В една и съща седмица руски ракети и бомби убиха деца в Прилуки и Запорожие и 33-ма души на автобусна спирка в Краматорск, дрон потопи търговски кораб с 16 моряци на 17 мили от Крапец, в Крим стопаните оставиха ожънатото зърно на полето, защото няма с какво да го извозят, Тръмп отвори американския пазар за руски дизел и обяви примирие, за което Киев научи от медиите, а лидерите на 27-те седнаха в Брюксел да делят парите за 2028–2034 г. Стопанинът с пшеница в Добруджа не е бил питан за нищо от това, но плаща за всичко в офертата на изкупвача.
„Бяхме си у дома, спяхме.“ Така Олена Саюн от Прилуки описва пред АФП нощта срещу 7 октомври, когато руска ракета удря жилищния блок, в който тя и мъжът ѝ закриват с телата си детето си от летящите стъкла. Тя е от оцелелите. Под развалините остават 22 души, пет от тях деца; по думите на Зеленски три са били на по една година, а едно на осем. Денят е 74-ият рожден ден на Путин. На следващата сутрин в Краматорск управляема авиобомба пада до спирка, на която са спрели два градски автобуса: 33-ма убити, 18 ранени, най-смъртоносният единичен удар за годината по данни на областната прокуратура. Губернаторът Вадим Филашкин обяснява логиката му с едно изречение: пълният автобус е удобна цел, защото с един удар се убиват най-много хора. Три дни по-късно, в събота сутринта, управляеми бомби влизат в жилищен блок в Запорожие: 20 убити, четири от тях деца, по данни на спасителната служба; Зеленски по-късно съобщи за 23 жертви. Това са децата от една седмица. Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна е потвърдила 835 убити деца от февруари 2022 г. до 31 август 2026 г.; разследване на „Медуза“ от 12 октомври преброява най-малко 940, от които 873 на международно признатата територия на Украйна и 67 в Русия, и предупреждава, че истинското число е по-голямо; юли 2026 г. е бил най-тежкият месец за децата от 2022 г. насам, със 183 убити и ранени по данните на мисията.
Всичко останало от същите седем дни, корабите край Крапец, сделката за дизела, примирието от неделя сутрин и бюджетът, който лидерите на Европейския съюз започват да делят днес в Брюксел, е същата седмица, видяна от местата, където се вземат решенията. Там се води битка за пари. В Черно море, на 17 мили от българския бряг, се води другата битка, за това дали кораб с 16 души на борда може да стигне от Алжир до Браила, без да бъде потопен, и тя е битка за цивилизацията в буквалния смисъл на думата.
Заповедта от Хага
Върховният главнокомандващ на армията, която удари Прилуки, Краматорск и Запорожие, е издирван от Международния наказателен съд от 17 март 2023 г. Заповедта за арест е конкретна: Предварителният състав II на съда я издаде срещу Владимир Путин и срещу омбудсмана за правата на детето Мария Лвова-Белова за военното престъпление незаконно депортиране и преместване на деца от окупираните украински територии в Русия. България е страна по Римския статут, който учредява съда, от 2002 г., и ако издирваният стъпи на нейна територия, тя е длъжна да го задържи.
С този човек Доналд Тръмп говори по телефона и сключва сделки. В петък, 9 октомври, Тръмп обяви в Truth Social, че Министерството на финансите издава временен лиценз, с който руски дизел може да влиза на американския и световния пазар: над 300 000 тона веднага, 500 000 през ноември, един милион след това и още три милиона „в кратък срок“, общо около 4,8 млн. тона на четири транша, с обяснението, че по-ниските цени „особено за нашите велики фермери, животновъди и шофьори“ са най-големият му приоритет. (Медията вече писа защо тези количества са капка в морето за цената на дизела; само България изгаря между 5000 и 6000 тона на ден.) В същите дни, по NBC, Тръмп поиска от Киев да спре ударите по руските рафинерии. Конгресмени и от двете партии казаха, че решението за дизела изглежда в нарушение на закон за санкциите, подписан от самия Тръмп. В събота, след критиките на Зеленски, Тръмп написа, че предлага на украинците „да си намерят нов лидер, който може да сключва сделки“. В неделя сутринта той обяви в Truth Social, с главни букви, енергийно примирие между Русия и Украйна „с незабавно действие“ и предупреди двете страни да не го нарушават. Зеленски каза, че е научил за примирието от медиите. В следващите два дни той преброи шест ударени енергийни обекта; Кремъл съобщи, че „контактите продължават“ и че целите на „специалната военна операция“ остават. В сряда сутринта 600 000 души в Украйна бяха без ток след балистичен удар по Киев и Харков, втори за две поредни нощи, с петима убити в столицата. Тази нощ трима души загинаха в Кропивницки.
