Документът, изпратен на 15 октомври до Европейската комисия и Еврогрупата, признава, че през 2026 г. разходите растат повече от два пъти по-бързо от разрешеното от Съвета. Натрупаното отклонение за 2027 г. пада под прага, който сочи самото министерство, само ако Комисията не третира данъка върху свръхпечалбата като еднократна мярка. За земеделието в 55-те страници има един бюджетен ред – 21,5 млн. евро за газьола, а 170-те милиона „иранска помощ“, които трябва да бъдат изплатени до края на 2026 г., не са показани сред мерките за годината, макар там да са изброени и 30-те милиона за великденската и коледната помощ.
9,6 на сто – с толкова ще пораснат през 2026 г. разходите, които правителството контролира, при 4,2 на сто, разрешени от Съвета на ЕС. Числото е написано от самото Министерство на финансите, на осма страница от Проекта на бюджетен план на Република България за 2027 г., който министерството изпрати на 15 октомври до Европейската комисия и Еврогрупата. Документът е първият такъв, който България изготвя като член на еврозоната, и в него страната едновременно представя параметрите на бюджета си за следващата година и отчита какво е направила, за да излезе от процедурата при прекомерен дефицит, открита срещу нея на 10 юли. Прочетен ред по ред, той показва повече, отколкото казаха прессъобщението и първите новини: как точно дефицитът ще се свие от 5,0 на 4,3 на сто от брутния вътрешен продукт, коя част от корекцията е трайна и коя е за една година, от кое решение на Комисията зависи оценката и колко малко място има в него земеделието.
Защо Брюксел вижда бюджета преди парламента
Икономистите наричат склонност към дефицит навика на правителствата да харчат днес за сметка на утрешните данъкоплатци. В паричен съюз той се засилва, защото част от цената се поема от всички: доверието в общата валута и рискът от спасителни програми са общи, докато ползата от разходите остава в една държава. Това е проблемът на общия ресурс. Елинор Остром получи през 2009 г. Нобеловата награда за икономика, след като показа върху пасища, гори и риболовни зони, че такъв ресурс се опазва, когато ползвателите му имат общи правила, следят се взаимно и наказват нарушенията постепенно; европейските фискални правила се опитват да направят същото с бюджетите. След дълговата криза в еврозоната ЕС прие през 2013 г. пакет от два регламента, известен като „Two-Pack“, и един от тях задължава правителствата от еврозоната да показват бюджетите си в Брюксел, преди националните парламенти да са ги гласували.
По този регламент (473/2013) всяка държава от еврозоната изпраща до 15 октомври проект на бюджетен план на Комисията и на Еврогрупата (срещите на финансовите министри от еврозоната, които нямат статут на институция). Комисията дава становище до 30 ноември. Тя преценява дали планът съответства на правилата и на препоръките към страната и при особено сериозно неспазване може да поиска от правителството да го преработи. За България документът има и втора роля. В препоръката, приета заедно с решението за откриване на процедурата, Съветът задължи страната да предприеме ефективни действия и да ги докладва до 15 октомври 2026 г., а планът изрично посочва, че е и този доклад. Министерският съвет го одобри на 14 октомври и го изпрати на 52-рото Народно събрание за информация, а самият закон за бюджета трябва да бъде внесен в парламента до края на октомври.
Правилото, по което се мери
От 2024 г. фискалните правила на ЕС имат един оперативен показател – нетните разходи (праговете от 3% дефицит и 60% дълг остават, но изпълнението се следи по разходите). Към тях се стига, като от разходите на държавата се извадят лихвите (в краткия срок правителството не ги определя), парите по програми на ЕС заедно с националното съфинансиране към тях, цикличната част на обезщетенията за безработица и еднократните мерки. От остатъка се изважда и ефектът от новите данъчни решения: всяка мярка, която увеличава приходите, намалява нетните разходи, а всяко данъчно облекчение ги увеличава. Логиката е, че приходите растат и падат с икономиката и правителството не може да ги управлява, но решава колко харчи и какви данъци въвежда, затова се оценява по тези две неща. Затова проверяващият гледа и какво се изважда, защото всяко евро, записано като национално съфинансиране на европейска програма, остава извън тавана. В българския план това съфинансиране почти се утроява – от 0,3% от БВП през 2025 г. на 0,8% през 2026 и 2027 г.
Препоръката от 10 юли определя за България таван на годишния ръст на нетните разходи: 4,2% за 2026 г., 3,4% за 2027 и за 2028 г. и 3,2% за 2029 г., или общо 15% за четирите години. Изпълнението се следи в контролната сметка – натрупаната сума на годишните отклонения от тавана, изразена като дял от БВП. Ако например разходите надхвърлят тавана с 1 млрд. евро, в сметката се записват около 0,8% от БВП и те остават там, докато не бъдат компенсирани с разходи под тавана в следващите години. В сметката има и една отстъпка. През 2025 г. за България беше задействана националната клауза за дерогация за отбрана, която за четири години позволява увеличението на разходите за отбрана да не се брои като нарушение до 1,5% от БВП; препоръката от юли я свива до 0,9% от БВП за 2026–2028 г.
2026 г.: отклонението, което планът признава
Препоръката беше приета на 10 юли, а законът за държавния бюджет за 2026 г. – на 24 юли, две седмици по-късно. В становището си от 18 август Фискалният съвет изчисли, че по приетия бюджет нетните разходи ще растат с 7,6%. Сега самото министерство оценява ръста на 9,6% при разрешени 4,2%. В контролната сметка това се записва като отклонение от 1,8% от БВП, около 2,3 млрд. евро над траекторията, определена от Съвета, само за една година.
Министерството обяснява отклонението с обстоятелствата, при които е съставено правителството в началото на май: вместо бюджет е действал удължителен закон, за мерки са останали едва пет месеца, част от разходите вече са били поети, а друга част следват автоматични механизми от минали години – заплати, обвързани със средната работна заплата, списъци с обекти в бюджетите за 2024 и 2025 г., задължения на Агенция „Пътна инфраструктура“. Тези обстоятелства са документирани и обясняват защо корекцията не може да стане за пет месеца.
Късният бюджет обаче вече е отчетен. В предложението си от 25 юни, което Съветът прие на 10 юли, Комисията поиска за 2026 г. подобрение на структурния първичен баланс с 0,3 пункта от БВП вместо обичайните поне 0,5, с мотива, че късното съставяне на правителството е забавило приемането на бюджета, а разликата да бъде наваксана през следващите години – с 0,6 пункта през 2027 г., 0,5 през 2028 г. и 0,6 през 2029 г. Още тогава Комисията очакваше по пролетната си прогноза нетните разходи за 2026 г. да растат с 5,5%; сега министерството пише 9,6%.
