По прогнозата на Министерството на земеделието на САЩ запасите от пшеница в Русия и Украйна ще нараснат до края на сезона с 80%, до 25 млн. тона – какво би означавало отварянето на Черно море за 5,5 млн. тона българска пшеница

Блокадата задържа руското и украинското зърно в складовете и не позволява на световната цена да падне, а българското излиза: за три месеца е изнесена една трета от реколтата, повече към трети страни, отколкото към ЕС. Ако обявеното от Тръмп примирие стигне до корабите, руските и украинските износители ще предлагат натрупаното зърно на същите вносители извън ЕС, към които днес излиза и българската пшеница.

„Всички говорят за дизела, но никой не говори за зърното – след два-три месеца ще има криза.“ Президентът на Украйна Володимир Зеленски изрече това предупреждение на Варшавския форум по сигурността, на фона на „енергийното примирие“ между Украйна и Русия, което американският президент Доналд Тръмп обяви на 11 октомври с незабавно действие, но без да съобщи условията и продължителността му, и което воюващите страни не са потвърдили като действащо споразумение. Число, което дава съдържание на думата „криза“, беше публикувано три дни по-рано във Вашингтон. В месечния си доклад за световното предлагане и търсене на селскостопански стоки (WASDE) от 9 октомври Министерството на земеделието на САЩ (USDA) свали прогнозата за руския износ на пшеница през сезон 2026/27 с 3 млн. тона, до 40 млн. тона, най-ниското ниво от пет години, и посочи изрично причината: заради логистичните смущения от продължаващия конфликт в Черноморския регион досегашните пратки са далеч под средното си равнище за дълъг период.

Тези 3 млн. тона не изчезват от баланса. USDA ги прибавя към руските крайни запаси (зърното, което ще остане в складовете в края на сезона, на 30 юни 2027 г.), а те стават 19,09 млн. тона. Украинските крайни запаси са 6,1 млн. тона. По сметка на редакцията двете държави ще завършат сезона с 25,2 млн. тона пшеница в складовете, при 14 млн. тона в началото му, тоест с 11,2 млн. тона, или около 80%, повече. За сравнение: това е повече от една трета от целия годишен износ на пшеница на Европейския съюз, който същият доклад оценява на 31 млн. тона.

Не цялото увеличение се дължи на войната. В Русия натрупването почти съвпада с намаления износ: производството е с 2,3 млн. тона по-малко от миналогодишното, вътрешното потребление е същото, а износът е с 8 млн. тона по-нисък, и този спад USDA обяснява с логистиката в Черно море. В Украйна картината е смесена, защото реколтата е с 1,9 млн. тона по-голяма от миналогодишната, а износът е с 1,6 млн. тона по-малък. Част от крайните запаси са и обичайни оперативни наличности, без които никоя зърнена търговия не работи. Затова 11,2 млн. тона са горната граница на количеството, което блокадата задържа; точната му големина от баланса не може да се извлече.

Световните крайни запаси в доклада почти не помръдват – 276,0 млн. тона при 276,3 млн. тона месец по-рано. Зърно в света има, но значителна част от него е заключена там, откъдето не може да излезе. Финансистите имат точна дума за такова богатство: неликвидно (актив, който съществува в баланса, но не може да се превърне в пари, когато са нужни). Собственикът на неликвиден актив е богат на хартия, но няма пари в брой, а всички, с които търгува, знаят, че щом може, ще бърза да продава.

В това е същината на предупреждението, което от няколко дни се обсъжда сред анализаторите на зърнения пазар. Докато трае блокадата, тя поддържа световната цена, защото руското и украинското зърно не стига до купувачите; когато свърши, голяма част от натрупаното зърно ще излезе на същия пазар и ще натисне цената надолу. За България, която към 2 октомври държи 5,55 млн. тона пшеница, рискът след края на блокадата тежи колкото ползата, докато тя трае.

Таблица 1. Пшеницата на Русия и Украйна по октомврийския доклад на USDA, млн. тона

Източник: USDA, WASDE-676, 9 октомври 2026 г. Сборовете са на редакцията.