Американската администрация вече има материален интерес от руското гориво и от непрекъснатата работа на руските рафинерии, защото от тях е направила зависима цената на американските бензиностанции, и в същото време настоява Киев да не удря тези рафинерии, обвинява го за скъпото гориво и му предлага да смени ръководството си; конфликтът на интереси се вижда без каквито и да било дефиниции за това какво е посредник. През септември пратениците Уиткоф и Къшнър първо прекараха над три часа при Путин в Москва и едва на следващия ден отидоха в Киев с неговите оценки; през октомври Киев научава за примирието от медиите. Украйна присъства в този процес като адресат. Европа не присъства изобщо, и това е единственото изречение от вчерашната реч на Мелони, което никой няма да оспори.
Седемнайсет мили
На 6 октомври, около три часа през нощта, дронове удариха два търговски кораба на 70–80 морски мили източно от нос Свети Атанас край Бяла. „Алфа Ватан“ под флага на Того, на път за румънската Сулина, потъна и екипажът му се води изчезнал; 18-те моряци от „Ейбъл“ бяха прибрани от българския ферибот „Диоскурия“. Седем дни по-късно, във вторник, 13 октомври, малко след един часа, три дрона удариха по палубата и корпуса „Челси 3“, малтийски флаг, украински собственик, на път от турския Гиресун за молдовското дунавско пристанище Джурджулещ, на 15–18 мили източно от Бяла; всичките 15 души на борда, седем украинци и осем азербайджанци, бяха спасени. Минути по-късно „Ейч Ес Дигнити“ под флага на Гвинея-Бисау, на път от алжирския Мостаганем за Браила на Дунав, подаде сигнал за пожар и удар с дрон и потъна на 17 мили източно от Крапец. На борда е имало 16 моряци, 14 от тях сирийци; по последните сводки петима са спасени и единайсет се водят изчезнали (първите данни на българското министерство на отбраната бяха шестима и десет). Флаговете на Того и Гвинея-Бисау са обичайни за корабите, които обслужват украинските и дунавските пристанища: малки държави без флот и без дипломатическа тежест, чийто протест пред Москва не струва нищо, и затова ударът по такъв кораб остава застрахователен случай; във вторник протестира крайбрежната държава, България. „Челси 3“ и „Ейч Ес Дигнити“ не са идвали от украинско пристанище, а „Алфа Ватан“ е плавал към румънско. За една седмица разстоянието от брега до ударите се сви от 70–80 на 15–18 мили.