Регламентът за процедурата допуска преразглеждане на препоръката и по правило една година по-дълъг срок само когато държавата е предприела ефективни действия и освен това е настъпил тежък икономически спад в еврозоната или в целия ЕС или изключителни обстоятелства извън контрола на правителството със силно отражение върху публичните финанси. Причините, които планът изброява, са решения на предишни парламенти и правителства, тоест на самата държава. Планът сам описва новото изостряне на конфликта в Близкия изток след юли и поскъпването на дизела с над 50% през август, но не се позовава на тях като на такива обстоятелства. Оценката дали действията за 2026 г. са ефективни ще направи Комисията, но числото за нея вече е в документа.
Подобрението на дефицита за 2026 г. от 5,4% в бюджетния закон на 5,0% в плана също има обяснение, което си струва да се прочете дословно. Промяната се дължи основно, пише министерството, „на по-актуални разчети на Министерството на отбраната за 2026 г., включително и промяна в някои от сроковете за доставка на военно оборудване“. По правилата на европейската статистика военната техника влиза в дефицита в момента, в който бъде доставена; плащанията преди това не се броят. Отложените доставки се появяват през 2027 г., когато разходите за отбрана, изчислени към датата на доставката (на начислена основа), скачат от 2,41 на 3,43 млрд. евро, с 42,4%.
Самата база също се е изместила. Бюджетът за 2025 г. беше съставен с дефицит в рамките на 3% от БВП; на 22 април Евростат отчете 3,5% и на това число стъпи процедурата, открита през юли, а планът вече работи с 4,0%. Министерството посочва, че данните за 2025 г. са предварителни и отразяват одита на Сметната палата върху отчетите на разпоредителите и новите оценки на НСИ и министерството; окончателното число ще излезе с октомврийските таблици на Евростат за дефицита и дълга, които още не са публикувани.
Таблица 1. Основните числа на плана (% от БВП, освен ако не е посочено друго)
| Показател | 2025 | 2026 | 2027 |
| Ръст на нетните разходи: таван на Съвета | – | 4,2% | 3,4% |
| Ръст на нетните разходи: оценка на МФ | 13,6% | 9,6% | 1,3% |
| Контролна сметка, натрупано (без и с гъвкавостта за отбрана) | – | 1,8 / 1,8 | 1,0 / 0,4 |
| Дефицит на сектор „Държавно управление“ | 4,0 | 5,0 | 4,3 |
| Структурен баланс | −4,1 | −5,1 | −4,3 |
| Първичен баланс (без лихвите) | −3,2 | −4,2 | −3,2 |
| Разходи за отбрана | 1,9 | 1,8 | 2,4 |
| Трансфери от ЕС в приходите | 2,4 | 3,5 | 1,4 |
| Лихвени разходи | 0,8 | 0,9 | 1,1 |
| Брутен дълг, % от БВП | 29,9 | 31,1 | 33,3 |
| Брутен дълг, млрд. евро | 34,8 | 40,6 | 47,1 |
Източник: Проект на бюджетен план на Република България за 2027 г., таблици 1а, 1б и 4; за 2025 г. данните са предварителни.
Откъде идват двата милиарда за 2027 г.
За 2027 г. планът предвижда дефицит от 4,3% от БВП, около 6,1 млрд. евро. Разходите падат от 43,4 на 40,4% от БВП и на пръв прочит това изглежда като рязко затягане. По-голямата част от тези три пункта обаче е европейски пари. Планът за възстановяване и устойчивост приключва и трансферите от ЕС в бюджета падат от 3,5 на 1,4% от БВП, от около 4,6 на около 2,0 млрд. евро; същата сума изчезва и от приходите, затова за дефицита промяната е неутрална. Националните разходи падат с 0,9 пункта като дял от БВП, но в евро растат – от около 52,0 на около 55,1 млрд., с близо 6%. В евро и дефицитът намалява с по-малко, отколкото подсказват процентите: от около 6,5 на около 6,1 млрд., с около 0,45 млрд., което е по-малко от данъка върху свръхпечалбата. Останалото подобрение на дела идва от номиналния растеж на икономиката с 8,3%.
Мерките, с които правителството коригира дефицита (дискреционните мерки), министерството оценява на 2 015,8 млн. евро. От тях 1 958,5 млн. са нови приходи, а 57,3 млн. – нетно свиване на разходите. При разходите увеличенията и съкращенията се изравняват – разликата е 0,2 млн. евро. Петте процента за персонала (278,6 млн.), 7,5-те процента за учителите (171 млн.) и пакетът социални мерки и мерки за деца (142,6 млн.) струват общо 592,2 млн. Реформата в ТЕЛК (228,7 млн.), пълната година на 10-процентното намаление на разходите за персонал (163,2 млн.) и оптимизирането на персонала в силовите ведомства (200,5 млн.) спестяват 592,4 млн. Единствената реформа сред тези мерки е тази в ТЕЛК; другите две спестявания са от разходите за персонал. Мерките, които планът остойностява за 2027 г., са почти изцяло приходни.
Таблица 2. Мерките за 2027 г., с които планът коригира дефицита
| Мярка | Ефект, млн. евро | Вид |
| Еднократен данък от 33% върху свръхпечалбата | 800,0 | само за 2027 г. |
| По-висок максимален осигурителен доход (2 300 евро от 1 август 2026 г. за цялата година и 2 400 евро от 1 януари 2027 г.) | 265,1 | трайна |
| По-високи минимални осигурителни доходи и прагове | 196,7 | трайна |
| Изтегляне напред на акцизния календар за тютюна | 220,2 | временно предимство пред стария календар |
| Други приходни мерки (регистрация по ДДС при сделки с имоти, събираемост, ваучери, тол, хазарт, акциз за мощни коли, глоби) | 476,5 | по-малки данъчни промени, оценки и такси |
| Общо приходни мерки | 1 958,5 | |
| Увеличения на разходите (персонал +5%, учители +7,5%, социален пакет и мерки за деца) | +592,2 | решения в бюджета |
| Съкращения на разходите (ТЕЛК, пълната година на −10%, силовите ведомства) | −592,4 | оценки на спестявания |
| Други разходни мерки | −57,1 | |
| Общо подобрение на салдото | 2 015,8 |
Източник: Проект на бюджетен план за 2027 г., раздел 4.4 и таблица 5; остатъкът при „други“ е изчислен от редакцията като разлика до общата сума.
Ако приходните мерки се подредят по това колко са сигурни, картината е друга. Около една четвърт от тях (461,8 млн.) са осигуровки от по-високите прагове, трайни и с ясно законово основание. В тази четвърт редът за максималния осигурителен доход (265,1 млн.) събира две стъпки: 2 300-те евро от 1 август 2026 г., които през 2027 г. действат дванадесет месеца вместо пет, и новите 100 евро от 1 януари, защото таблицата отчита ефекта на всяка мярка като прираст спрямо предходната година; в текста планът свързва цялата сума с увеличението до 2 400 евро. Още 11% (220,2 млн.) идват от изтеглянето напред на увеличенията на акциза за тютюна, които по стария календар бяха за следващите години; по-високата ставка остава, но предимството пред стария календар изчезва в годината, в която и по него би се стигнало до същата ставка. 41% (800 млн.) са данък, замислен за една година. Останалите около 476 млн. са сбор от оценки на ефекта от контрол (например 120 млн. от задължителната регистрация по ДДС при сделки с нови сгради и урегулирани имоти и 95 млн. от пакета за събираемост), от по-малки данъчни промени (ваучерите за храна, акцизът за мощните коли, хазартът) и от такси. При ваучерите за храна например таванът се вдига от 102,26 на 200 евро месечно на служител, а облагането на дохода от тях се променя, с ефект 55 млн. евро.
