Илия Проданов, председател на УС на НАЗ: Червената линия с териториалните води на държава от НАТО е пресечена, два кораба отказаха пристанището на ТЕЦ „Варна“, двата за Бургас стоят на юг, а ние ще засеем 10–12 милиона декара пшеница

На 8 октомври председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите писа на редакцията, че няма нито един кораб, отказал да дойде. Осем дни по-късно, след като ударите стигнаха и румънските териториални води, той изброява шест кораба, които не идват към Варна и Бургас. В складовете стоят около 5,5 млн. тона пшеница, от които четири и половина до пет трябва да излязат до юни, стопаните засяват следващата реколта, а министърът на земеделието е поел ангажимент лично да уведоми премиера.

Два кораба са отказали да дойдат до пристанището на ТЕЦ „Варна“, два не идват до голямото пристанище във Варна, а двата, които са за Бургас, стоят в южната част на Черно море и не вдигат котва. Това написа на редакцията на 16 октомври председателят на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов. Осем дни по-рано, на 8 октомври, два дни след ударите по кораби в българската изключителна икономическа зона край Бяла, той ни беше написал обратното: „Няма нито един кораб, отказал да дойде.“ На следващия ден министърът на земеделието и храните Пламен Абровски повтори в Пловдив, че няма отказани кораби за и от България, като се позова на асоциацията.

Между двете съобщения стоят ударите край Сулина на 14 и 15 октомври, първите известни удари по кораби в териториалните води на Румъния, държава от НАТО, и есенната сеитба. Към 8 октомври в страната са засети 50 872 хектара пшеница за реколта 2027 г., показва оперативният анализ на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), а в складовете стоят около 5,5 млн. тона от тазгодишната. Пред zemedeleca.bg Илия Проданов разказа какво се промени за корабите, какво означава това за сеитбата и складовете и какво очаква от държавата.

Корабите

Какво се промени за корабите към българските пристанища?

Големият проблем е, че червената линия на териториалните води вече е пресечена. До вчера България нямаше никакъв проблем да намира кораби, имаше дори интерес към нашите пристанища. Проблемът дойде, след като вчера кораб беше ударен в териториалните води на Румъния, и това обърна представата на всички и за нашите териториални води. Два кораба отказаха пристанището на ТЕЦ „Варна“, като са пуснали съобщение до пристанищата, че няма да дойдат да товарят. Отношенията между търговците донякъде са търговска тайна и как те ще си намерят транспорт, ние не знаем, но от управителите на пристанищата разбираме, че корабите са се отказали и ще се търси друг транспорт. Двата кораба, които са за Бургас, стоят на юг и не идват нагоре. Не е сигурно, че няма да дойдат, но засега стоят на място и не вдигат котва.

Бел. ред. Вечерта на 14 октомври дрон удари танкера Yara J на около 9 морски мили от румънския град Сулина, вътре в румънските териториални води. На следващия ден танкерът Wine Trader беше ударен малко извън 12-мильовата граница, а по данни на застрахователния брокер Profinsure дрон е ударил в румънските териториални води и сухотоварния Lady Jasmin. Брокерът определи случаите в румънските териториални води като значителна ескалация и първите такива в района. Ударите край Бяла на 6 октомври и край Крапец на 13 октомври бяха в изключителната икономическа зона на България, отвъд 12-те мили.

Разликата има цена. На 16 септември Съвместният комитет по военните рискове (Joint War Committee) на лондонския застрахователен пазар обяви с циркуляр JWLA-035 цялото Черно море за зона на военен риск с изключение на териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия, тоест ивицата до 12 морски мили (около 22 км) от брега. Зоната не е забрана: корабособственикът уведомява застрахователя, преди да влезе в нея, и плаща допълнителна военна премия. Кораб, който излиза от Босфора и следва бреговете, без да напуска ивицата, остава извън зоната, и все повече корабособственици плават точно така. Ударите край Сулина стигнаха тази ивица. Към 16 октомври в сила остава JWLA-035, а червената линия, за която говори Проданов, съвпада с границата на тази застрахователна карта.

Какво следва, ако положението се задържи?

