Проектът на наредба за интервенцията „Плащания за земеделски стопани при кризи“: 33 млн. евро европейски средства от Стратегическия план за стопаните със загуби над 30 на сто от сушата през 2025 г., от болестите по животните, от бедствията през 2026 г. и от черната златка, със становища до 28 октомври

Приложението дава максимални ставки, от 86 евро на хектар царевица до 6 767 евро на хектар тютюн. Пликът обаче е един за всички сектори и реалните ставки ще определи министърът със заповед след приема. При сушата от 2025 г. се плаща по списък от 157 общини за царевицата и 95 за слънчогледа, без стопанинът да доказва собствената си загуба.

Земеделските стопани, които през 2025 или 2026 г. са загубили поне 30 на сто от обичайната си продукция заради суша, слана, градушка, буря, наводнение, заразна болест по животните или нападение на черна златка, ще могат да получат компенсация по нова интервенция в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. — „Плащания за земеделски стопани при кризи“ (с код II.И.3). Министерството на земеделието и храните (МЗХ) публикува за обществено обсъждане проекта на наредбата, която определя кой може да кандидатства, за кои събития, по колко на хектар, на глава животно или на пчелно семейство, как се подава заявлението и кога Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) може да намали плащането. Становища по проекта се приемат до 28 октомври 2026 г. включително.

Парите са европейски: 33 153 681 евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, колкото е максимумът, определен за България за 2026 г. в европейския регламент. Подпомагат се растениевъдите, животновъдите (включително птицевъдите и свиневъдите) и пчеларите, които са активни земеделски стопани и чиито загуби са причинени от събитие, признато от държавен орган не по-късно от 1 септември 2026 г. Плаща се само за засегнатите площи, животни и пчелни семейства — възстановяване на сгради, машини и други активи не се финансира, — а заявлението се подава по електронен път и се подписва с квалифициран електронен подпис.

Две разпоредби в проекта ще решат колко реално ще получи всеки стопанин. Първата: ставките в приложението — от 86 евро на хектар царевица, засегната от сушата през 2025 г., до 6 767 евро на хектар тютюн, пропаднал при бедствие през 2026 г., — са максимални; конкретните ще бъдат определени със заповед на министъра след приема, в рамките на бюджета, а ако заявленията го надхвърлят, плащанията могат да бъдат намалени пропорционално, като министърът може да избере за кои събития и сектори — по критерии, които проектът не записва. Втората: при сушата от 2025 г. стопанинът не представя доказателство за собствената си загуба — тя се приема по официалната статистика, а за царевицата, слънчогледа и животните се плаща само в изброените общини и области, в които продукцията е паднала с над 30 на сто.

Какво съдържа наредбата

Кой може да кандидатства

Наредбата допуска стопаните от три сектора — растениевъдство, животновъдство (с птицевъдството и свиневъдството) и пчеларство — и поставя пред всеки от тях пет условия. Стопанинът трябва да е активен по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП); да е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК — базата данни на ДФЗ, през която минават всички плащания на площ и на животно); да е вписан в регистъра на земеделските стопани по Наредба № 3 от 1999 г. към 1 септември 2026 г.; да не е прекратил дейността си към датата на плащането; и да е засегнат от признато събитие, което е намалило средногодишната му продукция с поне 30 на сто, установено „въз основа на официална статистическа информация и наличните данни“ (чл. 4, ал. 1 и 2).

Животновъдите и пчеларите трябва освен това да са собственици или ползватели на животновъден обект, регистриран по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, и да са регистрирани в информационната система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) (чл. 4, ал. 3). Не могат да кандидатстват лицата, осъдени с влязла в сила присъда за изброени в наредбата престъпления — по чл. 114а–114т, 159а–159г, 172, 192а, 194–217, 219–252, 253–260, 301–307, 321, 321а и 352–353е от Наказателния кодекс, сред които са кражбата, измамата, прането на пари, данъчните престъпления и подкупът, — включително за аналогични престъпления в друга държава; при дружествата и кооперациите условието се проверява за лицата, които ги представляват, а обстоятелството се декларира в заявлението (чл. 5).