Корекцията за 2027 г. е направена почти изцяло с данъци и осигуровки – 1,39% от БВП нови приходи срещу 0,04% по-ниски разходи. Правилото на ЕС не наказва този избор: при изчисляването на нетните разходи всяко евро нов данък се изважда точно както всяко евро съкратен разход, така че за показателя е без значение по кой от двата пътя правителството стига до тавана. За икономиката значение има. Алберто Алесина, Карло Фаверо и Франческо Джавацци проследяват в книгата си „Austerity“ (2019) хиляди мерки от многогодишните планове за консолидация на 16 държави от ОЕСР между 1978 и 2014 г. Изводът им е, че корекциите чрез данъци струват много повече растеж от корекциите чрез разходи и по-слабо свалят дълга като дял от БВП. Критиците им, сред които изследователи от Международния валутен фонд, възразяват, че разликата зависи силно от лихвите и от валутния курс, които съпътстват корекцията, а в еврозоната България няма собствена лихва и собствен курс, с които да смекчи удара. В плана има и въпросът кой плаща. По-високите осигурителни прагове тежат на работниците и на работодателите. Данъкът върху свръхпечалбата пада върху банките, телекомите и веригите, които могат да прехвърлят част от него към клиентите и доставчиците си. Сценарият при непроменени политики показва по-голям дял на разходите в корекцията, но този дял стои в плана без остойностени мерки зад него.
Увеличението на пенсиите с около 8%, с което прессъобщението започна изброяването на доходите, няма собствен ред в таблицата с мерките. Пенсиите се осъвременяват от 1 юли по т.нар. швейцарско правило на Кодекса за социалното осигуряване – с процент, който съчетава поравно ръста на средния осигурителен доход и инфлацията (през 2024 г. например увеличението беше 11%, при прогнозиран ръст на дохода 12,9% и инфлация 9,1%). Ако 8-те процента следват правилото, те са автоматизъм по закон и затова не се броят за мярка; планът не уточнява как е получено числото. В сметката увеличението се вижда в социалните трансфери, които растат от 12,4 на 12,5% от БВП, от около 16,2 на около 17,7 млрд. евро.
Има и едно съвпадение, което показва къде отидоха мерките. През пролетта, преди българският бюджет за 2026 г. да бъде приет, Комисията прогнозира за 2027 г. дефицит от 4,3% от БВП при непроменени политики. Сега, след мерки за над 2 млрд. евро, планът стига до същите 4,3%. Базите са различни и двете прогнози не се сравняват механично, но разликата между тях е в 2026 г.: Комисията очакваше за нея дефицит от 4,1%, приетият бюджет го заложи на 5,4%, а планът сега го оценява на 5,0%. Мерките за 2027 г. покриват основно това влошаване.
Данъкът, от който зависи оценката
Данъкът върху свръхпечалбата е най-голямата отделна мярка в плана, а описанието му там е непълно: пише се, че като данъчна основа се използва средната годишна данъчна печалба за 2020–2025 г. Данъчният пакет, който министерството представи на 23 септември, е по-точен. За всяко дружество се изчислява средната му данъчна печалба за тези шест години и към нея се добавят 20% (министерството ги приема за нормален ръст); с 33% се облага частта от печалбата за 2027 г., която надхвърля тази граница. Данъка ще плащат банките, застрахователите и презастрахователите, телекомите, обменните бюра, фирмите за бързи кредити и търговците с поне пет обекта за храни; на тези шест групи по оценка на министерството се падат около 60% от свръхпечалбата в икономиката. Поне 90% от него трябва да бъдат внесени авансово до 30 ноември 2027 г., а за да не се свие изкуствено печалбата, съотношението между данъчната печалба и печалбата преди лихви и данъци ще се сравнява с предходните години. Според плана 30% от данъка се преотстъпват, ако дружеството ги използва за задължителните си капиталови резерви, а ако няма такива – за нови дълготрайни активи в основната си дейност.
Оценката на Комисията ще зависи в голяма степен от това дали тя ще третира данъка като еднократна мярка – въпрос, който министерството е решило с една клетка в таблицата с мерките. В колоната „еднократна мярка“ министерството е отбелязало данъка с „не“, макар в текста на същия документ да го нарича „еднократен данък от 33% върху свръхпечалбата за определени сектори за финансовата 2027 г.“, а три седмици по-рано заместник-министърът на финансите Людмила Петкова уточни публично, че данъкът ще се въведе само за 2027 г. Изборът е последователен, тоест не е грешка в една клетка: в общата таблица на сектора редът за еднократните приходи също е нула за 2027 г., а при 0,57% от БВП данъкът щеше да се види там. Разликата има значение, защото при изчисляването на нетните разходи новите приходни мерки се изваждат, а еднократните – не: ако не е еднократна мярка, данъкът намалява нетните разходи за 2027 г. с 800 млн. евро, а ако е – не ги намалява изобщо. Най-силният аргумент в полза на класификацията на министерството би бил, че законът може да бъде удължен и че данъкът засяга сектори, чиито печалби през последните години растат по-бързо от икономиката. Законопроектът обаче го прилага само за 2027 г.
Ако Комисията приеме класификацията на министерството, 800-те милиона (0,57% от БВП) свиват нетните разходи и натрупаното отклонение в контролната сметка пада до 0,4% от БВП след приспадането на гъвкавостта за отбрана, под 0,6 – прага, който министерството само посочва като референтна стойност. Регламентът свързва този праг с държавите с дълг над 60% от БВП, така че при дълг от една трета от БВП министерството го ползва по аналогия; как Комисията ще погледне на остатъка при вече открита процедура, ще се види в становището.
Ако Комисията третира данъка като еднократен, ръстът на нетните разходи за 2027 г. се качва от 1,3 на около 2,9%. Това е пак под тавана от 3,4%, но недостатъчно под него, за да стопи превишението от 2026 г., и контролната сметка след гъвкавостта за отбрана става около 1,0% от БВП (без нея – около 1,6%), над прага. Тогава и структурният баланс за 2027 г. ще бъде около −4,9% вместо −4,3%, защото еднократните мерки не влизат в него, и подобрението спрямо 2026 г. ще се свие до около 0,2 пункта.
От 1 958,5 млн. евро нови приходи 800 млн. са данък, който законопроектът прилага само през 2027 г.; до 30 ноември ще стане ясно как Комисията ще го третира.
