Египет отказа оферта за 32 000 тона българска пшеница на вече натоварен кораб и обсъжда праг W160 за силата на брашното, а средната сила на българската реколта по доклада на БАБХ е 148,8

Държавният египетски вносител Mostakbal Misr отказа през октомври да купи плаващ товар българска пшеница заради качеството, а според египетски търговец държавните покупки вече искат минимум W160, който руската, украинската, румънската и френската пшеница покриват. Показателят не е нов за пазара: в котировките на Platts за пшеница FOB Варна и CIF Египет от години стои минимум W180, докато България по наредба измерва W само на 8% от пробите в държавния мониторинг. Какво е W, защо средната сила на българското брашно е 148,8 и какво означава това за цената във Варна при рекордни 7,48 млн. тона и премия за военен риск за всеки курс през Черно море.

Дроновете не са единственото, което спира българското зърно в морето. Преди около десет дни държавният египетски вносител Mostakbal Misr отказа оферта да купи 32 000 тона българска пшеница, които вече плаваха, натоварени на кораб, заради забележки към качеството. Три месеца по-рано българска партида е дала в Египет брашно със сила W под 160 и проблеми при печенето на хляба. Сега, по информация на пазарни участници, държавният сектор в Египет въвежда минимум W160 за пшеницата, която купува. Това съобщи на 14 октомври украинската брокерска и консултантска фирма ASAP Agri, като се позова на Хешам Солиман, изпълнителен директор на египетската търговска компания Mediterranean Star For Trading; новината препечатаха Latifundist, UkrAgroConsult и USM. Солиман казва, че е чул за изискването същия ден и официален документ не е виждал, че то се отнася само за държавните покупки и, което е по-интересното, че е смятал такива спецификации за обичайни и не разбира защо за W се говори едва сега. По негова оценка украинската, руската, румънската и френската пшеница като цяло го покриват. Българската не е в списъка му. Доколко има основание за това, показва последният публикуван доклад на Българската агенция по безопасност на храните за качеството на реколтата: средната сила на брашното в него е 148,8.

Уговорката трябва да бъде казана веднага. Източникът е един търговец, информацията минава през украинска фирма, а украинската пшеница е пряк конкурент на българската в Египет; документ за новото изискване няма, сделка за отказания товар не е имало, зърното не е разтоварвано в Египет и нищо в публикацията не казва кой е продавачът и къде е отишъл корабът. Това, което може да се провери, е другото: какво е W, кой вече го изисква, колко от българската пшеница го покрива и защо Египет го поставя на масата сега.

Какво е W

Силата на брашното се измерва с уред, който се казва алвеограф, създаден от французина Марсел Шопен през 20-те години на миналия век. От брашно и солена вода се прави тесто, от тестото се изрязва кръгъл диск и под него се вкарва въздух, докато се издуе в мехур и се спука. Уредът записва колко налягане е нужно, за да се издуе мехурът, това е жилавостта на тестото, P, и колко голям става мехурът, преди да се спука, това е разтегливостта, L. Площта под записаната крива е работата, вложена в мехура, и тя е W, измерена в десетохилядни от джаула. Скалата в доклада на БАБХ е следната: под 120 слаби брашна; между 120 и 160 слаби брашна, подходящи за бисквити; между 160 и 250 средни брашна, за хляб; между 250 и 320 силни брашна, за кроасани. Слабото брашно не е негодно: докладът изрично пише, че в практиката брашна от различните групи се смесват в определено съотношение и че силните сортове служат за подобрители на слабите, с дял от 20 до 40%. Нисък W е технологичен проблем за мелницата, която трябва да го компенсира със смесване, и точно такива проблеми описва Солиман.