Кои събития се признават и кой ги удостоверява

Интервенцията компенсира само загуби от събития, признати от компетентен орган на национално ниво (чл. 6). За първата година на прилагане това са събития от 2025 и 2026 г., признати не по-късно от 1 септември 2026 г., разделени в четири групи (чл. 7, ал. 1 и 2). Първата е сушата през 2025 г. Втората са седем заразни болести по животните през 2025 и 2026 г.: шарката по овцете и козите, високопатогенната инфлуенца (птичият грип), бруцелозата по говедата, салмонелата при птиците, синият език при овцете, африканската чума по свинете и американският гнилец при пчелите. Третата са неблагоприятните климатични явления през 2026 г.: измръзване и слана, градушка, буря и проливен дъжд, наводнение и продължително преовлажняване на почвата, суша. Четвъртата са две „катастрофични събития“ през 2026 г.: черната златка (Capnodis tenebrionis — бръмбар, чиито ларви унищожават корените на костилковите овощни видове) по трайните насаждения и фитоплазмата, която причинява златисто пожълтяване на лозата (Grapevine flavescence dorée phytoplasma).

Климатичните събития от 2026 г. са определени със заповед на министъра, чийто номер и дата проектът не посочва. Документите идват от две места: протоколите от обследванията за слана, градушка, буря, наводнение и суша през 2026 г. ги издават областните дирекции „Земеделие“ (ОДЗ), а документите за болестите по животните, за златката и за фитоплазмата — БАБХ (чл. 7, ал. 3–5).

Откъде ДФЗ ще вземе данните

По повечето направления стопанинът не носи протоколи сам: министерството и БАБХ подават данните на ДФЗ по служебен път най-късно пет дни преди началото на приема. За климатичните събития от 2026 г. това са засегнатите стопани и площи в хектари по култури; за болестите — броят на засегнатите животни и пчелни семейства по стопани; за златката и фитоплазмата — засегнатите площи (чл. 12, ал. 1–3).

За сушата от 2025 г. механизмът е друг и стъпва на данните, които фондът вече има от миналогодишната кампания (чл. 12, ал. 4 и 5). Подпомагат се площите с култури в изброените общини, които за 2025 г. са установени като допустими по основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) — базовото плащане на хектар; едрите и дребните преживни животни в обекти от изброените области, установени през 2025 г. като допустими по интервенциите за обвързано подпомагане от Наредба № 3 от 2023 г. (по чл. 7, ал. 1, т. 1, 2 и 5–7 за едрите и по т. 8–10 за дребните преживни животни); и пчелните семейства, отглеждани през 2025 г. в обхвата. За пчелите БАБХ подава еднократна справка за броя на семействата по есенния преглед за 2025 г., отразен в протокол от профилактичен преглед на ветеринарен лекар (чл. 12, ал. 6).

От площите, засегнати от черната златка, се изключват насажденията с изтекъл период на плододаване, а този период се определя по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, приета с постановление на Министерския съвет през 1991 г. (чл. 12, ал. 7) — документ от първите години на прехода, който и днес решава до каква възраст една градина се смята за плододаваща.

Как се подава заявлението

Приемът се открива със заповед на ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план, в която са началната и крайната дата и евентуално допълнителни условия. Проектът на заповедта също се публикува за обсъждане, а самата заповед се обявява на страниците на МЗХ, на Стратегическия план и на ДФЗ и в Системата за електронни услуги (СЕУ) на фонда в тридневен срок от издаването ѝ, но не по-късно от първия ден на приема. Ако системата откаже по технически причини, сроковете могат да бъдат удължени със заповед (чл. 8, ал. 1–4).

Всеки стопанин подава едно заявление за календарната година, но в него може да включи повече от един сектор — например овощната градина и стадото едновременно (чл. 8, ал. 5 и 6). Заявлението се подава електронно от личния профил в СЕУ или от упълномощено лице и се подписва с квалифициран електронен подпис (КЕП); съдържа данните на кандидата, банковата сметка, чийто титуляр трябва да е самият той, и засегнатите площи, животни и пчелни семейства, а към него се прилагат декларацията за съдимост и общите и специфичните декларации (чл. 9 и 11). Заявлението служи едновременно и като искане за плащане, а отговорността за точността на данните остава на кандидата и когато ДФЗ ги е попълнил предварително от собствените си регистри (чл. 9, ал. 4 и 5; чл. 10). Фондът не може да изисква документи, чиито данни са в безплатен публичен регистър, идват по служебен път или вече са въведени в ИСАК (чл. 14).