И в двата случая 2028 г. започва с 800 милиона по-малко приходи, които трябва да бъдат заменени с друг данък или с по-ниски разходи, ако дефицитът продължи да пада. Ако данъкът не бъде третиран като еднократен, отпадането му през 2028 г. ще се запише и като отрицателна приходна мярка от същия размер и ще вдигне нетните разходи в година, в която таванът отново е 3,4%. Само за да не се влоши салдото, през 2028 г. ще трябват мерки за около половин процент от БВП, преди да се стигне до спестяванията от поне 1% от БВП, които Фискалният съвет поиска за тази година в препоръките си от 6 октомври (за 2027 г. той поиска поне 2%).
Самата формула показва откъде идва голяма част от 800-те милиона. Средната печалба за 2020–2025 г. е в евро от онези години, а печалбата за 2027 г. – в евро от 2027 г., и между тях стоят години със силен ръст на цените: дефлаторът на БВП (общият ценови индекс на икономиката) е 7,4% през 2025 г. и 9,1% през 2026 г., а номиналният БВП за 2027 г. е около 1,6 пъти средния за 2020–2025 г. (по данните на НСИ и прогнозата на плана). Средното за шестте години отговаря приблизително на равнището от 2022 г., така че добавените 20% допускат номинален ръст на печалбата от около 4% годишно до 2027 г., докато икономиката от 2022 до 2027 г. расте номинално с около 10% годишно. Дружество, чиято печалба просто следва номиналния растеж на икономиката, ще има над границата около една четвърт от печалбата си за 2027 г. и ще плати върху нея 33%, без печалбата му да е необичайна в реално изражение. Така формулата може да облага като свръхпечалба и чисто номинален ръст. При нормален номинален растеж от 4–5% годишно (около 2% инфлация и 2–3% реален растеж) печалбата на такова дружество щеше да е с 19–24% над средната за шест години, които приключват две години по-рано, и почти нямаше да стига до облагане. Базата 2020–2025 г. обаче е фиксирана, а по-високото ценово равнище не изчезва, когато инфлацията се забави, затова същата формула, ако законът бъде удължен, ще продължи да облага и печалби, които растат само с цените.
Гъвкавостта за отбрана лесно може да подведе. Тя не стопява превишението от 2026 г., което остава в сметката, и изважда от сметката за 2027 г. само увеличението на разходите за отбрана, които растат с около 1 млрд. евро заради доставките на самолети F-16 Block 70, на патрулния кораб и на бойната техника за батальонните бойни групи. Затова 0,4% от БВП е отклонението, което остава, ако тези доставки се оставят настрана. За да се стигне дотам, нетните разходи извън отбраната през 2027 г. (след приспадането на новите приходи) трябва да бъдат по-ниски в евро, отколкото през 2026 г., в икономика, която расте номинално с 8,3%.
Ограничаване на разходите, което не е остойностено
В плана има и сценарий, който министерството нарича прогноза при непроменени политики – какъв би бил дефицитът без новите мерки: 6,1% от БВП през 2026 г. и 7,4% през 2027 г. Разликата с плана за 2027 г. е 3,1 пункта и трябва да бъде обяснена с мерките. От приходната страна сметката се връзва точно. Мерките за 2026 и 2027 г. дават 1,83 пункта при разлика в приходите от 1,8, което показва, че сценарият е изчислен без мерките и за двете години.
От разходната страна сметката не се връзва. Разходите в плана са с 1,4 пункта под сценария. По-нисък е персоналът (с 0,4 пункта), по-ниски са националните инвестиции (0,4), социалните трансфери (0,2), издръжката (0,2) и субсидиите (0,1), а изброените мерки за двете години увеличават разходите с 0,25 пункта. Така около 1,65 пункта от БВП, или около 2,3 млрд. евро, ограничаване на разходите в плана не е остойностено в таблицата с мерките. Разминаването започва още през 2026 г.: при непроменени политики разходите са 44,1% от БВП, в плана – 43,4%, а изброените разходни мерки за годината ги увеличават с 0,29 пункта, така че около един пункт от БВП ограничаване и през 2026 г. стои без остойностена мярка. Обясненията могат да са две. Сценарият при непроменени политики може да включва автоматизмите (заплати, вързани за средната работна заплата, вече поети инвестиции), които правителството замразява или отлага; планът описва замразяването на автоматизмите в раздела за 2026 г., но не му дава стойност в таблицата с мерките. Възможно е също част от свиването да е разчет, зад който още няма приет акт.
Това променя и картината, която дава таблицата с мерките. Спрямо сценария при непроменени политики корекцията за 2027 г. е 3,1 пункта от БВП и 1,4 от тях, близо половината, идват от разходите; тази половина обаче стои в плана като число без остойностена мярка зад него, а ограничаване на разходите без приет акт може и да не се случи. Такава разлика е първото, за което проверяващият пита.
Структурният дефицит, дългът и лихвите
Структурният баланс – дефицитът, изчистен от влиянието на икономическия цикъл и от еднократните мерки – е най-близкият показател до въпроса колко се е променила самата политика. В плана той е −4,1% от БВП през 2025 г., −5,1% през 2026 г. и −4,3% през 2027 г. За двете години заедно структурният дефицит завършва малко над нивото, от което е тръгнал, защото корекцията през 2027 г. връща влошаването от 2026 г. В становището си от 18 август Фискалният съвет препоръча фискално усилие от поне 2% от БВП за 2026–2027 г., а по плана структурният баланс за същите две години се влошава с 0,2 пункта.
Влошаването през 2026 г. става в икономика, която работи леко над оценения си потенциал. Отклонението от потенциала е +0,3%, потреблението на домакинствата е нараснало с 9,3% през първото полугодие, кредитът за домакинствата расте с близо 20% годишно, разходите за труд на единица продукция растат с 9,4% през 2025 г. и с 5,9% през 2026 г., а дефицитът по текущата сметка се очаква да стигне 6,4% от БВП. В паричен съюз страната няма собствена лихва, с която да охлажда икономиката, и бюджетът остава основният инструмент за това. През 2026 г. той действа в обратна посока и добавя търсене към икономика, която и без това е над потенциала си.
Дългът на сектор „Държавно управление“ расте от 34,8 млрд. евро в края на 2025 г. на 40,6 млрд. в края на 2026 г. и на 47,1 млрд. в края на 2027 г., тоест с 5,8 и с 6,5 млрд. Министър-председателят Румен Радев заяви на 14 октомври, в началото на заседанието на правителството, че бюджетът предвижда по-малък номинален размер на новия държавен дълг в сравнение с 2025 и 2026 г. В сравнение с 2025 г. (+9,8 млрд.) планът го потвърждава; в сравнение с 2026 г. увеличението на дълга през 2027 г. е по-голямо. Вероятно премиерът има предвид лимита за поемане на нов дълг в закона за бюджета, който е друг показател, и сравнението ще може да се направи, когато законопроектът бъде публикуван. В дълга постепенно влиза и заемът по европейския инструмент за отбрана SAFE: договорени са 3 261,7 млн. евро, а досега са получени 489,3 млн. като аванс.