Цената, която плащат купувачите, и цената, която получават руските и украинските стопани

Изоставането на износа вече е изчислено. По оценки, представени на семинар на Международния институт за изследване на продоволствената политика (IFPRI) и на AMIS (платформата за прозрачност на пазарите на храни, създадена от Г-20 през 2011 г.), обобщени от украинската аналитична агенция UkrAgroConsult, общият износ на пшеница от Украйна и Русия през юли–септември е с 6,5 млн. тона по-малък, отколкото за същия период на миналата година. Ако проблемите с корабоплаването продължат, до края на октомври разликата може да стигне 10,2 млн. тона. Част от зърното се пренасочва по Дунав, по железницата и през балтийските пристанища, но тези пътища са по-скъпи и не могат да поемат обема, който минаваше през Черно море.

Купувачите плащат липсата с по-висока цена. По данни на Bloomberg през последните седмици ударите по пристанищата са принудили купувачи от Азия и Африка да търсят други доставчици, често с по-дълъг път и по-високи разходи за превоз. Към тези разходи се добавя и премия за риск (частта от цената, която купувачът плаща над баланса между предлагане и потребление заради опасността доставката да бъде прекъсната).

В Русия и в Украйна същото събитие има обратен знак. Украинските стопани плащат повече за съхранение и логистика и приемат по-ниски изкупни цени. В Русия, където общата реколта от зърнени култури тази година може да стигне 140 млн. тона (от тях пшеницата по USDA е 88 млн. тона), зърното се трупа в районите на производство, а цената на пшеницата в някои райони на юга е паднала чувствително. Голямата реколта, която в нормална година носи валута, става финансов товар: съхранението и лихвата по кредита се трупат всеки месец, докато купувачът остава недостъпен. Цената на една и съща пшеница се разцепва на две – вътрешна, която пада, и външна, която остава по-висока, а разликата между тях е цената на пътя до кораба. През юли редакцията писа, че блокадната премия отива при онзи, който може да товари; България е от тях.

Две обявени примирия и едно условие, по което Москва и Киев се разминават

В понеделник търговците в Чикаго свалиха цената на пшеницата след неделното обявление на Тръмп. Зеленски заяви, че Украйна подкрепя прекратяването на огъня, но очаква уточнения, а по-късно съобщи, че Русия вече е нарушила примирието; по информация на РБК-Україна той заяви и готовност Украйна да подпише гаранции за прекратяване на огъня. Във Варшава той отправи и въпрос към Вашингтон: „Защо Америка не сключва с Украйна сделка за дизела? Ние влияем на това дали тези кораби се движат. Ние определяме дали работят руските рафинерии.“ С този въпрос Зеленски напомня на купувачите на горива и зърно, че обемът, който се движи по Черно море, зависи и от решенията в Киев и сделка, сключена само с Москва, не го гарантира. Количествата руски дизел, за които се говори (по думите на Зеленски 300–500 хил. тона месечно при световно потребление около 120 млн. тона месечно), редакцията разгледа в материала за сделката Тръмп – Путин.

Неделното обявление има предшественик. На 14 септември Тръмп също заяви, че Украйна и Русия са се договорили да не удрят енергийните си обекти. Москва отрече да има такава договорка, а на 17 септември след удар с украински дронове Ярославската рафинерия, една от най-големите в Русия, спря преработката на нефт. Financial Times писа тогава, позовавайки се на източници, запознати с позицията на Кремъл, че Владимир Путин не иска енергийно споразумение преди зимата, защото смята, че ударите по енергетиката в студените месеци могат да принудят Киев да направи отстъпки.

По-важното за зърното е казано на 1 октомври. На дискусионния клуб „Валдай“ Путин отхвърли предложенията, които обвързват спирането на украинските удари по руските рафинерии със спиране на руските удари по корабите, обслужващи Украйна. На следващия ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че Москва знае за общата инициатива на Турция и ООН, но няма подробности, и че Русия ще продължи да се опитва да спира доставките на военна техника, боеприпаси и гориво за Украйна по море. Украинският външен министър Андрий Сибиха изреди четирите предложения, които Киев е получил: индийското е най-широкото, турското и египетското са насочени към защитата на зърнените пратки, а американското – към енергийните обекти. Позицията на Киев той изложи с едно изречение: „Готови сме за енергийно и черноморско примирие, но само в тази комбинация.“

Подредени една до друга, публичните позиции изглеждат така. Москва отхвърля обвързването на енергията с морето, а Песков добави, че частичните договорености не приближават мира; Киев приема само двете заедно; Вашингтон обявява енергийната половина. Зърното зависи от другата, черноморската половина, за която договорка няма. Самият Bloomberg отбелязва, че дори енергийно примирие не гарантира безопасността на зърнената инфраструктура и на търговските кораби, а според Джо Дейвис търговците реагират повече на общото очакване за по-малко напрежение, отколкото на възможното спиране на ударите по енергийни обекти. Понеделнишкото поевтиняване в Чикаго стъпва на очакване, за което засега няма подписан документ.