Колко се плаща

Приложението към наредбата съдържа 31 реда — по един за всяко съчетание от събитие и култура или вид животно — с максималната ставка, с праг на стопанство, където има такъв, и с териториален обхват. Ето ги всичките, с номерацията на приложението:

Таблица 1. Приложението към проекта на наредба: максимални ставки, прагове на стопанство и териториален обхват (31 реда)

Източник: проект на наредба за интервенция II.И.3, приложение към чл. 12; общините за царевицата и слънчогледа са изброени поименно в приложението, преброяването е на редакцията.

Зад числата стоят три различни условия. При сушата от 2025 г. общината или областта трябва да е в списъка на онези „със загуби на продукция над 30 на сто“. При болестите се плаща за обекти, в които са унищожени над 30 на сто от животните спрямо капацитета на обекта и за които БАБХ има документ. При климатичните събития от 2026 г. се плаща за пропаднали над 30 на сто площи с протокол на ОДЗ. Праг на стопанство е определен само за царевицата и слънчогледа; разделен на максималната ставка, той отговаря на около 300 хектара и при двете култури (25 894 : 86 и 40 401 : 135 — сметка на редакцията), тоест над тази площ сушата от 2025 г. не се компенсира.

При сушата от 2025 г. дали стопанинът ще получи пари за царевицата и слънчогледа, решава списъкът на общините в приложението. Той е такъв:

Таблица 2. Общините, в които се компенсира сушата от 2025 г. при царевицата (157) и слънчогледа (95)

Източник: проект на наредба за интервенция II.И.3, приложение към чл. 12, редове 1 и 2; подредбата по области е на редакцията. Без общини в списъка: за царевицата — област Смолян; за слънчогледа — областите Благоевград, Габрово, Русе, Сливен, Смолян, Стара Загора и Търговище.

Бюджетът, намаленията и двадесетте процента

ДФЗ плаща в рамките на бюджета на интервенцията за 2026 г., определен в приложение XV на европейския регламент (чл. 15, ал. 1); самата сума — 33 153 681 евро — я няма в наредбата, тя е в доклада към нея. След като приемът приключи, фондът изпраща на министерството сбора на заявените хектари, животни и пчелни семейства. Ако сборът не се побира в бюджета, ДФЗ може да намали пропорционално плащанията и прага на стопанство (чл. 15, ал. 2 и 3), а министърът може да определи за кои събития и сектори да се приложи намалението (чл. 15, ал. 4). Конкретните ставки и прагове се определят със заповед на министъра в рамките на бюджета, след като ДФЗ приключи проверките и му подаде данните (чл. 16, ал. 2; чл. 18). Стопанинът подава заявлението, без да знае каква ще е ставката.

Определената ставка се намалява с не повече от 20 на сто за стопаните, които не са обхванати от интервенция II.Е.2 „Инструменти за управление на риска в земеделието“ (чл. 16, ал. 3) — интервенцията, по която Стратегическият план подпомага застраховането на продукцията. Каква точно ще е разликата, проектът не казва: двадесетте процента са само горната граница. Условието е участие в интервенцията, затова стопанин, който е застраховал продукцията си изцяло със собствени пари, без подпомагане на премията, по буквата на текста попада сред „необхванатите“ и може да получи по-ниска ставка от съседа си със същата застраховка и подпомогната премия.

Едно събитие за една площ, изключенията и отказите

Една и съща площ, едно и също животно или пчелно семейство не може да получи пари за две различни събития в една календарна година; ако е засегнато от повече от едно, се плаща събитието с по-високата ставка (чл. 17). Ограничението е за една календарна година, така че по буквата на текста нива, засегната от сушата през 2025 г. и от градушка през 2026 г., може да получи и двете плащания — място, което министерството може да изясни в справката след обсъждането. Наредбата заявява, че ставките в приложението са определени така, че да не допускат свръхкомпенсация — тоест стопанинът да не получи повече от загубата си, след като сложи заедно тази помощ и други национални или европейски плащания (чл. 19).

Не се плаща за възстановяване на материални активи и инвестиции, нито за площите с царевица и слънчоглед, засегнати от сушата през 2025 г., за които стопанинът е имал договор с „Напоителни системи“ ЕАД за доставка на вода за поливния сезон 2025 г. (чл. 20). Плащането може да бъде намалено със сумата за насажденията с изтекъл период на плододаване и за площите с такъв договор (чл. 23, ал. 2 и 3). Пълен отказ получава кандидатът, който не отговаря на условията за допустимост, и този, който попада под забраните по чл. 5 от Регламент (ЕС) № 833/2014 — санкциите на ЕС заради действията на Русия в Украйна, — освен ако за него важи изключение (чл. 23, ал. 1).