Защо дълг от една трета от БВП расте толкова бързо, се вижда от уравнението, с което се мери устойчивостта. Съотношението дълг/БВП остава постоянно, когато първичният дефицит (дефицитът без лихвите) е толкова малък, колкото позволява разликата между лихвата по дълга и номиналния растеж на икономиката. През 2027 г. имплицитната лихва по дълга (лихвените разходи, разделени на дълга) е 3,9%, а номиналният растеж е 8,3%. Когато лихвата е под номиналния растеж – случаят, който Оливие Бланшар разгледа през 2019 г. в лекцията си пред Американската икономическа асоциация, – дългът струва на бюджета по-малко, отколкото изглежда. При тези числа дългът би се стабилизирал при първичен дефицит от около 1,3% от БВП; планът е с 3,2%, затова през 2027 г. дългът расте с 2,2 пункта (след 1,3 пункта през 2026 г.).
Голяма част от благоприятната разлика идва от инфлацията, която по таблицата на министерството сваля съотношението дълг/БВП с 2,5 пункта през 2026 г. и с 1,7 пункта през 2027 г. Когато инфлацията се нормализира, номиналният растеж падне към 5%, а лихвата се качи към 4,5%, първичният дефицит, при който дългът остава на място като дял от БВП, пада почти до нула и при същия първичен дефицит дългът ще расте с около 3 пункта годишно. Изчислението е на редакцията, по числата на плана; в документа такава прогноза няма. Лихвите вече растат с около една трета, от около 1,17 на около 1,55 млрд. евро, а Фискалният съвет предупреди в началото на октомври за опасност от дългова спирала и лихвен натиск.
Сравнението с юнските документи към бюджета за 2026 г. показва посоката. Тогава дефицитът на сектор „Държавно управление“ трябваше да падне до 3,9% от БВП през 2027 г. и до 3,3% през 2028 г., а дългът за 2027 г. да бъде 44,7 млрд. евро (33,2% от БВП). Сега целта за 2027 г. е 4,3%, а дългът е 47,1 млрд. Съотношението почти не се е променило само защото номиналният БВП е преизчислен нагоре – за 2026 г. от 125,2 на около 130,4 млрд. евро, главно заради по-високия ръст на цените в икономиката като цяло (дефлаторът на БВП е 9,1%) и в по-малка степен заради по-високия реален растеж.
Прогнозата на министерството, одобрена от Фискалния съвет, е по-оптимистична от собствената оценка на съвета: 3,0% растеж за 2026 г. срещу 2,8%. Пролетната прогноза на Комисията беше 2,5% растеж за 2026 г. и 2,2% за 2027 г., при инфлация 4,2 и 2,6%; планът предвижда 3,0 и 2,5% растеж и 4,8 и 4,0% инфлация. По-високата инфлация вдига номиналния БВП и приходите и сваля дълга и дефицита като дял от БВП. Есенната прогноза на Комисията, която излиза през ноември, ще бъде мерилото, с което ще бъде сравнен планът.
Как би прочела плана Комисията
Прочетен така, както го чете проверяващ от Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на Комисията, само по фактите в него, документът дава следната картина. За 2026 г. той признава отклонение, по-голямо от очакваното от Комисията още през пролетта, и не го обяснява с външни обстоятелства. За 2027 г. изпълнява показателя, но с приходи, от които около една четвърт са трайни и законово сигурни, а 41% са данък за една година, и с ограничаване на разходите, което стои в числата, без да е остойностено в мерки. Структурният дефицит в края на 2027 г. е малко над нивото от 2025 г. (−4,3 при −4,1%), а дългът расте с 2,2 пункта през 2027 г. в най-благоприятната възможна среда – висока инфлация и лихва под растежа.
Ако Комисията приеме, че данъкът върху свръхпечалбата не е еднократна мярка, натрупаното отклонение остава под прага, който сочи министерството, и планът има довод в своя полза. Ако го третира като еднократен, отклонението е над този праг. Прагът обаче не е автоматична присъда: регламентът го свързва с дълговия критерий, а при държава в процедура заради дефицита Комисията ще прецени дали действията са ефективни по траекторията на нетните разходи и по мерките зад нея. Най-силният аргумент на правителството е, че 2026 г. е година на наследени задължения и късен бюджет, а 2027 г. е първата пълна година, в която то управлява, и в нея нетните разходи растат с 1,3% при разрешени 3,4%. Това е вярно за 2027 г., но късният бюджет вече е отчетен в по-меката корекция, поискана за 2026 г., затова решаващият въпрос е дали Комисията ще приеме корекцията за 2027 г. за устойчива; оценката за 2026 г. е вече написана в самия документ.
Проверяващият ще отбележи и местата, където документът казва по-малко, отколкото трябва. Текстът обещава натрупаното отклонение да бъде компенсирано „в периода 2027–2029 г.“, но числа за 2028 и 2029 г. няма. Таблицата „Изчисляване на допустимата дерогация“ стига до разходите за отбрана, но не показва как от тях се получават нула за 2026 г. и 0,6 пункта за 2027 г. Облекченията за деца, новото облекчение за детско развитие и по-високият праг за ДДС не са остойностени, както и нулевият акциз за газа; изброените по-малки мерки, които увеличават приходите, дават около 468 млн. евро и почти изчерпват реда за мерките под 0,1% от БВП (около 476 млн.). Спестяването от 200,5 млн. евро от персонала в силовите ведомства (с. 31) се разминава с раздела за отбраната (с. 27), където същият документ говори за увеличение на разходите за персонал в сектор „Отбрана и сигурност“. В отговора на първата препоръка е цитиран максималният осигурителен доход от 2025 г. (2 112 евро), без увеличенията до 2 300 и 2 400 евро. Сравнение на прогнозата с тази на Комисията и анализ какво става при по-слаб растеж в документа също няма.
Земеделието в 55-те страници
В плана не се срещат „Министерство на земеделието и храните“, „Държавен фонд „Земеделие“, „Обща селскостопанска политика“ и „Стратегически план“. Земеделието и храните влизат в текста на осем места и само на едно от тях като пари на бюджета.