Обявеното на 11 октомври примирие засяга енергийните обекти. Корабите със зърно са предмет на друго, черноморско примирие, което Путин отхвърли на 1 октомври, ако е обвързано с рафинериите, и за което Киев иска да се договаря само заедно с енергийното.

Надвисналото предлагане: защо складът тежи на цената, преди да е отворен

На фондовите пазари механизмът е известен отдавна и има име – надвиснало предлагане (на английски overhang). Логиката е проста: щом купувачите знаят, че скоро на пазара ще бъде предложено голямо количество, те нямат причина да бързат и да плащат пълна цена днес. На фондовите пазари това се вижда, когато изтича забраната основателите на току-що излязла на борсата компания да продават акциите си; изследване на Лора Фийлд и Гордън Ханка (Journal of Finance, 2001) показва, че около тази публично известна дата цените падат средно с около 1,5% за три дни. При зърното механизмът е по-бавен и по-сложен, защото пшеницата се съхранява, има качество, транспортни ограничения и реално потребление, но посоката на натиска е същата.

При руските и украинските запаси е подобно. Всеки купувач в Египет, Турция или Алжир чете доклада на USDA и знае, че в двете държави се трупа зърно, значителна част от което ще търси купувачи, щом пътят се отвори. На всеки търг (публичен конкурс, с който държавните агенции на вносители като Алжир, Турция и Йордания купуват пшеница) купувачът може да изчака, а продавачът, който няма алтернатива, трябва да отстъпи. На Euronext в Париж контрактът за доставка на мелничарска пшеница през септември 2027 г. се търгува днес по 235,00 евро на тон, с 9,25 евро по-евтино от контракта за декември 2026 г. Търговците оценяват пшеницата от следващата реколта по-ниско от сегашната. Такава отстъпка е обичайна за контракт след следващата жътва и отразява най-вече очакванията за новата реколта; възможното отваряне на Черно море е един от рисковете в нея, но от цените не може да се измери колко тежи. Разликата между контрактите за декември и март е само около 1 евро на тон. Тя не е сума, която конкретен стопанин ще получи, ако задържи зърното си, защото местната цена зависи и от базиса и договорните условия, но показва, че борсата не дава достатъчен стимул за съхранение – той е по-малък от лихвата върху стойността на самата пшеница, както редакцията показа в материала по доклада на StoneX.

Мащабът личи и от друго сравнение. По Черноморската зърнена инициатива, коридора, договорен с посредничеството на Турция и ООН, за една година – от август 2022 г. до юли 2023 г. – от трите големи пристанища около Одеса бяха изнесени 32,9 млн. тона храни, от които пшеницата е 8,9 млн. тона. Очакваното увеличение на запасите в Русия и Украйна е повече от цялата пшеница, изнесена по коридора за дванайсет месеца, дори ако част от него са обичайни наличности. Дори морето да се отвори, складовете няма да се изпразнят за седмици.

Скоростта ограничават още два фактора. Първият е инфраструктурата: на 12 и 13 август трите зърнени терминала в руското пристанище Новоросийск спряха товаренето след украински удари; по руски оценки от края на септември два от тях могат да работят отново, а ремонтът на най-големия ще отнеме месеци. Вторият е руското законодателство. От 2021 г. всяка година между 15 февруари и 30 юни Русия разрешава износа на пшеница, смес от пшеница и ръж, ечемик и царевица извън Евразийския икономически съюз само в рамките на тарифна квота (разрешено количество, в рамките на което се плаща плаващо експортно мито, зависещо от цената; над квотата митото е 50%, но не по-малко от 100 евро на тон). За 2026 г. квотата беше 20 млн. тона, а през април правителството добави още 5 млн. тона. Квотата за 2027 г. още не е определена. Ако морето се отвори през зимата, тя ще разпредели руския износ във времето, но няма да намали натрупаното количество.