Тези мили са нанесени на три карти. Първата е правната. Държавата свършва на 12 морски мили от брега: дотам се простира териториалното море, върху което България има пълен суверенитет както върху сушата. Отвъд започва изключителната икономическа зона, до 200 мили, отделен правен режим, в който държавата няма суверенитет над самото море, но има суверенни права върху рибата, нефта и газа и определени правомощия, а всички останали държави запазват свободата на корабоплаване. Втората карта е на НАТО. Член 5 на Вашингтонския договор се задейства при въоръжено нападение, което член 6 определя като нападение срещу територията на страна членка или срещу нейните сили, кораби и самолети; линия на 12 мили там няма, има условие, и търговски кораб под флага на Гвинея-Бисау в икономическата зона на България не го изпълнява, затова Марк Рюте след разговора с Радев обеща, че алиансът ще коригира присъствието си в Черно море, „ако ситуацията го изисква“. Третата карта е на застрахователите, и тя е най-честната от трите, защото на нея всяко решение има цена в долари още същия ден. На 16 септември Съвместният военен комитет на лондонския застрахователен пазар с циркуляр JWLA-035 разшири зоната на повишен военен риск до почти цялото Черно море и остави извън нея само териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия, тоест същите 12 мили. Зоната е цялото море, защото и двете страни удрят кораби: след украинските удари по руските черноморски пристанища руският износ на зърно оттам падна рязко и Москва го пренасочи през балтийските пристанища, заради което Естония, Латвия и Литва поискаха миналата седмица ЕС да забрани транзита на руско зърно. Корабособствениците, както обясни фрахтовият брокер Константин Собол, могат да избегнат допълнителната премия, като плават вътре в 12-милната зона на Румъния и България. Премията за военен риск, която застрахователите определят за всеки курс поотделно, за две седмици се вдигна пет пъти, от 0,1% на 0,5% от стойността на кораба към 6 октомври, по данни на Собол, и оттогава брокерите съобщават за нови скокове; за кораб от 5000 тона и 1,5 млн. долара това са 7500 долара на курс, около долар и половина на тон товар. При танкерите мащабът е друг: Евгени Симеонов от „Лукойл“ каза по БНТ, че застраховката на танкер през Черно море е стигнала около 2,5 млн. долара от около 200 000 преди няколко месеца.
Ударите от вторник са на 15–18 мили, тоест точно отвъд линията, на която свършва българският суверенитет и започва зоната, за която лондонските застрахователи искат отделно покритие за военен риск; за член 5 линия няма, но има условие, което този кораб не изпълнява. Дали това е умисъл, от брега не може да се докаже. Но американският икономист Томас Шелинг, Нобелов лауреат за теорията на конфликтите, описа още през 1960 г. този вид поведение като „заплаха, която оставя нещо на случайността“: нападателят няма нужда да пресича линията, достатъчно е другата страна да не е сигурна къде точно минава тя и какво ще стане, ако бъде пресечена. По същата карта плават и корабите, които тръгват от Варна.
Радев нарече ударите „абсолютно недопустими“, каза, че те са в полза на Руската федерация, и за първи път, макар и с уговорка, посочи Москва: при тези обстоятелства правителството приема, че дроновете са руски. Руският посланик Елеонора Митрофанова беше извикана при премиера и заяви, че няма информация от руското министерство на отбраната, като не изключи провокация от трета страна. Формата заслужава да бъде отбелязана точно: дипломатическата стълбица започва от нота на протест, връчена във външното министерство, и стига до експулсиране, а София избра стъпало под първото, разговор, след който в собственото ѝ правителствено съобщение е записано, че посланикът „разбира логиката“ на Радев, но няма информация и не изключва трета страна; руската версия влезе в българския правителствен документ още същия ден. Радев поиска по телефона от Урсула фон дер Лайен и Марк Рюте помощ за морското и въздушното наблюдение; министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви две допълнителни дронови системи и ракетни системи за Черноморието. В съобщението на правителството след срещата с Митрофанова, цитирано от Bloomberg, има едно изречение, което засяга пряко читателите на тази медия: България, без да е страна във войната, търпи значителни икономически и финансови щети, а ударите вече са довели до по-високи застрахователни разходи и до откази за превоз на товари към български пристанища.
Битката за бюджета
Днес и утре в Брюксел заседава Европейският съвет с най-дългия дневен ред, откакто Антониу Кошта го председателства: енергия, Китай, Украйна, отбрана, миграция, разширяване и бюджетът за 2028–2034 г., който Кошта поема от ирландското председателство след четири месеца преговори върху ирландската преговорна кутия. Кошта каза вчера, че без одобрение до края на годината няма как новият бюджет да тръгне от 1 януари 2028 г., и предупреди за недостиг на инвестиции и за отслабена способност на Европа да се защитава. Според високопоставен дипломат, цитиран от Politico, служителите на закрита среща едва сдържали смеха си, когато чули, че сделка до декември е възможна. В проектозаключенията Италия, Франция и други вече са смекчили ангажимента за декемврийски срок.