Показателят не е египетско изобретение и не е нов за търговията. В методологията на S&P Global Platts, по чиито котировки се сключват и преизчисляват договорите за черноморска пшеница, спецификацията на пшеница с 12,5% белтък FOB Констанца–Варна–Бургас включва минимум W180, наред с 77 кг/хл хектолитрова маса, 25% мокър глутен и число на падане 250 секунди; същият W180 стои в котировката за руска пшеница FOB Новоросийск, в котировката CIF Египет (Wheat CIF East Med, 12,5%) и в стартиралия през юни 2025 г. Milling Wheat Marker за Черно море, а пшеницата с 11,5% белтък от Варна и украинската се котират с минимум W160. Тоест когато търговецът каже „Варна е 230 долара“, тази цена по подразбиране е за зърно с W180, и партида под нея се продава с отстъпка, независимо дали някой в Египет е написал документ. Франция вписва W в класацията на мелничарската си пшеница от десетилетия, наред с белтъка и числото на падане. В България картината е друга. Наредба № 23 за мониторинга на пазара на зърно предписва пробите от пшеница да се анализират по БДС 602-87 за влага, хектолитрова маса, добив на мокър глутен, отпускане на глутена, число на хлебопекарна сила, стъкловидност и дефектирали зърна, а на селективен принцип числото на падане да се определя на 70% от пробите, седиментацията на поне 30% и алвеографският W на 8% от пробите. Държавата знае силата на брашното на осем от всеки сто проби от своята реколта; купувачът ѝ я включва в цената на всяка партида.

Египет има причина да държи на силата на брашното. Държавата продава на десетки милиони египтяни субсидиран хляб „балади“, печен от брашно със строго определени параметри, и вносът за тази програма прави Египет най-големия държавен купувач на пшеница в света. До края на 2024 г. го провеждаше агенцията GASC; през декември 2024 г. правителството прехвърли вноса на свързаната с армията агенция Mostakbal Misr, която обявява по-малко публични търгове и купува по-често с директни договори. Държавата обаче вече не е главният вносител: по данни на S&P Global от октомври 2025 г. от началото на пазарната година през юли частните компании са внесли 75,8% от египетската пшеница, а държавата 24%, най-високият частен дял от две десетилетия. Изискването W160, по думите на Солиман, важи само за държавните покупки; частните мелници купуват по свои спецификации, и затова въпросът за българската пшеница е по-тесен от „Египет затваря пазара“: дали тя остава конкурентна в държавния сегмент, ако Mostakbal Misr направи W изричен договорен критерий.

Българските числа

Единственото публично измерване, по което може да се прецени какво означава праг W160 за България, е докладът за качеството на реколтата, който Българската агенция по безопасност на храните изготвя всяка година по проби, взети от областните дирекции „Земеделие“ и анализирани в централната лаборатория в София и в регионалните лаборатории в Добрич, Плевен, Варна и Бургас. Последният публикуван е за реколта 2025, от септември 2025 г., по 1242 проби от 2 864 391 тона, или 39,14% от реколтата по предварителните данни към края на август. Алвеографският анализ, пише докладът, е правен на случаен принцип по чл. 34 от Наредба № 23, тоест на 8% от пробите, около сто по сметка на редакцията. Средната сила на брашното в тях е 148,8 със стандартно отклонение 48,8, тоест разликите между партидите са големи, срещу 162,2 с отклонение 45,3 през 2024 г. Разпределението по-долу е дял от изследваните проби, а не от реколтата по тонаж.

Разпределение на пробите от реколта 2025 по сила на брашното W

По доклада на БАБХ за качеството на реколтата от пшеница 2025 г.; дял от пробите, подложени на алвеографски анализ (8% от всички проби по Наредба № 23). Сборовете над и под 160 са изчисление на редакцията.