Проверките и плащането

ДФЗ проверява заявленията административно, по правилата на европейския регламент за финансирането на Общата селскостопанска политика (ОСП) (чл. 21); може да поиска от стопанина документи, свързани с плащането, и той трябва да ги представи в срок до 10 работни дни от получаване на искането (чл. 25). Фондът подава на Националната агенция по приходите информация за всички предстоящи и извършени плащания (чл. 22), отчита показателите пред Европейската комисия (чл. 24) и издава индивидуален административен акт за всяко плащане, отказ или намаление (чл. 26). Срок, до който плащането трябва да е факт, наредбата не определя.

Две промени в други наредби

Заключителните разпоредби засягат и стопани извън кризисната интервенция. В Наредба № 4 от 2025 г. за интервенцията за консервационни обработки на почвата отпада изискването „не по-късно от първи април“ в чл. 19, ал. 1, т. 5 — според доклада, за да имат администрацията и стопаните достатъчно време да изпълнят условията, — а намалението при неспазване на ред 11 от приложение № 4 вече ще засяга само площта на парцела, на който е установено нарушението (§ 2). Досега намалението се смяташе върху плащането по цялата интервенция, така че една грешка в плана за управление на хранителните вещества на един парцел можеше да намали парите за всички площи на стопанството. В Наредба № 105 от 2006 г. за ИСАК се добавя кампания 2026, за да остане системата за мониторинг на площите в същия обхват като през 2025 г. (§ 3). Наредбата влиза в сила от обнародването си в „Държавен вестник“ (§ 4).

Какво не пише в прессъобщението

Сметката на плика

Мащабът на 33-те милиона се вижда най-лесно с една култура. Ако целият бюджет отиде само за царевица по максималните 86 евро, той стига за около 385 500 хектара — почти цялата реколтирана царевица за зърно в страната през 2025 г., която по оперативния анализ на МЗХ от 26 ноември 2025 г. е 386 900 хектара, прибрани към 20 ноември, от 407 266 хектара за прибиране. Ако отиде само за слънчоглед по 135 евро, стига за около 245 600 хектара, малко повече от една четвърт от 948 544 хектара слънчоглед за прибиране. В същия плик са млечните крави и овцете от сушата, стадата и птиците, унищожени при огнищата, градините и лозята след сланите и градушките, тютюнът и златката. Сметката показва мащаба, но не отговаря дали бюджетът ще стигне, защото реколтираната площ в страната не е площта, допустима за кризисната помощ: колко хектара са допустими по ОПДУ в изброените общини, колко са засегнатите животни и колко заявления ще бъдат подадени, не е публично. Дали максималните ставки ще бъдат изплатени, зависи от сбора на допустимите заявления — данни, които ще има едва след приема.

Ако сборът надхвърли бюджета, решаващ става чл. 15, ал. 4, според който министърът определя за кои събития да се приложи намалението. Нормата може да се чете по два начина. Първият: това е обичайният инструмент на всяка европейска схема с фиксиран бюджет, който позволява да не се режат еднакво секторите с малко бенефициенти и голяма щета на глава — овцевъдите със заличени стада например — и тези с много хектари и малка ставка. Вторият: критериите, по които ще бъде избран секторът, понасящ намалението, не са записани в наредбата, а изборът ще се направи с административен акт, след като заявленията са подадени — стопанинът кандидатства, без да може да прецени реалната стойност на помощта. За стопанина практическият извод е един и същ: какво му се полага, ще разбере едва от заповедта по чл. 16.