Джорджа Мелони произнесе вчера пред Сената най-силната европейска реч срещу Путин от месеци: „капитулацията не е мир, а завоевание“; ако Украйна спре да се защитава, Европа ще обсъжда окупацията на европейска държава и връщането на съветския империализъм; на нея не ѝ липсват нито руските танкове, които смазаха Прага и Будапеща, нито Берлинската стена. Сделката на Тръмп за дизела тя нарече „много рискован избор“ и легитимиране на Москва, докато бомбите ѝ падат върху украинските градове, с имплицитно отслабване на санкционния лост, и поиска, щом Франция, Германия и Великобритания смятат, че могат по-добре сами, поне да преговарят от името на всички и с официален мандат. Каза го към депутатите на партията на Роберто Ваначи, тоест към собствената си крайна десница, и добави, че го прави с цената на загуба на подкрепа. В същия ден, по Playbook, тя обяви, че Италия ще подпише бюджета „само когато споразумението е правилно за Италия“, под натиска на регионите и на фермерите.
Двете изречения работят заедно и механизмът засяга българския стопанин пряко. В модела на единния фонд, който Комисията предложи на 16 юли 2025 г., парите за Украйна, за отбраната и за земеделието се вземат от един и същ таван; докато таванът е фиксиран, всеки, който иска повече за своите региони и фермери, иска по-малко за отбраната на същото това Черно море, и Кошта го каза вчера с други думи. Седемнайсетте лидери, за които става дума по-долу, предлагат третия изход, таванът да не е фиксиран: нови собствени приходи на Съюза, по-бавно изплащане на дълга по NextGenerationEU и ограничени общи дългови инструменти. И още нещо, което разваля простата картина „там броят милиарди, тук умират хора“: парите за противовъздушна отбрана, за морско наблюдение, за военна мобилност и за кризисните механизми се решават на същата маса, и радарите, които Радев поиска във вторник от Рюте и фон дер Лайен, също се плащат от някого. Марин льо Пен нарече ускоряването на преговорите „демократичен скандал“ с логиката бюджетът да остане за следващия френски президент, тоест за нея. Роберт Фицо в същия ден възроди замразения от пет години форум за сътрудничество с Москва, с руския петрол, газ и ядрено гориво в дневния ред. Пратениците на Тръмп, по Financial Times, предложиха на европейците да размразят руските активи и да ги прехвърлят в механизъм под надзора на Вашингтон, за да се съживят мирните преговори; европейските делегати отказаха. Това е масата, на която България седи. На другата маса, където се говори за дизел и за „нов лидер“, тя не седи, и никой от 27-те не седи, което е точният смисъл на искането на Мелони: мандат се иска, защото в момента няма такъв.
Какво точно се решава за земеделието, вече има в числа, и медията ни ги смята ред по ред от събота, когато ирландското председателство разпрати на столиците преговорната кутия, документа на Съвета 13922/26 от 10 октомври. Общият таван е 1622 млрд. евро в цени от 2025 г. срещу 1763 по предложението на Комисията от 16 юли 2025 г., 141 млрд. по-малко. Защитеният минимум за подпомагане на доходите по ОСП не е пипан: 261 млрд. евро за Съюза, 6,2 млрд. за България за седемте години. Съкращението пада върху европейските пари за кризи: инструментът Unity Safety Net, с който Комисията искаше да удвои днешния земеделски резерв, се свива от 6,3 на 4,4 млрд. евро в текущи цени, солидарността при природни бедствия се реже наполовина, а кризисните плащания за фермерите, по точка 47, минават към гъвкавостния резерв на националния план, тоест градушката и сушата ще се плащат първо от българския план. Таванът на плащанията на площ стои в квадратни скоби като [300 000] евро и [на доброволна основа], три пъти над 100-те хиляди на Комисията, а до две трети от парите за средносрочния преглед могат да отидат в ОСП от 1 януари 2028 г., до 45 млрд. евро над минимума, ако всички правителства решат така. Насреща стои Европейският парламент с искането си от 28 април за отделен бюджет за ОСП от 385,12 млрд. евро. Между двете числа ще се води битката до декември. И още нещо, което свързва Рим със София по-пряко, отколкото изглежда от речта в Сената: седмица преди кутията, с писмо, публикувано на 3 октомври, седемнайсет лидери, сред тях Радев, изпратиха на ирландския премиер Мишел Мартин писмо с искане да се запазят обемът от кипърската рамка и финансирането на ОСП и кохезията и да отпаднат отстъпките от вноските, и първият подпис под него е на Мелони. Когато тя казва „само когато е правилно за Италия“, под същото писмо стои и българското искане за парите на стопанина.