Защо Париж не следва Чикаго

В Чикаго търговците свалят цената на пшеницата четвърти ден поред. Водещият контракт на Чикагската стокова борса беше в края на август и началото на септември близо до 7,9 долара за бушел, което при тогавашния курс прави около 250 евро на тон, а в понеделник се търгува около 6,6 долара, или около 216 евро на тон (бушелът е американска мярка за обем; тон пшеница е 36,74 бушела). В понеделник контрактите поевтиняха с 1,3%, след което търговците върнаха част от загубата. Натискът дойде и от царевицата. В същия доклад от 9 октомври USDA вдигна очаквания добив на царевица в САЩ от 178,5 на 181,2 бушела от акър (около 11,4 тона от хектар) и крайните американски запаси до 1,849 млрд. бушела (около 47 млн. тона), противно на очакванията на търговците. В петък цената на царевицата падна най-много от три години насам, а пшеницата губеше по време на търговията до 3,2%.

В Париж картината е различна. В петък търговията с контракта за доставка на пшеница през декември 2026 г. приключи при официална цена (сетълмент) 242,00 евро на тон, а в понеделник в 12:09 часа парижко време се търгува по 244,25 евро, с 2,25 евро нагоре, докато в Чикаго цената пада. Това е нивото от 8 октомври (по данните, използвани в материала на редакцията по доклада на StoneX), преди доклада на USDA и преди обявлението на Тръмп.

Таблица 2. Мелничарска пшеница на Euronext, 12 октомври 2026 г., 12:00–12:09 ч. парижко време, евро/т

Източник: Euronext. Разликите са изчислени от редакцията по последната цена.

Разминаването има две обяснения, които се допълват. Първото е валутата. Референтният курс на Европейската централна банка беше 1,1643 долара за евро на 28 август, когато цената в Чикаго беше близо до върха си, и 1,1206 долара на 9 октомври, тоест еврото е поевтиняло спрямо долара с близо 4%. Същата долларова цена струва днес повече евро, затова поевтиняването в Чикаго стига до европейския производител смекчено. Второто е европейският баланс. В октомврийския доклад USDA намали производството на пшеница в ЕС с 0,8 млн. тона до 133 млн. тона, главно заради Германия, вдигна потреблението, най-вече за фураж, и свали крайните запаси на ЕС от 13,52 на 11,72 млн. тона. Царевицата в ЕС е свалена от 50,6 на 48 млн. тона, а във Франция се очаква реколта с 38% по-малка от миналогодишната. Когато липсва царевица, животновъдите купуват повече фуражна пшеница. Кой от двата фактора тежи повече, от публичните данни не може да се каже. Сигурно е само, че парижката цена, по която се ориентира и българската търговия, засега не следва чикагската надолу.

Българският износ: числата срещу думата „колапс“

В последните дни в български публикации се появи твърдението, че събитията в Черно море „окончателно“ са блокирали износа на българска пшеница през Босфора и че секторът е пред колапс, а депутат от управляващото мнозинство заяви в ефир, че превозвачи вече отказват да возят зърно. Председателят на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов отговори писмено на редакцията на zemedeleca.bg 8 октомври с едно изречение: „Няма нито един кораб, отказал да дойде.“ Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски потвърди същото на форум в Пловдив. Корабите продължават да идват в българските пристанища. Отворен остава въпросът колко струват навлото (цената на морския превоз на тон товар) и застраховката за военен риск. Тези разходи купувачът приспада от цената, която предлага на стопанина, без да отказва сделката; редакцията ги разгледа в материала за ударите край Бяла.

Статистиката на Министерството на земеделието и храните за периода от 26 юни до 2 октомври е в съзвучие с думите на Проданов и Абровски. Тазгодишната реколта от пшеница е 7 478 821 тона, а заедно с преходните запаси от миналата година наличните количества през юли бяха 8 251 781 тона. За малко повече от три месеца са изнесени 2 370 728 тона, или 31,7% от реколтата. От тях 1 337 461 тона са заминали за трети страни, а 1 033 267 тона – за държави от ЕС. Износът извън ЕС е по-голям от вътрешнообщностните доставки с около 304 хил. тона и е 56% от целия износ. Разбивка по държави купувачи статистиката не дава, но вероятно част от купувачите, които през лятото загубиха достъп до руското и украинското зърно, намират българското.