Три начина да се измери загубата

Общото условие в чл. 4 говори за намаление на средногодишната продукция на самия стопанин с поне 30 на сто, а редовете на приложението мерят три различни неща: статистическата загуба на общината или областта, пропадналата площ и унищожените животни спрямо капацитета на обекта. Тези измерители не са взаимозаменяеми, а разликата между тях обяснява защо ставките се различават десетки пъти. При градушката, сланата и наводнението от 2026 г. ОДЗ описва конкретната пропаднала площ в конкретното стопанство, а ставките са десетки пъти по-високи — 1 022 евро на хектар за полските култури, 2 752 за плодовете, — което подсказва, че покриват площ, описана като пропаднала; методиката, която би го потвърдила, не е публикувана. При болестите БАБХ знае колко животни са унищожени в кой обект. При сушата от 2025 г. индивидуални обследвания няма и единственият източник е статистиката по общини и области, затова 86-те евро на хектар царевица са една и съща максимална ставка за всичките 157 общини, какъвто и да е бил добивът на отделната нива.

Икономистите наричат такава конструкция застраховка по добива на района — идеята е на Харолд Халкроу от 1949 г., а Марио Миранда я преразглежда през 1991 г. Предимството ѝ е, че е бърза и евтина, защото никой не обикаля нивите и никой не може да увеличи загубата си с небрежност. Недостатъкът ѝ се нарича базисен риск: плащането се разминава с реалната щета на отделния стопанин. В област Добрич слънчогледът е в списъка само за община Тервел, а царевицата — за шест общини, сред които няма Генерал Тошево; стопанин в Генерал Тошево, загубил половината си слънчоглед, не получава нищо, а стопанин в Тервел по всичко личи, че получава ставката, дори ако собственият му добив е паднал по-малко. Проектът не казва как общото условие за загуба на самия стопанин (чл. 4, ал. 2, т. 5) се съчетава с правилото, по което се плаща за всички допустими площи в общината (чл. 12, ал. 4), нито как ДФЗ ще установи индивидуалното право на помощ, щом индивидуални данни за загубата няма. Конкуриращото четене също стои: за суша отпреди година, за която не са правени протоколи по стопанства, територията е единственият начин парите да стигнат до стопаните още през тази година.

Кой остава извън списъка

Няколко групи стопани отпадат, без това да личи от прессъобщението. При сушата от 2025 г. животните се броят само ако са били допустими по обвързаното подпомагане през 2025 г., така че стопанин, който не е кандидатствал по тези интервенции, отпада, колкото и фураж да е загубил; а в редовете за сушата месодайните крави изобщо липсват — компенсират се млечните крави, биволиците и овцете и козите майки. Пчеларите получават пари за сушата само в област Пазарджик и само за семействата, отразени в протокола от есенния ветеринарен преглед за 2025 г. Сланите от 2025 г. не са включени — за 2025 г. наредбата признава единствено сушата, — а от болестите по дребните преживни животни в списъка са шарката и синият език, но не и чумата по дребните преживни животни.

При болестите тридесетте процента се смятат от капацитета на обекта. Ферма с капацитет 500 овце, в която са отглеждани 200 и са заличени 140, губи 70 на сто от стадото, но 28 на сто от капацитета — под прага. Проектът не обяснява защо за измерител е избран капацитетът, записан при регистрацията на обекта, вместо броят на животните в него преди огнището.

Условието да не си прекратил дейността „към датата на плащането“ (чл. 4, ал. 2, т. 4) засяга най-тежко пострадалите. Овцевъд, чието стадо е заличено по разпореждане на ветеринарните власти и който не може да зареди отново преди плащането — например защото обектът му още е в ограничителна зона или защото няма пари за нови животни, — ще трябва да отговаря на условието, че не е прекратил дейността си. Проектът не прави разлика между доброволното прекратяване и невъзможността да работиш заради самото събитие, за което се плаща помощта, и не казва как ДФЗ ще прецени кое от двете е налице.

Двадесетте процента разлика за незастрахованите имат своя теория. През 1975 г. Джеймс Бюканън описва „дилемата на самарянина“: помощта, на която получателят може да разчита със сигурност, отслабва собствените му усилия да се пази. По-късно икономистите пренасят идеята към бедствията (Стивън Коут, 1995 г.): щом всички знаят, че при суша или градушка държавата ще помогне, застраховката губи смисъл, стопаните спират да я сключват, а следващото бедствие струва на бюджета още повече. Според презентацията на Комисията пред Съвета новата интервенция предвижда по-високи ставки за стопаните със застраховка или друг инструмент за управление на риска; българският проект пренася правилото с формулировката „не повече от 20 на сто“, която позволява разликата да бъде и минимална.