Таблица 3. Къде в плана се появяват земеделието и храните
| Място в плана | Какво пише | Какво означава за стопанството |
| Пазар на труда, 2026 г. (раздел 3.1) | През второто тримесечие заетостта пада с 0,4%; за първи път от средата на 2023 г. новите места в строителството и услугите не покриват спада в промишлеността и аграрния сектор | Работните места в земеделието намаляват; планът разчита новата заетост да дойде от неактивни хора и от работници от други държави |
| Производителност (раздел 3.1) | Производителността се ускорява в селското стопанство и услугите през първото полугодие | Производителността расте при спадаща заетост |
| Инфлация, 2026 г. (раздел 3.1) | През лятото има месечна дефлация при непреработените храни | Свежите храни поевтиняват през сезона; горивата поевтиняват през юни и юли и поскъпват отново през август |
| Външни допускания (раздел 3.2) | Храни +3,1% (2026) и +5,3% (2027); селскостопански суровини +7,5% и +6,5%; напитки +5,2% (2027) | Цените, при които е сметнат бюджетът |
| Инфлация, 2027 г. (раздел 3.2) | Храните ще поскъпват по-бързо заради международните цени и вторичните ефекти от по-високите цени на енергоносителите и торовете | Скъпите торове от 2026 г. ще се видят в цените през 2027 г. |
| Акцизи, 2026 г. (раздел 4.1) | Еднократна помощ за газьола в първичното производство, −21,5 млн. евро | Единственият изрично земеделски бюджетен ред |
| Данък върху свръхпечалбата (раздел 4.2) | Обхваща търговците с поне пет обекта за храни | Засяга купувачите на продукцията |
| Втора и трета специфична препоръка (таблица 8) | Цифрова среда без хартия на външните сухопътни гранични пунктове между митниците, „Гранична полиция“ и БАБХ | Граничният контрол на храни, растения и животни влиза в общата електронна система |
Източник: Проект на бюджетен план за 2027 г.; колоната „Какво означава“ е на редакцията.
Помощите
Редът за 21,5-те милиона е допълнителната отстъпка от 9 евроцента на литър за горивото, изразходвано през 2024 г., която правителството одобри през април и която Държавен фонд „Земеделие“ изплати на 29 май на 14 835 стопани. Тъй като отстъпката технически връща платен акциз, тя е записана като по-малко приходи от акциз и затова стои в абзаца за приходите.
„Иранската помощ“ е до 170 млн. евро национални пари по временната рамка на Комисията за кризата в Близкия изток (METSAF). С постановление № 110 от 20 август правителството одобри до 170 млн. евро допълнителни разходи по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ от централния бюджет, а Комисията одобри схемата на 2 октомври. Помощта покрива допълнителните разходи за газьол и торове между 1 март и 31 декември 2026 г. Рамката предлага два режима – до 70% от доказаните допълнителни разходи за горива и торове, без общ таван, или до 50 000 евро за допълнителните разходи за гориво, които могат да се изчислят и по косвени показатели; за газьола българската схема е с таван от 50 000 евро на стопанство. По думите на министерството на земеделието изплащането трябва да приключи до края на годината.
Помощта е около 0,13% от БВП за 2026 г. Планът изброява поотделно всяка мярка над 0,1% от БВП, а по-малките събира в общ ред, и в текста към мерките за 2026 г. стига дори до великденската и коледната помощ от 30 млн. евро. Към 15 октомври „иранската помощ“ е едновременно бюджетно решение и одобрена държавна помощ, но не е нито сред изброените мерки, нито в общия ред: той е 0,02% от БВП, колкото е само великденската и коледната помощ. Редът за еднократните разходи в общата таблица на сектора също е нула. Планът не позволява да се установи и дали и къде е отчетена извънредната помощ де минимис от 42,6 млн. евро, приета през август, която може да е и пренасочване в рамките на бюджета на фонда. Ако двете помощи са вътре в скока на субсидиите от 1,8 на 2,2% от БВП през 2026 г., планът не го казва.
Помощта не е спомената и в отговора на първата препоръка, която изисква мерките срещу скъпата енергия да бъдат временни и насочени към уязвимите домакинства или към енергоемките предприятия; там е описана само компенсацията за цената на тока за енергоемките предприятия. „Иранската помощ“ е временна и насочена към един сектор, но той не е сред двете групи, които препоръката назовава.
През 2027 г. субсидиите падат с 542 млн. евро, до 1,6% от БВП. Дори в сценария без нови мерки субсидиите за 2027 г. падат до 1,7% от БВП, което показва, че по-голямата част от спада е изтичане на временни помощи от 2026 г., сред които вероятно са и 170-те милиона. Планът обаче не дава разбивка и от него не може да се разбере дали и колко се свиват редовните национални помощи за земеделието.
Тези числа ще бъдат в закона за бюджета: отстъпката от акциза за газьола (до 51 млн. евро в бюджета за 2026 г.) и бюджетът на фонда, в чиито рамки министърът определя и преходната национална помощ. За нея 2027 г. е последната година, разрешена от сегашния регламент за стратегическите планове, и с най-ниския таван за целия период – 30%, при 50% през 2023 г.; през 2025 г. по нея са платени близо 55 млн. евро, от които 32 млн. за тютюн. В средносрочната прогноза от юни таваните за 2027 г. бяха 186,2 млн. евро за министерството и 274,3 млн. за фонда; новата прогноза за 2027–2029 г. ще ги актуализира.
Разходите на стопанствата
Планът е сметнат при допускания, които стопанинът усеща всеки ден. Цената на петрола „Брент“ се очаква средно 90,9 долара за барел през 2026 г. и 80,5 долара през 2027 г. (около 49 и около 44 евроцента за литър суров петрол при допуснатия курс на еврото), а през август дизелът е бил с малко над 50% по-скъп от година по-рано. Природният газ поскъпва средно с 47,2% през 2026 г. и поевтинява само с 1,6% през 2027 г., а той е основната суровина за азотните торове. Самото министерство свързва ускоряването на инфлацията при храните през 2027 г. с „вторичните ефекти от по-високите цени на енергоносителите и торовете през настоящата година“.
Международните цени на селскостопанските суровини се очакват с +6,5% през 2027 г., на храните – с +5,3%. Еврото поскъпва през 2026 г. средно с 2,9% до 1,162 долара и по допускането остава там през 2027 г., което намалява приходите в евро от зърно, договорено в долари. Краткосрочната лихва се очаква да расте от 2,3 на 2,5%, а кредитът за предприятията да забави ръста си от 12,7 на 10,5%. Нулевият акциз за пропан-бутана и природния газ от 1 октомври до 31 декември 2026 г. съвпада със сушенето на царевицата и с отоплението на оранжериите, макар планът да не го свързва със земеделието. Той важи за всички потребители, затова не отговаря на изискването на първата препоръка мерките да бъдат насочени.
Трудът
Правителството предлага минималната работна заплата от 1 януари 2027 г. да бъде 660 евро, около 6,5% над сегашната. По правилото, което действаше от 2023 г. – 50% от средната брутна заплата за 12 месеца, – тя щеше да бъде около 690 евро. Бюджетът за 2026 г. спря автоматичния механизъм за тази година, а промените в Кодекса на труда, обнародвани на 29 септември, го замениха с четири критерия – покупателна способност при отчитане на издръжката на живот, общо равнище и разпределение на заплатите, растеж на заплатите и дългосрочна производителност, – без процент от средната заплата. С 660 евро България остава с най-ниската минимална заплата в ЕС: към 1 януари 2026 г., по данните на Евростат, след нейните 620 евро идват Латвия (780 евро), Румъния (795) и Унгария (838). Минималните осигурителни доходи по икономически дейности и професии също се вдигат, с общ ефект 196,7 млн. евро повече осигуровки, а максималният осигурителен доход става 2 400 евро – трето увеличение за по-малко от две години, след 2 112 евро от 1 април 2025 г. и 2 300 евро от 1 август 2026 г., общо с една четвърт над 1 917-те евро отпреди април 2025 г. Минималната заплата и минималните прагове тежат най-много в трудоемките сектори – плодове, зеленчуци, животновъдство – и много по-малко в зърнопроизводството; по-високият максимален доход засяга само доходите над 2 300 евро месечно, а понеже пенсията се изчислява от осигурителния доход до тавана, той вдига и бъдещите пенсионни права на същите хора. Заетостта в аграрния сектор вече намалява, а планът разчита, че новите работници ще дойдат от неактивните хора и от други държави. Компенсацията на един нает се очаква да расте с 6,2% през 2027 г.