Таблица 3. Пшеница, ечемик и рапица – наличности и износ към 2 октомври 2026 г., тона

Източник: МЗХ, движение на зърното за 26 юни – 2 октомври 2026 г. *При пшеницата – реколта 2026 г. и преходни запаси; при ечемика и рапицата – общите наличности по данните на МЗХ. Делът е изчислен от редакцията от наличните количества; от реколтата от пшеница са изнесени 31,7%.

Между наличните количества пшеница, изнесеното и останалото в складовете има разлика от около 332 хил. тона. По изчисление на редакцията това е главно вътрешното потребление за трите месеца – мелници, фуражни заводи и животновъди, – но в числото може да има и статистически корекции, защото МЗХ не дава отделна разбивка. Останалите днес в България 5,55 млн. тона не са изцяло за износ, защото от тях до следващата жътва ще купуват и мелниците, и животновъдите. Като мащаб те са приблизително колкото половината от очакваното до края на сезона увеличение на руските и украинските запаси, макар двете числа да са към различни дати и да не измерват пряко бъдещата конкуренция. Тук е и истинският риск за българския стопанин. Блокадата засега е в негова полза, защото българското зърно е по-близо и по-лесно достъпно за купувачите. Ако морето се отвори, Египет, Турция и останалите вносители в Северна Африка ще получават едновременно повече предложения от Новоросийск и Одеса, а предимството на Варна ще се стопи.

Кога двата склада ще излязат на един пазар

Първият вариант е блокадата да продължи през зимата. По публичните позиции от 1 и 2 октомври той изглежда най-вероятен в близките месеци. Тогава предупреждението на Зеленски за криза след два-три месеца има два прочита: за вносителите – по-скъпа и по-трудна доставка, за руските и украинските стопани – още по-ниски вътрешни цени и пълни складове. За България това означава запазено търсене на пристанищата и продължаващ разход за военния риск по рейсовете.

Вторият вариант е поетапно отваряне чрез договорен коридор. Инвестиционната компания Dragon Capital от Киев очаква, че през 2027 г. Украйна ще може да възстанови морския износ на зърно чрез дипломатическа договореност, подобна на коридора от 2022–2023 г., а безопасното корабоплаване би улеснило и руските пратки. При такова отваряне запасите излизат в продължение на месеци, а натискът върху цената се разпределя във времето. Търговците в Париж вече оценяват пшеницата за септември 2027 г. по-ниско, макар да не може да се каже доколко в тази отстъпка влиза рискът от Черно море.

Третият вариант е бързо отваряне след общо енергийно и черноморско споразумение. Тогава големи количества руска и украинска пшеница ще тръгнат едновременно към Близкия изток, Северна Африка и Азия, а износителите ще се състезават за купувачи. Предвид отказа на Москва от 1 октомври да обвърже енергийното с черноморското примирие и думите на Сибиха, че Киев приема само двете заедно, засега това е най-малко вероятният вариант, но е и единственият, при който цената на пшеницата може да падне рязко за дни.

Календарът

Числата от тази седмица показват пазар, в който световното зърно е достатъчно, но е разпределено неравномерно: до края на сезона в Русия и Украйна се очаква да останат 25 млн. тона, България е изнесла една трета от реколтата си, а парижката цена остава около нивото отпреди доклада на USDA заради по-слабото евро и по-стегнатия европейски баланс. За стопанина, който продава тази есен, практическият въпрос е колко струва чакането. Разликата между контрактите на Euronext за декември и март е около 1 евро на тон, тоест борсата не дава достатъчен стимул за съхранение до пролетта, а търговците оценяват следващата реколта с 9,25 евро по-ниско. Преди да приеме оферта, стопанинът може да провери дали цената е за кораба във Варна или за кантара в стопанството и дали купувачът вече е приспаднал от нея застраховката за военен риск. Чакането има смисъл само ако очакваното поскъпване надхвърля лихвата и складовите разходи за същите месеци.

Датите, които ще покажат кой вариант се сбъдва

Към 2 октомври в българските складове имаше 5 548 703 тона пшеница.

Ася Василева

Понятия

WASDE – месечен доклад на Министерството на земеделието на САЩ за световното предлагане и търсене на зърнени и маслодайни култури, памук, захар и животински продукти; излиза около 10-о число на всеки месец.