Другите помощи за същите загуби и методиката

За царевицата и слънчогледа от сушата през 2025 г. вече има отделна европейска помощ. С Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 от 16 април 2026 г. Комисията отпусна на България до 7,4 млн. евро от фонда за гарантиране на земеделието за стопаните, засегнати от сушата и горещините през лятото на 2025 г., с плащане до 30 септември 2026 г. и с възможност за национално доплащане до края на годината; по националните правила за прилагането ѝ приемът беше от 17 до 28 август, а площите с договор с „Напоителни системи“ бяха изключени. При заличените животни стопаните получават обезщетение и от БАБХ, но то е за стойността на самото животно, а кризисното плащане е за загубената продукция — двете покриват различни загуби и не бива да се приравняват. Наредбата не съдържа правило за приспадане на други помощи при отделния стопанин; тя разчита на чл. 19, според който ставките са определени така, че да не допускат свръхкомпенсация. Дали методиката отчита помощта по Регламент 2026/847 за царевицата и слънчогледа и как ще се провери това за всеки получател, от публикуваните документи не може да се установи. Методиката, по която са сметнати — с данни от Агростатистика, цените на производител на НСИ, ДФЗ, БАБХ, НИМХ и европейската мрежа за данни за устойчивостта на земеделските стопанства (FADN), както и административните данни и констативните протоколи, — е приложение към изменението на Стратегическия план, изпратено в Брюксел, и не е публикувана с проекта. Докладът изрежда само принципите ѝ: официално признаване на събитието и на връзката му с вредата, обективност на данните, праг на загубата от 30 на сто, пропорционалност, еднакво третиране на стопаните в една категория производство и недопускане на двойно финансиране и свръхкомпенсация. Без самата методика стопаните, които пишат становища до 28 октомври, не могат да проверят нито ставките, нито списъка на общините.

Докладът и наредбата се разминават на няколко места, две от които са съществени. Първото е напояването: докладът описва изключението веднъж като площите с договор с „Напоителни системи“, както е в чл. 20 от наредбата, и веднъж като площите, „които е установено, че са напоявани“; по второто четене стопанин, поливал от собствен кладенец, също отпада, по първото не отпада. Второто е кой намалява плащанията: в един абзац докладът дава пропорционалното намаление на министъра, в следващия — на ДФЗ, а наредбата (чл. 15, ал. 3) го дава на ДФЗ. По-дребните са две: наредбата и докладът говорят за загуба „най-малко 30 на сто“, а приложението — за общини и обекти със загуба „над 30 на сто“; и докладът препраща към ал. 2 на чл. 68а от ЗПЗП за обсъждането на заповедта за приема, а наредбата — към ал. 3. Това са въпросите, на които министерството може да отговори в справката след обсъждането — и които стопаните могат да поставят в становищата си.

Защо тридесет на сто и откъде идва интервенцията

Прагът от 30 на сто е по-стар от сегашната ОСП с близо тридесет години. Той е записан в Споразумението на Световната търговска организация за селското стопанство от 1994 г., приложение 2, параграф 8, където са изброени плащанията, които се смятат за неизкривяващи или минимално изкривяващи търговията и затова не се ограничават — т.нар. „зелена кутия“. Помощ при природно бедствие влиза в нея при две условия: бедствието трябва да е официално признато от държавата, а загубата на продукция трябва да надхвърля 30 на сто от средното производство за предходните три години или от средното за пет години без най-добрата и най-лошата. Прякото правно основание на българската наредба е чл. 78а от европейския регламент; двете условия на параграф 8 съвпадат с неговите, а в предложението на Комисията от май 2025 г. кризисните плащания по чл. 78а са вписани в таблицата, по която ЕС отчита подпомагането си пред СТО, под параграф 8 — с други думи, „зелената кутия“ е рамката, в която интервенцията трябва да се побере. Крайният срок за признаване до 1 септември 2026 г. е избор на българската администрация.

В правото на ЕС интервенцията се появява с Регламент (ЕС) 2025/2649 от 19 декември 2025 г., част от пакета за опростяване на ОСП, който вмъква в Регламент 2021/2115 нов чл. 78а: държавите членки могат да включат в стратегическите си планове плащания за стопани, загубили поне 30 на сто от средногодишната си продукция заради природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофични събития, като парите идват от фонда за развитие на селските райони. В България правното основание за наредбата е създадено с промените в ЗПЗП (новия чл. 68а), обнародвани в брой 88 на „Държавен вестник“.