За стопанина от това следват две неща. Първото е, че дори без сделка до декември на 1 януари 2028 г. няма да има финансов вакуум: Договорът за функционирането на ЕС предвижда в член 312, параграф 4, че при закъснение таваните и разпоредбите от последната година на старата рамка, тоест от 2027 г., се продължават, докато се приеме новата; парите ще има, но режимът на плащанията ще се нуждае от преходен закон, както през 2021 и 2022 г., когато новата ОСП закъсня и старите правила бяха удължени с Регламент (ЕС) 2020/2220. Въпросът в Брюксел е колко и по какви правила. Второто е, че отговорът ще дойде от същите 27 правителства, едно от които във вторник чу от руския посланик, че тя „няма информация“, и че календарът им е вече известен.
Хората, които никой не пита
Единайсетте моряци от „Ейч Ес Дигнити“, които се водят изчезнали край Крапец, са от екипаж, в който 14 от 16 души са сирийци; плавали са от Алжир за Румъния през море, за което лондонските застрахователи решиха на 16 септември, че е военна зона, а правителствата по бреговете му още не са решили нищо; никой не ги е питал за това.
Стопанинът в България прибира тази есен най-добрата си реколта от години: средният добив от слънчоглед е 256 кг от декар, с над 60% повече от миналата година, а прибраното вече надхвърля 2,1 млн. тона; царевицата дава 551 кг от декар срещу 222 година по-рано. Той сее пшеница в суха почва и, по оценка на Националната асоциация на зърнопроизводителите, няма да намали площите, защото няма с какво да я замени в сеитбооборота. Пшеницата от лятото стои в склада му и той чака кораби, които идват по-рядко, по-скъпо и под чужди флагове. Министърът на земеделието каза в дните след първия удар, че няма нищо тревожно за черноморската търговия, няма отказани кораби и Варна и Бургас са спокойни; Илия Проданов от НАЗ каза същото. Няколко дни и един потънал кораб по-късно собственото правителство на министъра написа на руския посланик, че откази за превоз към български пристанища вече има. Двете твърдения са верни всяко за своята дата, и разстоянието между тях е новината: за по-малко от седмица положението се е променило от „няма отказани кораби“ до официално признати откази, а колко са, откога, за кои пристанища и за какви товари, властта още не е казала. Той не решава дали корабът ще дойде и кой ще го застрахова; решава само дали да продаде сега или да чака, и цената, при която решава, се прави от всичко изброено дотук. Той иска войната да спре, защото му трябва море, по което корабите плават без застраховка за военен риск, и това желание е по-силно от сметката; сметката обаче също трябва да бъде казана, както медията я направи миналата седмица по данните на WASDE: в деня, в който търговците повярват в мир, рисковата надбавка изчезва за дни, както през април, когато думите на Тръмп за край на войната свалиха пшеницата от деветмесечния ѝ връх, а руските и украинските запаси тръгват през отвореното море наведнъж. Мирът е нужен на стопанина и ще му струва пари в първите месеци; и двете са верни.