Лошото е, че засега по тази тема у нас няма конкретни действия. Ако не дадем на корабите сигурност, че нашите териториални води са безопасни и че когато товарят българска стока, няма да имат проблем, нещата много бързо ще ескалират. През 2022 г. имаше месец, в който пристанищата не работеха нормално, и после две години плащахме последствията. Ако сега пристанищата не работят няколко месеца, трудно ми е да си представя какво ще се случи.

Бел. ред. В началото на март 2022 г., дни след нахлуването на Русия в Украйна, товаренето на зърно в българските пристанища беше забавено с митнически проверки на документите, а кораб, който трябваше да натовари пшеница за Португалия, не беше допуснат до кей в Бургас, съобщи тогава Ройтерс. Тогава Радослав Христов говореше за неформални устни указания, а министърът на земеделието Иван Иванов отричаше да има забрана. Колко точно е продължило забавянето, публичните източници не казват.

Държавата

Има ли контакт с правителството?

Да, уведомени са и Министерският съвет, и нашето министерство, и най-вероятно ще имаме среща с тях. Но въпросът не е да им обясним проблема. Въпросът е как ще се реагира на него. Като държава трябва да свършим две неща. Първо, да гарантираме безопасността на корабите, за да могат да товарят. Второ, много бързо да направим стратегия какво правим, ако Черно море не работи, защото към момента такава стратегия няма.

На какво може да стъпи такава стратегия, ако железопътният транспорт не е алтернатива?

Единственият възможен транспорт за 5 милиона тона е железопътният, автомобилен не може да бъде. В момента обаче железопътната мрежа от гръцката страна на границата е с много ниска скорост и ниска товароносимост. Трябва много спешно да се проведе разговор на национално ниво между България и Гърция: кой какво и къде трябва да инвестира, в какъв срок и кога това може да заработи. През последните години бягаме от дългосрочните теми, а като бягаме от тях, те започват да ни заливат. Сега не бива да се оправдаваме с това, че темата е дългосрочна. Да, дългосрочна е, ще отнеме година-две, но нека я започнем, защото, ако не я започнем, тя ще си остане дългосрочна.

Сеитбата и складовете

Тече сеитбата. Да сеят ли стопаните?

Алтернатива на зърнопроизводството на тези площи в България в момента няма. Ще сеем и със сигурност ще бъдат засети 10–12 милиона декара пшеница. Не искам да предизвиквам природата, но се надяваме отново на 6–7 милиона тона следващия юни. Ако нямаме складове за тези 6–7 милиона тона, тогава ще имаме голям проблем.

Бел. ред. Към 8 октомври в страната са засети 50 872 ха пшеница за реколта 2027 г., с 19,5% повече от същата дата миналата година, показва оперативният анализ на МЗХ от 14 октомври. Миналата есен сушата забави сеитбата и към 3 октомври 2025 г. бяха засети едва 11 590 ха, затова ръстът показва по-бърз темп в сравнение със закъсняла година, а за крайната площ още нищо не казва. Засетото досега е малко над 4% от площ колкото тазгодишната, която беше 1 145 217 ха, около 11,5 милиона декара, в горния край на прогнозата на Проданов. Средната изкупна цена на хлебната пшеница към 7 октомври е 189 евро на тон без ДДС, с 7,8% над миналогодишната, изчислена по данни отпреди ударите край Сулина.

Дали в складовете ще има място, не може да се каже с публични данни. Всеки обект за съхранение на зърно с вместимост над 50 тона декларира наличното в него зърно всеки месец в областната дирекция „Земеделие“ (Наредба № 23 от 29 декември 2015 г.), но актуално число за общата вместимост в страната не намираме; последната публична оценка, около 11 млн. тона, е отпреди повече от десетилетие. Ако износът спре, при жътвата на 2027 г. в складовете ще стоят около 4,6 млн. тона стара пшеница и 6–7 млн. тона нова, общо над 11 млн. тона само пшеница, без слънчогледа и царевицата, от които към 8 октомври са прибрани съответно 2,35 млн. тона и 1,24 млн. тона.

Колко зърно има в момента в складовете?