Хронологията, разказана в доклада към проекта, обяснява бързането. На 12 август министерството обявява на среща със заинтересованите страни, че ще предложи интервенцията; на 2 септември Комитетът по наблюдение на Стратегическия план одобрява шестото изменение на плана, с което тя се въвежда; от 23 до 28 септември проектът на наредбата е изпратен на заинтересованите страни по електронен път; на 24 септември правителството одобрява изменението (Решение № 742), а на 25 септември то заминава за Европейската комисия. Общественото обсъждане е съкратено от 30 на 14 дни с мотива, че годишният европейски ресурс трябва да се използва навреме и че забавянето „би могло да задълбочи затрудненията с ликвидността на засегнатите стопанства“.

Комисията още не е одобрила изменението. Докладът сам цитира правилото, че изменение от този вид поражда действие едва след одобрението ѝ (чл. 119, параграф 11 от Регламент 2021/2115), и до него — правилото, че разходите стават допустими от деня, в който искането е подадено в Брюксел (чл. 86, параграф 3). Второто правило позволява разходите да бъдат признати от 25 септември, ако Комисията одобри изменението, но не премахва риска: ако Брюксел промени ставки, обхват или методика, плащанията, направени преди одобрението и несъответстващи на одобрения текст, може да останат за сметка на националния бюджет, а наредбата ще трябва да бъде поправена.

Чии са парите

Сумата от 33 153 681 евро е точно таванът за България „през финансовата 2026 г.“ в приложение XV на европейския регламент, а по думите на заместник-министър Красимир Чакъров от 12 август бюджетът идва основно от средства, пренасочени от т.нар. „зелени интервенции“ на Стратегическия план; на същата среща министерството съобщи, че ще поиска за кризисната интервенция и 7,785 млн. евро, възстановени по програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г. Финансовата част на доклада уточнява, че допълнителни средства от бюджета на МЗХ и ДФЗ не се предвиждат. В предложението на Комисията от май 2025 г. за България е записан и втори таван — 33 412 568 евро за следващата година, — но наредбата урежда само първата година на прилагане.

От юли таванът е общ за две интервенции. С регламента, подписан на 14 юли 2026 г., с който ЕС въведе подпомагане от фонда за селските райони за стопаните, засегнати от поскъпването на торовете заради кризата в Близкия изток (нов чл. 78б), приложение XV обхваща и кризисните плащания, и торовете, а за торовете може да се използва до 25 на сто от годишната сума. Докладът към наредбата не казва дали България ще ползва чл. 78б и дали 33-те милиона ще останат изцяло за бедствията.

До 28 октомври

Наредбата урежда кой, за какво и при какви условия ще получи пари, но оставя на две заповеди — за приема и за ставките — отговора на въпроса кога и колко. Стопанинът, който очаква компенсация, може още сега да провери дали общината или областта му е в приложението и за коя култура или вид животно, дали площите и животните му са били допустими по ОПДУ и обвързаното подпомагане за 2025 г., дали има протокол на ОДЗ или документ на БАБХ за събитието от 2026 г., дали има действащ КЕП и сметка на свое име и дали е застраховал продукцията си с подпомагане на премията. Министерството може да отговори преди обнародването как ще установи правото на помощ там, където загубата не е измерена по стопанства, как ще третира стопаните, чиято дейност е спряла заради самото събитие, и по какви критерии ще разпредели недостига между секторите, ако има такъв. Ако общината на стопанина липсва от списъка, макар загубата му да е над 30 на сто, или ако някое от условията го изключва несправедливо, мястото да го каже е общественото обсъждане, което приключва на 28 октомври.

Понятия

Интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ — нова интервенция в Стратегическия план 2023–2027 г., въведена с шестото му изменение по чл. 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115; компенсира загуба на поне 30 на сто от средногодишната продукция от признати бедствия, болести и катастрофични събития.

Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. — националният документ, по който България прилага ОСП; одобрен с Решение C(2022) 8749 на Европейската комисия.

Приложение XV към Регламент (ЕС) 2021/2115 — таблицата с максималните суми по държави членки за кризисни плащания, с регламента, подписан на 14 юли 2026 г., обща и за подпомагането заради торовете по чл. 78б; за България през финансовата 2026 г. — 33 153 681 евро.