Войната не пита и от другата страна на морето. В окупирания Крим, съобщи The Insider на 13 октомври по местно издание, стопаните оставят ожънатото зърно на полето, защото реколтата е с 62,4% по-голяма от миналогодишната, 1,8 млн. тона, а няма с какво да бъде извозена: Олег Зубков, собственик на няколко стопанства в Белогорския район, казва, че килограм зърно му струва 13–15 рубли, а се продава най-много за 10; по курса на руската централна банка от 14 октомври, около 94 рубли за евро, това са 138–160 евро за тон себестойност срещу около 106 евро продажна цена, тоест с една четвърт до една трета под себестойността, при 181 евро за тон цена на производител в България през второто тримесечие и 246,75 евро за тон в Париж, и че част от колегите му мислят дали изобщо да сеят есенници; жътвата е закъсняла с две седмици и на места е траяла над месец и половина заради недостиг на гориво, вода и ток. Назначеният от Москва министър на земеделието на Крим Денис Кратюк го казва със свои думи: „Ние не изяждаме зърното, което произвеждаме всяка година, имаме сериозен излишък“, превозът на големи обеми вече не си струва, затова властите мислят да сменят пшеницата със слънчоглед, рапица и лен и искат от федералния бюджет субсидии и отсрочки по кредитите. Стопанинът от Белогорск и стопанинът от Добрич искат едно и също, корабите да плават; от това не следва, че всяко спиране на стрелбата ще им го даде. Примирие, при което армията, потопила кораба край Крапец, запазва всичко, което е взела, и способността си да го повтори, се чете от застрахователите като пауза между два курса, а от Киев, по думите на Зеленски от понеделник, като обещание, на което той няма да повярва втори път. Доказателството е с дати: споразуменията от Минск от 5 септември 2014 г. и 12 февруари 2015 г. замразиха фронта с отстъпки, и седем години по-късно същата армия стигна до Прилуки и уби децата.
Търговците на Euronext не промениха оценката си след удара: контрактът за доставка на пшеница през декември беше във вторник следобед на 246,75 евро за тон, с 1,44% нагоре, и Майк Вердин от CRM AgriCommodities обясни, че нови удари не променят картината, само напомнят, че черноморското корабоплаване е опасно и краят на войната е далеч. Разликата се прави другаде: по котировки, цитирани от търговци в началото на октомври, черноморската пшеница се търгува на 260–280 долара за тон при около 305 за американската и 315–320 за австралийската, и в тези 25–55 долара влизат качеството, протеинът, навлото и условията на доставка, но и рискът, който купувачът не иска да носи; Никола Христов от асоциацията на корабните брокери каза направо, че производителят ще поеме целия военен риск чрез по-ниска цена. НСИ вече го е записал: за второто тримесечие на 2026 г. цената на производител на меката пшеница е 181 евро за тон. ФАО очаква световната търговия със зърно през 2026/27 г. да се свие с 3,5% до 505,8 млн. тона, с ограниченията по корабните маршрути в Черно море сред главните причини.
Оттук нататък положението ще се променя по два календара, и те са много различни. Брюкселският е известен предварително: 15–16 октомври Европейски съвет; 13 ноември неформална среща в Дъблин; 26 ноември извънредна среща за бюджета, три дни преди изборите в Испания на 29 ноември, за които повечето допитвания дават мнозинство на Народната партия и „Вокс“, макар държавният CIS в сряда да даде на социалистите 34% срещу 22,2%; 17–18 декември редовен съвет, на който Кошта иска сделка. Календарът на войната се научава всяка сутрин от новините: 7 октомври Прилуки, 8 Краматорск, 10 Запорожие, 13 Крапец, 14 Киев, 15 Кропивницки.
Двете битки вървят едновременно и на различен език. В Черно море се води цивилизационна битка в буквалния смисъл, за повече от територия: за това какъв свят ще остане след нея и какво означава изобщо думата „хора“, щом автобусът с пътници е удобна цел. В Брюксел се води битката за бюджета, за проценти, милиарди и фондове, за това кой колко дава и кой колко получава, и в същия бюджет са парите, с които Европа може да отговори на първата битка, радарите, корабите и противовъздушната отбрана; тази медия ще продължи да пише за нея, да смята и да сравнява, защото стопанинът трябва да знае колко ще получи след 2028 г.; зад всяко от тези числа през тази седмица стоят децата от Прилуки. Въпросът, който историята ще реши вместо участниците, е дали през октомври 2026 г. в Европа са разбирали какво се решава пред очите им, или са продължавали да броят пари, докато около тях се е решавало какво е цивилизацията. Прецедент има и за двата отговора. Планът „Шуман“ от 9 май 1950 г. също беше сметка, за въглища и стомана, тонове и цени, и днес се смята за началото на мира между Франция и Германия; сметките от края на 30-те години на миналия век се помнят с друго. Дали броенето в Брюксел тази есен е от първия или от втория вид, засега не знае никой, включително хората в залата. Пресконференцията на Кошта и фон дер Лайен е тази вечер в 20:30 ч. българско време; единайсетте моряци от „Ейч Ес Дигнити“ по последните съобщения се водят изчезнали, в Украйна майки погребват децата си и деца – майките си.