Тоест 52,03% от изследваните проби са над 160, а 47,97% попадат в групите до 160, като докладът обединява пробите между 121 и 160 в една група и не казва колко от тях са точно на 160, стойност, която минимум W160 допуска. Година по-рано над 160 са били 63,71%. И това е при реколта, в която 73% от зърното попада в групи I, II и II Б по българската класификация, с 12,0% белтък, 25,2% мокър глутен, число на падане 390 и седиментация 34,3. Българските показатели и египетският не мерят едно и също: нашата класификация тръгва от количеството и качеството на мокрия глутен, алвеографът гледа какво прави този глутен под натоварване, и докладът не казва коя група какъв W дава, но средно 148,8 при 73% в горните три групи означава, че двете скали не се припокриват. Докладът за реколта 2026 още не е публикуван, а реколтата, по оперативните данни на МЗХ от началото на септември, е рекордна: 7 477 119 тона от 1 181 175 хектара при среден добив 633 кг от декар, с 6,5% по-малко площи и с 2,2% повече зърно от 2025 г.

Кое влияе на хлебопекарното качество в стопанството, е документирано от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. В изследване на Иванова, Ценов и Стоева от 2013 г. върху осем сорта на института, при четири предшественика и три нива на торене, в суха 2007 г. и благоприятна 2008 г., изводът е, че сортовете с ниско и с високо качество запазват нивото си независимо от условията, сортовете със средно качество се люшкат според годината, а в суха година минералното торене е решаващо за глутена и за обема на хляба. Изследването мери глутен, седиментация и обем на хляба, без W, и не дава право да се каже, че две решения определят силата на брашното. Дава право на по-скромното: сортът и азотното хранене са сред факторите, които стопанинът управлява, а останалото е годината, предшественикът и взаимодействието между тях.

Пазарът

Алжир отвори вратата за черноморската пшеница още преди войната: от края на 2020 г. допустимият дял на зърна, повредени от житна дървеница, беше вдигнат от 0,2% на 0,5%, а в края на 2021 г. на 1%, по данни на ФАО, и оттогава Русия стана един от основните му доставчици. След 2022 г. нарушените черноморски потоци отвориха повече място и за българския произход; както медията писа през юли по думите на Тодор Стойков от Асоциацията на търговците на зърно и фуражи, Алжир постепенно стана най-големият външен пазар за българската пшеница, а Египет купуваше български произход в редица търгове на GASC през 2024 г. Онова, което Солиман описва, е друго движение: държавен купувач, който е свикнал да получава по-силна пшеница от Русия, Украйна и Румъния, вписва в договорите си показател, по който пазарът отдавна ценообразува, и го прави в момент, в който запасите му намаляват, а Рамазанът започва в началото на февруари 2027 г. (ASAP Agri посочва 7 февруари; точната дата зависи от наблюдението на луната) и пазарни участници очакват държавата да купува преди него.

За цената във Варна това е втора отбивка, която се трупа върху първата. Първата е военният риск: от 16 септември лондонският застрахователен пазар вписа почти цялото Черно море, без териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия, в списъка на зоните с повишен риск, за влизане в които корабът уведомява застрахователя и плаща допълнителна премия за всеки курс; премията се вдигна от 0,1% на 0,5% от стойността на кораба за две седмици, по котировки на търговци от началото на октомври черноморската пшеница се търгува на 260–280 долара за тон при около 305 за американската и 315–320 за австралийската, а Никола Христов от Българската асоциация на корабните брокери и агенти каза, че производителят поема риска чрез по-ниска оферта. Втората отбивка е качествена и условна: ако държавният египетски купувач наистина поиска W160, търговецът ще плаща за партидите с измерен W над 160 и ще смъква цената на останалите или ще ги насочва към купувачи без такова изискване. Това не ги прави фуражна пшеница, брашното между 120 и 160 е за бисквити и смесването е нормална практика, но отстъпката за партида, която не покрива спецификацията на конкретния купувач, е нормална търговска практика. Дали българските търговци вече плащат премия за W над 160, данни няма; ако показателят влезе в договорите на големите купувачи, отделянето и сертифицирането на силните партиди ще получи самостоятелна цена.