Активен земеделски стопанин — стопанин, който отговаря на условията по чл. 54 от ЗПЗП; условие за повечето плащания по Стратегическия план.

ОПДУ — основно подпомагане на доходите за устойчивост — базовото директно плащане на хектар; за сушата от 2025 г. допустимите по него площи за 2025 г. са основата на компенсацията.

Обвързано подпомагане — директно плащане на глава животно или на хектар за определени сектори по Наредба № 3 от 2023 г.; за сушата от 2025 г. се компенсират само животните, допустими по него през 2025 г.

Праг на стопанство — максималната сума на стопанство по съответния ред от приложението; определен е само за царевицата и слънчогледа при сушата от 2025 г.

Пропорционално намаление — еднакво процентно намаляване на ставките, когато сборът на заявените суми надхвърля бюджета.

Свръхкомпенсация — положение, при което стопанинът получава от няколко помощи повече от действителната си загуба; забранена по правилата на ЕС и на СТО.

Интервенция II.Е.2 — „Инструменти за управление на риска в земеделието“ — подпомагане на застрахователните премии по Стратегическия план; стопаните, които не са обхванати от нея, получават до 20 на сто по-ниска кризисна ставка.

Зелена кутия — плащанията по приложение 2 на Споразумението на СТО за селското стопанство, които се смятат за неизкривяващи търговията и не се ограничават; помощта при природни бедствия е в параграф 8.

Базисен риск — разликата между плащането, изчислено по средна загуба за район, и действителната загуба на отделното стопанство.

Черна златка (Capnodis tenebrionis) — бръмбар, вредител по костилковите овощни видове; ларвите му унищожават корените и шийката на дърветата.

Златисто пожълтяване на лозата (flavescence dorée) — карантинно заболяване на лозата, причинено от фитоплазма и пренасяно от цикада.

Източници

Министерство на земеделието и храните. Проект на Наредба за условията и реда за прилагане на интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“, включена в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г., с приложение; публикуван за обществено обсъждане на 14.10.2026 г., срок за становища 28.10.2026 г.

Министерство на земеделието и храните. Доклад (мотиви) от зам.-министрите Красимир Чакъров и Янислав Янчев до министъра на земеделието и храните Пламен Абровски към проекта на наредбата, октомври 2026 г.

Министерство на земеделието и храните. Прессъобщение „МЗХ публикува за обществено обсъждане проект на наредба за подпомагане на земеделските стопани при кризи“, 14.10.2026 г.

Министерство на земеделието и храните. Новина „Заместник-министър Чакъров: Работим усилено за спасяването на средствата по Стратегическия план“, 12.08.2026 г.

Министерство на земеделието и храните. Оперативен анализ за основни земеделски култури, бюлетин № 33/2025, 26.11.2025 г.

Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 78а, чл. 86, параграф 3, чл. 119, параграфи 2 и 11, приложение XV; Регламент (ЕС) 2025/2649 от 19.12.2025 г.; Регламент (ЕС) 2026/…, подписан на 14.07.2026 г. (PE-CONS 43/1/26 REV 1), за чл. 78б и приложение XV; Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847 на Комисията от 16.04.2026 г. (ОВ L, 17.04.2026 г.).

Европейска комисия. COM(2025) 236 final, приложения 1 и 2 (документ на Съвета 8983/25 ADD 1), 14.05.2025 г. — приложение XV, таблица 1; презентация на Комисията за чл. 78а пред Съвета (WK 25/2026).

Решение № 742 на Министерския съвет от 24.09.2026 г. за одобряване на шестото изменение на Стратегическия план (цитирано в доклада).

Световна търговска организация. Споразумение за селското стопанство (1994 г.), приложение 2, параграф 8.

Halcrow, H. G. Actuarial Structures for Crop Insurance. Journal of Farm Economics, 1949; Miranda, M. J. Area-Yield Crop Insurance Reconsidered. American Journal of Agricultural Economics, 1991; Buchanan, J. M. The Samaritan’s Dilemma, в: Phelps, E. (ред.). Altruism, Morality and Economic Theory, 1975; Coate, S. Altruism, the Samaritan’s Dilemma, and Government Transfer Policy. American Economic Review, 1995.

Архив на zemedeleca.bg — материалът за помощите за горивата, торовете и бедствията от 22.09.2026 г. и разборът на законопроектите за ЗСПЗЗ и ЗПЗП от 17.07.2026 г.