Крайни запаси – количеството, което се очаква да остане в складовете в края на търговския сезон (за пшеницата в Русия и Украйна – 30 юни), след като от производството и началните запаси се извадят потреблението и износът.

Неликвиден актив – имущество, което има стойност, но не може бързо да се продаде или да се превърне в пари без загуба.

Премия за риск – частта от цената, която купувачът плаща над баланса между предлагане и потребление заради опасността доставката да бъде прекъсната или забавена.

Надвиснало предлагане (overhang) – голямо количество стока или ценни книжа, за което пазарът знае, че ще бъде предложено за продажба; притиска цената още преди продажбата, защото купувачите нямат причина да бързат.

Тарифна квота за износ – разрешено количество, в рамките на което износът се облага с по-ниско мито; над него митото рязко нараства. В Русия се прилага за зърнените култури всяка година от 15 февруари до 30 юни от 2021 г.

Бушел – американска мярка за обем; за пшеницата 1 бушел е 27,2 кг, а тон е 36,74 бушела. Акър е 0,405 хектара.

Сетълмент – официалната дневна цена на борсов контракт; на Euronext се изчислява от сделките в двете минути преди 18:30 ч. парижко време за най-активния контракт, а за останалите – чрез разликите между тях.

Навло – цената на морския превоз на тон товар.

AMIS – Agricultural Market Information System – платформа, създадена от Г-20 през 2011 г., която събира данни за пазарите на пшеница, царевица, ориз и соя, след ценовите скокове от 2007–2008 и 2010–2011 г., за да ограничи паниката при ценова нестабилност.

Източници

USDA, World Agricultural Supply and Demand Estimates, WASDE-676, 9 октомври 2026 г. – балансите на пшеницата и царевицата, вкл. таблиците за Русия, Украйна и ЕС.

Euronext – мелничарска пшеница № 2, цени и сетълмент на контрактите, 12 октомври 2026 г. (12:00–12:09 ч. парижко време); сетълмент от 8 октомври 2026 г. по архива на редакцията.

Bloomberg – материалът за поевтиняването на пшеницата в Чикаго и графиката на CBOT, 12 октомври 2026 г., по преразказа на UkrAgroConsult; изказването на Джо Дейвис (Futures International).

UkrAgroConsult – обобщение за натрупването на зърно в Черноморския регион, 11 октомври 2026 г. (данни, представени на семинар на IFPRI и AMIS; оценка на Dragon Capital).

РБК-Україна, по UkrAgroConsult – изказванията на Володимир Зеленски на Варшавския форум по сигурността, 12 октомври 2026 г.

Financial Times, по Meduza – позицията на Кремъл по енергийното примирие, 14 септември 2026 г.

Hürriyet Daily News, 3 октомври 2026 г. – изказванията на Владимир Путин на клуба „Валдай“ (1 октомври), на Дмитрий Песков (2 октомври) и на Андрий Сибиха.

Reuters, по Украинская правда – спирането на Ярославската рафинерия след удара с дронове, 18 септември 2026 г.; Meduza и The Star – терминалите в Новоросийск (13 август и 25 септември 2026 г.).

Министерство на земеделието и храните – статистика за движението на зърното за периода 26 юни – 2 октомври 2026 г.

Европейска централна банка – референтни курсове на еврото към долара от 28 август и 9 октомври 2026 г.

Правителство на Руската федерация – тарифна квота за износ на зърно за 15 февруари – 30 юни 2026 г. и допълнителната квота от 10 април 2026 г. (по Interfax и ТАСС).

ООН – Черноморска зърнена инициатива, обобщени данни за изнесените количества, 14 ноември 2023 г.

Field, L. C., Hanka, G. The Expiration of IPO Share Lockups. Journal of Finance, 56(2), 2001.

Писмен отговор на Илия Проданов, председател на УС на НАЗ, до редакцията, 8 октомври 2026 г.

Изказване на депутат от управляващото мнозинство в телевизионно предаване, 8 октомври 2026 г.

Пламен Абровски, министър на земеделието и храните – изказване на форум в Пловдив, октомври 2026 г.

Архив на zemedeleca.bg – материалите за ударите с дронове край Бяла и за цената на военния риск (октомври 2026 г.), по доклада на StoneX Outlook Q4 (октомври 2026 г.), за сделката Тръмп – Путин за дизела (октомври 2026 г.) и „Черният лебед от 2022 се сглобява отново“ (юли 2026 г.).