Много. Посрещнахме годината с малко повече от милион тона преходен остатък и го изнасяхме приблизително до август. От новата реколта вероятно сме изнесли около 500–600 хиляди тона, което означава, че имаме над 5 милиона тона. Четири и половина до пет милиона тона трябва да бъдат изнесени.

В най-добрите години и в най-благоприятното време, през август, пристанищата ни обработват по 1 милион тона на месец. Но това е през август. Сега идват ноември, декември, януари и февруари, месеци, в които корабоплаването е по-трудно, а и товаренето е трудно, защото при дъжд товаренето спира и се товари само когато не вали. Не трябва да спираме до юни, работата на пристанищата не бива да прекъсва нито за миг, за да стигнем до следващата жътва поне със същия преходен остатък.

Бел. ред. Оперативните данни на МЗХ дават малко по-различна картина от оценката на Проданов. Към 2 октомври реколтата от пшеница е 7 478 821 тона, преходният остатък от миналата година е около 773 хил. тона, а от края на юни са изнесени общо 2 370 728 тона. В складовете остават 5 548 703 тона. Ако мелниците и фуражите поемат до края на юни около 0,9–1 млн. тона (1,2–1,3 млн. тона годишно по оценка на бранша), за износ остават около 4,6 млн. тона, колкото казва и Проданов. За да излязат до 30 юни, са нужни около 515–520 хил. тона на месец. Между 26 юни и 2 октомври средният износ беше около 725 хил. тона месечно, тоест нужният темп е около седем десети от летния, но предстоят месеците, за които говори Проданов, с повече бури и повече спрени товарения.

Пшеницата от реколта 2026 към 2 октомври 2026 г., тона

Източник: оперативни данни на МЗХ. * Изчисления на zemedeleca.bg при вътрешно потребление 1,2–1,3 млн. тона годишно по оценка на бранша.

Цената

Какво може да направи държавата?

Лошото е, че не виждам ясно какво може да е крайното решение. Единствената възможна реакция на държавата, която виждам, е незабавен разговор с Турция, защото Турция беше държавата, която направи зърнения коридор. Това беше единствената тема, по която Украйна и Русия изобщо се разбраха. Само че в момента, доколкото виждам, руснаците нямат намерение да се съобразяват със световния глад. Дори изглежда сякаш нарочно го засилват.

Какво ще стане, ако от световната търговия изчезнат 100 милиона тона пшеница?

Ако това се случи, на световния пазар пшеницата може да стигне 350 евро на тон, но ние няма да можем да изнесем нашата и в България цената може да падне до 100 евро на тон.

Бел. ред. По прогнозата WASDE на американското министерство на земеделието от 9 октомври световната търговия с пшеница за пазарната 2026/27 г. е 209,0 млн. тона, с 17,9 млн. тона по-малко от миналия сезон, а руският и украинският износ заедно са 52,5 млн. тона (40 и 12,5 млн. тона), около 17,5 млн. тона под нивото на нормална година. Раздалечаването между световната цена и цената у нас, за което говори Проданов, вече се вижда в числата.

Пшеницата в Париж и у нас, евро на тон

Източници: Fastmarkets (Euronext, 26 септември и 20 октомври 2025 г.), AHDB (Euronext, 9 октомври 2026 г.), МЗХ по данни на САПИ (средни изкупни цени без ДДС към 8 октомври 2025 г. и 7 октомври 2026 г.). Разликата е изчисление на zemedeleca.bg.

За година цената на декемврийския контракт в Париж се вдигна с близо 30%, а средната изкупна цена у нас със 7,8%, и разликата между двете нарасна от около 14 до около 56 евро на тон. В нея се събират превозът до пристанището, пристанищната обработка, навлото, военната застраховка, качествените разлики и маржът на търговеца; част от тези разходи се променят малко от година на година, а навлото и застраховката следват войната. В края на октомври 2025 г. пшеница с 11,5% протеин, натоварена на кораб в Констанца, Варна или Бургас (FOB), се предлагаше по 233–234 долара (около 200 евро) на тон, с около 12 евро над декемврийския контракт в Париж; през юли 2026 г. исканите цени за същата пшеница бяха с 10 евро под септемврийския контракт. Черноморското зърно, което миналата есен се търгуваше над Париж, това лято вече се предлагаше под него.