Данъците по веригата
Данъкът върху свръхпечалбата засяга купувачите на продукцията – веригите с поне пет магазина за храни. Дали тежестта ще отиде към потребителя, към доставчика, или ще бъде поета от самите вериги, зависи от силата на страните в договора. Доставчиците имат законова защита срещу нелоялни търговски практики, а 30-процентното преотстъпване насърчава веригите да вложат част от данъка в нови активи. Доколко данъкът ще бъде прехвърлен нататък по веригата, планът не оценява.
Прагът за задължителна регистрация по ДДС е предложено да бъде вдигнат от 51 130 на 75 000 евро годишен оборот (законопроектът е на обществено обсъждане), което ще остави повече малки стопанства извън системата; за стопанство с големи разходи за торове и техника регистрацията по избор може да остане изгодна, защото позволява да се приспада данъкът, платен на доставчиците. Новото задължение за регистрация по ДДС при сделки с имоти не засяга земеделската земя: по Закона за данъка върху добавената стойност доставката на земя, която не е урегулиран поземлен имот, остава освободена, а мярката е насочена към търговците на нови сгради и на урегулирани имоти.
Извън плана, но в същия данъчен пакет, е поетапното увеличение на данъчните оценки на имотите – с 30% през 2027 г. и с по 35% през 2028 и 2029 г., така че, както обясни заместник-министърът на финансите Людмила Петкова, за три години оценките да се увеличат общо със 100%; увеличението обхваща и земеделските земи. Незастроената земеделска земя не плаща годишен данък върху недвижимите имоти, а при пазарна покупка цената обикновено е над данъчната оценка, затова по-високата оценка ще има значение главно при дарения, наследяване и сделки на цена под оценката. Тол таксите се актуализират и се диференцират според въглеродните емисии на пътните превозни средства, с общ ефект 77,2 млн. евро, което се отразява на превоза на зърно до пристанищата.
Водата и администрацията
Четвъртата препоръка на Съвета изрично иска от България да подобри устойчивостта по отношение на климата и водите. В таблицата с отговорите на препоръките срещу нея стоят въглищните региони, мрежите, топлофикацията, енергийната бедност, сградите, транспортът и рамката за публичните инвестиции, а мярка за вода няма. Мерките за въглищните райони са две и са само по европейски пари: държавните енергийни дружества подготвят документи за кандидатстване по Фонда за справедлив преход, включително за възстановяване на нарушените минни терени, а приоритетът „Справедлив преход“ на програма „Развитие на регионите“ финансира възобновяема енергия, енергийна ефективност и преквалификация в областите Перник, Кюстендил и Стара Загора, без сума и срок в плана. Ако напоителен проект търси национални пари, рамката е пътят, по който ще се състезава с останалите обекти. Бюджетните разпоредители подреждат обектите си по четири критерия – стратегическо съответствие, социално-икономическо въздействие, готовност на проекта и опазване на околната среда, – а окончателните предложения на ОИСР за подзаконовия акт и методологията се очакват до края на 2026 г. За сравнение, бюджетът за 2026 г. предвиди за напояването 20 млн. евро капитализация на „Напоителни системи“, а отделно близо 15 млн. евро субсидия за защита от вредното въздействие на водите (диги и отводняване).
Намалението на разходите за персонал с 10% от 1 септември 2026 г. засяга и системата на министерството на земеделието; изключенията са общините, сектор „Отбрана и сигурност“, разпоредителите с делегиран бюджет и „други“, които планът не изброява. През 2027 г. то ще действа цяла година и ще спести допълнително 163,2 млн. евро в цялата администрация, а разходите за персонал на първостепенните разпоредители с бюджет в същото време ще бъдат увеличени с 5%. Държавен фонд „Земеделие“ трябва с по-малко хора да изплати до края на годината 170-те милиона по „иранската помощ“ и да продължи плащанията по Стратегическия план.
Спадът на европейските трансфери от 3,5 на 1,4% от БВП и на капиталовите трансфери от 1,3 на 0,3% е главно краят на Плана за възстановяване: петото и последно искане за плащане, за 1,8 млрд. евро, беше изпратено на 30 септември. Редът за националното съфинансиране на европейските програми остава 0,8% от БВП и през двете години, при 0,3% през 2025 г. По определението на показателя в този агрегат влиза и националното съфинансиране по Стратегическия план, макар документът да не го назовава; това е единственото място, където парите по Общата селскостопанска политика присъстват в сметките на плана, и то без да се виждат отделно.
Датите
Планът за 2027 г. връща разходите под тавана на Съвета с приходи, повече от половината от които са временни или взети напред от следващите години, оставя 2028 г. да започне с 800 милиона за заместване и не показва поотделно най-голямата помощ за земеделието през 2026 г. Сумите, от които зависят сметките на стопанствата, ще излязат в закона за бюджета, а дали Брюксел приема корекцията, ще стане ясно до края на ноември.
Таблица 4. Какво предстои
| Срок | Какво | Какво се решава за земеделието |
| до 31 октомври 2026 г. | Законът за бюджета за 2027 г. и средносрочната прогноза влизат в Народното събрание | бюджетът на ДФЗ (в него и преходната национална помощ за последната ѝ разрешена година), отстъпката от акциза за газьола |
| до 30 ноември 2026 г. | Становище на Комисията по плана | как Комисията третира данъка върху свръхпечалбата при оценката на нетните разходи |
| до 31 декември 2026 г. | Изплащане на „иранската помощ“ (по думите на МЗХ) | до 50 000 евро на стопанство за газьол и торове |
| 1 януари 2027 г. | Предложените 660 евро минимална заплата, новите осигурителни прагове, прагът за ДДС от 75 000 евро (ако бъдат приети) | разходите за труд и регистрацията на малките стопанства |
| 30 ноември 2027 г. | Поне 90% от данъка върху свръхпечалбата – авансово | натискът във веригата за храни |
Дотогава единствената сума, която документът, изпратен в Брюксел, изрично свързва със земеделието, остава 21,5 млн. евро – за горивото, изразходвано през 2024 г.
Ася Василева
Понятия
Проект на бюджетен план – документ, който всяка държава от еврозоната изпраща до 15 октомври на Европейската комисия и на Еврогрупата с параметрите на бюджета за следващата година, преди парламентът да го е приел (Регламент (ЕС) № 473/2013).