Какво може стопанинът

Промяната за стопанина започва от измерването. W не влиза в стандартните анализи при изкупуване; алвеограф има в лабораторната система на БАБХ, която е направила измерванията в доклада, а дали агенцията и частни лаборатории приемат заявки от стопани и на каква цена, не е обявено публично. Партида с документ за W над 160 е друга стока от партида без такъв документ и затова продажбата по партиди вместо на обща цена за цялото количество става въпрос на пари: при праг W160 средната цена за смесено зърно е цената на по-слабата част. По-важно от самото число обаче е как се стига до него. При 32 000 тона всеки долар отстъпка на тон е 32 000 долара, и разликата между „моят W е 165“ и „твоят W е 155“ е търговски спор, в който тежат кой взема пробата, по кой метод се прави анализът (международният е ISO 27971, докладът на БАБХ не посочва своя), коя лаборатория е референтна и каква контролна проба се пази до края на спора. И накрая есенната сеитба, която върви в момента: по изследването на Добруджанския институт сортът и торенето са това, което стопанинът контролира, и решението за сорта, което се взема тези седмици, е решение и за силата на брашното на реколта 2027, когато египетският праг, ако стане официален, ще действа с пълна сила.

Докладът на БАБХ за качеството на реколтата беше публикуван на 14 септември 2023 г. и на 4 септември 2025 г.; за реколта 2026 към 15 октомври още го няма, и когато излезе, силата на брашното в него ще е измерена на осем от всеки сто проби, както предписва наредбата. Пазарни участници очакват Mostakbal Misr или друг египетски купувач да се върне на пазара преди Рамазана. Корабът с 32 000 тона българска пшеница, чиято оферта Египет отказа, не е назован от никого и зърното му не е проследено; някой го е купил или ще го купи на цена, в която W вече е включен, независимо дали продавачът го е измерил.

Понятия

Сила на брашното (W) — работата, нужна за издуване на тестен мехур до спукване, измерена с алвеограф в десетохилядни от джаула (10⁻⁴ J); по скалата в доклада на БАБХ под 120 слаби брашна, 120–160 слаби, за бисквити, 160–250 средни, за хляб, 250–320 силни, за кроасани и като подобрител (20–40%) на слаби партиди. Основен показател за хлебопекарното качество във Франция, наред с белтъка и числото на падане; в котировките на Platts за черноморска пшеница минимумът е W180 при 12,5% белтък и W160 при 11,5%.

Алвеограф — уред, създаден от Марсел Шопен през 20-те години на миналия век; измерва жилавостта на тестото (P, в доклада на БАБХ „здравина“), разтегливостта му (L, в доклада „еластичност“) и работата за издуване на мехура (W); съотношението P/L показва баланса между двете.

Групи на качеството по българската класификация — хлебната пшеница у нас се разделя по БДС 602-87 на групи I, II, II Б и III; по Наредба № 23 пробите се анализират за влага, хектолитрова маса, добив на мокър глутен, отпускане на глутена, число на хлебопекарна сила, стъкловидност и дефектирали зърна, а белтъкът, числото на падане и седиментацията по Зелени докладът на БАБХ дава като допълнителни показатели. През 2025 г. в групи I, II и II Б попадат 73% от зърното. Класификацията не включва W.

Наредба № 23 от 29 декември 2015 г. — наредбата за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно; чл. 31 изисква окачествяване на поне 35% от произведеното зърно, а чл. 34, ал. 3 предписва на селективен принцип число на падане на 70% от пробите, седиментация на поне 30% и алвеографски изпитвания за W на 8% от пробите.

Котировки на Platts — ежедневните ценови оценки на S&P Global Platts, по които се сключват и индексират договори за зърно; за черноморска пшеница с 12,5% белтък (FOB Новоросийск, FOB Констанца–Варна–Бургас, CIF Египет) спецификацията е 77 кг/хл, 25% мокър глутен, W180, число на падане 250 секунди, а за 11,5% белтък W160.