Значи българският стопанин нищо не може да направи?

Абсолютно нищо не можем да направим. Румънците са в същото положение, ако не и в по-лошо, защото от месец и половина-два насам имат протести заради Констанца, където украинското зърно зае капацитета. А те трябва да изнесат 10 милиона тона.

Бел. ред. През август 2026 г. румънски търговци и стопани се оплакаха, че украинското зърно получава предимство в железопътния превоз до Констанца и че не могат да изпълнят договорите си в срок; румънските власти отрекоха да има такова предимство.

Турция

Стигнахме ли до момент, в който храната се използва като оръжие?

През 2022 г. Путин я използва като оръжие още в първите дни на войната. После натискът явно беше голям и се стигна до споразумение, може би благодарение на Турция. Тогава наистина беше проведена сериозна дипломация. Сега обаче, по информация от хора на високо ниво в държавата и извън нея, Ердоган участва в преговорите между Русия и Украйна вече шести месец и досега не е постигнал резултат.

Преговорите се закучиха, а сега се намеси и Тръмп.

Да, ситуацията наистина никак не е розова. Лошото е, че вървим след събитията.

Бел. ред. Черноморската зърнена инициатива беше подписана в Истанбул на 22 юли 2022 г. с посредничеството на Турция и ООН, и за една година през нея бяха изнесени 32,9 млн. тона украински зърнени храни, от тях 8,9 млн. тона пшеница. Русия излезе от нея на 17 юли 2023 г., като се позова на неизпълнения меморандум с ООН за собствения ѝ износ на храни и торове. Условията на Москва и днес са същите: на 13 октомври говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че в нито едно предложение за морско примирие няма механизъм, който да гарантира, че по море няма да се доставя оръжие за Украйна, а руският износ, включително на селскостопански продукти и петрол, ще върви без пречки. Два дни по-късно в Брюксел премиерът Румен Радев поиска от европейските партньори да подкрепят меморандум за спиране на ударите по цивилни кораби, а България, Румъния и Турция обсъждат щаб на НАТО за Черно море с ротационно командване. За корабособственика и застрахователя въпросът е по-конкретен: има ли в ивицата до 12 мили радари, прихващане и военно присъствие.

Министерството

Търси ли ви официално министерството? В комуникация ли сте?

Да, говорих с министъра снощи, чуваме се по няколко пъти на ден за ситуацията. Не мога да кажа, че министерството не търси информация. Абровски постоянно се интересува какво и как се случва. Снощи му казах за корабите и че е добре да уведомим и премиера. Той пое ангажимент лично да го уведоми за ситуацията, която реално е от вчера. Ще видим как ще реагират.

Бел. ред. На 9 октомври, ден след като Проданов писа на редакцията, че няма отказан кораб, министър Абровски каза пред журналисти в Пловдив, че няма отказани кораби за и от България, и посочи източника си: „Доколкото аз разбирам от тях“, тоест от НАЗ. Нова позиция на министерството за корабите до публикуването на този материал не намираме.

Какво остава в ръцете на стопанина

Проданов казва, че стопанинът не може да направи абсолютно нищо, и за онова, от което зависи съдбата на реколтата, корабите, застраховките и пристанищата, е прав. Търговците на срочни контракти обаче вече са сложили цена и на пшеницата, която се засява тези дни. Първият контракт от реколта 2027 г. в Париж е за доставка през септември, и на 15 октомври окончателната му дневна цена беше 235,50 евро на тон, с 10,75 евро под декемврийския контракт (246,25 евро). Купувачите плащат за пшеницата от следващото лято по-малко, отколкото за тазгодишната, тоест очакват напрежението в доставките да отслабне до догодина.

Мелничарска пшеница в Париж (Euronext), окончателни цени от 15 октомври 2026 г.

Източник: Euronext.