Процедура при прекомерен дефицит – процедура по член 126 от Договора за функционирането на ЕС срещу държава с дефицит над 3% от БВП; за България е открита с решение на Съвета от 10 юли 2026 г., със срок за излизане 2029 г.
Нетни разходи – разходите на сектор „Държавно управление“ без лихвите, без парите по програми на ЕС и националното съфинансиране към тях, без цикличната част на обезщетенията за безработица и без еднократните мерки, намалени с ефекта от новите приходни мерки; единственият оперативен показател, по който ЕС следи бюджетите от 2024 г.
Контролна сметка – натрупаната сума на годишните отклонения на нетните разходи от тавана, определен от Съвета, изразена като дял от БВП.
Национална клауза за дерогация за отбрана – отстъпка, с която увеличението на разходите за отбрана не се брои като нарушение на тавана до определен размер (за България до 0,9% от БВП за 2026–2028 г.).
Дискреционна мярка – решение на правителството или парламента, което променя приходите или разходите (нов данък, нова ставка, увеличение на заплати); автоматичните механизми по закон не са дискреционни мерки.
Еднократна мярка – мярка с временен ефект върху бюджета; при изчисляването на нетните разходи не се взема предвид.
Прогноза при непроменени политики – сценарий на бюджета без новите мерки на правителството.
Структурен баланс – салдото на бюджета, изчистено от влиянието на икономическия цикъл и от еднократните мерки.
Структурен първичен баланс – структурният баланс без лихвените разходи; по него се мери минималната годишна корекция в процедурата при прекомерен дефицит (по правило поне 0,5% от БВП).
Първичен баланс – салдото на бюджета без лихвените разходи.
Отклонение от потенциала – разликата между реалния БВП и онзи, който икономиката може да произвежда без прегряване; положителното отклонение означава, че икономиката произвежда повече от потенциала си.
Начислена основа – разходът се записва, когато възникне (при военната техника – при доставката), независимо кога е платен.
Дефлатор на БВП – общият ценови индекс на всичко, произведено в икономиката.
Имплицитен лихвен процент – лихвените разходи за годината, разделени на дълга в края на предходната година.
METSAF – временната рамка на Европейската комисия от 29 април 2026 г. за държавни помощи във връзка с кризата в Близкия изток; позволява на държавите да компенсират от своите бюджети до 70% от доказаните допълнителни разходи за горива и торове или да дадат до 50 000 евро за допълнителните разходи за гориво; действа до 31 декември 2026 г.
Преходна национална помощ – национално подпомагане за определени сектори (у нас тютюн и животни), разрешено до 2027 г. с намаляващ таван по член 147 от Регламент (ЕС) 2021/2115.
Урегулиран поземлен имот – имот с определено с подробен устройствен план предназначение за застрояване; земеделската земя извън регулация не е урегулиран имот.
Швейцарско правило – начинът, по който пенсиите се осъвременяват от 1 юли всяка година по Кодекса за социалното осигуряване: поравно според ръста на средния осигурителен доход и според инфлацията.
Източници
– Министерство на финансите – Проект на бюджетен план на Република България за 2027 г., октомври 2026 г.; изпратен на Европейската комисия и Еврогрупата на 15.10.2026 г., публикуван на страницата на Европейската комисия „Draft budgetary plans 2027“.
– Министерство на финансите – прессъобщение за изпращането на Проекта на бюджетен план, 15.10.2026 г.; данъчен пакет за 2027 г., представен от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова, септември 2026 г.; изявления на Людмила Петкова за срока на данъка върху свръхпечалбата (25.09.2026 г.) и за данъчните оценки на имотите, септември 2026 г.
– Министерски съвет – решение за одобряване на Проекта на бюджетен план за 2027 г., 14.10.2026 г.; изявление на министър-председателя Румен Радев в началото на заседанието на правителството, 14.10.2026 г.; предложение за минимална работна заплата от 660 евро от 1.01.2027 г., 15.10.2026 г.
– Съвет на ЕС – Решение (ЕС) 2026/1758 от 10.07.2026 г. за наличието на прекомерен дефицит в България; Препоръка от 10.07.2026 г. с оглед на прекратяването на прекомерния дефицит в България; специфични препоръки към България за 2026 г.
– Регламент (ЕС) № 473/2013 за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове; Регламент (ЕС) 2024/1263; Регламент (ЕО) № 1467/97, изменен с Регламент (ЕС) 2024/1264, чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 6; Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 147.
– Съвет на ЕС – бележка за изчисляването на нетните разходи, ST 15964/25 ADD 1.
– Европейска комисия – Пролетна икономическа прогноза 2026 г., цитирана в предложението за препоръка на Съвета до България COM(2026) 202 от 3.06.2026 г.; решение от 2.10.2026 г. за българската схема за държавна помощ по METSAF (170 млн. евро); препоръка за препоръка на Съвета за прекратяване на прекомерния дефицит в България COM(2026) 331 от 25.06.2026 г.; временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF), 29.04.2026 г.
– Фискален съвет на България – становище № ФС-52-656-24-12/18.08.2026 г. по конституционно дело № 15/2026 г.; препоръки за изготвянето на бюджет 2027, 6.10.2026 г.
– Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (ДВ, бр. 69 от 31.07.2026 г.); мотиви и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за 2026–2028 г., юни 2026 г.
– Постановление № 110 на Министерския съвет от 20.08.2026 г. (ДВ, бр. 77 от 25.08.2026 г.); Решение № 305 на Министерския съвет от 17.04.2026 г.; Държавен фонд „Земеделие“ – съобщение за изплащането на еднократната допълнителна отстъпка от акциза, 29.05.2026 г.
– Закон за данъка върху добавената стойност, чл. 45; Закон за местните данъци и такси; Кодекс за социалното осигуряване; Кодекс на труда, чл. 244, в редакцията от ДВ, бр. 89 от 29.09.2026 г.; Национален статистически институт – брутен вътрешен продукт 2020–2025 г., средна брутна работна заплата.
– Евростат – данни за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“, 22.04.2026 г.; минимални работни заплати към 1.01.2026 г.
– Архив на zemedeleca.bg – анализът на Бюджет 2026 за земеделието (юни 2026 г.); материалите за помощите за газьола и торовете (септември 2026 г.); статията за преходната национална помощ (28.09.2026 г.); статията за съкращенията в системата на МЗХ (октомври 2026 г.); „Държавен фонд „Земеделие“ влиза в септември с по-малко хора и с две задачи наведнъж“ (1.09.2026 г.).
– Olivier Blanchard, „Public Debt and Low Interest Rates“, American Economic Review, 2019; Elinor Ostrom, „Governing the Commons“, 1990; Alberto Alesina, Carlo Favero, Francesco Giavazzi, „Austerity: When It Works and When It Doesn’t“, Princeton University Press, 2019; Jaime Guajardo, Daniel Leigh, Andrea Pescatori, „Expansionary Austerity? International Evidence“, Journal of the European Economic Association, 2014.