Ася Василева
Понятия
Международен наказателен съд (МНС) — постоянен съд в Хага, създаден с Римския статут от 1998 г. (в сила от 2002 г.), който съди лица, не държави, за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и агресия; няма своя полиция и разчита на държавите страни да задържат издирваните. България е страна по статута от 2002 г.
Заповедта за арест от 17 март 2023 г. — издадена от Предварителен състав II на МНС срещу Владимир Путин и Мария Лвова-Белова за незаконно депортиране и преместване на деца от окупирани украински територии в Русия (чл. 8, пар. 2, б. „а“, т. vii и б. „б“, т. viii от Римския статут).
Морска миля — 1852 метра; 12 мили са около 22 км, 17 мили около 31 км.
Териториално море — ивицата до 12 морски мили от брега, върху която крайбрежната държава има пълен суверенитет както върху сушата (Конвенция на ООН по морско право, 1982 г.).
Изключителна икономическа зона (ИИЗ) — морето отвъд териториалното, до 200 мили от брега, в което държавата има суверенни права върху ресурсите (риба, нефт, газ), но не и суверенитет; корабоплаването в нея е свободно.
Член 5 на Вашингтонския договор — клаузата за колективна отбрана на НАТО; член 6 уточнява, че нападение е въоръжено нападение срещу територията, силите, корабите или самолетите на страна членка.
Съвместен военен комитет (Joint War Committee) — комитет на застрахователите от Lloyd’s и Международната асоциация на застрахователите в Лондон, който обявява „листвани зони“ с повишен военен риск; за курс през такава зона корабът трябва да има отделна застраховка „военен риск“. Циркуляр JWLA-035 от 16 септември 2026 г. разшири зоната до почти цялото Черно море без териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия.
Премия за военен риск — цената на застраховката „военен риск“ за едно преминаване, в процент от застрахователната стойност на кораба; при 0,5% кораб за 1,5 млн. долара плаща 7500 долара на курс.
FOB (free on board) — цена на стоката, натоварена на кораба в пристанището на изпращане (например FOB Варна); навлото и застраховката оттам нататък са за купувача, затова по-скъпата застраховка стига до продавача като по-ниска оферта.
Контракт за доставка на пшеница на Euronext — борсов договор на парижката борса (бившата MATIF) за мелничарска пшеница, по 50 тона, в евро за тон; ориентирът, спрямо който се определят европейските цени на място.
Единен фонд — моделът на Европейската комисия от 16 юли 2025 г. за бюджета 2028–2034 г., при който земеделието, кохезията и други политики влизат в един национален и регионален план за партньорство на държава под общ таван.
Член 312, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС — ако до края на старата многогодишна финансова рамка не е приета нова, таваните и разпоредбите за последната ѝ година се продължават, докато новата бъде приета.
Преходен регламент (ЕС) 2020/2220 — регламентът, с който правилата на ОСП 2014–2020 бяха удължени за 2021 и 2022 г., защото новата ОСП закъсня.
Енергийно примирие — обявеният от Тръмп на 11 октомври 2026 г. взаимен отказ на Русия и Украйна от удари по енергийна инфраструктура; текст на споразумение не е публикуван.
Използвани източници
Международен наказателен съд, съобщение за заповедите за арест срещу Владимир Путин и Мария Лвова-Белова, 17 март 2023 г.