За българския стопанин решаващото число обаче не е в Париж. Ако разликата между Париж и изкупната цена у нас остане колкото днес, 235,50 евро в Париж означават около 180 евро на тон тук; ако се върне до миналогодишните около 14 евро, около 220 евро. При около 650 кг от декар, колкото беше средният добив тази година, разликата между двата случая е около 27 евро на декар. Стоте евро на тон, за които говори Проданов, са цената при спрян износ. Стопанинът, който сее тези дни, залага повече на морето, отколкото на борсата.

Икономическата теория има обяснение защо такова решение е особено неудобно. Икономистите Авинаш Диксит и Робърт Пиндайк показват в книгата си „Инвестиции при несигурност“ (Investment under Uncertainty, 1994), че когато едно решение не може да се върне назад, а бъдещето е несигурно, изчакването само по себе си има стойност: който почака, докато информацията се избистри, избягва най-скъпите грешки, и тази стойност расте заедно с несигурността. Логиката е позната от борсата, където правото да купиш или да продадеш по-късно, опцията, се търгува срещу пари. Засятата пшеница е необратимо решение, защото семето, горивото и есенното торене не се връщат, а несигурността тази есен е най-високата от години; по теорията това е моментът да се чака. Агротехническият срок обаче не се отлага: пшеница, засята през декември, губи от добива си, а незасятата нива е загубена година, и в това Проданов е категоричен, алтернатива на зърното на тези площи няма. Стопанинът взима решението тъкмо когато според теорията е най-скъпо да се взима.

Изчакването не му е отнето изцяло, само е преместено по-нататък. Пролетното подхранване с азот, един от най-големите разходи при пшеницата, се решава през февруари и март, когато и за морето, и за цената ще се знае повече. Може да се промени и съотношението между културите, и данните на МЗХ показват, че стопаните вече го правят: засетите площи с рапица, чийто срок е изтекъл, са с 10,9% по-малко, а с ечемик с 12,1% повече. Част от реколтата може да се продаде и напред. Договор с изкупвач на фиксирана цена заключва цената у нас, а срочен контракт на борсата в Париж заключва само парижката част и оставя открита разликата до Варна, която тази година е най-подвижното число в сметката.

Датите, които ще решат сметката

Шест кораба не идват към Варна и Бургас, след като ударите стигнаха ивицата, която застрахователите оставяха извън зоната на военен риск; в складовете стоят 5,5 млн. тона пшеница, които трябва да излизат по половин милион тона месечно до юни; разликата между Париж и изкупната цена у нас за година нарасна от около 14 до около 56 евро на тон; а сеитбата върви и ще продължи, защото, както казва Проданов, алтернатива няма. Кога ще се изясни всяко от тези неща:

На 15 октомври, в деня, в който край Сулина бяха ударени още два кораба, окончателната цена на септемврийския контракт за пшеница от реколта 2027 г. в Париж беше 235,50 евро на тон.

Ася Василева

Използвани източници

— Разговор на редакцията с Илия Проданов, председател на УС на НАЗ, 16 октомври 2026 г.; писмени съобщения на Илия Проданов до редакцията, 8 и 16 октомври 2026 г.

— Министерство на земеделието и храните, Оперативен анализ за основни земеделски култури, Бюлетин № 27/2026, 14 октомври 2026 г. (засети площи с есенници към 8 октомври 2026 г.; средни изкупни цени към 7 октомври 2026 г. по данни на САПИ; реколта от слънчоглед и царевица към 8 октомври 2026 г.).

— МЗХ, оперативни данни за реколта 2026 и за износа на пшеница към 2 октомври 2026 г.

— МЗХ, оперативни данни за есенната сеитба към 3 октомври 2025 г.; оперативен анализ от 10 юни 2026 г. (площи с пшеница за реколтиране 1 145 217 ха към 4 юни 2026 г.).

— Наредба № 23 от 29 декември 2015 г. за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно.

— Оценка на вместимостта на обектите за съхранение на зърно в страната (около 11 млн. тона), оповестена при подготовката на Единния регистър на обектите за съхранение на зърно, около 2015 г.

— Пламен Абровски, министър на земеделието и храните, изявление пред журналисти в Пловдив, 9 октомври 2026 г.