ISO 27971 — международният стандарт за определяне на алвеографските свойства на тестото от обикновена пшеница при постоянна хидратация, включително методиката за лабораторно смилане; методът, по който се сравняват резултати между лаборатории при търговски спор.

Mostakbal Misr — египетска държавна агенция, свързана с армията, която от декември 2024 г. замени GASC като единствен вносител на хранителни стоки за държавната програма за субсидиран хляб; обявява по-малко публични търгове и купува по-често с директни договори.

GASC — General Authority for Supply Commodities, държавната агенция, която до декември 2024 г. провеждаше публичните египетски търгове за пшеница, най-големите в света.

Хляб „балади“ — субсидираният египетски хляб, продаван по държавна програма на десетки милиони граждани; технологията му изисква брашно със зададени хлебопекарни параметри.

Премия за военен риск — допълнителна застраховка за един курс през зона, вписана от Съвместния военен комитет на лондонския пазар в списъка на зоните с повишен риск, в процент от стойността на кораба; за Черно море от 16 септември 2026 г. (циркуляр JWLA-035), 0,5% към 6 октомври по данни на фрахтовия брокер Константин Собол.

FOB Варна — цена на зърното, натоварено на кораба във Варна; навлото и застраховката оттам нататък са за купувача, затова по-скъпата застраховка и по-високите качествени изисквания стигат до продавача като по-ниска оферта.

Използвани източници

ASAP Agri, публикация в Telegram (t.me/asap_agri/1811) от 14 октомври 2026 г., по думите на Хешам Солиман, изпълнителен директор на Mediterranean Star For Trading Company Ltd; Latifundist, UkrAgroConsult и USM (Ukrainian Shipping Magazine), 14 октомври 2026 г.

Българска агенция по безопасност на храните, Министерство на земеделието и храните, доклад за качеството на реколтата от пшеница 2025 г., септември 2025 г.

Наредба № 23 от 29 декември 2015 г. за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно, чл. 31 и чл. 34

S&P Global Platts, Grains and Oilseeds Methodology and Specifications (спецификации на Wheat FOB CVB 12,5% и 11,5%, FOB Black Sea Russia 12,5%, Wheat CIF East Med (Egypt, 12,5%), Milling Wheat Marker); S&P Global Commodity Insights, 2 юни 2025 г. (стартиране на Milling Wheat Marker)

S&P Global Commodity Insights, 8 октомври 2025 г. (дял на частния сектор във вноса на пшеница в Египет); Miller Magazine, 5 ноември 2025 г.

Министерство на земеделието и храните, Бюлетин № 22/2026 за хода на жътвата, 10 септември 2026 г., с данни към 3 септември 2026 г.

1. Ivanova, N. Tsenov, I. Stoeva, „Grain Quality of Common Wheat According to Variety and Growing Conditions in the Region of Dobrudzha“, Bulgarian Journal of Agricultural Science, 19 (3), 2013, Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево

S&P Global Commodity Insights, 9 декември 2024 г. (Mostakbal Misr замества GASC)

Intercéréales / FranceAgriMer, класификация на френската мелничарска пшеница; Miller Magazine (за Хешам Солиман)

Joint War Committee на лондонския застрахователен пазар, циркуляр JWLA-035, 16 септември 2026 г.; UkrAgroConsult, 8 октомври 2026 г. (Константин Собол, Marelis Navigation); Никола Христов, Българска асоциация на корабните брокери и агенти, октомври 2026 г.; котировки на търговци, цитирани в началото на октомври 2026 г.

Архив на zemedeleca.bg: „Рекордна реколта от пшеница очаква България, но високите фитосанитарни такси продължават да оскъпяват износа“, 13 юли 2026 г. (Тодор Стойков); статиите за дроновете край Бяла и за руските и украинските запаси по WASDE, октомври 2026 г.

FAO GIEWS, Country Brief Algeria, 25 април 2024 г. (допустимо увреждане от житна дървеница)