция „Земеделие“ по регистрираните договори от предходната година (§ 2е от ДР на ЗСПЗЗ).
Правно основание – документ, който доказва правото на стопанина да ползва площта, за която иска субсидия; без него площта не се подпомага (чл. 41 от ЗПЗП).
Трагедия на антиобщите блага – понятие на Майкъл Хелър (1998) за ресурс с прекалено много собственици с право да блокират, който затова се използва по-малко, отколкото би могъл.
Отрицателен външен ефект – разход, който едно действие или решение налага на трети лица, без те да са участвали в него и без да бъдат обезщетени.
Източници
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи – чл. 37б, чл. 37в, § 2е от ДР, с изменения в ДВ, бр. 99/2002, бр. 13/2007, бр. 94/2009, бр. 62/2010, бр. 25/2012, бр. 14/2015, бр. 61/2015, бр. 61/2016, бр. 13/2017, бр. 33/2024 и бр. 88/2026.
Доклад на Комисията по земеделието и храните на 43-то Народно събрание от 21.07.2016 г. по законопроект № 654-01-83; работни доклади по законопроекти № 554-01-2 и № 502-01-55 (2015 г.); законопроект № 954-01-22 (2009 г.).
Закон за подпомагане на земеделските производители – чл. 41.
Законопроект за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ № 52-654-01-90 от 15.07.2026 г., с мотиви и доклад на комисията за първо гласуване; приет на първо гласуване на 24.09.2026 г.
Закон за изменение и допълнение на ЗПЗП (законопроект № 52-654-01-91), приет окончателно на 17.09.2026 г., обн. ДВ, бр. 88 от 25.09.2026 г.; БТА, 17.09.2026 г.
Становище на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи за второ гласуване на ЗИД на ЗСПЗЗ № 52-654-01-90, октомври 2026 г.
Национален статистически институт – „Цени на земеделската земя и рентата в селското стопанство“, 2025 г.
Kopeva D., Noev N., Evtimov V., доклад за България, FAO LANDNET, 2002; доклади на България пред FAO LANDNET, 2004, 2006–2008.
Георгиев и Грозданова, Journal of Agricultural and Environmental Law, 2020 – за уедреното до 1945 г.
Morten Hartvigsen, FAO Land Tenure Working Paper 24 (2013) и 26 (2015).
Flurbereinigungsgesetz (Германия, 1953); отговор на правителството на Хесен до ландтага, Drucksache 21/2670, приложение 4, 2025 г.; данни на провинция Саксония за финансирането на процедурите, 2026 г.; Höfeordnung; Anerbengesetz (Австрия, 1958), § 11.
Закон за наследството – чл. 5.
Michael A. Heller, „The Tragedy of the Anticommons: Property in the Transition from Marx to Markets“, Harvard Law Review, vol. 111, no. 3, 1998.
Архив на zemedeleca.bg – статията за средното рентно плащане за 2026/2027 г. и протоколите за област Силистра (юли 2026 г.), разборът на двата законопроекта (17.07.2026 г.), статиите за първото гласуване (25.08 и 24.09.2026 г.); коментар на читател под статията за становището на БАСЗЗ, 7.10.2026 г.