— Joint War Committee (LMA/IUA), циркуляр JWLA-035 „JWC Listed Areas“, 16 септември 2026 г.

— Türkiye Today, 15 октомври 2026 г. (корабособственици в 12-мильовата ивица).

— Румънска морска администрация и Министерство на отбраната на Румъния, 14–15 октомври 2026 г.; Associated Press, 15 октомври 2026 г.; USM, 15 октомври 2026 г. (оценката на Profinsure).

— Reuters, „Bulgaria hampering grain exports amid Ukraine war, producers say“, 3 март 2022 г.

— UkrAgroConsult и Logos Press, оплаквания на румънски търговци и стопани за жп превоза до Констанца, август 2026 г.

— ООН, Черноморска зърнена инициатива (22 юли 2022 г. – 17 юли 2023 г.), данни на Съвместния координационен център.

— Мария Захарова, говорител на МВнР на Русия, коментар от 13 октомври 2026 г. (по ТАСС и РИА Новости).

— Румен Радев, министър-председател, изявление в Брюксел преди Европейския съвет, 15 октомври 2026 г.

— USDA, World Agricultural Supply and Demand Estimates, WASDE-676, 9 октомври 2026 г.

— Euronext, мелничарска пшеница (EBM), окончателни дневни цени от 15 октомври 2026 г.; AHDB, цени на Euronext, 9 октомври 2026 г.

— Fastmarkets, коментари на пазара на пшеница, 26 септември и 20 октомври 2025 г.; юли 2026 г.

— Avinash Dixit, Robert Pindyck, Investment under Uncertainty, Princeton University Press, 1994.

Понятия

Териториални води — морската ивица до 12 морски мили (около 22 км) от брега, върху която държавата има суверенитет.

Изключителна икономическа зона — морското пространство до 200 морски мили от брега, в което държавата има права върху ресурсите, но корабоплаването е свободно.

Зона на военен риск (JWC Listed Area) — водите, които Съвместният комитет по военните рискове на лондонския застрахователен пазар обявява за високорискови. Преди влизане в тях корабособственикът уведомява застрахователя и плаща допълнителна военна премия.

Военна премия — допълнителната застраховка за плаване в зона на военен риск, изчислявана като процент от застрахователната стойност на кораба.

Навло — цената на морския превоз на тон товар.

FOB — цена на стоката, натоварена на кораба в пристанището на износителя; морският превоз и застраховката по пътя са за сметка на купувача.

Преходни остатъци — зърното от предишна реколта, което е още в складовете в началото на новата пазарна година; при пшеницата тя започва на 1 юли.

Оперативен анализ на МЗХ — седмичен бюлетин на министерството по данни от областните дирекции „Земеделие“, общинските служби по земеделие и Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). По думите на самото министерство данните нямат статистически характер и служат като ориентир за текущото състояние на пазара.

Средна изкупна цена — цената, на която изкупвачите купуват зърно от стопаните, без ДДС, изчислена като средноседмична по данни на САПИ.

Обект за съхранение на зърно — склад или група складове с обща вместимост над 50 тона на един адрес; вписва се в базата данни на областната дирекция „Земеделие“ и декларира всеки месец наличното зърно.

Euronext (Париж) — борсата, на която се търгуват срочни контракти за мелничарска пшеница; цената им е ориентирът за европейското зърно. Срочният контракт е договор за доставка в бъдещ месец (септември, декември, март, май) на цена, договорена днес.

Окончателна дневна цена — цената, по която борсата отчита контракта в края на всеки търговски ден (на английски settlement price).

Черноморска зърнена инициатива — споразумението от 22 юли 2022 г., с което Турция и ООН осигуриха безопасен коридор за износа на украинско зърно от три пристанища; действаше до 17 юли 2023 г., когато Русия се оттегли.

WASDE — месечната прогноза на американското министерство на земеделието (USDA) за производството, търговията и запасите от основните земеделски стоки в света.

Стойност на изчакването — понятие от теорията на инвестициите при несигурност (Диксит и Пиндайк, 1994): когато решението е необратимо, а бъдещето несигурно, възможността да се отложи решението има собствена стойност, която расте с несигурността.