Politico, Brussels Playbook, 15 октомври 2026 г. (Европейски съвет, Кошта, Мелони, Льо Пен, Фицо, FT за руските активи)
Euronews, 14 октомври 2026 г.; European Pravda, 14 октомври 2026 г. (речта на Джорджа Мелони пред италианския парламент)
NBC News, 13 октомври 2026 г.; CBC, 13 октомври 2026 г.; Al Jazeera, 13 октомври 2026 г. (сделката за дизела, „енергийното примирие“, „нов лидер“)
TRT World, 7 октомври 2026 г. (АФП, Прилуки); NPR, 8 октомври 2026 г.; Reuters/SCMP и Gulf News, 8 октомври 2026 г. (Краматорск); Укринформ/Украинска правда, 10 октомври 2026 г. (Запорожие); ABC News, 14 октомври 2026 г.; Kyiv Independent, 14 октомври 2026 г.; УНН, 15 октомври 2026 г.
Мисия на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна (HRMMU), данни към 31 август 2026 г.; УНИЦЕФ, съобщение за детските жертви през юли 2026 г.; „Медуза“, разследване за убитите деца, 12 октомври 2026 г.
АФП, 13 октомври 2026 г.; CNN, 13 октомври 2026 г.; Newsweek, 13 октомври 2026 г.; i24NEWS, 13 октомври 2026 г.; Arab News, 14 октомври 2026 г. (ударите край Бяла и Крапец, Радев, Митрофанова, Рюте, Стоянов)
Kyiv Post, 6 октомври 2026 г.; БНР, 6 октомври 2026 г. (ударите от 6 октомври, „Алфа Ватан“ и „Ейбъл“)
Bloomberg, 13–14 октомври 2026 г. (съобщението на правителството след срещата с руския посланик; Майк Вердин, CRM AgriCommodities)
Joint War Committee, циркуляр JWLA-035, 16 септември 2026 г.; UkrAgroConsult, 8 октомври 2026 г. (Константин Собол, Marelis Navigation); Marine Insight, 12 октомври 2026 г.
БНТ, интервю с Евгени Симеонов, „Лукойл“, 12 октомври 2026 г.
Reuters/MarineLink, 13 октомври 2026 г. (котировки на Euronext)
Министър на земеделието и храните, изявление в началото на октомври 2026 г.; Никола Христов, Българска асоциация на корабните брокери и агенти, октомври 2026 г.
НСИ, цени на селскостопанската продукция, второ тримесечие на 2026 г.
ZarnoBorsa, бюлетини „Български вътрешен пазар“ и „Черноморски регион“, 9 октомври 2026 г. (добиви, НАЗ, прогноза на ФАО)
Конвенция на ООН по морско право (1982 г.); Северноатлантически договор (1949 г.), чл. 5 и 6; Договор за функционирането на ЕС, чл. 312, пар. 4; Регламент (ЕС) 2020/2220
Thomas C. Schelling, The Strategy of Conflict, 1960
Съвет на ЕС, документ 13922/26, „Multiannual Financial Framework 2028-2034 – Negotiating Box“, 10 октомври 2026 г. (точки 46, 47, 60 и приложението с таблицата на разходите); Европейска комисия, COM(2025) 565, 16 юли 2025 г.; Европейски парламент, междинен доклад за МФР 2028–2034, 28 април 2026 г.; писмо на лидерите на 17 държави до ирландския премиер Мишел Мартин, 3 октомври 2026 г. (Euronews, 3 октомври 2026 г.)
Архив на zemedeleca.bg: статиите за ирландската преговорна кутия и за реакциите срещу нея (11–13 октомври 2026 г.), за дроновете край Бяла (6 октомври 2026 г.), за сделката за дизела и за руските и украинските запаси по WASDE (октомври 2026 г.)
The Insider, 13 октомври 2026 г. (по ForPost): зърното в Крим, Олег Зубков, Денис Кратюк; Протокол от Минск, 5 септември 2014 г., и „Минск II“, 12 февруари 2015 г.; Централна банка на Русия, официален курс на еврото за 14 октомври 2026 г. (93,77 рубли)
Reuters, 14 октомври 2026 г. (допитването на CIS); Сирийски моряшки съюз чрез Arab News, 13–14 октомври 2026 г. (екипажът на „Ейч Ес Дигнити“); Kyiv Post, 11 октомври 2026 г. (Запорожие); публикация на Доналд Тръмп в Truth Social, 9 октомври 2026 г., и съобщение на Министерството на финансите на САЩ за временния лиценз
